darkness848
07-13-2010, 18:18
Здравейте, моят проблем е често срещан... момче...
Миналата година ние тръгнахме... Бяхме заедно. До сега не бях срещала друг като него. Беше забавен, мил... Определено знаеше как да се държи с едно момиче. И двата си имахме доверие един на друг. Винаги бяхме заедно и се подкрепяхме в трудните моменти. Може би това бяха най-хубавите два месеца в целия ми живот... Два месеца, защото същата година, на същата дата, два месеца по-късно аз си тръгвах. Заминавах си.. Отивах в чужбина с родителите ми.
Последният ден от заминаването ми аз прекарах с него. Поне по-голямата част от деня.. Не знаехме какво да си кажем... Сякаш думите нямаха значение... Нищо не можеха да променят. Спомням си как плачех потънала в прегръдките му и не исках да го пускам... Но деня се изниза и това беше последната ни среща. През нощта говорихме цялата вечер... Спомняхме си и така ме болеше отвътре. Не можех да повярвам, че си тръгвах от него...
Както и да е... Пристигнах тук в новата държава... Толкова сме далече един от друг... В началото му звънках, говорехме си. Писахме си по скайп и така в продължение на една година... Малко или много това облекчаваше болката ми до идзвестна степен... Толкова много нощи прекарах плачейки за него... Не исках да излизам никъде. Стоях си в стаята с лаптопа пред мен и никой или нищо друго не ме интересуваше...
Тръгнах на училище, изкарах цялата учебна година и пак продължавахме да си пишем... Че си липсваме един на друг... Че се обичаме... Никой не искаше да продължава напред без другия... Поне до този момент. Чакахме лятото, за да се видим отново...
И сега и същността на проблема... Преди един месец той започна да се отдалечава от мен, но аз не казах нищо... Пишеше си влюбени човечета на скайп, но те не бяха за мен. Почувствах се гадно и си казах, че това е една невъзможна любов и, че няма смисъл да се надявам за каквото и да е било.. Но ето, че след няма и седмица той го махна и пак започна да ми пише колко съм му била липсвала... Как искал да се върна лятото...
Говорих си с моята приятелка, която всъщност е гадже на най-добрия му приятел... Каза ми, че той го бил попитал дали ме бил харесвал още, а той потвърдил, че да... Имали страхотни планове когато съм се върнела... Но от няколко дена насам той се държи студено... Почти не пише... Вероятно вече харесва друга, знам ли?! И това не ми е казал... Едно момиче ми каза, че го е видяла да се целува с други в едно заведение... Прати ми снимка... И честно казано се почувствах ужасно... Сърцето ми си сви и сълзите ми бликнаха... Бил пиян и тогава налитал на всички... Не занм какво да мисля... Не мога да спра да мисля за него... И като погледна снимката... и... Ох... Много съм объркана... Не знам как да подходя с него... От няколко дни насам не мога да спя... Мисля само за това... Чувствам се предадена. Защо не ми е казал нищо? Има ли я още онази любов за която така ми говореше.. Какво да правя и аз вече не знам... Искам да изключа чувствата си... Да не чувствам нищо... Но не мога... Как да продължа? Как да постъпя... :cry:
Миналата година ние тръгнахме... Бяхме заедно. До сега не бях срещала друг като него. Беше забавен, мил... Определено знаеше как да се държи с едно момиче. И двата си имахме доверие един на друг. Винаги бяхме заедно и се подкрепяхме в трудните моменти. Може би това бяха най-хубавите два месеца в целия ми живот... Два месеца, защото същата година, на същата дата, два месеца по-късно аз си тръгвах. Заминавах си.. Отивах в чужбина с родителите ми.
Последният ден от заминаването ми аз прекарах с него. Поне по-голямата част от деня.. Не знаехме какво да си кажем... Сякаш думите нямаха значение... Нищо не можеха да променят. Спомням си как плачех потънала в прегръдките му и не исках да го пускам... Но деня се изниза и това беше последната ни среща. През нощта говорихме цялата вечер... Спомняхме си и така ме болеше отвътре. Не можех да повярвам, че си тръгвах от него...
Както и да е... Пристигнах тук в новата държава... Толкова сме далече един от друг... В началото му звънках, говорехме си. Писахме си по скайп и така в продължение на една година... Малко или много това облекчаваше болката ми до идзвестна степен... Толкова много нощи прекарах плачейки за него... Не исках да излизам никъде. Стоях си в стаята с лаптопа пред мен и никой или нищо друго не ме интересуваше...
Тръгнах на училище, изкарах цялата учебна година и пак продължавахме да си пишем... Че си липсваме един на друг... Че се обичаме... Никой не искаше да продължава напред без другия... Поне до този момент. Чакахме лятото, за да се видим отново...
И сега и същността на проблема... Преди един месец той започна да се отдалечава от мен, но аз не казах нищо... Пишеше си влюбени човечета на скайп, но те не бяха за мен. Почувствах се гадно и си казах, че това е една невъзможна любов и, че няма смисъл да се надявам за каквото и да е било.. Но ето, че след няма и седмица той го махна и пак започна да ми пише колко съм му била липсвала... Как искал да се върна лятото...
Говорих си с моята приятелка, която всъщност е гадже на най-добрия му приятел... Каза ми, че той го бил попитал дали ме бил харесвал още, а той потвърдил, че да... Имали страхотни планове когато съм се върнела... Но от няколко дена насам той се държи студено... Почти не пише... Вероятно вече харесва друга, знам ли?! И това не ми е казал... Едно момиче ми каза, че го е видяла да се целува с други в едно заведение... Прати ми снимка... И честно казано се почувствах ужасно... Сърцето ми си сви и сълзите ми бликнаха... Бил пиян и тогава налитал на всички... Не занм какво да мисля... Не мога да спра да мисля за него... И като погледна снимката... и... Ох... Много съм объркана... Не знам как да подходя с него... От няколко дни насам не мога да спя... Мисля само за това... Чувствам се предадена. Защо не ми е казал нищо? Има ли я още онази любов за която така ми говореше.. Какво да правя и аз вече не знам... Искам да изключа чувствата си... Да не чувствам нищо... Но не мога... Как да продължа? Как да постъпя... :cry: