mincheto
07-20-2010, 05:43
Понеже аз и много други хора,които посещават този сайт имаме проблеми с дишането,астма итн,реших да направя тази тема.Дано ви помогне.Който иска може да я допълва,ако прецени ,както и аз ще я допълвам.
Бронхиялна астма
Астмата е защитна реакция на организма
http://prikachi.com/images/365/2343365B.jpg
Лечението и борбата с бронхиалната астма не са никак просто нещо. За такива болести лекарите понякога казват, че не могат да бъдат излекувани, но с тях човек може да се научи да живее. Болестта не щади нито възрастните, нито децата и човек волно или неволно си налага да се приспособява към нея. Днес ще се опитаме да намерим психологичните корени на нарушения естествен дихателен ритъм.
Тайната на дишането
Във всички древни езици дишането, душата и духът на човека се обозначават с една и съща дума. В библейската история за сътворяването на света се разказва как Бог създал човека от земния прах и му вдъхнал живот. «И станал човекът дишащ и жив.»
Тайната на дишането се състои в това, че то е неизменна част от функциите на нашия организъм, но не принадлежи само на нас. Това е пъпната връв, която ни свързва неразривно с околния свят и с тайната на живота. Дишането се затруднява и възпрепятства, когато човек се затваря изцяло в себе си и границите на неговото собствено «Аз» остават затворени. Т.е. затваря се нашият контакт със света.
Ето един интересен факт: ако белите дробове биха могли да се разстелят, общата площ на тяхната повърхност ще се окаже 70 квадратни метра. За сравнение с повърхността на кожата, която е 1,5-2 квадратни метра, не може да става и дума. Което означава, че белите дробове са най-големият от нашите «контактни» органи.
Дихателните проблеми идват от психологичен натиск. Всеки контакт изцяло се подчинява на нашата воля: ако искаме, ние можем да се докоснем до някого, но можем и да не се докоснем. Но контактът, осъществяван чрез белите дробове, е задължителен.
Симптомите на болестите, свързани с трудности при контактите, могат да се движат от един орган (белите дробове) към друг (кожата). Потиснатият с препарати кожен обрив може да се прояви във вид на астма. И астмата, и кожният обрив изразяват един проблем - трудност при контактите, докосванията, връзките.
Неосъщественото желание да избегнеш контакта с някого може да се прояви във вид на дихателен спазъм. Това се случва най-често при астма. Има ситуации, когато
на човек в живота «не му достига въздухът» или не може «свободно да диша». Проблеми с дишането най-често възникват при човек, оказал се в ситуации на психичен натиск, на който той не е в състояние да се противопостави.
Стигнахме до проблема за свободата и свиването на вътрешното пространство на човека. Нашият живот започва с първата глътка въздух и завършва с последното дихание. С първото вдишване ние правим първата крачка във външното пространство, прекъсвайки директната връзка с майката. Ставаме самостоятелни и свободни. Ако някому е трудно да направи първото вдишване, това често свидетелства за страх да направи първата крачка към свободата и самостоятелността. От свободата понякога «ни спира дъхът».
Много е важен фактът, че дишането е ритмичен процес. Вдишването постоянно се сменя с издишването. Това се случва и на ниво съзнание: да дишаш, означава да вземаш и да даваш, да се напрягаш и отпускаш, да се радваш и да тъгуваш...
При астма, както и при другите заболявания, свързани с дишането, е полезно да си зададете следните въпроси:
• От какво «ни спира дъхът»?
•Какво не искам да възприема?
•Какво не искам да дам?
•С какво или с кого не искам да влизам в контакт?
•Страхувам ли се да направя нова крачка към свободата?
Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете в коя област е нарушен вашият баланс.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА АСТМАТИЧНИЯ ПРИСТЪП? Причина за астматичния пристъп е свиването на малките бронхи и бронхиолите. Нека уточним какво точно се случва при това положение.
Дишането се затруднява от конвулсивното свиване на гладката мускулатура, от възпаление на дихателните пътища, алергично набъбване и отделяне на секрет от лигавицата. Самият болен възприема пристъпа като опасен за живота му недостиг на въздух. Той диша тежко, при това трудно му се удава и вдишването, и издишването. Така и на ниво съзнание при астматиците съществуват цял ред тясно преплетени проблеми.
Такива болни трудно спазват равновесието давам - получавам. В живота си човек получава толкова, колкото е дал. Ако той прекъсне потока даване, няма и да получава. Ако на човек нещо не му достига, то е само заради това, защото сам се е оградил с висока ограда.
Астматикът се опитва да вземе прекалено много и се страхува, че и то няма да му стигне. Страхува се, че ако даде, «ще отстъпи своето». Той прави прекалено интензивно вдишване и белите дробове се препълват, а това води до конвулсии по време на издишването.
Астматикът се опитва да вземе от живота максимума и следователно се оказва «препълнен» до краен предел. Но когато настъпи време той да даде, започва спазъмът. Налице е нарушено равновесие, нарушен ритъм. При вдишването получаваме кислород, а при издишването отделяме въглероден двуокис. Астматикът иска да задържи и едното, и другото - затова се задъхва.
Астмата е болестта на тясната гръд
Всеки човек може да получи астматичен пристъп, ако бъде заставен да вдишва дразнещ газ, например амоняк. Определена концентрация на амоняк предизвиква рефлекторна защитна реакция - променя се положението на диафрагмата, бронхите се свиват и се отделя слуз.
В случая с амоняка защитният рефлекс е оправдан. Но астматикът възприема като опасни дори и най-безобидните вещества, защото предотвратява достъпа им до себе си, изолирайки се от околните. Т.е. при него е прекалено развита неоправданата защитна реакция. А това говори за едно-единствено нещо - за страх. На гръцки думата «астма» означава «тясна гръд». Всъщност болестта астма е свързана със страха да допуснеш вътре в себе си неприятните страни от живота.
БОЛЕСТ НА ЧОВЕШКИТЕ КОМПЛЕКСИ Астмата често възниква като защитна реакция при този човек, който се усеща малко значим и безпомощен, но в същото това време желае да управлява околните, да доминира над тях.
Желанието да властва и да усеща своята изключителност се сблъсква със същите претенции при други хора. Тогава обаче страхът прониква в белите дробове и не му позволява да проговори. На него му е трудно да вдиша и се чувства безпомощен.
Именно болезнеността от този конфликт заставя човека да «затвори» съзнанието си. Той обаче не желае да признае това и симптомите «слизат» на материално ниво. Това означава, че астматикът компенсира с болест неспособността и страха си да прояви своята воля.
Не той, а неговата болест заставя близките му да се окажат в позицията да му угаждат - у дома не трябва да се държат животни, не бива да има прах и т.н. Ако някой се осмели да пренебрегне тези неща, ако се опита да попречи, започва пристъпът.
Тези пристъпи приличат на истински шантаж. Но те са действително опасни, защото астматикът наистина не може да се справи със ситуацията.
Колкото и да е учудващо, виждате как болният може сам да си навреди. С нарастване на претенциите му за неговата изключителност, нараства и една друга крайност - чувството за собствена незначителност. Ако астматикът успее да осъзнае това дълбоко скривано чувство, той ще може да се излекува.
След продължителната болест гръдният кош на астматика се разширява и става по-здрав. Той напомня буре - на вид става по-твърд, но обемът му не се увеличава, защото не достига еластичност.
Астматикът е човек агресивен, който обаче не се осмелява адекватно да се изрази с думи. Той дори и да се опитва да «изпусне парата» по време на скандал, да изкара агресията с викове, няма да се получи - всички негови опити засядат в белите дробове. И тези опити за изразяване се проявяват във вид на кашлица и храчки.
Любители на чистотата
Астматиците обичат чистотата, яснотата, прозрачността, стерилността. Те се стараят да избягват тъмните страни на живота, всичко «грубо». Астматиците предпочитат да са на върха и да не встъпват в контакт със своите инстинкти, които са навътре в тялото.
Астматикът е привлечен от чистия въздух. Той се чувства най-добре в планината. Тук той най-после може да усети полета, към който винаги се е стремял. Може да се чувства над своите тъмни влечения.
Другото място, където астматикът се чувства добре, е морето със соления въздух. Солта е символ на пустиня, на безжизненост.
