Valento
07-18-2010, 23:08
Здравейте..преди 1 седмица се разделих с приятелката си защото така трябваше да стане.Ще се опитам да ви разкажа на крадко за какво става въпрос...
запознахме се в средата на март месец в един сайт за запознанства,всичко започна без никаква цел (да я свалям) , пишехме си просто ей така защото имахме много общи теми на разговор...когато си пишех с нея,някак си тя ме омайваше и ми беше хубаво в компанията и макар да бе тя и виртуална,с течение на време усещах че с нея все едно се познаваме от 10 години а не от 2 седмици...вярвах и за всяка една дума която тя казваше за себеси , че била сериозна..различна от другите ... че заради добротата си патела и била много наранявана от предишните и връзки,опитвах се по всевъзможни начини да я убедя че и тя ще срещне момчето което ще я накара да си промени мисленето...абе просто я омайхвах ... един ден тя пожела да се видиме защото била много любопитна какъв съм на живо...както и да е , видяхме се разходихме се приказвахме си смяхме се както и по скайп....след срщата около 10 дни не ме търсеше и аз не я търсех,мислех си че не ме е хареса и не искаш просто да досаждам...след това тя ми се обажда и започна да ми се извинява че не искала да става така да изчезва след като сме се видяли но просто нямало как да ми каже че имала проблем с родителите си и те са и забранили да сяда на пц-то дори телефона са и взели,както и да е проявих разбиране , на всеки може да се случи (нищо че е на 19 години) след тази случка пак се видяхме и си поговорихме , споделихме си че испитваме чувства един към друг и ако и двамата мислим че може да има връзка по между ни , няма лошо да опитаме,както и да е , тръгнахме .. всичко беше да не кажа голяма дума "перфектно" което малко ме учудваше .... разбирахме се много добре и просто нямаше спор за нещо ... задоволяваше се с всичко ... не ми се оплакваше че се виждаме рядко ... (1 - 2 до 3 пъти в седмицата,за мен това е нормално иначе ще си доскучаем).... иии до тук добре,след абитуриентския ни бал тя някак си се промени,започна все по-рядко да ми звъни...в повечето случаи аз и се обаждах...като и пишех в скайп тя ми казваше че в момента имала работа играела белот и щяла да ми пише след малко (това след малко винаги беше след 3 - 4 часа) нищо , търпях и си траех само да не се караме .... писнало ми е от разправии за дреболии...но вече усещах че някак си става все по-студена и че ме отбягва.Когато бяхме в тях един ден я помолих да седне до мен да поговорим,и я попитах директно дали има някакъв проблем,дали нещо я притеснява и ако има да ми сподели все пак за това сме заедно да си споделяме и да си помагаме с каквото можем,и тя като ми се развика че не трябва да си пъхам носа кадето не ми е работа , че трябвало да гледам себе си,а не другите .... и аз и се извиних казах и че нищо няма да я питам повече и тя ми каза да си ходя...тръгнах си и тя ме помоли да не и се обаждам няколко дни била объркана и искала да размисли .... оставих я,тя така пожела...изчаках да видя кога ще ми се обади.Минаха около 3 4 дни и тя ми се обади че искала да се видим и да поговорим , уговорихме се и съвсем спокойно и без да се притеснява ми заяви че искала да се разделим защото и писнало да я държа под контрол (което не е така) и да и държа сметка за всичко (което пак не е така) и аз и казах че съм съгласен защото и аз виждам че нещата не са така както трябва и тя се разплака,заяви ми че не съм държал на нея и на връзката ни и аз и казах че не мога само аз да правя всичко за да сме добре и да не се караме , трябва и тя да се постарае ...след няколко дни сестра и ми пише че тя се е събрала с бившия,стана ми ясно че за това време през което бяхме заедно (3 месеца) не е държала изобщо на мен..била е с мен просто ей така да и минава времето и да се води че има някой до нея....
причната да пиша тази тема е , защо когато човек иска да е щастлив с някого...и този/тази нокого/някоя да я прави щастлив/а , да се обичат,не се случва...появява се някой си / някоя си от миналото и обърква цялата работа разделя хората без да му пука че са се старали да запазят връзката си .... нима аз трябва да плащам чужди сметки от миналото че някой си го е засърбяло к*ра и си прави каквото си иска...нима аз нямам право да обичам и да съм обичан...живота е несправедлив макар и че го знаете от личен опит може би , но..искам да съм щастлив без да съм нараняван.До сега не съм изневерявал физически,психически,мисле но .... както иксате го наречете...не мисля и да го правя...след тази постъпка има много наранени,а аз и вие знаете каква е болката от нея ....
