Негова бивша ... спомени

[kremen4eto]

Приятелят ми преди около 3 години ходеше с едно момиче, което впоследствие почина. Знаех за това, споменавали сме го, но никога не бяхме говорили за нея както снощи. От думите му стана ясно, че много е държал на нея и е правел много неща за нея. Казах му "Обичал си я" и той каза "Така ли?" и замълчахме. Аз естествено започнах да си правя някакви сравнения между връзката му с нея и нашата, стана ми много кофти, а той започна да обяснява, че може би не е държал толкова на нея ... каза ми "Не се просълзих дори на погребението. Като че ли нищо не ми трепна." и аз "Не си вярвал че се случва" .. той пак се замисли. Казах му "Никога няма да достигна сърцето ти" и той "Досега всички ми казваха, че нямам сърце, че съм студен" и аз "Не е така" и той само ме гушна. Правил е неща за нея, които за мен не, попитах го защо, той каза, че е била малка и я е пазел, а мен се опитва да ме научи сама да го правя.
По-късно (когато вече се бях отчаяла доста), разбра, че не е трябвало да започваме темата и да изпада в подробности. Той каза "Не си прави сравнения, всяка връзка и всяко момиче са различни за мен".

От една страна се радвам, че вече ми споделя толкова лични неща, но от друга, наистина не искам да ги чувам и не смятам, че с нещо ни помагат.

Аз да търпя ли тия болезнени спомени? Само разговора за нея ме наранява (беше ми приятелка). Или да му кажа да спре с тях? Сравненията ми уместни ли са? И той дали още я обича ... и дали някога я е обичал? ... (на последните въпроси няма как да знаете отговорите, но си се чудя)

Благодаря за мненията предварително. :)

[Elenichkaa]

подобни разговори винаги са полезни.Не се съмнявай,че те обича,щом е с теб и ти е казал всичко това-обича те.
И се замисли,че е прав-всеки човек и всяка връзка са различни!
Помогни му да преодолее трагедията,а може би вече я е преодолял?!?!

Съболезнования за приятелката ти!
И не се страхувай от спомена за нея,всеки има право на красивите спомени!

[kremen4eto]

И аз се чудя дали е я преодолял. През декември, когато ставаха 2 години от смъртта и, цял ден не беше на себе си и беше отвеян (най-вероятно в спомени).

[TheBobqk]

И аз се чудя дали е я преодолял. През декември, когато ставаха 2 години от смъртта и, цял ден не беше на себе си и беше отвеян (най-вероятно в спомени).

Нормално. Все пак я е обичал, личи си. Обича и теб както казаха горе.

[ivcheto0o]

Дали я е обичал само той си знае,но е нормално да ти липсва човек,който вече го няма.Говорете за връзката му с нея,да сподели да се излее душата може би той ще се почуства по-добре.Сравненията ти наистина са неуместни,никога няма да изживее с теб моментите преживени с нея,но и никога няма да преживее моментите с теб с друга.Всяка връзка е различна.А това че досега никоя не е стигала до сърцето му...просто не е намерил подходящата,може това да си ти може да е друга.

[kremen4eto]

А това че досега никоя не е стигала до сърцето му...просто не е намерил подходящата

И той това каза ... попитах го дали някога някоя го е наранявала по някакъв начин, а той каза "Не, защото никоя не съм допускал толкова близо до себе си".

Снощи го оставих да говори, разказваше спомен след спомен, хубави лоши. Обаче всяка дума ме нараняваше все повече. Да стискам зъби, за да му помогна да се почувства по-добре, така ли? Ако трябва, ще го направя.

[ivcheto0o]

Нало осъзнаваш че в тези моменти те допуска много близко до себе си?

[kremen4eto]

Да, осъзнавам го. Но го осъзнах чак днес. А снощи не трябваше да реагирам така .. почувства се виновен. Как да поправя това?

Той днес каза "Само ме критикуваш." и аз "За което извинявай. Проблемът е в мен. Ще се поправя."

