DB9
07-15-2010, 10:58
Манчестър Юнайтед (на английски: Manchester United) е футболен клуб от град Манчестър, Англия. Домакинските си мачове отборът играе на стадион Олд Трафорд. Манчестър Юнайтед е един от най-титулуваните футболни клубове не само в Англия, а и в цяла Европа и е най-успешният английски отбор от създаването на Английската висша лига.
История
Основаването (1878-1902)
Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 г. под името Нютън Хийт от работниците на железопътната гара в Нютън Хийт, Голям Манчестър, които споделят общата си страст към футбола като организират мачове срещу други железопътни гари.
Когато лигата на Англия се сформира през 1888 г., от Нютън Хийт смятат, че не са достатъчно добри за да станат съоснователи и не се присъединяват, подобно на отбори като Блекбърн Роувърс и Престън Норт Енд. Клубът от Манчестър решава да се присъедини към първенството четири години по-късно — през 1892 г.
В следващите години отборът е разклатен от сериозни финансови проблеми и е близо до фалит през 1902 г. Спасен е от Джон Хенри Дейвис - местен собственик на пивоварна, който го и прекръства на Манчестър Юнайтед.
1902-1918
В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в Трафорд - град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новият стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт.
Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 Февруари 1910 г. Домакините губят с 4-3 от Ливърпул пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове.
„Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд - 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5-1 Съндърланд у дома.
Освен донеслият победата срещу Съндърланд Харолд Холс, Юнайтед притежават още един класен нападател - Енох Уест, който се превръща в основна фигура и през втория сезон на „театъра на мечтите“. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели Чарити Шийлд в мач срещу Суиндън Таун. Крайният резултат от мача е 8-4.
Въпреки тази добра серия „червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-то място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се премести при градския съперник Манчестър Сити.
Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж.Дж. Бентли, президент на футболната лига. Под негово ръководство червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13.
Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Юнайтед завършват на 14-то място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път.
Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър.
Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбъл и Джордж Уол. Не е изненада и крайното класиране на отбора - само на точка над изпадащите.
1920-1929
След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 Август 1919 г. поради Първата световна война. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу Дарби Каунти. Само два играча от стария тим остават при „червените дяволи“.
Били Мередит остава на Олд Трафорд, но се намира на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. Изиграва само 19 мача през сезон 1919/20, а Юнайтед завършва на 12-то място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката Джо Спенс, завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-то място.
Маниджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от Джон Чапман, който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж.Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отбора се мести на нов стадион - Мейн Роуд.
Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22.
Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от Лестър Сити и губи само 8 мача.
Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за купата на Англия като отпада на полуфинал от Манчестър Сити след загуба с 3-0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън.
Две месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация като причините остават неоповестени. Крилото Кларънс Хилдич приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман.
Новият мениджър Хърбърт Бамлет пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу Бърнли през 1909 г. Юнайтед губи с 1-0 в разгара на снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната.
Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед бавно започва да затъва в Първа Дивизия като финишира 15-ти през сезон 1926/27 и 18-ти през 1927/28. Малко подобрение се забелязва през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-то място. Джо Спенс продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре бавния залез на тима.
1930-1939
Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува изкачвания и отпадания, като през сезон 1933/34 завършва на 20-то място във Втора дивизия, което е и най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди да започне Втората световна война, Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-то място.
1940-1949
Избухването на Втората световна война прекъсва първенството на Англия в периода 1939-1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен Мат Бъзби, който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор.
1950-1957
Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които израстват под негово ръководство в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години.
Джаки Бланшфлауър и Роджър Бърн са едни от първите, които получават прозвището бебета от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г.
21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години.
През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.
1958-1969
лед като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътника, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.
Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.
Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фолкс и Боби Чарлтън, които също са рожба на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3-1. Два гола за успеха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.
През следващия сезон играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезон 1962/63 се запомня с пристигането на Джордж Бест - младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския си пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите - Уилф МакГинес.
1970-1979
Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора карат МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“.
На Уилф не се налага да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. е освободен от поста и Сър Мат е назначен временно за мениджър докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен Франк О'Фаръл, който заема поста в продължение само на година и половина. По време на неговия заместник Томи Дохърти Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък - печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете.
1980-1986
Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава Рон Аткинсън. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора Брайън Робсън, Гордън Страхан и Марк Хюз. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години - през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и трупа преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън.
