Paramour
07-09-2010, 20:53
Тъй като имам 2 въпроса за двама различни човека ще напиша една тема, а който иска да пише.
Така... първата е свързана с бившата ми най-добра приятелка.
С нея се запознахме преди 2 години и лятото на 2009 станахме адски близки. Всичко си споделяхме, прекарвахме почти цялото си свободно време заедно, абе изобщо много бяхме близки. Не мога да кажа дали ми е най-добрата приятелка, но тогава ми беше най-близка, познаваше ме много добре. Но какво стана в началото на 2010: Тя дълго време беше хлътнала по едно момче (даже казваше, че го обича) и близо година те ту тръгваха, ту късаха и тя казваше, че й е писнало от него и че няма да се занимава повече с него и т.н.(толкова беше 'сигурна' че чак прави секс с него). След вечерта в която той й каза, че не иска да е с нея, тя започна да излиза с един нейн приятел непрекъснато и нито ми се обаждаше, нито ми пишеше, нито каквото и да било. Аз се ядосах, но си казах "Може да е заета"(това беше преди да науча, че тя излиза с него). Едната вечер въпросното й бившо гадже ми прати по Skype една хронология, в която моята "приятелка" казва, че бившото й гадже и онова момче, с което излизаше тогава й били бфф. Знам че е глупаво да се хващам за едната хронология и да вярвам на всичко това, сега като се замисля дори не е толкова важна, но тогава ми беше много гадно, повярвах на хронологията. Разсърдих й се. Тя разбра седмица и нещо по-късно, тъй като просто не ме беше търсила, за да разбере. Когато разбра (пак по Skype) започнаха едни дълги обяснения, че тя била сърдита на бившото си гадже(с което си беше писала през тези 2 седмици) и си го била изкарала на мен. Аз не й простих , а тя само каза "Ако искаш ми прости, не че не държа, ама..." и това беше. Тогава си помислих, че не държи толкова на приятелството си с мен(имаше и други фактори: през тези 2 седмици, през които не бяхме се виждали, разбрах, че всичко, което й бях казвала, тя го е разказвала на други хора. Въпреки, че й бях казала да не го прави.).
Няколко дена по-късно аз отидох до тях и си взех всичко, което й бях дала(една книга и още нещо май имаше) и от тогава нито съм й писала, нито съм й звъняла.. нищо. Тя ми пише отвреме на време, даже ме пита дали искам да излизам с нея, но това се случи чак преди няколко дена (т.е. 4 месеца след скарването ни). Въпреки, че не сме приятелки аз пак разбирам тя какви глупости е правила.
Та въпросът ми беше: Правилно ли направих, като се отдръпнах от нея?
Втората история се развива горе-долу паралелно с първата.
С това нейно бивше гадже се заговорихме една вечер(началото на февруари), докато бяхме все още приятелки с нея, а същата вечер и тя беше с нас и с едно друго момче. С нейния бивш(да го наречем Р) се уговорихме да се видим и на следващата вечер. И така всяка вечер като се видехме се уговаряхме за следващия ден. Много се сближихме. Дори когато валеше и беше адски студено излизахме да се видим. Та... той неведнъж ми е показвал, че го привличам. Неведнъж ми е казвал, че ме обича. (в началото си помислих, че го казва просто ей така, но след като разбрах, че го е казал само веднъж на моята "приятелка" докато са били заедно о.о ... беше ми малко странно за близо годинма връзка да й го каже само веднъж!) До 9ти април беше мнго хубаво... беше като приказка. Излизахме, говорихме си, дори се бихме все едно сме в детската градина ;д... но до там. На девети бяхме излезли(както в по-голямата част от случаите само двамата) иии тогава докато си седяхме той дойде и ме целуна по бузата, като се има предвид, че колкото и да бяхме близки не сме се прегърнали повече от 2 пъти.
