mech0
07-13-2010, 14:51
Реших да копирам една интересна статия от http://www.focus-army.net. Според мен има доста истина в нея, да видим вие как ще коментирате.
Проблемите на американската система за противоракетна отбрана (ПРО) вече няколко години са предмет на активно обсъждане, като разговорите за ПРО са в пъти по-значими от самата ПРО, коментира в-к "Известия".
Миналата година САЩ се отказаха от разполагането на стратегическа ПРО (радиолокационна станция и противоракетен комплекс GBI) в Полша и Чехия. Сега се предлага вариант за разполагане на „орязана” ПРО в Румъния и България. Ударното средство на тази система трябва да бъде наземният вариант на зенитно-управляемите ракети „Стандарт-SM3”. Към момента такъв наземен вариант не съществува, но явно създаването му няма да представлява особен проблем. Предлага се в бъдеще да бъде изградена ПРО, която да покрива цяла Европа.
При това не трябва да се споменава, че целта на създаването на подобна система остава загадка. Официалното обяснение, че ПРО трябва да неутрализира иранската ядрена заплаха е неудовлетворително.
Технологичното ниво на Иран е крайно ниско. Тази страна, един от световните лидери в добива на петрол, няма капацитет със свои сили да води сондажни работи и да изгради нефтопреработвателни заводи за производство на бензин и други петролни продукти. Създаването на ракети с голям обсег и ядрени бойни глави за тях е много по-сложно от добиването на петрол и изграждането на рафинерии.
Трябва да имаме предвид още, че серийното производство на ракети и бойни елементи за тях е невъзможно без предварителното провеждане на множество изпитания. Да не бъдат забелязани ракетните, и още повече ядрени опити, е напълно невъзможно. И няма и най-малко съмнение, че първото ядрено изпитание в Иран ще стане причина за авиационно-ракетен удар срещу страната от страна на Израел с подкрепата не само на САЩ, но и на повечето арабски страни, които към момента приемат Техеран за по-голяма заплаха от Израел.
По тези причини възможността за масово производство на ракети със среден обсег в Иран е абсолютно невъзможно. Редовните изявления на командването на въоръжените сили на Иран по повод успехите при създаването на нови ракети са откровен блъф. Всичко, създадено от Иран до момента, е по-лош вариант на стари съветски, китайски и севернокорейски ракети.
И дори ако по някакво чудо Иран успее да създаде ядрени ракети с голям обсег и да започне серийното им производство, е невъзможно да проумеем защо Техеран би нанесъл удар по Европа. Главни цели за иранските ракети биха били Израел, Саудитска Арабия, дори може би Турция, но не и Европа.
Изключително популярната в Русия версия, че САЩ всъщност създават ПРО срещу Москва, също е незадоволителна.
Дори стратегическите системи GBI, които евентуално ще бъдат разположени в Полша, не могат да създадат реална заплаха за руските стратегически ядрени сили нито с характеристиките си, нито с географското разположение на стартовата си позиция спрямо разположението на руските ракетни бази.
Ракетните системи „Стандарт-SM3”, чиито тактико-технически характеристики са още по-ниски, ще бъдат разположени още по-южно, което просто няма да има никакво отношения към задачата за борба с руските междуконтинентални балистични ракети. По този начин, от военна гледна точка, разполагането на ПРО в Европа е пълна безсмислица. Въпреки това, по някаква причина САЩ продължават с разполагането системата. Едно от обясненията може да е заради интересите на американския военнопромишлен комплекс. Безкрайното изграждане на ПРО, която до момента почти реално не съществува, е гаранция за нелошо бюджетно финансиране. Практическата целесъобразност в тази ситуацията отстъпва на втори план.
Но има и друго обяснение, което изглежда по-обосновано. Изграждането на европейската ПРО за Вашингтон е чисто политически проект, който няма отношение към военните „заплахи”. Острата концептуална криза в НАТО е напълно очевидна. Противникът, заради който бе създаден Алиансът, изчезна преди две десетилетия. Разширяването на изток практически се изчерпа и започна да носи повече проблеми, отколкото ползи. Войната в Афганистан показва скандално ниската боеспособност на въоръжените сили на НАТО и сериозно поставя въпроса за целесъобразността от продължаване на съществуването на Алианса.
Към това се добавят и допълнителните съкращения на военните разходи заради икономическата криза и бавното, но продължаващо създаване на въоръжени сили на Европейския съюз. Във Вашингтон сериозно (и не без основания) се опасяват, че европейците просто ще се откажат от НАТО в полза на значително по-малката и евтина „евроармия”. Това ще доведе до пълна загуба на контрола на Америка над Европа. За да не се случи това, е измислена системата за противоракетна отбрана (ПРО), която трябва да „върже” Европа за Вашингтон. Това, че всъщност тя не отразява никакви заплахи не е от значение, тъй като не се изгражда с тази цел. В последно време Западът все по-често и по-активно кани Русия да се включи в създаването на европейска ПРО. Но тук се появява въпросът – за какво ни е нужно това?
