agapiseme
07-15-2010, 16:55
Здравейте..пиша тази тема с нуждата да споделя...не вярвам някой да може да ми даде съвет,най-малкото защото май нямам конкретен въпрос,или защото пиша каквото ми идва в главата,може би ще успея да формулирам нещо.
Обичам приятелят си . Искрено и истински.Приемете го на доверие. Щастлива съм с него и бих направила всичко,за да бъде и той.
Сега на проблема - не съм сигурна какво е точно отношението му към мен.Има дни,в които ме гледа с един блясък в очите ,в които е готов да направи всичко за мен.Знам,че ме обича,виждам го в очите му.
Но в други дни - като днес - не е съвсем така.Да,първо,че не сме се виждали от седмица и единствената ни комуникация е кратка и по телефона(просто няма начин за друго в момента) и е нормално да не ..какво?да не ме чувства близка?не,не е нормално.Аз самата копнея за него.Не мога да спра да мисля за него.Това не намалява чувствата ми.Но го преглъщам.Казвам си - всичко е наред.
Непрекъснато твърди,че не е достатъчно добър за мен.Непрекъснато го убеждавам,че не е така.В началото нямах проблеми,мислех,че просто обича да чува колко перфектен е за мен..но сега усещам,че има и друго..побърквам се,мисля си,че иска да го оставя,защото той не може.(Има и защо..не е важно,наистина,но няма общо с отношенията ни пряко).
Иии.."обичам те " елемента...Никога не го е казвал..но го чета в очите му..или?или искам да го прочета...Може ли да обичаш някого и да не можеш да го кажеш..или не ме обича и заради това не го казва?
Или аз внезапно станах на 12?
И как изобщо да се успокоя?
Обичам приятелят си . Искрено и истински.Приемете го на доверие. Щастлива съм с него и бих направила всичко,за да бъде и той.
Сега на проблема - не съм сигурна какво е точно отношението му към мен.Има дни,в които ме гледа с един блясък в очите ,в които е готов да направи всичко за мен.Знам,че ме обича,виждам го в очите му.
Но в други дни - като днес - не е съвсем така.Да,първо,че не сме се виждали от седмица и единствената ни комуникация е кратка и по телефона(просто няма начин за друго в момента) и е нормално да не ..какво?да не ме чувства близка?не,не е нормално.Аз самата копнея за него.Не мога да спра да мисля за него.Това не намалява чувствата ми.Но го преглъщам.Казвам си - всичко е наред.
Непрекъснато твърди,че не е достатъчно добър за мен.Непрекъснато го убеждавам,че не е така.В началото нямах проблеми,мислех,че просто обича да чува колко перфектен е за мен..но сега усещам,че има и друго..побърквам се,мисля си,че иска да го оставя,защото той не може.(Има и защо..не е важно,наистина,но няма общо с отношенията ни пряко).
Иии.."обичам те " елемента...Никога не го е казвал..но го чета в очите му..или?или искам да го прочета...Може ли да обичаш някого и да не можеш да го кажеш..или не ме обича и заради това не го казва?
Или аз внезапно станах на 12?
И как изобщо да се успокоя?