След това и по челото и пак по бузата (нямам идея защо о.о) Та когато аз реших да му отвърна той се обърна... на 90 градуса (не знам как да го кажа по друг начин) и започна да се подсмихва. След това всичко си продължи, имам предвид че той седна както преди целувката по-близо до мен от обикновенно(т.е. много близо), но трябваше да се прибирам. И се уговорихме да си пишем вечерта, ако успея да се докопам до компютъра.
Писахме си както винаги... и няколко дни по-късно той започна да се държи странно. Имам предвид че го нямаше вече този Р, който познавах, който бях опознала през последните месеци... не знам... беше се променил. Явно.
На 15ти го попитах:
Аз: Защо се държеше така на девети след като не искаш да сме заедно (чисто любопитство) ?
Р : vseki pravi gre6ki
аз : аха
Р : tyi
Р: tova li e
аз : амии май да
Р : br
... стана ми адски гадно. На прословутия девети бях осъзнала, че искам да съм с него! Мисля, че се бях влюбила в него... и май все още... искам да съм с него. Това чувство...никога не го бях изпитвала преди! Не зная дали съм го обичала(дали го обичам)... не зная какво е любовта, не мога да го определя, но... ми беше гадно.
В началото бях адски убидена, после се стегнах и го попитах дали ще ме остваи ей така... той каза, че няма да го направи. Но започна да отлага излизанията ни.
На 27ми ние си говорихме, писахме по-скоро, че на него му е кофти заради едно момче, с което се беше скарал и аз му казах, че моята "приятелка" може да знае нещо. Той й писа в Skype след което ми пращаше отвреме на време хронология, но някакви откъснато работи, когато аз поискам да ми прати... Та какво се случва... когато излизахме си бяхме казали, че и двамата няма да се връщаме при въпросното момиче: Аз-като приятелка, а той- като гадже или като приятел или каквото и да било.
...
аз: i?
Р : чудя се дали пак да започна да излизам с нея
аз : :D
аз : nali kaza 4e nqma da izliza6 s neq pove4e .. ne e ne6to li4no prosto taka kaza predi izvestno vreme ;dd
аз : no ako si tolkova zagorql moje da se probva6 :D
аз : vsy6tnost kakvo ima da se probva6 ... to 6te stane
аз : :D
Р : оф...
Р : не искам да я чукам
аз : ami (think)
аз : of kvot si iskate sa praite ...
аз : stavam
Р : какво са ядоса бее
Р : къде замина бе душо
*** Трябваше да стана от компютъра... но след това получих sms "Обичам те, но ти си ми приятелка. Мисля, че сбърках с ****. Тя е добро момиче, но е объркана. Не се сърди."
И това беше... аз си легнах иии напълниха ми се очите със сълзи, но бях твърде ядосана...
На следващия ден естествено искаше обяснение за тва защо не съм му отговорила...
От тогава аз му пишех всеки ден, както преди...но не толкова много... после, в края на април, спрях.
Средата на Май месец го попитах защо не ми пише и защо не ми се обажда и изобщо... исках да видя дали изобщо ще ми се обади и дали ще ме извика да излезем, ако аз не го направя... намерих отговора. Мисля, че е безсмислено да копирам хронологията от последния ни чат. Общо взето... само се разочаровах. Той не каза почти нищо ии това е.
Лошото е, че в началото ми беше гадно, чувствах се предадена. После си казах "Майната му! Той губи!"... но се усещам, че доста често мисля за него... той почти не ми излиза от главата. Вчера ме удари... като гръм. Цял ден ми се плачеше... не зная защо. Заради него ли, заради това че ми липсва или защото съм го заобичала, докато сме били само приятели и сега го осъзнавам в пълната му сила... Цял ден сълзите просто чакаха да излязат от очите ми... и вечрта го направиха.
Въпросът ми е отново дали съм постъпила правилно като съм "проверила" до колко държи да се вижда с мен? Дали е по-добре да му се обадя сега и да запазим ако можем приятелството си (ако все още съществува), или да се опитам да продължа напред колкото и да ми е трудно в момента?
