"Спомен"

[Dizziness]

Спомен


... Спомняш ли си, когато бяхме деца?
Всичко тогава бе на игра.
Всичко се въртеше около мене и теб,
всичко се случваше, а бяхме толкоз далеч.
Усмивката ти бях забравила вече
И пак бяхме тъй далече, далече...
Всичко сякаш в миг се промени.
Ние растяхме, но светът се върти
и сякаш всяка от нас бе забравила
какво за приятел в трудност е правила.
Сякаш висока стена ни делеше
и всяка по пътя труден вървеше.
Сякаш за тебе аз бях непозната,
забрави обаче, малки бяхме, когато
аз единствена до теб стоях
и ръката ти в трудни моменти държах.
Забрави, че тогава аз бях ти упора,
но ти намери свои приятели нови.
Ти не знаеше, че мен ме боли,
защото ме гледаше с други очи.
За теб останах сянка зад ъгъла,
която бе хиляди пъти излъгана,
че на този свят има приятелство,
а срещах само коварно предателство.
Но днес видях в твойте очи
странно вълнение, сякаш нещо блести?
Искаше сякаш нещо да кажеш,
сякаш не беше способна да мразиш.
Не вярвах, че някога ще спре да боли,
но вече ме гледаше със свойте очи!