Астматикът е човек, който мечтае за любов, но не е способен да я изрази. Пречи му по-скоро страхът от живота, страхът от неговата собствена незначителност. На него може да му помогне единствено честността към самия него. Едва тогава вътрешните конфликти няма да слизат на физиологично ниво.
За да се издигнете в собствените си очи, приемете тези страни от живота, от които толкова много «се заграждате». Така постепенно ще можете да приемете и заобичате живота с цялата му пълнота.
СЪВЕТИ
Хронична кашлица, бронхит, астма
•В буркан се слагат преградките от 2 кг орехи и се заливат със 750 мл коняк. Кисне 14 дни. Прецежда се. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене до 21 дни. Смесват се добре по 50 г мащерка, подбел и босилек. Две супени лъжици от тази смес се залива с 600 мл вряла вода. Добавя се 1 кафена лъжичка семе от дюля. Пие се по 3 пъти на ден по 200 мл с мед преди ядене.
Бронхиална астма
•Смесва се добре 1 кг мед с 30 г копривено брашно. Взема се по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.
Астма и спорт
Комбинацията възможна?
http://prikachi.com/images/366/2343366y.jpg
миналото лекарите категорично забраняваха на хората с астма да спортуват по-интензивно и енергично, за да не провокират астматичен пристъп. Сега се знае колко важен е редовният спорт за такива хора за засилване на белите им дробове и поддържането им в добра кондиция.
Интензивното спортуване може да отключи астмата", съобщават холандски учени. Това важи особено при продължително трениране на колоездене, бягане и плуване. Изводът е от проучване, правено по време на олимпийските игри в последните двадесет години.
Спортистите правят повече вдишвания в минута, отколкото обичайно. Един лекоатлет-бегач прави 30 вдишвания в минута: два пъти повече, отколкото в нормални условия. Топ-спортистите често тренират и по седем дни в седмицата, а това е огромно натоварване за белите им дробове. По-честите вдишвания водят до преохлаждане и "изсушаване" на белите дробове, което води до възпаления. Много често спортистите не разпознават в оплакванията си астмата и не се лекуват, а правилното лечение би могло да подобри резултатите им. Повечето спортисти смятат, че лекуването на астматичните им оплаквания не е позволено, тъй като лекарствата за астма са в допинг-листите. Според директивите обаче, употребата им е позволена, ако е поставена диагноза астма.
Бронхиална астма
Това е хронично алергично заболяване на белите дробове, което се проявява с пристъпи на задъхване и задушаване и суха кашлица като реакция на въздействието на алерген или вследствие простудно заболяване, физическо натоварване или емоционален стрес.
Признаци
Кашлица - при повечето астматици кашлицата е постоянна и мъчителна. Състоянието може да се влоши на студен въздух, след физическа работа, а също и нощем;
Тежест в гърдите - появява се след физически усилия и е присъщо на повечето астматици. Често болните страдат от силно затруднено дишане, поради проблем при издишването на поетия въздух;
Задушаване - то е в основата на задъхването. Стесняването на дихателните пътища затруднява преминаването на въздух и съответно се учестява дишането;
Хрипове - повечето астматици издават свистящи звуци при дишане.
Кой се разболява от астма?
Хора на всякаква възраст могат да се разболеят от астма, но 50% от всички заболели са деца, предимно момчета под 10-годишна възраст. При възрастните по-често се разболяват жените.
Лечение
Лечението на бронхиалната астма е продължителен процес, който изисква постоянен лекарски контрол и висока отговорност от самия болен. Действието на противоастматичните препарати е насочено към премахване на пристъпите и за профилактика. Затова лекарите отделят много по-голямо внимание именно на предотвратяване на пристъпите, по възможност - немедикаментозно. А профилактиката включва мерки за отстраняване на причините, предизвикващи влошаване състоянието на болния. Става дума за здравословен начин на живот - никакво пушене, чисто работно място, достъп на свеж въздух. Необходимо е всеки астматик да "познава" своя алерген и да го избягва:
домашни животни (прекратете контакта с тях);
пухени възглавници и спално бельо;
парфюми и друга козметика;
цветен прашец;
някои лекарства, особено обезболяващи;
хранителни продукти - мед, цитрусови плодове, орехи, шоколад и др.
Заблудата за астмата и спорта
За щастие астмата днес вече не се смята за присъда, която принудително лишава човек от спорт за цял живот. Здравословният начин на живот, физкултурата, закаляването, солните камери и останалите алтернативни методи не могат изцяло да заместят медикаментозната терапия, но помагат да се подобри качеството на живот на болните. Спортът е полезен, особено в начален стадий. По време на обостряния обаче е по-добре да се въздържате от интензивно спортуване.
Спортуването се препоръчва горещо!
Спортът не само помага на страдащите от астма да овладеят заболяването, но подобрява и дишането. Физическите упражнения са изключително полезни, независимо дали имате астма или не. От игра на боулинг до енергично колоездене, спортът ни забавлява и ни помага да се чувстваме добре. Разбира се, съобразете се с нивото си на физическа подготовка, както и бъдете сигурни, че инхалаторът или другите специфични медикаменти, които използвате, са ви под ръка. Какъвто и да е спортът, преди това загрявайте добре – това намалява вероятността за астматичен пристъп. Ако забелязвате, че изпълнявате едно и също упражнение все по-трудно, това може да е сигнал, че астмата ви се влошава – свържете се с лекаря си. И тогава възниква въпросът: Какъв спорт да изберем?
Кой е най-добрият спорт за хора с астма?Това е спортът, който ви кара да се чувствате добре и в безопасност, и едновременно с това ви забавлява. Ако астмата ви е под контрол и не се обостря, практически няма ограничения за вашия избор. Ако обаче не сте сигурни в това, обсъдете различните опции с лекуващия си лекар. Уведомете инструктора си (ако имате такъв) за своето заболяване.
Има спортове, които са особено подходящи за астматиците:
Йога
Тази релаксираща форма на физическа активност може да се започне във всяка възраст. Освен това е доказано, че оказва допълнителен благотворен ефект към лечебната терапия.
Плуване
Принципно това е най-подходящият спорт за хора с астма. Плуването в открит басейн е идеален избор, тъй като въздухът е топъл и влажен, съответно и по-малко дразнещ за дихателните пътища. Освен това, плуването тонизира цялото тяло и подобрява дишането. Бъдете внимателни по отношение на студената или хладка вода, както и с хлора, използван за дезинфекция на водата в басейните, който може да провокира симптомите.
Отборни игри
Това е добра идея за спортуващите с астма, тъй като играта в отбор предполага чести къси почивки, които се оказват полезни при една по-голяма продължителност на физическото натоварване.
Кои спортове да се избягват?Наистина някои спортове носят повишен риск за астматиците. Бъдете внимателни по отношение на:
Гмуркане
Ако имате астма, не означава, че не можете да се гмуркате. От изключителна важност обаче е заболяването да е добре контролирано, в противен случай рисковете са много големи. Трябва да разполагате с подходящи лекарства, както и наблизо да има опитен лекар.
Спортове, свързани с обемна екипировка
Това е каране на ски, скално катерене и др. Една от най-големите трудности e, че лекарствата могат да се окажат труднодостъпни или да се разпилеят. Като добавим и студения и по-разреден въздух на по-голяма надморска височина, проблемите за астматиците се увеличават. Уверете се, че си носите достатъчно и подходящи лекарства, изгответе спешен план за действие, по възможност заедно с лекар.
Кога да се внимава?
В много случаи студеният и сух въздух влошава състоянието. Тичането в такова време не е добра идея.
Ако поленовият прашец е един от вашите дразнители, избягвайте да спортувате извън къщи по време на цъфтежа на тревите.
Ако в момента сте с простуда, дихателните ви пътища са с по-голяма сензитивност, дори и без да правите физически усилия. Недейте да спортувате в такъв случай.
Защо спортът провокира симптомите на астмата и какво е EIA (exercise-induced asthma)?
Около 70 до 80% от хората с астма установяват засилване на симптомите при спорт – т.нар. EIA (exercise-induced asthma). При това заболяване дихателните пътища са раздразнени, което ги прави много чувствителни към всяка промяна във влажността, температурата и концентрацията на прахови частици във въздуха. Точната причина за провокацията на астма при физическо натоварване не е съвсем ясна. Счита се, че ускореният въздушен поток през дихателните пътища, особено ако е студен и сух, води до негативна реакция от страна на белия дроб.