Благодаря на всички, които прочетоха това...
п.п. На 15 съм. :)
Така... първата е свързана с бившата ми най-добра приятелка.
С нея се запознахме преди 2 години и лятото на 2009 станахме адски близки. Всичко си споделяхме, прекарвахме почти цялото си свободно време заедно, абе изобщо много бяхме близки. Не мога да кажа дали ми е най-добрата приятелка, но тогава ми беше най-близка, познаваше ме много добре. Но какво стана в началото на 2010: Тя дълго време беше хлътнала по едно момче (даже казваше, че го обича) и близо година те ту тръгваха, ту късаха и тя казваше, че й е писнало от него и че няма да се занимава повече с него и т.н.(толкова беше 'сигурна' че чак прави секс с него). След вечерта в която той й каза, че не иска да е с нея, тя започна да излиза с един нейн приятел непрекъснато и нито ми се обаждаше, нито ми пишеше, нито каквото и да било. Аз се ядосах, но си казах "Може да е заета"(това беше преди да науча, че тя излиза с него). Едната вечер въпросното й бившо гадже ми прати по Skype една хронология, в която моята "приятелка" казва, че бившото й гадже и онова момче, с което излизаше тогава й били бфф. Знам че е глупаво да се хващам за едната хронология и да вярвам на всичко това, сега като се замисля дори не е толкова важна, но тогава ми беше много гадно, повярвах на хронологията. Разсърдих й се. Тя разбра седмица и нещо по-късно, тъй като просто не ме беше търсила, за да разбере. Когато разбра (пак по Skype) започнаха едни дълги обяснения, че тя била сърдита на бившото си гадже(с което си беше писала през тези 2 седмици) и си го била изкарала на мен. Аз не й простих , а тя само каза "Ако искаш ми прости, не че не държа, ама..." и това беше. Тогава си помислих, че не държи толкова на приятелството си с мен(имаше и други фактори: през тези 2 седмици, през които не бяхме се виждали, разбрах, че всичко, което й бях казвала, тя го е разказвала на други хора. Въпреки, че й бях казала да не го прави.).
Няколко дена по-късно аз отидох до тях и си взех всичко, което й бях дала(една книга и още нещо май имаше) и от тогава нито съм й писала, нито съм й звъняла.. нищо. Тя ми пише отвреме на време, даже ме пита дали искам да излизам с нея, но това се случи чак преди няколко дена (т.е. 4 месеца след скарването ни). Въпреки, че не сме приятелки аз пак разбирам тя какви глупости е правила.
Та въпросът ми беше: Правилно ли направих, като се отдръпнах от нея?
Втората история се развива горе-долу паралелно с първата.
С това нейно бивше гадже се заговорихме една вечер(началото на февруари), докато бяхме все още приятелки с нея, а същата вечер и тя беше с нас и с едно друго момче. С нейния бивш(да го наречем Р) се уговорихме да се видим и на следващата вечер. И така всяка вечер като се видехме се уговаряхме за следващия ден. Много се сближихме. Дори когато валеше и беше адски студено излизахме да се видим. Та... той неведнъж ми е показвал, че го привличам. Неведнъж ми е казвал, че ме обича. (в началото си помислих, че го казва просто ей така, но след като разбрах, че го е казал само веднъж на моята "приятелка" докато са били заедно о.о ... беше ми малко странно за близо годинма връзка да й го каже само веднъж!) До 9ти април беше мнго хубаво... беше като приказка. Излизахме, говорихме си, дори се бихме все едно сме в детската градина ;д... но до там. На девети бяхме излезли(както в по-голямата част от случаите само двамата) иии тогава докато си седяхме той дойде и ме целуна по бузата, като се има предвид, че колкото и да бяхме близки не сме се прегърнали повече от 2 пъти.
