Андрония

[tanyastef]

Пораснали нокти и шепа глаголи.
Не търсим дълбоки, а нови води.
Мелодия страшна, далеч не е прясно
със твоите, моите прашни усти.
Говорим неясно, притичваме бясно,
вятъра гоним и пак си шептим.
В гората се гушим и облаци душим,
не пясък събрахме, а топли звезди.
Плачът ми е скучен, какво ще се случи
не питам, забравям да помня дори.
Но щом ни е тясно, притиснато, бясно,
със теб ще вървим и създаваме дни.

[vanilievisez]

уу, да.
определено ми хареса :)

[Afterbirth]

Впечатляващо е, браво =)

[tanyastef]

Благодаря много. :-)

[ShtrudeL]

Доста добро. Да не кажа,че това е първото хм стихче,което ми харесва в тоЗ раздел,макар че това "бясно" дразни.