Може ли да се предотврати появата на симптомите?Превенция всеки ден – ако използвате такъв медикамент, бъдете сигурни, че наистина го взимате регулярно всеки ден. Това ще потисне възпалението на белите дробове.
Точно преди физически упражнения, използвайте обичайния си спрей-инхалатор – можете да направите две впръсквания. Това би предотвратило евентуалното възникване на симптомите. Ако все пак те се появят, направете още едно впръскване, но това е и знак, че вашата астма не е добре контролирана. Натриевият хромоглюкат (Intal) предотвратява симптомите, но трябва да се използва около 30 минути преди започване на физическото натоварване, освен това не е подходящ за употреба, ако неразположението вече е възникнало.
Сухият и студен въздух провокира EIA. Тренирането на открито в такова време, както и дишането през устата трябва да се избягват. Поемането на въздух през носа го овлажнява и затопля преди да достигне до белите дробове. EIA симптомите типично настъпват след 3 до 8 минути след началото на спортуването, и могат да се задържат от 20 до 30 минути. Варират от мека до остра форма и включват кашляне, кихане, тежест и болка в гръдния кош, учестено дишане, омаломощаване. Загрявката е задължителна! Бъдете сигурни, че сте загрели добре – това би предотвратило последващи усложнения по време на спорт.
Как се случват EIA атаките?
Около 80 - 90 % от хората с хронична астма имат EIA. EIA може да се появи и при хора без доказана хронична астма. По време на астматичен пристъп бронхиалните пътища частично се блокират. Дразнителят (напр. полен) провокира освобождаване на хистамин и други химически субстанции в белия дроб от страна на имунната система. Това води до отичане и подуване на въздухоносните пътища и констрикция на малките бронхиоли – бронхоспазъм, образува се и слузест сектрет, който още повече затруднява дишането. При около половината от хроничните астматици първичният пристъп (известен като "ранен отговор") се последва и от забавена реакция ("късен отговор"). Някои специалисти считат, че EIA се различава от хроничната астма, тъй като индуцираният от физически упражнения бронхоспазъм (EIA) не причинява белодробно възпаление, липсва и късният отговор.
При астмата проблемът не е в достигането на въздух до белите дробове, а в издишването му през хиперсензитивните и раздразнени въздухоносни пътища. Става невъзможно поемането на дъх, след като предишната глътка въздух не може да се издиша.
Лекарства при EIAТова са кортикостероиди за инхалиране ("превентори”), които трябва да се взимат 2–3 месеца, за да дадат пълния си ефект. Други лекарства, които се взимат паралелно, са дългодействащи бета-2-агонисти ("симптом-контролери”) и краткодействащи бета-2-агонисти ("рилийвъри”), които се използват точно преди трениране. Други препарати са натриевият хромоглюкат (Intal, Intal Forte), недохромил (Tilade), монтелукаст (Singulair) зафирлукаст (Accolate).
Антиастматичните лекарства и правилата в спортаКлючов момент в комбинацията астма-спорт е познаването на условията за приложение на антиастматичните лекарства. Всяко лекарство, което приемате, независимо дали е предписано от лекар или не, се подлага на оценка от националните спортни организации по отношение на:
връзката му със съответния спорт;
разрешено ли е в този спорт при конкретните условия;
разрешено ли е в този спорт въобще.
Превенция на EIA
поддържайте здраво и тренирано тяло;
правете упражнения в топла и влажна среда;
избягвайте физическа активност в среда, съдържаща алергени и други дразнители;
опитайте се да дишате само през носа;
загрявайте преди упражнения.
Астмата и спортът могат да се комбинират успешно при една добре контролирана астма и съобразяане с лекарствените рестрикции. Според проучванията 10 до 12 % от атлетите имат EIA. В летните олимпийски игри през 1984 в Лос Анджелис, 67 от 597 участници в отбора на САЩ страдали от EIA ... и спечелили 41 медала.
Детската астма се лекува успешно
Ако се лекува правилно и достатъчно продължително, астмата при децата може да бъде овладяна напълно, подчертаха изтъкнати български лекари специалисти по повод предстоящата утре Национална експертна конференция по детска астма.
Според съвременните разбирания астмата е хронично белодробно възпаление. Това е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Лечението й е скъпо и продължително, а ако не се лекува правилно с напредването на възрастта на болния и развитието на астмата става все по-скъпо и по-неефективно, като често се стига до постъпване в болница и до инвалидизация.
По данни, изнесени на пресконференцията, потенциалните и настоящи астматици у нас са 2 милиона, 480 хиляди от тях – диагностицирани. Болните от астма в целия свят са 300 милиона, което е в пъти повече спрямо другите най-разпространени и социалнозначими болести – диабет (150 милиона) и СПИН (40 милиона). Директните и индиректните икономически разходи, свързани с астмата са също огромни – 17.7 милиарда евро годишно в Европа.
При децата в повечето случаи астмата е с алергична природа. Обикновено е провокирана от инфекции, най-често вирусни. Тя протича атипично. Характерните симптоми са свиркащо дишане, кашлица, намалена физическа активност на децата и нощни събуждания. В 80 % от случаите на детска астма първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.
По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10%. В България децата с лека и умерена персистираща астма са около 15 000. От тях едва 2500 получават всеки месец контролираща терапия.
Изключително важно за поставяне на диагнозата бронхиална астма и за контрол на лечението й, е функционалното изследване на дишането. То дава информация за типа дихателна недостатъчност.
Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловидния подход.
Глюкокортикостероидите повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление и са златен стандарт при лечението на астма. Инхалаторите не дават системни странични ефекти и в повечето случаи са достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето.
Понякога, когато лечението с кортикостероиди не дава достатъчно добър резултат и дозата се налага да се повиши до вече не толкова безобидни нива се преминава към нов клас медикаменти – левкотриеновите антагонисти. Те блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването и е възможно намаляването на дозата на кортикостероида.
В България вече има достъпен медикамент от групата на левкотриеновите антагонисти (Singulair), които НЗОК включи в листата си и заплаща 100 % за деца от 1 до 15 г. възраст. От септември месец тази година той се изписва без протокол от пулмолози, алерголози и педиатри. Това са европейските стандарти за лечение на астмата, които се прилагат и в България. Българските специалисти имат вече 4-годишен опит с този вид медикаменти и резултатите от първоначалните изследвания са повече от обнадеждаващи. Те показват, че при неадекватно контролирана астма, добавянето на левкотриенов антагонист подобрява вентилаторната функция, намалява нуждата от инхалации, подобрява симптомите не само от страна на астмата, но и от носа. Ефектът е налице и при възрастни, и при деца, без да се регистрират сериозни и изразени странични ефекти.
АСТМАТА
е хронично заболяване, при което заболелите имат повтарящи се епизоди на затруднено дишане и кашлица. В зависимост от тежестта си те могат да бъдат по-редки, всеки ден, да се повтарят няколко пъти дневно или да са изключително чести, без светъл период (астматичен статус). В последните години има нарастване на заболяемостта от астма в целия свят и особено сред децата.
За дa разберем по-добре какво става по време на астматичните пристъпи ще разгледаме най-общо структурата на дихателните пътища.
Трахеята е главния въздухоносен път, по който преминава въздухът от устната кухина към белите дробове. Тя представлява еластична, непрегъваща се тръба с диаметър 2-3 см. Тя се разделя на два клона- ляв и десен бронх, чиито разклонения навлизат в белите дробове и се разклоняват на множество все по малки клончета подобно на клони на дърво.
Най-малките по размер клончета се наричат бронхиоли. Техният лумен е широк около милиметър и по-малки. Стените им са изградени от пръстеновидни мускулни влакна, които могат да се съкращават и отпускат. Всеки фактор, който ги съкращава (бронхоспазъм), води до намаляване на въздушния поток, затруднява го и от там дихателната функция на белия дроб се влошава, а дишането става звучно и свиркащо, състояние известно като астматичен пристъп.
Астматиците са чувствителни към различни видове атмосферни дразнители, които могат да предизвикат като отговор контракцията на бронхиолите - бронхоспазъм.