[Rebus]

Щом ти е разказвал тея неща значи наистина държи на теб,а може би те обича..не знам какво му е в главата.Само не се сравнявай с нея,единствено може да влошиш нещата.

[SolemnityOfDeath]

Кременче, виж сега - имай предвид, че всяка болка, предизвикана от загуба на все още съществуващ човек (като приятелка), е тройно по-усилена от факта, че този човек вече не е между живите. Има едно усещане за финалност и необратимост поради това, което подсилва тъгата.

Не го вини, не се и сдухвай от това. Голяма част от болката му е породена точно от тази необратимост, затова е в такава степен. Шок е да загубиш толкова близък човек и този шок просто си остава константен - тоест това, което той го е преживял още като е бил с нея и тя е починала (такава май е била ситуацията, както обясняваш), е на същото емоционално ниво в него, като само ти му противостоиш.

С времето това ще поизбледнее, но пак ще си остане рана, така че няма смисъл да се тровиш. Щом ти го споделя ти имаш позициите и възможностите да станеш не по-малко ценна от нея - ако вече не си.

Не е въпрос толкова на преодоляване тук, колкото въпрос на скръб от онзи шок, който му се превърта в главата в някакви дни на спомени - както ти посочи, декември, когато е починала.

[kremen4eto]

Не трябваше да реагирам така. Но пък и не можех да стоя и да го гледам все едно си говорим к'во сме правили днес. Емоционална съм доста.

[Hiph0pgirl]

Сигурна съм, че те обича щом е споделил толкова много неща с теб. Остави го да говори и стискай зъби :)

[SolemnityOfDeath]

Виж, никой не те вини тук според мен, най-малко пък аз, защото разбирам какво си преживяла, аз съм го имал в умален мащаб малко. Трудно е да преодолееш горчивото чувство, но важното не е толкова моментното ти отношение тогава, колкото да осъзнаеш факта, че те обича и причината за тая скръб, без да драматизираш и да отсичаш 'ти не ме обичаш, не държиш на мен' и прочие първосигнални глупости, които само да усложнят ситуацията.

А щом си даваш сметка, значи нещата ще потръгнат :) Хората винаги имаме призраци, но стига да държим на човека до нас, когато те се появят, ще търсим помощ от него. Това също е част от любовта.

[kremen4eto]

^ Точно, за да не изръся някоя първосигнална глупост му казах да ме остави да си събера мислите и тогава да поговорим, но той настоя да му кажа какво ми е главата. А аз бях доста объркана и му казах това за сърцето и т.н.

[SolemnityOfDeath]

Е, това за сърцето е хубаво да не го мислиш, защото се демотивираш и униваш като това гравитира в мислите ти само. Да не говорим, че ако пред него го повтаряш, то демотивира и него.

Бъди търпелива и му помагай, когато трябва - по каквото си го описала, човекът не е някой дебил или драматизатор. Може да прозвучи грубо (а не искам да е така), но реално погледнато като жив човек имаш много повече възможности да преживееш с него и той с теб, които да го отдалечат от болезнения спомен. Макар че, както казах - починалите винаги ги помним и са ни в мислите. Както и трябва да е, поне от уважение елементарно към тях :)

[kremen4eto]

Интересното е, че вчера не показа тъга, униване. Той просто си разкаваше, на моменти се усмихваше .. ей така - за каквото се сети .. аз само си го слушах.
Сега като се замисля е бил толкова истински момент.

[reoffender]

Аз бих се притеснявала, ако ми няма доверие да сподели тези съкровени моменти.
Не се сдухвай. Бъди съпричастна. Според мен дори да не те обича още, определено има силни чувства. Имам опит с такъв човек и е ... ами, трудно.
Ти имаш шанса да докоснеш сърцето му, не пропилявай този шанс в мисли...
Бъдете щастливи. : )

[fenasf]

СРАВНЯВАЛА си връзките ?! НЯМАШ ЛИ СРАМ БЕ ?! :-x :-x :-x

[kremen4eto]

^ Сравнявах си ги в мислите. Не му го казах.