1986-1999
На мястото на Големия Рон е назначен шотландецът Алекс Фъргюсън, който е изградил име с успехите си в отбора на Абърдийн. Въпреки подобряването формата на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекъсната през 1990 г. когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската Купа на носителите на купи, като на финала Манчестър побеждава отбора на Барселона.
През 1992 г. Фъргюсън подписва с французина Ерик Кантона, който заедно с утвърдените вече звезди Гари Палистър, Денис Ъруин и Пол Инс и изгряващия Райън Гигс, печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от Рой Кийн, печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г.
През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари Невил, Фил Невил и Ники Бът. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г.
Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл - Висшата лига, Купата на Англия и Шампионската лига в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен германския Байерн Мюнхен с 2-1 с голове на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в последните секунди на срещата.
1999-2009
Манчестър Юнайтед започва новото деситилетие, век и хилядолетие с още успехи - три титли за пет години през сезони 1999/00, 2000/01 и 2002/03 и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Прекъсвайки доминирането на Челси в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон 2006/07 - девета титла в петнайсетте проведени първенства на Висшата лига.
През следващия сезон 2007/08 Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-та за клуба. Отборът достига финал В Шампионската лига след като в директните елиминации побеждава отборите на Олимпик Лион, АС Рома и Барселона. На финала „червените дяволи“ се изправят срещу английския Челси. В редовното време двубоят в Москва завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята.
Успехите на отбора продължават и през сезон 2008/09 - за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е Световната клубна купа в Япония и Карлинг къп. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в Шампионската лига, като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в Рим те срещат отбора на Барселона. Мачът завършва с резултат 2-0 в полза на испанския отбор с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси. Месец след това отбора напуска португалската звезда Кристиано Роналдо, който преминава в испанския Реал Мадрид за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро).
Любопитни рекорди
* Най-голяма победа в мач за шампионата: 10-1 - Улвърхямптън, 15 октомври 1892
* Най-голяма победа в Английската висша лига: 9-0 - Ипсуич, 4 март 1995
* Най-голяма победа в Евротурнирите: 10-0 - ФК Андерлехт, КНК, 26 септември 1956
* Най-голяма победа на чужд терен: 8-1 - Нотингам Форест, февруари 1999
* Най-голяма загуба в мач за Купа: 1-7 - Бърнли, ФА Къп, 13 февруари 1901
* Най-голям брой изиграни мачове: 806 Райън Гигс
* Най-голям брой вкарани голове: 247 Боби Чарлтън
* Най-голям брой вкарани голове за шампионата: 199 Боби Чарлтън (1956 - 1973)
* Най-голям брой вкарани голове за един сезон: 46 Денис Лоу (1963 - 1964)
* Най-голям брой вкарани голове за един мач: 6 Джордж Бест - Нортхямптън, 7 февруари 1970
* Най-голям брой участия в национален отбор: 129 Петер Шмайхел - Дания
* Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: 75.115 - Фулъм, Олд Трафорд 20 август 2006
* Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: 76.962, Улвърхямптън - Гримзби, полуфинал за ФА Къп , 25 март 1939
* Най-голям брой последователни мачове без поражение: 45 (всички мачове), от 24 декември 1998 до 3 октомври 1999
* Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: 103 1956/57, 1958/59
Най-много участия за отбора
* 833 - Уелс Райън Гигс (1990-)
* 758 - Англия Боби Чарлтън (1954-1973)
* 688 - Англия Бил Фоулкс (1952-1970)
* 638 - Англия Пол Скоулс (1994-)
* 595 - Англия Гари Невил (1992-)
* 539 - Англия Алекс Степни (1966-1978)
* 535 - Ейре Тони Дън (1960-1973)
* 529 - Ейре Денис Ъруин (1990-2002)
* 510 - Англия Джо Спенс (1919-1933)
Най-много голове за отбора
* 249 - Англия Боби Чарлтън (1954-1973)
* 237 - Шотландия Денис Лоу (1962-1973)
* 211 - Англия Джак Роули (1937-1955)
* 179 - Сев. Ирландия Джордж Бест (1963-1974)
* 179 - Англия Денис Вайълет (1949-1962)
* 168 - Англия Джо Спенс (1919-1933)
* 163 - Уелс Марк Хюз (1983-1986/1988-1995)
* 155 - Уелс Райън Гигс (1991- )
* 150 - Нидерландия Рууд ван Нистелрой (2001-2006)
* 149 - Англия Пол Скоулс (1994- )
История
Основаването (1878-1902)
Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 г. под името Нютън Хийт от работниците на железопътната гара в Нютън Хийт, Голям Манчестър, които споделят общата си страст към футбола като организират мачове срещу други железопътни гари.