Освен контракцията на мускулните влакна, друг участник в астматичния пристъп е и възпалението на вътрешната повърхност на бронхиолите, при което лигавицата набъбва, а от жлезите се отделя секрет, което допълнително запушва тесните въздушни ходове и преминаването на въздушната струя се затруднява.
Всички тези участници във формирането на астмата водят до стеснение на бронхиолите, което при вдишване може да се преодолее с участието на външните гръдни мускули, но издишването е силно ограничено и в белите дробове остава неиздишан въздух, който ги раздува, налягането в тях се повишава и може да доведе до унищожаване на белодробните алвеоли и до емфизем. В основата на лечението е да се предотвратят контракцията (спазъма на мускулите), набъбването на лигавицата и повишената секреция на бронхиалните жлези (локалното възпаление).
Кой се разболява от астма?
Хора на всякаква възраст могат да се разболеят от астма, но 50% от всички заболели са деца, предимно момчета под 10 годишна възраст. При възрастните по-често се разболяват жените.
Как се разболяваме от асма?
Астмата може да бъде причинена от външни агенти, като атмосферни дразнещи вещества, които се вдишват, или от вътрешна реакция на организма. Има два вида провокиращи фактори:
Не-специфични фактори: Всички пациенти с астма са засегнати от множество агенти, наречени дразнители. Те включват: напрежение, умора, студ, пушек, и атмосферни замърсители.
Специфични фактори: Такива са дразнителите или алергените под формата на полени, прах, животинска козина, плесени и някои видове храна. Могат да бъдат също вируси или бактерии, които алергизират организма с отпадните продукти на своята дейност; отровни химикали и други субстанции в работната среда; различни лекарствени средства (аспирин и други не-стероидни противовъзпалителни средства).
Предразполжението към заболяването се унаследява при повечето хора. Това означава, че ако някой ваш близък има астма, съществува вероятност да се появи и при вас, но при наличие на определени предизвикващи агенти.
Тютюнопушенето по време на бременност, ниско тегло при раждане, липса на прекарани инфекциозни заболявания в ранните стадии на живота и автомобилните газове са свързани а повишен риск за развитие на астма. По-малко проветрявани жилища, в които има висока концентрация на акари в домашния прах, както и кухненските газове могат също да бъдат отключващи фактори.
В момента, се правят множество разработки и проучвания на гените, които са свързани с развитието на астмата. Все още лекарите не могат да предотвратят развитието на астмата, но може да бъде подтиснато развитието на симптомите и да се избягват отключващите фактори, когато е възможно.
Какво може да провокира астматичните пристъпи?
-Преумора.
-Студен въздух.
-Пушек.
-Замърсяване на въздуха, включително експозиция на отровни газове. Пример са изоцианатите, използвани в боите и пластмасите.
-Въздушно-капкова инфекция.
-Алергии към полени, акари в домашния прах, домашни животни (особено котки), аспирин и други не-стероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен.
Какви са симптомите на астма?
-Затруднено дишане.
-Скъсено, бързо, повърхностно вдишване.
-Свиркане на дробовете при издишване.
-Суха, дразнеща кашлица особено през нощта.
-Стягане в гърдите.
-Проблеми със съня.
-Бързо умора при работа.
Какви са предупредителните сигнали за наближаващ пристъп?
-Инхалираните лекарствени средства имат по-малък ефект от обикновено.
-Поява на кашлица или свирещи гърди при уморяване.
-Нощно събуждане с кашлица или свирене в гърдите.
-Спад в пика при измерване издишваната струя въздух.
-При поява на такива симптоми вие трябва бързо да се консултирате с лекуващия си лекар.
Какви са сигналите за остри астматични пристъпи, изискващи спешно лечение?
-Посиняване и накъсано дишане.
-Затруднено дишане, при което става трудно или невъзможно изговарянето на думи.
-Притеснение и безпокойство.
Как можете да си помогнете сами?
Избягвайте агентите, към които сте алергични, ако е възможно. Възможно е установяването на агента, към който имате алергия да е трудно, но основни дразнители като видим пушек, цигарен дим и др. можете да избягвате и ще се чувствате по-добре.
Важно е да вземате редовно предписаните ви медикаменти, дори когато се чувствате добре. Тяхната функция е да ви предпазят от пристъпи.
Ако получите тежък пристъп, незабавно потърсете лекар.
Обсъдете лечението с лекуващия си лекар. Вие трябва да знаете какво да правите ако състоянието ви се влоши внезапно, например при настинка. Това обикновено включва временно повишаване на дозата на медикаментите ви.
Научете се да използвате флоу-метъра, който може да ви помогне да прецените състоянието си при временно обостряне на астмата.
Бъдете уверени, че използвате правилно инхалера. Ако не сте сигурни в това помолете лекарят или сестрата да ви упътят.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя въз основа на историята на пациента за симптоми, характерни за астмата и тестове за функцията на белите дробове. За хора, при които астмата се съпровожда от кожни екземи и сенна хрема би било добре да се направят кръвни тестове и кожни проби за да се установи хиперчувствителност към специфични субстанции.
Използва се тест наречен спирометрия, при който се оценява, колко бързо може да се движи въздуха към белите дробове и навън, както и какъв е обемът въздух, който се обменя. Този тест се използва за оценка на капацитета на белия ви дроб, тежестта на заболяването, както за оценка на ефекта от лечението.
Рентгенова снимка.
Какво трябва да направя?Ако имате пристъп при интензивна работа, добре би било да вземете медикамент за астмата точно преди натоварването. Тези медикаменти са известни като бронходилататори. Те имат релаксиращ ефект върху мускулите на бронхиолите. Най-добрият спорт при астматиците е плуването.
Какви са перспективите за пациентите с Астма?
Въпреки, че астмата не може да бъде излекувана, обикновено тя може да бъде добре третирана, така че симптомите да не са тежки.
Половината от децата, които имат астма в детска възраст се излекуват напълно като възрастни.
От голямо значение е да откажете цигарите, за да избегнете дълготрайни негативни ефекти върху белия си дроб. (хроничен бронхит, „бял дроб на пушач“), което би ограничило драстично възможностите на белия ви дроб.
Тежки астматични пристъпи могат да бъдат фатални, но само ако не са лекувани адекватно или не на време.
Лечение на астмата.
Медикаментите използвани при астма могат да бъдат разделени в две основни групи.
Бронходилататори (медикаменти за лечение на пристъпи): те са бързо действащи лекарствени средства, които релаксират бронхиалните мускули. Това води до „отваряне“ на въздушните пътища и улеснява дишането. Те се използват за да облекчат проявените симптоми.
Бета-2-агонисти. Използват се за инхалиране и имат бързо действие. Има бета-2агонисти с по-продължително (над 12 часа), но по-забавено действие. Те са подходящи за двукратен дневен прием, през 12 часа, като така поддържат дихателните пътища релаксирани и отворени през целия ден.
Антихолинергични медикаменти. Също се инхалират. Те блокират нервните окончания, които са причина за контракциа на бронхиалните мускули.
Теофилини. Дават се през устата, но понякога могат да се наблюдават странични ефекти, поради което по-рядко се предписват.
Противовъзпалителни средства (медикаменти профилактиращи появата на пристъпи): тяхното действие е по-продължително. Те намаляват възпалителната реакция в дихателните пътища. Те трябва да се приемат редовно и продължително за максимален ефект. При адекватна доза на тези средства, необходимостта от медикаменти за лечение на пристъпи ще е минимална.
Кортикостероиди. Този тип медикаменти са много важни за поддържащото лечение на астмата. Те намаляват набъбването на лигавицата и секрета от бронхиалните жлези, които стесняват лумена на въздухоносните пътища. Обикновено се дават чрез инхалиране, но понякога се използват и таблетки, когато пристъпите са по-тежки.
Въпреки благоприятните действия на кортикостероидите, те имат различни странични ефекти появяващи се при продължителен прием.
Кромогликани. Те също действат, чрез намаление на възпалението на дихателните пътища. Те се приемат за най-добрите при третиране на лека астма и са по-ефективни при деца, от колкото при възрастни. Те се приемат чрез инхалиране и обикновено се толерират много добре.
Антагонисти на левкотриеновите рецептори.
Левкотриените са вещества, освобождавани от клетките на възпалението в белите дробове, които имат мощен констриктивен ефект върху бронхиолите. Чрез блокиране на рецепторите за тези вещества този ефект силно се ограничава и спазъма на бронхиолите се премахва.
