Powii92
07-15-2010, 09:39
Не знам как точно да започна...Имам приятел от 9 месеца ( да го наречем Х.) ,но нещата не вървят много между нас.Той твърди,че ме обича много,аз съм привързана към него,но моите чувства не са толкова силни, въпреки това се опитваме да поддържаме връзката си...
Преди 4 месеца започнах да си пиша с едно момче( да го наречем Г. ),с което се запознахме в един сайт.От начало го приемах просто като познат,с който просто си лафиме по скайп.Разменихме си телефоните и вечер си говорехме с часове.Неговия глас ме караше да бъда по-спокойна,да се чувствам сигурна..не мислех за проблемите около мен,когато говорех с него.С времето започнах да го харесвам и исках да го видя на живо ( Той е от друг град,но ще учи в София). Каза ми,че ще дойде до София,за да се видим и както и предполагах,хлътнах адски много като се видяхме...не знаех какво става или какво да правя.Естествено,той също ме хареса,но каза,че не иска да разваля връзката ми...Въпреки това продължихме да се виждаме още няколко пъти и започвах да се влюбвам още по-силно. След 2 месеца някъде ми каза,че ме ревнува от приятеля ми и ме попита какво мисля да правя...Аз,естествено,не казах нищо...Тогава той ми каза: „Наистина искам да бъда с теб,но ти не знаеш какво искаш.Много момичета искат да са на твоето място,но аз не съм ги допуснал,защото избрах теб.Наруших дори принципите си-да стоя далеч от момиче,което има приятел.Не знам какво очакваш от мен,решението е твое,но не мога да те чакам вечно.”
Не исках да оставям приятеля си...не знам защо,но просто не можех и то след всичко,което беше направил за мен,дори и да ме е наранявал много пъти... Един ден просто не издържах на цялото напрежение и реших,че трябва да сложа край на връзката с приятеля ми,ако исках да бъда с Г. ...Точно тогава обаче Г. се отдръпна от мен-спря да ми пише,спря да си вдига телефона,блокна ме в скайпа....Не можех да приема факта,че няма да го чуя или видя повече,изпаднах в някаква дупка и изобщо не мислех за друго освен за него,но нямаше какво да направя,освен да продължа напред...Мислех,че с времето ще го забравя,но не можах...Дори не разбрах защо се получи така,че той да си тръгне изведнъж или...просто му е писнало да ме чака...
Постъпих глупаво спрямо двамата,знам вината си.
Проблема е,че преди седмица някъде Г. ми писа....и то се правеше,че нищо не е станало,а ако тръгна да говоря за тази тема спира да пише...Една вечер ми се обади и цялата настръхнах,почнах да треперя...той ме усети и бързаше да затворим.Гласа му звучеше някак по-тих,сякаш беше тъжен за нещо...Дори не знаеше какво да ми каже..
Най-тъпото,което стана вчера...Той беше в София,за едни изпити и каза,ако искам да отида да го изпратя,когато си тръгва...Питах го дали той иска и ми каза: защо да не искам? .... И после излезе...не знам вече какво става и защо прави всичко това.
Моля,без злобни коментари или упреци,както казах-знам вината си.
Моля за съвет какво да правя..
Благодаря предварително ( :
Преди 4 месеца започнах да си пиша с едно момче( да го наречем Г. ),с което се запознахме в един сайт.От начало го приемах просто като познат,с който просто си лафиме по скайп.Разменихме си телефоните и вечер си говорехме с часове.Неговия глас ме караше да бъда по-спокойна,да се чувствам сигурна..не мислех за проблемите около мен,когато говорех с него.С времето започнах да го харесвам и исках да го видя на живо ( Той е от друг град,но ще учи в София). Каза ми,че ще дойде до София,за да се видим и както и предполагах,хлътнах адски много като се видяхме...не знаех какво става или какво да правя.Естествено,той също ме хареса,но каза,че не иска да разваля връзката ми...Въпреки това продължихме да се виждаме още няколко пъти и започвах да се влюбвам още по-силно. След 2 месеца някъде ми каза,че ме ревнува от приятеля ми и ме попита какво мисля да правя...Аз,естествено,не казах нищо...Тогава той ми каза: „Наистина искам да бъда с теб,но ти не знаеш какво искаш.Много момичета искат да са на твоето място,но аз не съм ги допуснал,защото избрах теб.Наруших дори принципите си-да стоя далеч от момиче,което има приятел.Не знам какво очакваш от мен,решението е твое,но не мога да те чакам вечно.”
Не исках да оставям приятеля си...не знам защо,но просто не можех и то след всичко,което беше направил за мен,дори и да ме е наранявал много пъти... Един ден просто не издържах на цялото напрежение и реших,че трябва да сложа край на връзката с приятеля ми,ако исках да бъда с Г. ...Точно тогава обаче Г. се отдръпна от мен-спря да ми пише,спря да си вдига телефона,блокна ме в скайпа....Не можех да приема факта,че няма да го чуя или видя повече,изпаднах в някаква дупка и изобщо не мислех за друго освен за него,но нямаше какво да направя,освен да продължа напред...Мислех,че с времето ще го забравя,но не можах...Дори не разбрах защо се получи така,че той да си тръгне изведнъж или...просто му е писнало да ме чака...
Постъпих глупаво спрямо двамата,знам вината си.
Проблема е,че преди седмица някъде Г. ми писа....и то се правеше,че нищо не е станало,а ако тръгна да говоря за тази тема спира да пише...Една вечер ми се обади и цялата настръхнах,почнах да треперя...той ме усети и бързаше да затворим.Гласа му звучеше някак по-тих,сякаш беше тъжен за нещо...Дори не знаеше какво да ми каже..
Най-тъпото,което стана вчера...Той беше в София,за едни изпити и каза,ако искам да отида да го изпратя,когато си тръгва...Питах го дали той иска и ми каза: защо да не искам? .... И после излезе...не знам вече какво става и защо прави всичко това.
Моля,без злобни коментари или упреци,както казах-знам вината си.
Моля за съвет какво да правя..
Благодаря предварително ( :