justonegirlwithonehope
07-10-2010, 20:27
Първо искам да се извиня, че отново ще ви занимавам с моите глупости, но в последните месеци ми се насъбра доста и просто имам нужда да споделя, по възможност и да получа съвети, дори и критични.
2010 е най-лошата година в живота ми.Преживях какво ли не за тези няколко месеца.Смърт на близки хора, болести, операция, лежане по болници и т.н, имах само едно истинско нещо в живота ми и то беше именно приятеля ми.Обичах го до смърт, той също ми се кълнеше в любов до гроб, а в същото време ме манипулираше най-безсрамно, без дори да усещам това.Държеше се ужасно към мен, викаше ми, случваше се и да ме удря и така до миналия месец, когато на мен ми писна да го търпя и спрях да го търся.Подхвърлих инициативата в неговите ръце, та видиш ли, може да се усети, може някакво чувство да го подтикне някак си вътрешно и да ме потърси.Да, но това останаха само надежди.Той проведе разговор с мен, а аз бях толкова наранена и изстрадала, че мислих, че не може да стане по-лошо.Дори не знам как се изплъзнаха от устата ми дума за раздяла, които той веднага прие и край.Всичко свърши.Цялата ни история, цялата приказва, в която живях толкова време се срина за броени минути.Каква бе тази наша любов ? Всичко заблуда ли беше, лъжа ? Както и да е, опитах се да приема всичко и да продължа напред.Все пак хората казват, няма незаменими, има незабравими.И може би този човек ще живее дълго време в мен, но какво мога да направя, цялата ни връза беше един фарс.Да се върна там, където не получавах нищо ли ? А и както писа една наша съфорумница в една тема - "веднъж разбият ли ти сърцето, втори път няма да има".С тази мисъл се утешавам и до днес.И въпреки всички сълзи и цялата тази болка аз наистина събрах сили, вдигнах главата си гордо и продължих, без да гледам назад.
Скоро след раздялата се запознах с едно момче.Приятел на мои приятели, но и доста по-голям от мен.Доста, доста . . 5 годинки, но за мен това е доста.Не ми направи кой знае какво впечатление, минаваха дни и от въпросните ми приятели разбрах, че момчето се интересува от мен, пита разпитва и прочие.Не обърнах внимание, бях обсебена от болката и всичко ми минаваше като ня филмова лента.Мина още време и момчето направи опити да разбере дали имам някаква симпатия към него чрез общите ни приятели.Бях категорична, не исках нищо с това момче.От една страна той е доста по-голям от мен, а от друга стоеше страха да не остана отново наранена и сама.Не знам как се случи, но след броени дни аз започнах да мисля за това момче.Да се чудя дали имаме въдеще заедно, а всъщност няма какво да се лъжем.Момчето е точно мой тип.Ужасно красив е и много добър и трудолюбив.Но този мой страх, който вътрешно ме разкъсва не ме оставя да дишам.Постоянно се питам какво би станало, ако започна да излизам с него, поискам нещо по-сериозно с това момче, а нещата не се получат.Дали няма да се срина емоционално, този път напълно и дали и този път ще имам сили да продължа напред.Тези мисли ме съсипват.От страха в мен се появява и срама, а не съм такова момиче, не съм никак срамежлива, но видя ли това момче губя и говор и картина.За да види, че все пак мога да се престраша реших да му пиша смс, в който да го попитам дали иска да излезем и така направих първата крачка, но след смс-а ми, последва негов смс с отказ.Имаше работа на следващия ден и пишеше, че ще ми се обади да се чуем.Е обади се, поговорихме си и каза, че ще ми се обади за кафе.Чудя се, ако се обади да изляза ли с него, въпреки че усещам, че това момче е за мен и че ще имаме бъдеще заедно.Но вътрешно изпитвам и вина, че месец след раздялата с човека, когото обичах, аз изпитвам симпатия към друг съвсем нов човек.Този страх и тази вина, тази разлика в годините ме съсипват.По цял ден мисля за този човек, но и вътрешно ме изгарят толкова въпроси.
Не издържам вече, изпаднала съм в жестока депресия и имам нужда от човек, който да ме разбира и който да бъде до мен, но как да надмогна всички въпроси, които ме измъчват и да се отпусна.Та и защо не аз да му звънна . .
Съжелявам, че темата е доста дългичка, но исках да опиша събитията от последните месеци и да ви дам ясна представа за това как се чувствам и да разберете какво точно се е случило с мен и защо така отчаяно се нуждая от подкрепя и съвети.Благодаря на всички, които ще прочетат темата и ще ми дадат някакъв съвет или просто ще окажат някаква подкрепа.Благодаря и на всички изказали мнение, колкото и критично да е то.