Бронхиялна астма
Астмата е защитна реакция на организма
http://prikachi.com/images/365/2343365B.jpg
Лечението и борбата с бронхиалната астма не са никак просто нещо. За такива болести лекарите понякога казват, че не могат да бъдат излекувани, но с тях човек може да се научи да живее. Болестта не щади нито възрастните, нито децата и човек волно или неволно си налага да се приспособява към нея. Днес ще се опитаме да намерим психологичните корени на нарушения естествен дихателен ритъм.
Тайната на дишането
Във всички древни езици дишането, душата и духът на човека се обозначават с една и съща дума. В библейската история за сътворяването на света се разказва как Бог създал човека от земния прах и му вдъхнал живот. «И станал човекът дишащ и жив.»
Тайната на дишането се състои в това, че то е неизменна част от функциите на нашия организъм, но не принадлежи само на нас. Това е пъпната връв, която ни свързва неразривно с околния свят и с тайната на живота. Дишането се затруднява и възпрепятства, когато човек се затваря изцяло в себе си и границите на неговото собствено «Аз» остават затворени. Т.е. затваря се нашият контакт със света.
Ето един интересен факт: ако белите дробове биха могли да се разстелят, общата площ на тяхната повърхност ще се окаже 70 квадратни метра. За сравнение с повърхността на кожата, която е 1,5-2 квадратни метра, не може да става и дума. Което означава, че белите дробове са най-големият от нашите «контактни» органи.
Дихателните проблеми идват от психологичен натиск. Всеки контакт изцяло се подчинява на нашата воля: ако искаме, ние можем да се докоснем до някого, но можем и да не се докоснем. Но контактът, осъществяван чрез белите дробове, е задължителен.
Симптомите на болестите, свързани с трудности при контактите, могат да се движат от един орган (белите дробове) към друг (кожата). Потиснатият с препарати кожен обрив може да се прояви във вид на астма. И астмата, и кожният обрив изразяват един проблем - трудност при контактите, докосванията, връзките.
Неосъщественото желание да избегнеш контакта с някого може да се прояви във вид на дихателен спазъм. Това се случва най-често при астма. Има ситуации, когато
на човек в живота «не му достига въздухът» или не може «свободно да диша». Проблеми с дишането най-често възникват при човек, оказал се в ситуации на психичен натиск, на който той не е в състояние да се противопостави.
Стигнахме до проблема за свободата и свиването на вътрешното пространство на човека. Нашият живот започва с първата глътка въздух и завършва с последното дихание. С първото вдишване ние правим първата крачка във външното пространство, прекъсвайки директната връзка с майката. Ставаме самостоятелни и свободни. Ако някому е трудно да направи първото вдишване, това често свидетелства за страх да направи първата крачка към свободата и самостоятелността. От свободата понякога «ни спира дъхът».
Много е важен фактът, че дишането е ритмичен процес. Вдишването постоянно се сменя с издишването. Това се случва и на ниво съзнание: да дишаш, означава да вземаш и да даваш, да се напрягаш и отпускаш, да се радваш и да тъгуваш...
При астма, както и при другите заболявания, свързани с дишането, е полезно да си зададете следните въпроси:
• От какво «ни спира дъхът»?
•Какво не искам да възприема?
•Какво не искам да дам?
•С какво или с кого не искам да влизам в контакт?
•Страхувам ли се да направя нова крачка към свободата?
Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете в коя област е нарушен вашият баланс.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА АСТМАТИЧНИЯ ПРИСТЪП? Причина за астматичния пристъп е свиването на малките бронхи и бронхиолите. Нека уточним какво точно се случва при това положение.
Дишането се затруднява от конвулсивното свиване на гладката мускулатура, от възпаление на дихателните пътища, алергично набъбване и отделяне на секрет от лигавицата. Самият болен възприема пристъпа като опасен за живота му недостиг на въздух. Той диша тежко, при това трудно му се удава и вдишването, и издишването. Така и на ниво съзнание при астматиците съществуват цял ред тясно преплетени проблеми.
Такива болни трудно спазват равновесието давам - получавам. В живота си човек получава толкова, колкото е дал. Ако той прекъсне потока даване, няма и да получава. Ако на човек нещо не му достига, то е само заради това, защото сам се е оградил с висока ограда.
Астматикът се опитва да вземе прекалено много и се страхува, че и то няма да му стигне. Страхува се, че ако даде, «ще отстъпи своето». Той прави прекалено интензивно вдишване и белите дробове се препълват, а това води до конвулсии по време на издишването.
Астматикът се опитва да вземе от живота максимума и следователно се оказва «препълнен» до краен предел. Но когато настъпи време той да даде, започва спазъмът. Налице е нарушено равновесие, нарушен ритъм. При вдишването получаваме кислород, а при издишването отделяме въглероден двуокис. Астматикът иска да задържи и едното, и другото - затова се задъхва.
Астмата е болестта на тясната гръд
Всеки човек може да получи астматичен пристъп, ако бъде заставен да вдишва дразнещ газ, например амоняк. Определена концентрация на амоняк предизвиква рефлекторна защитна реакция - променя се положението на диафрагмата, бронхите се свиват и се отделя слуз.
В случая с амоняка защитният рефлекс е оправдан. Но астматикът възприема като опасни дори и най-безобидните вещества, защото предотвратява достъпа им до себе си, изолирайки се от околните. Т.е. при него е прекалено развита неоправданата защитна реакция. А това говори за едно-единствено нещо - за страх. На гръцки думата «астма» означава «тясна гръд». Всъщност болестта астма е свързана със страха да допуснеш вътре в себе си неприятните страни от живота.
БОЛЕСТ НА ЧОВЕШКИТЕ КОМПЛЕКСИ Астмата често възниква като защитна реакция при този човек, който се усеща малко значим и безпомощен, но в същото това време желае да управлява околните, да доминира над тях.
Желанието да властва и да усеща своята изключителност се сблъсква със същите претенции при други хора. Тогава обаче страхът прониква в белите дробове и не му позволява да проговори. На него му е трудно да вдиша и се чувства безпомощен.
Именно болезнеността от този конфликт заставя човека да «затвори» съзнанието си. Той обаче не желае да признае това и симптомите «слизат» на материално ниво. Това означава, че астматикът компенсира с болест неспособността и страха си да прояви своята воля.
Не той, а неговата болест заставя близките му да се окажат в позицията да му угаждат - у дома не трябва да се държат животни, не бива да има прах и т.н. Ако някой се осмели да пренебрегне тези неща, ако се опита да попречи, започва пристъпът.
Тези пристъпи приличат на истински шантаж. Но те са действително опасни, защото астматикът наистина не може да се справи със ситуацията.
Колкото и да е учудващо, виждате как болният може сам да си навреди. С нарастване на претенциите му за неговата изключителност, нараства и една друга крайност - чувството за собствена незначителност. Ако астматикът успее да осъзнае това дълбоко скривано чувство, той ще може да се излекува.
След продължителната болест гръдният кош на астматика се разширява и става по-здрав. Той напомня буре - на вид става по-твърд, но обемът му не се увеличава, защото не достига еластичност.
Астматикът е човек агресивен, който обаче не се осмелява адекватно да се изрази с думи. Той дори и да се опитва да «изпусне парата» по време на скандал, да изкара агресията с викове, няма да се получи - всички негови опити засядат в белите дробове. И тези опити за изразяване се проявяват във вид на кашлица и храчки.
Любители на чистотата
Астматиците обичат чистотата, яснотата, прозрачността, стерилността. Те се стараят да избягват тъмните страни на живота, всичко «грубо». Астматиците предпочитат да са на върха и да не встъпват в контакт със своите инстинкти, които са навътре в тялото.
Астматикът е привлечен от чистия въздух. Той се чувства най-добре в планината. Тук той най-после може да усети полета, към който винаги се е стремял. Може да се чувства над своите тъмни влечения.
Другото място, където астматикът се чувства добре, е морето със соления въздух. Солта е символ на пустиня, на безжизненост.
Астматикът е човек, който мечтае за любов, но не е способен да я изрази. Пречи му по-скоро страхът от живота, страхът от неговата собствена незначителност. На него може да му помогне единствено честността към самия него. Едва тогава вътрешните конфликти няма да слизат на физиологично ниво.