Когато лигата на Англия се сформира през 1888 г., от Нютън Хийт смятат, че не са достатъчно добри за да станат съоснователи и не се присъединяват, подобно на отбори като Блекбърн Роувърс и Престън Норт Енд. Клубът от Манчестър решава да се присъедини към първенството четири години по-късно — през 1892 г.
В следващите години отборът е разклатен от сериозни финансови проблеми и е близо до фалит през 1902 г. Спасен е от Джон Хенри Дейвис - местен собственик на пивоварна, който го и прекръства на Манчестър Юнайтед.
1902-1918
В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в Трафорд - град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новият стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт.
Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 Февруари 1910 г. Домакините губят с 4-3 от Ливърпул пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове.
„Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд - 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5-1 Съндърланд у дома.
Освен донеслият победата срещу Съндърланд Харолд Холс, Юнайтед притежават още един класен нападател - Енох Уест, който се превръща в основна фигура и през втория сезон на „театъра на мечтите“. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели Чарити Шийлд в мач срещу Суиндън Таун. Крайният резултат от мача е 8-4.
Въпреки тази добра серия „червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-то място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се премести при градския съперник Манчестър Сити.
Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж.Дж. Бентли, президент на футболната лига. Под негово ръководство червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13.
Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Юнайтед завършват на 14-то място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път.
Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър.
Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбъл и Джордж Уол. Не е изненада и крайното класиране на отбора - само на точка над изпадащите.
1920-1929
След четиригодишна пауза Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 Август 1919 г. поради Първата световна война. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу Дарби Каунти. Само два играча от стария тим остават при „червените дяволи“.
Били Мередит остава на Олд Трафорд, но се намира на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. Изиграва само 19 мача през сезон 1919/20, а Юнайтед завършва на 12-то място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката Джо Спенс, завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва едва на 13-то място.
Маниджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от Джон Чапман, който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж.Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отбора се мести на нов стадион - Мейн Роуд.
Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва важно попълнение за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22.
Отборът на Чапман, който играе във Втора дивизия, не успява да си осигури преминаване в по-горен ешелон през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки място в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от Лестър Сити и губи само 8 мача.
Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за купата на Англия като отпада на полуфинал от Манчестър Сити след загуба с 3-0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън.
Две месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация като причините остават неоповестени. Крилото Кларънс Хилдич приема ролята на играещ мениджър на отбора, докато клубът търси заместник на Чапман.
Новият мениджър Хърбърт Бамлет пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу Бърнли през 1909 г. Юнайтед губи с 1-0 в разгара на снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната.
Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед бавно започва да затъва в Първа Дивизия като финишира 15-ти през сезон 1926/27 и 18-ти през 1927/28. Малко подобрение се забелязва през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-то място. Джо Спенс продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре бавния залез на тима.
1930-1939
Упадъкът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува изкачвания и отпадания, като през сезон 1933/34 завършва на 20-то място във Втора дивизия, което е и най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди да започне Втората световна война, Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-то място.
1940-1949
Избухването на Втората световна война прекъсва първенството на Англия в периода 1939-1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен Мат Бъзби, който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор.
1950-1957
Големият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които израстват под негово ръководство в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години.
Джаки Бланшфлауър и Роджър Бърн са едни от първите, които получават прозвището бебета от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52 Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г.
21-годишният Бърн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години.
През сезон 1955/56 и 1956/57 Бърн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.
1958-1969
лед като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътника, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.
Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.
Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фолкс и Боби Чарлтън, които също са рожба на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.
Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3-1. Два гола за успеха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.
През следващия сезон играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезон 1962/63 се запомня с пристигането на Джордж Бест - младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския си пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите - Уилф МакГинес.
1970-1979
Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора карат МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“.
На Уилф не се налага да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. е освободен от поста и Сър Мат е назначен временно за мениджър докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен Франк О'Фаръл, който заема поста в продължение само на година и половина. По време на неговия заместник Томи Дохърти Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък - печели място в Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което не се възприема добре от феновете.
1980-1986
Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава Рон Аткинсън. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратък период той купува в отбора Брайън Робсън, Гордън Страхан и Марк Хюз. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години - през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и трупа преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън.