След това и по челото и пак по бузата (нямам идея защо о.о) Та когато аз реших да му отвърна той се обърна... на 90 градуса (не знам как да го кажа по друг начин) и започна да се подсмихва. След това всичко си продължи, имам предвид че той седна както преди целувката по-близо до мен от обикновенно(т.е. много близо), но трябваше да се прибирам. И се уговорихме да си пишем вечерта, ако успея да се докопам до компютъра.
Писахме си както винаги... и няколко дни по-късно той започна да се държи странно. Имам предвид че го нямаше вече този Р, който познавах, който бях опознала през последните месеци... не знам... беше се променил. Явно.
На 15ти го попитах:
Аз: Защо се държеше така на девети след като не искаш да сме заедно (чисто любопитство) ?
Р : vseki pravi gre6ki
аз : аха
Р : tyi
Р: tova li e
аз : амии май да
Р : br
... стана ми адски гадно. На прословутия девети бях осъзнала, че искам да съм с него! Мисля, че се бях влюбила в него... и май все още... искам да съм с него. Това чувство...никога не го бях изпитвала преди! Не зная дали съм го обичала(дали го обичам)... не зная какво е любовта, не мога да го определя, но... ми беше гадно.
В началото бях адски убидена, после се стегнах и го попитах дали ще ме остваи ей така... той каза, че няма да го направи. Но започна да отлага излизанията ни.
На 27ми ние си говорихме, писахме по-скоро, че на него му е кофти заради едно момче, с което се беше скарал и аз му казах, че моята "приятелка" може да знае нещо. Той й писа в Skype след което ми пращаше отвреме на време хронология, но някакви откъснато работи, когато аз поискам да ми прати... Та какво се случва... когато излизахме си бяхме казали, че и двамата няма да се връщаме при въпросното момиче: Аз-като приятелка, а той- като гадже или като приятел или каквото и да било.
...
аз: i?
Р : чудя се дали пак да започна да излизам с нея
аз : :D
аз : nali kaza 4e nqma da izliza6 s neq pove4e .. ne e ne6to li4no prosto taka kaza predi izvestno vreme ;dd
аз : no ako si tolkova zagorql moje da se probva6 :D
аз : vsy6tnost kakvo ima da se probva6 ... to 6te stane
аз : :D
Р : оф...
Р : не искам да я чукам
аз : ami (think)
аз : of kvot si iskate sa praite ...
аз : stavam
Р : какво са ядоса бее
Р : къде замина бе душо
*** Трябваше да стана от компютъра... но след това получих sms "Обичам те, но ти си ми приятелка. Мисля, че сбърках с ****. Тя е добро момиче, но е объркана. Не се сърди."
И това беше... аз си легнах иии напълниха ми се очите със сълзи, но бях твърде ядосана...
На следващия ден естествено искаше обяснение за тва защо не съм му отговорила...
От тогава аз му пишех всеки ден, както преди...но не толкова много... после, в края на април, спрях.
Средата на Май месец го попитах защо не ми пише и защо не ми се обажда и изобщо... исках да видя дали изобщо ще ми се обади и дали ще ме извика да излезем, ако аз не го направя... намерих отговора. Мисля, че е безсмислено да копирам хронологията от последния ни чат. Общо взето... само се разочаровах. Той не каза почти нищо ии това е.
Лошото е, че в началото ми беше гадно, чувствах се предадена. После си казах "Майната му! Той губи!"... но се усещам, че доста често мисля за него... той почти не ми излиза от главата. Вчера ме удари... като гръм. Цял ден ми се плачеше... не зная защо. Заради него ли, заради това че ми липсва или защото съм го заобичала, докато сме били само приятели и сега го осъзнавам в пълната му сила... Цял ден сълзите просто чакаха да излязат от очите ми... и вечрта го направиха.
Въпросът ми е отново дали съм постъпила правилно като съм "проверила" до колко държи да се вижда с мен? Дали е по-добре да му се обадя сега и да запазим ако можем приятелството си (ако все още съществува), или да се опитам да продължа напред колкото и да ми е трудно в момента?
Благодаря на всички, които прочетоха това...
п.п. На 15 съм. :)