Русия явно няма защо да участва в политическия проект, който ще върже Европа към Америка.
Проблемите на американската система за противоракетна отбрана (ПРО) вече няколко години са предмет на активно обсъждане, като разговорите за ПРО са в пъти по-значими от самата ПРО, коментира в-к "Известия".
Миналата година САЩ се отказаха от разполагането на стратегическа ПРО (радиолокационна станция и противоракетен комплекс GBI) в Полша и Чехия. Сега се предлага вариант за разполагане на „орязана” ПРО в Румъния и България. Ударното средство на тази система трябва да бъде наземният вариант на зенитно-управляемите ракети „Стандарт-SM3”. Към момента такъв наземен вариант не съществува, но явно създаването му няма да представлява особен проблем. Предлага се в бъдеще да бъде изградена ПРО, която да покрива цяла Европа.
При това не трябва да се споменава, че целта на създаването на подобна система остава загадка. Официалното обяснение, че ПРО трябва да неутрализира иранската ядрена заплаха е неудовлетворително.
Технологичното ниво на Иран е крайно ниско. Тази страна, един от световните лидери в добива на петрол, няма капацитет със свои сили да води сондажни работи и да изгради нефтопреработвателни заводи за производство на бензин и други петролни продукти. Създаването на ракети с голям обсег и ядрени бойни глави за тях е много по-сложно от добиването на петрол и изграждането на рафинерии.
Трябва да имаме предвид още, че серийното производство на ракети и бойни елементи за тях е невъзможно без предварителното провеждане на множество изпитания. Да не бъдат забелязани ракетните, и още повече ядрени опити, е напълно невъзможно. И няма и най-малко съмнение, че първото ядрено изпитание в Иран ще стане причина за авиационно-ракетен удар срещу страната от страна на Израел с подкрепата не само на САЩ, но и на повечето арабски страни, които към момента приемат Техеран за по-голяма заплаха от Израел.
По тези причини възможността за масово производство на ракети със среден обсег в Иран е абсолютно невъзможно. Редовните изявления на командването на въоръжените сили на Иран по повод успехите при създаването на нови ракети са откровен блъф. Всичко, създадено от Иран до момента, е по-лош вариант на стари съветски, китайски и севернокорейски ракети.
И дори ако по някакво чудо Иран успее да създаде ядрени ракети с голям обсег и да започне серийното им производство, е невъзможно да проумеем защо Техеран би нанесъл удар по Европа. Главни цели за иранските ракети биха били Израел, Саудитска Арабия, дори може би Турция, но не и Европа.
Изключително популярната в Русия версия, че САЩ всъщност създават ПРО срещу Москва, също е незадоволителна.
Дори стратегическите системи GBI, които евентуално ще бъдат разположени в Полша, не могат да създадат реална заплаха за руските стратегически ядрени сили нито с характеристиките си, нито с географското разположение на стартовата си позиция спрямо разположението на руските ракетни бази.
Ракетните системи „Стандарт-SM3”, чиито тактико-технически характеристики са още по-ниски, ще бъдат разположени още по-южно, което просто няма да има никакво отношения към задачата за борба с руските междуконтинентални балистични ракети. По този начин, от военна гледна точка, разполагането на ПРО в Европа е пълна безсмислица. Въпреки това, по някаква причина САЩ продължават с разполагането системата. Едно от обясненията може да е заради интересите на американския военнопромишлен комплекс. Безкрайното изграждане на ПРО, която до момента почти реално не съществува, е гаранция за нелошо бюджетно финансиране. Практическата целесъобразност в тази ситуацията отстъпва на втори план.
Но има и друго обяснение, което изглежда по-обосновано. Изграждането на европейската ПРО за Вашингтон е чисто политически проект, който няма отношение към военните „заплахи”. Острата концептуална криза в НАТО е напълно очевидна. Противникът, заради който бе създаден Алиансът, изчезна преди две десетилетия. Разширяването на изток практически се изчерпа и започна да носи повече проблеми, отколкото ползи. Войната в Афганистан показва скандално ниската боеспособност на въоръжените сили на НАТО и сериозно поставя въпроса за целесъобразността от продължаване на съществуването на Алианса.
Към това се добавят и допълнителните съкращения на военните разходи заради икономическата криза и бавното, но продължаващо създаване на въоръжени сили на Европейския съюз. Във Вашингтон сериозно (и не без основания) се опасяват, че европейците просто ще се откажат от НАТО в полза на значително по-малката и евтина „евроармия”. Това ще доведе до пълна загуба на контрола на Америка над Европа. За да не се случи това, е измислена системата за противоракетна отбрана (ПРО), която трябва да „върже” Европа за Вашингтон. Това, че всъщност тя не отразява никакви заплахи не е от значение, тъй като не се изгражда с тази цел. В последно време Западът все по-често и по-активно кани Русия да се включи в създаването на европейска ПРО. Но тук се появява въпросът – за какво ни е нужно това?
Русия явно няма защо да участва в политическия проект, който ще върже Европа към Америка.