soinlove
07-08-2010, 08:27
Заедно сме от 5 месеца. И двамата сме на 19. В началото всичко беше перфектно.Излизахме вечер, забавлявахме се.. Постепенно се застоявахме повече от обичайното у тях - уж , за да усетим хармонията по между си, докато просто сме се прегърнали на леглото , знаете как е... На третия месец, осъзнах, че единственото което правим е да стоим у тях.. Поне филм да гледахме....или нещо такова.. Излизам 10 сутринта от нас отивам у тях и до 10 вечерта съм там.. Говорим си-поне това правим успешно.. Той казва , че му е много приятно да се гушкаме и усамотяваме, но.. подяволите.. Аз ще изперкам.. Снощи излязох с две приятелки на по кафе и видяхме в заведението 4- 5 двойки , хапват картофки , пийват биричка, гледат мача и пак са усамотени по свой си начин.. Толкова ми стана кофти, че е трудно да го изкарам от тях.. Тук ще поясня защо.. Той има проблем с очите.. Късоглед е.. На едното око е с -9 , а на другото с -6.5 диоптъра.. Предстои му операция след около седмица за корегиране на зрението , а седмица преди това трябва да носи очила...От момента в който ги сложи се депресира : "нямал чувство за дистанция" "виждал все едно е в тунел" "чувствал се в тясно екзистенциално пространство".. Хвърля си очилата като малко дете и отказва да ги носи.. Помагам му за някои неща.. Понякога му приготвям за хапване и т.н. ... Капризен е повече от обичайното и често ми се налага да изтърпявам прищевките му като стискам зъби.. Тук обаче не свършвам.. На 14 септември заминава за Англия и връзката ни, както сами виждате и разбирате, е обречена.. Аз също заминавам да уча и живота ни продължава поотделно.. Решихме преди време да бъдем заедно до самото му заминаване.. след това се разделяме, въпреки това , че се обичаме.. Понякога се чудя обаче има ли смисъл във всичко това, и дали съм лош човек щом си мисля така... Упреквам себе си за всичко , което си мисля и трябва да изтърпя.. Често се случва да стисна някоя масичка у тях, и да си кажа на ум " само месец и половина, месец и половина още" , като чуя поредната прищявка... Обичам го.. но има ли смисъл.. и не е ли вече прекалено късно, щом дори се змаислям дали има смисъл??? Не трябва ли останалите дни да ги прекарваме по-някакъв по-весел начин... Рутината ни е изяла.. Помогнете...