БЛАГОДАРЯ ВИ че ме излушахте...исках просто да споделя с вас приятели !Приятна вечер ви желая и дано не изпадате в такава ситуация като моята !
запознахме се в средата на март месец в един сайт за запознанства,всичко започна без никаква цел (да я свалям) , пишехме си просто ей така защото имахме много общи теми на разговор...когато си пишех с нея,някак си тя ме омайваше и ми беше хубаво в компанията и макар да бе тя и виртуална,с течение на време усещах че с нея все едно се познаваме от 10 години а не от 2 седмици...вярвах и за всяка една дума която тя казваше за себеси , че била сериозна..различна от другите ... че заради добротата си патела и била много наранявана от предишните и връзки,опитвах се по всевъзможни начини да я убедя че и тя ще срещне момчето което ще я накара да си промени мисленето...абе просто я омайхвах ... един ден тя пожела да се видиме защото била много любопитна какъв съм на живо...както и да е , видяхме се разходихме се приказвахме си смяхме се както и по скайп....след срщата около 10 дни не ме търсеше и аз не я търсех,мислех си че не ме е хареса и не искаш просто да досаждам...след това тя ми се обажда и започна да ми се извинява че не искала да става така да изчезва след като сме се видяли но просто нямало как да ми каже че имала проблем с родителите си и те са и забранили да сяда на пц-то дори телефона са и взели,както и да е проявих разбиране , на всеки може да се случи (нищо че е на 19 години) след тази случка пак се видяхме и си поговорихме , споделихме си че испитваме чувства един към друг и ако и двамата мислим че може да има връзка по между ни , няма лошо да опитаме,както и да е , тръгнахме .. всичко беше да не кажа голяма дума "перфектно" което малко ме учудваше .... разбирахме се много добре и просто нямаше спор за нещо ... задоволяваше се с всичко ... не ми се оплакваше че се виждаме рядко ... (1 - 2 до 3 пъти в седмицата,за мен това е нормално иначе ще си доскучаем).... иии до тук добре,след абитуриентския ни бал тя някак си се промени,започна все по-рядко да ми звъни...в повечето случаи аз и се обаждах...като и пишех в скайп тя ми казваше че в момента имала работа играела белот и щяла да ми пише след малко (това след малко винаги беше след 3 - 4 часа) нищо , търпях и си траех само да не се караме .... писнало ми е от разправии за дреболии...но вече усещах че някак си става все по-студена и че ме отбягва.Когато бяхме в тях един ден я помолих да седне до мен да поговорим,и я попитах директно дали има някакъв проблем,дали нещо я притеснява и ако има да ми сподели все пак за това сме заедно да си споделяме и да си помагаме с каквото можем,и тя като ми се развика че не трябва да си пъхам носа кадето не ми е работа , че трябвало да гледам себе си,а не другите .... и аз и се извиних казах и че нищо няма да я питам повече и тя ми каза да си ходя...тръгнах си и тя ме помоли да не и се обаждам няколко дни била объркана и искала да размисли .... оставих я,тя така пожела...изчаках да видя кога ще ми се обади.Минаха около 3 4 дни и тя ми се обади че искала да се видим и да поговорим , уговорихме се и съвсем спокойно и без да се притеснява ми заяви че искала да се разделим защото и писнало да я държа под контрол (което не е така) и да и държа сметка за всичко (което пак не е така) и аз и казах че съм съгласен защото и аз виждам че нещата не са така както трябва и тя се разплака,заяви ми че не съм държал на нея и на връзката ни и аз и казах че не мога само аз да правя всичко за да сме добре и да не се караме , трябва и тя да се постарае ...след няколко дни сестра и ми пише че тя се е събрала с бившия,стана ми ясно че за това време през което бяхме заедно (3 месеца) не е държала изобщо на мен..била е с мен просто ей така да и минава времето и да се води че има някой до нея....
причната да пиша тази тема е , защо когато човек иска да е щастлив с някого...и този/тази нокого/някоя да я прави щастлив/а , да се обичат,не се случва...появява се някой си / някоя си от миналото и обърква цялата работа разделя хората без да му пука че са се старали да запазят връзката си .... нима аз трябва да плащам чужди сметки от миналото че някой си го е засърбяло к*ра и си прави каквото си иска...нима аз нямам право да обичам и да съм обичан...живота е несправедлив макар и че го знаете от личен опит може би , но..искам да съм щастлив без да съм нараняван.До сега не съм изневерявал физически,психически,мисле но .... както иксате го наречете...не мисля и да го правя...след тази постъпка има много наранени,а аз и вие знаете каква е болката от нея ....
БЛАГОДАРЯ ВИ че ме излушахте...исках просто да споделя с вас приятели !Приятна вечер ви желая и дано не изпадате в такава ситуация като моята !