2010 е най-лошата година в живота ми.Преживях какво ли не за тези няколко месеца.Смърт на близки хора, болести, операция, лежане по болници и т.н, имах само едно истинско нещо в живота ми и то беше именно приятеля ми.Обичах го до смърт, той също ми се кълнеше в любов до гроб, а в същото време ме манипулираше най-безсрамно, без дори да усещам това.Държеше се ужасно към мен, викаше ми, случваше се и да ме удря и така до миналия месец, когато на мен ми писна да го търпя и спрях да го търся.Подхвърлих инициативата в неговите ръце, та видиш ли, може да се усети, може някакво чувство да го подтикне някак си вътрешно и да ме потърси.Да, но това останаха само надежди.Той проведе разговор с мен, а аз бях толкова наранена и изстрадала, че мислих, че не може да стане по-лошо.Дори не знам как се изплъзнаха от устата ми дума за раздяла, които той веднага прие и край.Всичко свърши.Цялата ни история, цялата приказва, в която живях толкова време се срина за броени минути.Каква бе тази наша любов ? Всичко заблуда ли беше, лъжа ? Както и да е, опитах се да приема всичко и да продължа напред.Все пак хората казват, няма незаменими, има незабравими.И може би този човек ще живее дълго време в мен, но какво мога да направя, цялата ни връза беше един фарс.Да се върна там, където не получавах нищо ли ? А и както писа една наша съфорумница в една тема - "веднъж разбият ли ти сърцето, втори път няма да има".С тази мисъл се утешавам и до днес.И въпреки всички сълзи и цялата тази болка аз наистина събрах сили, вдигнах главата си гордо и продължих, без да гледам назад.
Скоро след раздялата се запознах с едно момче.Приятел на мои приятели, но и доста по-голям от мен.Доста, доста . . 5 годинки, но за мен това е доста.Не ми направи кой знае какво впечатление, минаваха дни и от въпросните ми приятели разбрах, че момчето се интересува от мен, пита разпитва и прочие.Не обърнах внимание, бях обсебена от болката и всичко ми минаваше като ня филмова лента.Мина още време и момчето направи опити да разбере дали имам някаква симпатия към него чрез общите ни приятели.Бях категорична, не исках нищо с това момче.От една страна той е доста по-голям от мен, а от друга стоеше страха да не остана отново наранена и сама.Не знам как се случи, но след броени дни аз започнах да мисля за това момче.Да се чудя дали имаме въдеще заедно, а всъщност няма какво да се лъжем.Момчето е точно мой тип.Ужасно красив е и много добър и трудолюбив.Но този мой страх, който вътрешно ме разкъсва не ме оставя да дишам.Постоянно се питам какво би станало, ако започна да излизам с него, поискам нещо по-сериозно с това момче, а нещата не се получат.Дали няма да се срина емоционално, този път напълно и дали и този път ще имам сили да продължа напред.Тези мисли ме съсипват.От страха в мен се появява и срама, а не съм такова момиче, не съм никак срамежлива, но видя ли това момче губя и говор и картина.За да види, че все пак мога да се престраша реших да му пиша смс, в който да го попитам дали иска да излезем и така направих първата крачка, но след смс-а ми, последва негов смс с отказ.Имаше работа на следващия ден и пишеше, че ще ми се обади да се чуем.Е обади се, поговорихме си и каза, че ще ми се обади за кафе.Чудя се, ако се обади да изляза ли с него, въпреки че усещам, че това момче е за мен и че ще имаме бъдеще заедно.Но вътрешно изпитвам и вина, че месец след раздялата с човека, когото обичах, аз изпитвам симпатия към друг съвсем нов човек.Този страх и тази вина, тази разлика в годините ме съсипват.По цял ден мисля за този човек, но и вътрешно ме изгарят толкова въпроси.
Не издържам вече, изпаднала съм в жестока депресия и имам нужда от човек, който да ме разбира и който да бъде до мен, но как да надмогна всички въпроси, които ме измъчват и да се отпусна.Та и защо не аз да му звънна . .
Съжелявам, че темата е доста дългичка, но исках да опиша събитията от последните месеци и да ви дам ясна представа за това как се чувствам и да разберете какво точно се е случило с мен и защо така отчаяно се нуждая от подкрепя и съвети.Благодаря на всички, които ще прочетат темата и ще ми дадат някакъв съвет или просто ще окажат някаква подкрепа.Благодаря и на всички изказали мнение, колкото и критично да е то.