За да се издигнете в собствените си очи, приемете тези страни от живота, от които толкова много «се заграждате». Така постепенно ще можете да приемете и заобичате живота с цялата му пълнота.
СЪВЕТИ
Хронична кашлица, бронхит, астма
•В буркан се слагат преградките от 2 кг орехи и се заливат със 750 мл коняк. Кисне 14 дни. Прецежда се. Пие се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди ядене до 21 дни. Смесват се добре по 50 г мащерка, подбел и босилек. Две супени лъжици от тази смес се залива с 600 мл вряла вода. Добавя се 1 кафена лъжичка семе от дюля. Пие се по 3 пъти на ден по 200 мл с мед преди ядене.
Бронхиална астма
•Смесва се добре 1 кг мед с 30 г копривено брашно. Взема се по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.
Астма и спорт
Комбинацията възможна?
http://prikachi.com/images/366/2343366y.jpg
миналото лекарите категорично забраняваха на хората с астма да спортуват по-интензивно и енергично, за да не провокират астматичен пристъп. Сега се знае колко важен е редовният спорт за такива хора за засилване на белите им дробове и поддържането им в добра кондиция.
Интензивното спортуване може да отключи астмата", съобщават холандски учени. Това важи особено при продължително трениране на колоездене, бягане и плуване. Изводът е от проучване, правено по време на олимпийските игри в последните двадесет години.
Спортистите правят повече вдишвания в минута, отколкото обичайно. Един лекоатлет-бегач прави 30 вдишвания в минута: два пъти повече, отколкото в нормални условия. Топ-спортистите често тренират и по седем дни в седмицата, а това е огромно натоварване за белите им дробове. По-честите вдишвания водят до преохлаждане и "изсушаване" на белите дробове, което води до възпаления. Много често спортистите не разпознават в оплакванията си астмата и не се лекуват, а правилното лечение би могло да подобри резултатите им. Повечето спортисти смятат, че лекуването на астматичните им оплаквания не е позволено, тъй като лекарствата за астма са в допинг-листите. Според директивите обаче, употребата им е позволена, ако е поставена диагноза астма.
Бронхиална астма
Това е хронично алергично заболяване на белите дробове, което се проявява с пристъпи на задъхване и задушаване и суха кашлица като реакция на въздействието на алерген или вследствие простудно заболяване, физическо натоварване или емоционален стрес.
Признаци
Кашлица - при повечето астматици кашлицата е постоянна и мъчителна. Състоянието може да се влоши на студен въздух, след физическа работа, а също и нощем;
Тежест в гърдите - появява се след физически усилия и е присъщо на повечето астматици. Често болните страдат от силно затруднено дишане, поради проблем при издишването на поетия въздух;
Задушаване - то е в основата на задъхването. Стесняването на дихателните пътища затруднява преминаването на въздух и съответно се учестява дишането;
Хрипове - повечето астматици издават свистящи звуци при дишане.
Кой се разболява от астма?
Хора на всякаква възраст могат да се разболеят от астма, но 50% от всички заболели са деца, предимно момчета под 10-годишна възраст. При възрастните по-често се разболяват жените.
Лечение
Лечението на бронхиалната астма е продължителен процес, който изисква постоянен лекарски контрол и висока отговорност от самия болен. Действието на противоастматичните препарати е насочено към премахване на пристъпите и за профилактика. Затова лекарите отделят много по-голямо внимание именно на предотвратяване на пристъпите, по възможност - немедикаментозно. А профилактиката включва мерки за отстраняване на причините, предизвикващи влошаване състоянието на болния. Става дума за здравословен начин на живот - никакво пушене, чисто работно място, достъп на свеж въздух. Необходимо е всеки астматик да "познава" своя алерген и да го избягва:
домашни животни (прекратете контакта с тях);
пухени възглавници и спално бельо;
парфюми и друга козметика;
цветен прашец;
някои лекарства, особено обезболяващи;
хранителни продукти - мед, цитрусови плодове, орехи, шоколад и др.
Заблудата за астмата и спорта
За щастие астмата днес вече не се смята за присъда, която принудително лишава човек от спорт за цял живот. Здравословният начин на живот, физкултурата, закаляването, солните камери и останалите алтернативни методи не могат изцяло да заместят медикаментозната терапия, но помагат да се подобри качеството на живот на болните. Спортът е полезен, особено в начален стадий. По време на обостряния обаче е по-добре да се въздържате от интензивно спортуване.
Спортуването се препоръчва горещо!
Спортът не само помага на страдащите от астма да овладеят заболяването, но подобрява и дишането. Физическите упражнения са изключително полезни, независимо дали имате астма или не. От игра на боулинг до енергично колоездене, спортът ни забавлява и ни помага да се чувстваме добре. Разбира се, съобразете се с нивото си на физическа подготовка, както и бъдете сигурни, че инхалаторът или другите специфични медикаменти, които използвате, са ви под ръка. Какъвто и да е спортът, преди това загрявайте добре – това намалява вероятността за астматичен пристъп. Ако забелязвате, че изпълнявате едно и също упражнение все по-трудно, това може да е сигнал, че астмата ви се влошава – свържете се с лекаря си. И тогава възниква въпросът: Какъв спорт да изберем?
Кой е най-добрият спорт за хора с астма?Това е спортът, който ви кара да се чувствате добре и в безопасност, и едновременно с това ви забавлява. Ако астмата ви е под контрол и не се обостря, практически няма ограничения за вашия избор. Ако обаче не сте сигурни в това, обсъдете различните опции с лекуващия си лекар. Уведомете инструктора си (ако имате такъв) за своето заболяване.
Има спортове, които са особено подходящи за астматиците:
Йога
Тази релаксираща форма на физическа активност може да се започне във всяка възраст. Освен това е доказано, че оказва допълнителен благотворен ефект към лечебната терапия.
Плуване
Принципно това е най-подходящият спорт за хора с астма. Плуването в открит басейн е идеален избор, тъй като въздухът е топъл и влажен, съответно и по-малко дразнещ за дихателните пътища. Освен това, плуването тонизира цялото тяло и подобрява дишането. Бъдете внимателни по отношение на студената или хладка вода, както и с хлора, използван за дезинфекция на водата в басейните, който може да провокира симптомите.
Отборни игри
Това е добра идея за спортуващите с астма, тъй като играта в отбор предполага чести къси почивки, които се оказват полезни при една по-голяма продължителност на физическото натоварване.
Кои спортове да се избягват?Наистина някои спортове носят повишен риск за астматиците. Бъдете внимателни по отношение на:
Гмуркане
Ако имате астма, не означава, че не можете да се гмуркате. От изключителна важност обаче е заболяването да е добре контролирано, в противен случай рисковете са много големи. Трябва да разполагате с подходящи лекарства, както и наблизо да има опитен лекар.
Спортове, свързани с обемна екипировка
Това е каране на ски, скално катерене и др. Една от най-големите трудности e, че лекарствата могат да се окажат труднодостъпни или да се разпилеят. Като добавим и студения и по-разреден въздух на по-голяма надморска височина, проблемите за астматиците се увеличават. Уверете се, че си носите достатъчно и подходящи лекарства, изгответе спешен план за действие, по възможност заедно с лекар.
Кога да се внимава?
В много случаи студеният и сух въздух влошава състоянието. Тичането в такова време не е добра идея.
Ако поленовият прашец е един от вашите дразнители, избягвайте да спортувате извън къщи по време на цъфтежа на тревите.
Ако в момента сте с простуда, дихателните ви пътища са с по-голяма сензитивност, дори и без да правите физически усилия. Недейте да спортувате в такъв случай.
Защо спортът провокира симптомите на астмата и какво е EIA (exercise-induced asthma)?
Около 70 до 80% от хората с астма установяват засилване на симптомите при спорт – т.нар. EIA (exercise-induced asthma). При това заболяване дихателните пътища са раздразнени, което ги прави много чувствителни към всяка промяна във влажността, температурата и концентрацията на прахови частици във въздуха. Точната причина за провокацията на астма при физическо натоварване не е съвсем ясна. Счита се, че ускореният въздушен поток през дихателните пътища, особено ако е студен и сух, води до негативна реакция от страна на белия дроб.
