nedel4ovasilev
07-20-2010, 01:06
Здравейте, какво да ви кажа! Имам сериозен проблем с малкия пехотинец. Така де с едноокия змей. Имам предвид половия член. Прекалено ми е голям. В смисъл - нормално състояние - 35 санта, ерекция - 50 санта. Както искате - така го разбирайте, това са му размерите. :o Знам, че всички си мечтаят да имат големи суджуци и да пръскат кошарите на мадамите, а и че шансът на всеки мъж да успее с една жена е по-голям, когато месото му стига до колената, ама при мен е сериозно. Не знаете какво е да вървите по улуците и всички да ви гледат боздугана. :oops: Принуден съм да ходя постоянно с широки дрехи, за да не се очертава. И все пак се забелязва. :? :? Нямате представа какво е да както си пътувате в автобуса след дълъг работен ден и се освободи едно място, да не можете да си позволите да седнете, защото знаете, че направите ли го всички ще започнат да се взират в стърчащия патладжан, а майките ще закрият лицата на децата си. Нямате представа какво е да ходите с 35 санта суджук в гащите. А и докато зимата е студено, мога да нося широки гащи и дълги горни дрехи, които поне до някъде го прикриват, то лятото не мога да ходя с такива дрехи, а иначе всички ме гледат. Принуден съм да ходя на плаж със скафандър. :? А когато правя сутрешния си джогинг с къси гащички трябва или да си го навия около краката или да си натикам отзад, което доста ме боли, а ако съм се изходил преди това, не е приятно после да ми мирише на умрели катерици. Какво да направя, моля ви кажете. :o Не се снимам, защото знам къде ще гледат всички после. Отвратително е, налага се да нося ортопедични гащи и бельо, защото както се досещате с голяма паламарка не може да няма и големи тупурдяци. Топките ми са големи колкото онези черни топки, които полицаите завързват за краката на престъпниците във филмите. Не мога да си позволя да нося слипове, а само боксерки. И все пак всичко стърчи. Дори и по поръчка отказват да ми направят дрехи. Само на едно място намерих гащи с вътрешен джоб, който обаче се оказа прекалено къс за моята леонска наденица. Като бях малък ми се присмиваха, че мадете ми били по-големи от мозъка, а сега всяка една е по-голяма от главата ми. Наистина не знаете как се ходи с такова нещо по улицата. Дори и космите не са ми проблем вече, свикнах да имам повече косми на кожената палка, отколкото на главата си. Всички лекари, при които съм ходил до сега, а много от тях са световни светила в категорията си, казаха, че до сега не са виждали такова животно и нищо не може да се направи. Всичките ми приятели ме оставиха, единствената ми радост беше, че докато той беше между 20-30 см мацките ми се лепяха, но вече чувствам, че е по-силен от мен и нищо не мога да направя, за да се преборя с него. Легна ли да спя, се събуждам минимум 5 пъти на вечер, защото се обръщам над него или тях или удрям стената с него. Веднъж дори счупих едно стъкло с него в един магазин, след като една кака беше се надупила, а ако стане - главата ме заболява ужасно, защото всичката кръв отива в него, нямате представа какво е всяка сутрешна ерекция - сутрешна палатка - радостта за мъжа, за мен това са 10 мъченически минути, едва намирам сили да стана от леглото, да се измия, да хапна и да отида на работа. :( Чувството е наистина ужасно. Налага се да подминавам познати и да се правя, че не ги познавам, защото знам, че ще ме питат - Пич, кво стана с бургията, отрязаха ли го или нищо не може да се направи. - Второто. - Ех, много проклета чушка... Не минавам по определени места, защото често ми се случва, когато на пейките в квартала са се насъбрали много хора да чуя, изрази като - Ахмед, расте ли пишката? или - Ей олигофен, от къде го изкара тоя мамут бе? В такъв случай просто навеждам глава. Дори чувам и как бабите си шушукат - А това ли е тоя с големия трофей, свясно момче изглежда иначе, пък откъде да знаеш, че е толкова урудлив... Едните ми съседи се изнесоха от етажа, защото бебето им порасни и ги било страх да не му се увреди психиката като ми види жезъла. Продадоха жилището и заминаха за Нова Зеландия. Майка ми и баща ми се правят, че не ме познават, надраскаха ми вратата със спрей с надпис - Прибери го тоя лишпер в гащите, че да не ти го заврем отзад, малки деца има в квартала! Не знаете как се чувствам. В магазините ме спират на изхода, защото като видят гащите ми не вярват, че това е малкия пехотинец, а си мислят, че съм откраднал шише минерална вода от литър и половина. Докато не им покажа малкия миризливец, не ме пускат да си замина. Та това е от мен, очаквам коментарите ви. :( :( :( :( :(