justonegirlwithonehope
07-17-2010, 13:15
Чувствах се доста объркана и поради тази причина написах това.Не е кой знае какво, но бих желала да го споделя с вас. :)
Какъв е този мой живот . .
присъща игра белот.
Все аз губя, а исках просто
сърцето си да не погубя.
Същноста си пред никого не разкрих,
слабостите си аз прикрих,
но не се спасих.
Играех роля,
показах толкова воля,
слабоста и ранимата си душа
поисках да скрия от обществото,
но останах неразбрана
от булшинството.
Нанесох си толкова рани
и сама понесох ги,
без да кажа "мами".
За толкова краткo,
толкова неща
случиха се, братко.
Дядо почина
и света ми се срина.
Собственият ми баща
не ме обича,
но и не го отрича.
Сълзата ми тихичко
се стича по бузата
и ми идва музата
да пиша,
а човекът в мен
едва диша.
Майка ми е безразлична
към моята съдба
и тя, като останалите -
не дава пукната пара.
Имам малко приятели,
всички са просто предатели.
И така - сама вървя
по пътя си,
с някаква си надежда,
но и тя взе да изчезва.
Искаше ми се да видя
слънчев лъч,
последван от детски глъч,
но уви . . сърцето ми се сви,
няма кой над мен да бди.
Преди бях доста по различна,
разглезена принцеса типична.
Стремях се да съм перфектна,
винаги толкова ефектна.
В света ми
съществувах само аз,
а сега съм пас.
От страх в някого
да не се влюбя,
с всички сили
съдбата му се
опитвах да погубя.
На никого
не се доверявах,
а останалите в друга
истина уверявах.
И така до един
мрачен ден,
когато в другиго -
видях мен.
Същноста ми го обикна
и в сърцето ми
той проникна.
Заради него
аз се промених
и света преоткрих.
За него само
живях и се смях,
дори за миг не спрях
да се раздавам,
от себе си наивно
да предлагам.
И така до момента,
в който той мило
ми обясни,
че в ума му вече
ги няма спомените прекрасни
и за мен настъпиха
нови дни . .
- тъй ужасни.
Сърцето ми рани
и разбрах едно,
вълкът нрава си не мени.
Никога за никой
не ми дреме,
а мислех си,
че това е бреме.
Винаги съм се
оправяла сама,
със зловещата съдба.
Просто съм такава -
вълк единак
и с риск да се повторя,
ще го кажа пак.
Аз съм си такава,
просто човека в мене
започна да се заблуждава.
Опитах се да се променя,
да бъда вярна,
женичка най-лоялна.
Но как да стане,
ума ми отказва
да престане
да мисли за други,
само да си нямат те съпруги.
За малко аз минавам,
флирт за ден-два
и подминавам.
Гадна кучка съм била,
за характера ми тежък,
имам ли вина !?
Никога няма да се променя,
за никого принципите си
няма да меня.
Няма да лъжа,
аз не мога да пея,
сълзи по никого не лея,
не умея и да се смея,
просто душата си
някак исках да излея.
Какъв е този мой живот . .
присъща игра белот.
Все аз губя, а исках просто
сърцето си да не погубя.
Същноста си пред никого не разкрих,
слабостите си аз прикрих,
но не се спасих.
Играех роля,
показах толкова воля,
слабоста и ранимата си душа
поисках да скрия от обществото,
но останах неразбрана
от булшинството.
Нанесох си толкова рани
и сама понесох ги,
без да кажа "мами".
За толкова краткo,
толкова неща
случиха се, братко.
Дядо почина
и света ми се срина.
Собственият ми баща
не ме обича,
но и не го отрича.
Сълзата ми тихичко
се стича по бузата
и ми идва музата
да пиша,
а човекът в мен
едва диша.
Майка ми е безразлична
към моята съдба
и тя, като останалите -
не дава пукната пара.
Имам малко приятели,
всички са просто предатели.
И така - сама вървя
по пътя си,
с някаква си надежда,
но и тя взе да изчезва.
Искаше ми се да видя
слънчев лъч,
последван от детски глъч,
но уви . . сърцето ми се сви,
няма кой над мен да бди.
Преди бях доста по различна,
разглезена принцеса типична.
Стремях се да съм перфектна,
винаги толкова ефектна.
В света ми
съществувах само аз,
а сега съм пас.
От страх в някого
да не се влюбя,
с всички сили
съдбата му се
опитвах да погубя.
На никого
не се доверявах,
а останалите в друга
истина уверявах.
И така до един
мрачен ден,
когато в другиго -
видях мен.
Същноста ми го обикна
и в сърцето ми
той проникна.
Заради него
аз се промених
и света преоткрих.
За него само
живях и се смях,
дори за миг не спрях
да се раздавам,
от себе си наивно
да предлагам.
И така до момента,
в който той мило
ми обясни,
че в ума му вече
ги няма спомените прекрасни
и за мен настъпиха
нови дни . .
- тъй ужасни.
Сърцето ми рани
и разбрах едно,
вълкът нрава си не мени.
Никога за никой
не ми дреме,
а мислех си,
че това е бреме.
Винаги съм се
оправяла сама,
със зловещата съдба.
Просто съм такава -
вълк единак
и с риск да се повторя,
ще го кажа пак.
Аз съм си такава,
просто човека в мене
започна да се заблуждава.
Опитах се да се променя,
да бъда вярна,
женичка най-лоялна.
Но как да стане,
ума ми отказва
да престане
да мисли за други,
само да си нямат те съпруги.
За малко аз минавам,
флирт за ден-два
и подминавам.
Гадна кучка съм била,
за характера ми тежък,
имам ли вина !?
Никога няма да се променя,
за никого принципите си
няма да меня.
Няма да лъжа,
аз не мога да пея,
сълзи по никого не лея,
не умея и да се смея,
просто душата си
някак исках да излея.