Може ли да се предотврати появата на симптомите?Превенция всеки ден – ако използвате такъв медикамент, бъдете сигурни, че наистина го взимате регулярно всеки ден. Това ще потисне възпалението на белите дробове.
Точно преди физически упражнения, използвайте обичайния си спрей-инхалатор – можете да направите две впръсквания. Това би предотвратило евентуалното възникване на симптомите. Ако все пак те се появят, направете още едно впръскване, но това е и знак, че вашата астма не е добре контролирана. Натриевият хромоглюкат (Intal) предотвратява симптомите, но трябва да се използва около 30 минути преди започване на физическото натоварване, освен това не е подходящ за употреба, ако неразположението вече е възникнало.
Сухият и студен въздух провокира EIA. Тренирането на открито в такова време, както и дишането през устата трябва да се избягват. Поемането на въздух през носа го овлажнява и затопля преди да достигне до белите дробове. EIA симптомите типично настъпват след 3 до 8 минути след началото на спортуването, и могат да се задържат от 20 до 30 минути. Варират от мека до остра форма и включват кашляне, кихане, тежест и болка в гръдния кош, учестено дишане, омаломощаване. Загрявката е задължителна! Бъдете сигурни, че сте загрели добре – това би предотвратило последващи усложнения по време на спорт.
Как се случват EIA атаките?
Около 80 - 90 % от хората с хронична астма имат EIA. EIA може да се появи и при хора без доказана хронична астма. По време на астматичен пристъп бронхиалните пътища частично се блокират. Дразнителят (напр. полен) провокира освобождаване на хистамин и други химически субстанции в белия дроб от страна на имунната система. Това води до отичане и подуване на въздухоносните пътища и констрикция на малките бронхиоли – бронхоспазъм, образува се и слузест сектрет, който още повече затруднява дишането. При около половината от хроничните астматици първичният пристъп (известен като "ранен отговор") се последва и от забавена реакция ("късен отговор"). Някои специалисти считат, че EIA се различава от хроничната астма, тъй като индуцираният от физически упражнения бронхоспазъм (EIA) не причинява белодробно възпаление, липсва и късният отговор.
При астмата проблемът не е в достигането на въздух до белите дробове, а в издишването му през хиперсензитивните и раздразнени въздухоносни пътища. Става невъзможно поемането на дъх, след като предишната глътка въздух не може да се издиша.
Лекарства при EIAТова са кортикостероиди за инхалиране ("превентори”), които трябва да се взимат 2–3 месеца, за да дадат пълния си ефект. Други лекарства, които се взимат паралелно, са дългодействащи бета-2-агонисти ("симптом-контролери”) и краткодействащи бета-2-агонисти ("рилийвъри”), които се използват точно преди трениране. Други препарати са натриевият хромоглюкат (Intal, Intal Forte), недохромил (Tilade), монтелукаст (Singulair) зафирлукаст (Accolate).
Антиастматичните лекарства и правилата в спортаКлючов момент в комбинацията астма-спорт е познаването на условията за приложение на антиастматичните лекарства. Всяко лекарство, което приемате, независимо дали е предписано от лекар или не, се подлага на оценка от националните спортни организации по отношение на:
връзката му със съответния спорт;
разрешено ли е в този спорт при конкретните условия;
разрешено ли е в този спорт въобще.
Превенция на EIA
поддържайте здраво и тренирано тяло;
правете упражнения в топла и влажна среда;
избягвайте физическа активност в среда, съдържаща алергени и други дразнители;
опитайте се да дишате само през носа;
загрявайте преди упражнения.
Астмата и спортът могат да се комбинират успешно при една добре контролирана астма и съобразяане с лекарствените рестрикции. Според проучванията 10 до 12 % от атлетите имат EIA. В летните олимпийски игри през 1984 в Лос Анджелис, 67 от 597 участници в отбора на САЩ страдали от EIA ... и спечелили 41 медала.
Детската астма се лекува успешно
Ако се лекува правилно и достатъчно продължително, астмата при децата може да бъде овладяна напълно, подчертаха изтъкнати български лекари специалисти по повод предстоящата утре Национална експертна конференция по детска астма.
Според съвременните разбирания астмата е хронично белодробно възпаление. Това е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Лечението й е скъпо и продължително, а ако не се лекува правилно с напредването на възрастта на болния и развитието на астмата става все по-скъпо и по-неефективно, като често се стига до постъпване в болница и до инвалидизация.
По данни, изнесени на пресконференцията, потенциалните и настоящи астматици у нас са 2 милиона, 480 хиляди от тях – диагностицирани. Болните от астма в целия свят са 300 милиона, което е в пъти повече спрямо другите най-разпространени и социалнозначими болести – диабет (150 милиона) и СПИН (40 милиона). Директните и индиректните икономически разходи, свързани с астмата са също огромни – 17.7 милиарда евро годишно в Европа.
При децата в повечето случаи астмата е с алергична природа. Обикновено е провокирана от инфекции, най-често вирусни. Тя протича атипично. Характерните симптоми са свиркащо дишане, кашлица, намалена физическа активност на децата и нощни събуждания. В 80 % от случаите на детска астма първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.
По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10%. В България децата с лека и умерена персистираща астма са около 15 000. От тях едва 2500 получават всеки месец контролираща терапия.
Изключително важно за поставяне на диагнозата бронхиална астма и за контрол на лечението й, е функционалното изследване на дишането. То дава информация за типа дихателна недостатъчност.
Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловидния подход.
Глюкокортикостероидите повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление и са златен стандарт при лечението на астма. Инхалаторите не дават системни странични ефекти и в повечето случаи са достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето.
Понякога, когато лечението с кортикостероиди не дава достатъчно добър резултат и дозата се налага да се повиши до вече не толкова безобидни нива се преминава към нов клас медикаменти – левкотриеновите антагонисти. Те блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването и е възможно намаляването на дозата на кортикостероида.
В България вече има достъпен медикамент от групата на левкотриеновите антагонисти (Singulair), които НЗОК включи в листата си и заплаща 100 % за деца от 1 до 15 г. възраст. От септември месец тази година той се изписва без протокол от пулмолози, алерголози и педиатри. Това са европейските стандарти за лечение на астмата, които се прилагат и в България. Българските специалисти имат вече 4-годишен опит с този вид медикаменти и резултатите от първоначалните изследвания са повече от обнадеждаващи. Те показват, че при неадекватно контролирана астма, добавянето на левкотриенов антагонист подобрява вентилаторната функция, намалява нуждата от инхалации, подобрява симптомите не само от страна на астмата, но и от носа. Ефектът е налице и при възрастни, и при деца, без да се регистрират сериозни и изразени странични ефекти.
АСТМАТА
е хронично заболяване, при което заболелите имат повтарящи се епизоди на затруднено дишане и кашлица. В зависимост от тежестта си те могат да бъдат по-редки, всеки ден, да се повтарят няколко пъти дневно или да са изключително чести, без светъл период (астматичен статус). В последните години има нарастване на заболяемостта от астма в целия свят и особено сред децата.
За дa разберем по-добре какво става по време на астматичните пристъпи ще разгледаме най-общо структурата на дихателните пътища.
Трахеята е главния въздухоносен път, по който преминава въздухът от устната кухина към белите дробове. Тя представлява еластична, непрегъваща се тръба с диаметър 2-3 см. Тя се разделя на два клона- ляв и десен бронх, чиито разклонения навлизат в белите дробове и се разклоняват на множество все по малки клончета подобно на клони на дърво.
Най-малките по размер клончета се наричат бронхиоли. Техният лумен е широк около милиметър и по-малки. Стените им са изградени от пръстеновидни мускулни влакна, които могат да се съкращават и отпускат. Всеки фактор, който ги съкращава (бронхоспазъм), води до намаляване на въздушния поток, затруднява го и от там дихателната функция на белия дроб се влошава, а дишането става звучно и свиркащо, състояние известно като астматичен пристъп.
Астматиците са чувствителни към различни видове атмосферни дразнители, които могат да предизвикат като отговор контракцията на бронхиолите - бронхоспазъм.
Освен контракцията на мускулните влакна, друг участник в астматичния пристъп е и възпалението на вътрешната повърхност на бронхиолите, при което лигавицата набъбва, а от жлезите се отделя секрет, което допълнително запушва тесните въздушни ходове и преминаването на въздушната струя се затруднява.