1986-1999
На мястото на Големия Рон е назначен шотландецът Алекс Фъргюсън, който е изградил име с успехите си в отбора на Абърдийн. Въпреки подобряването формата на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекъсната през 1990 г. когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската Купа на носителите на купи, като на финала Манчестър побеждава отбора на Барселона.
През 1992 г. Фъргюсън подписва с французина Ерик Кантона, който заедно с утвърдените вече звезди Гари Палистър, Денис Ъруин и Пол Инс и изгряващия Райън Гигс, печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от Рой Кийн, печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г.
През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари Невил, Фил Невил и Ники Бът. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г.
Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл - Висшата лига, Купата на Англия и Шампионската лига в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен германския Байерн Мюнхен с 2-1 с голове на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в последните секунди на срещата.
1999-2009
Манчестър Юнайтед започва новото деситилетие, век и хилядолетие с още успехи - три титли за пет години през сезони 1999/00, 2000/01 и 2002/03 и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Прекъсвайки доминирането на Челси в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон 2006/07 - девета титла в петнайсетте проведени първенства на Висшата лига.
През следващия сезон 2007/08 Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-та за клуба. Отборът достига финал В Шампионската лига след като в директните елиминации побеждава отборите на Олимпик Лион, АС Рома и Барселона. На финала „червените дяволи“ се изправят срещу английския Челси. В редовното време двубоят в Москва завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята.
Успехите на отбора продължават и през сезон 2008/09 - за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е Световната клубна купа в Япония и Карлинг къп. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в Шампионската лига, като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в Рим те срещат отбора на Барселона. Мачът завършва с резултат 2-0 в полза на испанския отбор с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси. Месец след това отбора напуска португалската звезда Кристиано Роналдо, който преминава в испанския Реал Мадрид за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро).
Любопитни рекорди
* Най-голяма победа в мач за шампионата: 10-1 - Улвърхямптън, 15 октомври 1892
* Най-голяма победа в Английската висша лига: 9-0 - Ипсуич, 4 март 1995
* Най-голяма победа в Евротурнирите: 10-0 - ФК Андерлехт, КНК, 26 септември 1956
* Най-голяма победа на чужд терен: 8-1 - Нотингам Форест, февруари 1999
* Най-голяма загуба в мач за Купа: 1-7 - Бърнли, ФА Къп, 13 февруари 1901
* Най-голям брой изиграни мачове: 806 Райън Гигс
* Най-голям брой вкарани голове: 247 Боби Чарлтън
* Най-голям брой вкарани голове за шампионата: 199 Боби Чарлтън (1956 - 1973)
* Най-голям брой вкарани голове за един сезон: 46 Денис Лоу (1963 - 1964)
* Най-голям брой вкарани голове за един мач: 6 Джордж Бест - Нортхямптън, 7 февруари 1970
* Най-голям брой участия в национален отбор: 129 Петер Шмайхел - Дания
* Най-голяма посещаемост на мач за шампионата: 75.115 - Фулъм, Олд Трафорд 20 август 2006
* Най-голяма посещаемост на Олд Трафорд: 76.962, Улвърхямптън - Гримзби, полуфинал за ФА Къп , 25 март 1939
* Най-голям брой последователни мачове без поражение: 45 (всички мачове), от 24 декември 1998 до 3 октомври 1999
* Най-голям брой вкарани голове за един сезон от тима: 103 1956/57, 1958/59
Най-много участия за отбора
* 833 - Уелс Райън Гигс (1990-)
* 758 - Англия Боби Чарлтън (1954-1973)
* 688 - Англия Бил Фоулкс (1952-1970)
* 638 - Англия Пол Скоулс (1994-)
* 595 - Англия Гари Невил (1992-)
* 539 - Англия Алекс Степни (1966-1978)
* 535 - Ейре Тони Дън (1960-1973)
* 529 - Ейре Денис Ъруин (1990-2002)
* 510 - Англия Джо Спенс (1919-1933)
Най-много голове за отбора
* 249 - Англия Боби Чарлтън (1954-1973)
* 237 - Шотландия Денис Лоу (1962-1973)
* 211 - Англия Джак Роули (1937-1955)
* 179 - Сев. Ирландия Джордж Бест (1963-1974)
* 179 - Англия Денис Вайълет (1949-1962)
* 168 - Англия Джо Спенс (1919-1933)
* 163 - Уелс Марк Хюз (1983-1986/1988-1995)
* 155 - Уелс Райън Гигс (1991- )
* 150 - Нидерландия Рууд ван Нистелрой (2001-2006)
* 149 - Англия Пол Скоулс (1994- )