Дългата историйка Катлин Дий Ейнджъл

[AnniPotter]

Та почнах да пиша книга, но компютъра ми е с малка памет и го пиша на части. Както и да е...тук щу слагам по половин глава на седмица (може да е нужно повече време). Моля ве да пишете коментари,да давате идеи и критики, за да ви обясня неща които сигурно няма да ви бъдат ясни.

Историята на кратко: Главният герой е петнайсет годишната Катлин Дий Ейнджъл (поне тя си мисли че се казва така). Майка й и баща й са археолози и пътуват постоянно. Момичето е красиво, умно (може би прекалено умно), но както при всеки тинейджър с проблеми докато не се местят в Лондон...

П.П.: Преди да забравя - Ако някой знае нещо повече за скъпоценни и пулускъпоцени камъни както и за гори край Стоунхедж да ми прати ЛС. И най-малката информация е важна.

[Ewok]

Имам един въпрос.
Защо повечето пишете за места извън България?
Няма ли да е по-лесно да пишете за нещо познато?

[AnniPotter]

~Глава първа~ - Историята в началото

Беше края на лятото.Над Англия се сипеше дъжд. Над Лондон се виждаха облаци в всички нюанси на сивото които съштествуваха и несъществуваха, на места приличаха на разлято мастило или на пушека вдигнат от пътя долу.
В красивия и почти сух парк, златни листенца танцуваха последния си валс преди ранната зима да ги погълне. Дърветата се шареха с всички цветове напомнящи на прекрсното лятно слънце, което си беше тръгнало. Една сврака кацна на пейката под оранжевия бук и изграка силно.Тя имаше почти рубинено червени очи, които се открояваха сред еднообразната шарка в бяло и черно. След сигнала, до свраката плавно долетя черен гарван със синьо-черни очи. Щом кацна на влажната повърхност, той тръсна мокра главица и застана на един крак. След две секунди отлетя към бушуващото небе...
Капките падаха по лъскавата глава на птицата, докато тя пътуваше през полята към железопътната линия. След минути, приличащи на часове и часове,приличащи на минути, животното кацна върху клона на ниско борче. Пътниците бързаха към изходите и влаковете за да се спасят от студа присъщ за страната. До голяма купчина куфари седеше руса петнайсет годишна тинейджърка. Тя имаше прекрасни зелени очи. Носеше тъмно лилав шал и ръкавели, Черни ботуши и (учудващо) лилава пола и тениска. Тя гледаше с копнеж облаците. Птицата наблюдаваща всяко нейно действие направи същото. Там където се бе спрял погледа на момичето се появи пролука и засия лъч светлинка.
- Катлин да тръгваме иначе ще закъснеем! - каза глас познат на русокоската.
Тя стана взе няколко куфара и изчака баща й да прибяга да вземе останалата част от багажа. Те отидоха при майката и потеглихта към перон №8.

***
Госпожица Ейнджъл погледна през прозореца. Все още валеше като из ведро. По обрулените дървета бяха накацали врабчета. Дългата суха трева се лъкатушеше от вятъра, карайки я да изглежда като платно на картина още несложена в рамка. Момичето огледа пак купето. Беше сама. Тя беше поискала самостоятелно купе. Катлин погледна към скицника си и черния молив. Искаше да нарисува нещо но въпросът бе...
"-Какво да нарисувам?"-попита момичето наум. Тя огледа пак всичко. Постоя мислейки минути....докато шум от крила не открадна вниманието на красивото лице загледано в белия лист. На прозорец с лекота се беше прикрепила малка черна птица. Беше гарванът с сини очи. С лекота седеше на стъклото гледайки ангелската красота на момичето. Катлин също гледаше птицата. Пресегна се да докосне стъклото, но синеокия гарван с плавност се плъзна и отлетя към вихрушката от сиво. За няколко секунди, ръката на Катлин висеше в въздуха, но после плавно се спусна към молива. Тя почна да рисува птицата.
След няколко часа влакат пристигна в Лондон на перон №3. Дий прибра вещите си в пътната чанта и излезе за да изчека родителите си...

Следва продължение...

[AnniPotter]

Прав си аз съм го написала, пък и аз се чудя :D Незнам може би заради незнанието. А също така каза "се местят в Лондон" първо са живели в България но са тръгнали по света после

[stefity]

Тцтц... От къде да започна.

Първо - оправи всякакви граматически и пунктуационни грешки. Ужасно много са и се набиват на очи. Имаш интересно мислене и що-годе добри идеи, но ти куцат доста неща. Не можеш да подреждаш добре мислите си и пишеш хаотично. Поне на мен така ми се струва. Направи си план с точки, които да следваш, така ще ти е по-лесно да се ориентираш и да следваш историята без излишни отклонения. Има твърде много описания, които не си съвпадат и не си подхождат. Не усещам картинката, не мога да си я представя... Сврака със червени очи, гаврван със сини..? Какво за бога хахах... (: И все пак, има някакъв потенциал в теб, но не си го разгърнала достатъчно. :) Трябва ти още практика преди да се насочиш към писането на нещо толкова сериозно като книгата. :) Трябва да я имаш завършена и готова в главата си, не всеки ден да измисляш нови и нови неща, в които след време ще се оплиташ. :)

Това е от мен. Успех в начинанието! Ще следя. :)

[AnniPotter]

Да за правописните грешки - срам ме е от тях :oops: . Малко ми е трудно да го спазвам когато не пиша върху лист с химикал или молив. В главата ми си изглежда нормална картината (защото си го представям като филм) :D . Като се замисля май наистина става претруфено. И съжелявам за отклоненията (обичам да описвам.мисля че е по-добре да съм редактор от колкото писател) . Ще се опатм да ги описвам както трябва.

П.П.: Скоро ще разберете защо свраката е с червени очи, а гарванът със сини 8-)

П.С.П.: Благодаря, че повечето сте гласували че ви харесва, въпреки хаутичното ми въображение!

[JackSparrow]

Става. Оправи си грешките.