Всички тези участници във формирането на астмата водят до стеснение на бронхиолите, което при вдишване може да се преодолее с участието на външните гръдни мускули, но издишването е силно ограничено и в белите дробове остава неиздишан въздух, който ги раздува, налягането в тях се повишава и може да доведе до унищожаване на белодробните алвеоли и до емфизем. В основата на лечението е да се предотвратят контракцията (спазъма на мускулите), набъбването на лигавицата и повишената секреция на бронхиалните жлези (локалното възпаление).
Кой се разболява от астма?
Хора на всякаква възраст могат да се разболеят от астма, но 50% от всички заболели са деца, предимно момчета под 10 годишна възраст. При възрастните по-често се разболяват жените.
Как се разболяваме от асма?
Астмата може да бъде причинена от външни агенти, като атмосферни дразнещи вещества, които се вдишват, или от вътрешна реакция на организма. Има два вида провокиращи фактори:
Не-специфични фактори: Всички пациенти с астма са засегнати от множество агенти, наречени дразнители. Те включват: напрежение, умора, студ, пушек, и атмосферни замърсители.
Специфични фактори: Такива са дразнителите или алергените под формата на полени, прах, животинска козина, плесени и някои видове храна. Могат да бъдат също вируси или бактерии, които алергизират организма с отпадните продукти на своята дейност; отровни химикали и други субстанции в работната среда; различни лекарствени средства (аспирин и други не-стероидни противовъзпалителни средства).
Предразполжението към заболяването се унаследява при повечето хора. Това означава, че ако някой ваш близък има астма, съществува вероятност да се появи и при вас, но при наличие на определени предизвикващи агенти.
Тютюнопушенето по време на бременност, ниско тегло при раждане, липса на прекарани инфекциозни заболявания в ранните стадии на живота и автомобилните газове са свързани а повишен риск за развитие на астма. По-малко проветрявани жилища, в които има висока концентрация на акари в домашния прах, както и кухненските газове могат също да бъдат отключващи фактори.
В момента, се правят множество разработки и проучвания на гените, които са свързани с развитието на астмата. Все още лекарите не могат да предотвратят развитието на астмата, но може да бъде подтиснато развитието на симптомите и да се избягват отключващите фактори, когато е възможно.
Какво може да провокира астматичните пристъпи?
-Преумора.
-Студен въздух.
-Пушек.
-Замърсяване на въздуха, включително експозиция на отровни газове. Пример са изоцианатите, използвани в боите и пластмасите.
-Въздушно-капкова инфекция.
-Алергии към полени, акари в домашния прах, домашни животни (особено котки), аспирин и други не-стероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен.
Какви са симптомите на астма?
-Затруднено дишане.
-Скъсено, бързо, повърхностно вдишване.
-Свиркане на дробовете при издишване.
-Суха, дразнеща кашлица особено през нощта.
-Стягане в гърдите.
-Проблеми със съня.
-Бързо умора при работа.
Какви са предупредителните сигнали за наближаващ пристъп?
-Инхалираните лекарствени средства имат по-малък ефект от обикновено.
-Поява на кашлица или свирещи гърди при уморяване.
-Нощно събуждане с кашлица или свирене в гърдите.
-Спад в пика при измерване издишваната струя въздух.
-При поява на такива симптоми вие трябва бързо да се консултирате с лекуващия си лекар.
Какви са сигналите за остри астматични пристъпи, изискващи спешно лечение?
-Посиняване и накъсано дишане.
-Затруднено дишане, при което става трудно или невъзможно изговарянето на думи.
-Притеснение и безпокойство.
Как можете да си помогнете сами?
Избягвайте агентите, към които сте алергични, ако е възможно. Възможно е установяването на агента, към който имате алергия да е трудно, но основни дразнители като видим пушек, цигарен дим и др. можете да избягвате и ще се чувствате по-добре.
Важно е да вземате редовно предписаните ви медикаменти, дори когато се чувствате добре. Тяхната функция е да ви предпазят от пристъпи.
Ако получите тежък пристъп, незабавно потърсете лекар.
Обсъдете лечението с лекуващия си лекар. Вие трябва да знаете какво да правите ако състоянието ви се влоши внезапно, например при настинка. Това обикновено включва временно повишаване на дозата на медикаментите ви.
Научете се да използвате флоу-метъра, който може да ви помогне да прецените състоянието си при временно обостряне на астмата.
Бъдете уверени, че използвате правилно инхалера. Ако не сте сигурни в това помолете лекарят или сестрата да ви упътят.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя въз основа на историята на пациента за симптоми, характерни за астмата и тестове за функцията на белите дробове. За хора, при които астмата се съпровожда от кожни екземи и сенна хрема би било добре да се направят кръвни тестове и кожни проби за да се установи хиперчувствителност към специфични субстанции.
Използва се тест наречен спирометрия, при който се оценява, колко бързо може да се движи въздуха към белите дробове и навън, както и какъв е обемът въздух, който се обменя. Този тест се използва за оценка на капацитета на белия ви дроб, тежестта на заболяването, както за оценка на ефекта от лечението.
Рентгенова снимка.
Какво трябва да направя?Ако имате пристъп при интензивна работа, добре би било да вземете медикамент за астмата точно преди натоварването. Тези медикаменти са известни като бронходилататори. Те имат релаксиращ ефект върху мускулите на бронхиолите. Най-добрият спорт при астматиците е плуването.
Какви са перспективите за пациентите с Астма?
Въпреки, че астмата не може да бъде излекувана, обикновено тя може да бъде добре третирана, така че симптомите да не са тежки.
Половината от децата, които имат астма в детска възраст се излекуват напълно като възрастни.
От голямо значение е да откажете цигарите, за да избегнете дълготрайни негативни ефекти върху белия си дроб. (хроничен бронхит, „бял дроб на пушач“), което би ограничило драстично възможностите на белия ви дроб.
Тежки астматични пристъпи могат да бъдат фатални, но само ако не са лекувани адекватно или не на време.
Лечение на астмата.
Медикаментите използвани при астма могат да бъдат разделени в две основни групи.
Бронходилататори (медикаменти за лечение на пристъпи): те са бързо действащи лекарствени средства, които релаксират бронхиалните мускули. Това води до „отваряне“ на въздушните пътища и улеснява дишането. Те се използват за да облекчат проявените симптоми.
Бета-2-агонисти. Използват се за инхалиране и имат бързо действие. Има бета-2агонисти с по-продължително (над 12 часа), но по-забавено действие. Те са подходящи за двукратен дневен прием, през 12 часа, като така поддържат дихателните пътища релаксирани и отворени през целия ден.
Антихолинергични медикаменти. Също се инхалират. Те блокират нервните окончания, които са причина за контракциа на бронхиалните мускули.
Теофилини. Дават се през устата, но понякога могат да се наблюдават странични ефекти, поради което по-рядко се предписват.
Противовъзпалителни средства (медикаменти профилактиращи появата на пристъпи): тяхното действие е по-продължително. Те намаляват възпалителната реакция в дихателните пътища. Те трябва да се приемат редовно и продължително за максимален ефект. При адекватна доза на тези средства, необходимостта от медикаменти за лечение на пристъпи ще е минимална.
Кортикостероиди. Този тип медикаменти са много важни за поддържащото лечение на астмата. Те намаляват набъбването на лигавицата и секрета от бронхиалните жлези, които стесняват лумена на въздухоносните пътища. Обикновено се дават чрез инхалиране, но понякога се използват и таблетки, когато пристъпите са по-тежки.
Въпреки благоприятните действия на кортикостероидите, те имат различни странични ефекти появяващи се при продължителен прием.
Кромогликани. Те също действат, чрез намаление на възпалението на дихателните пътища. Те се приемат за най-добрите при третиране на лека астма и са по-ефективни при деца, от колкото при възрастни. Те се приемат чрез инхалиране и обикновено се толерират много добре.
Антагонисти на левкотриеновите рецептори.
Левкотриените са вещества, освобождавани от клетките на възпалението в белите дробове, които имат мощен констриктивен ефект върху бронхиолите. Чрез блокиране на рецепторите за тези вещества този ефект силно се ограничава и спазъма на бронхиолите се премахва.