PDA

View Full Version : Ще се женя (: Обаче как да предложа, за да не ми откажат?



minus273dot15
07-20-2010, 22:20
Sys:


Бавно, но сигурно... губя. Вече не е като едно време. Остарявам. Срока ми на годност изтича. The spark of insanity ain`t there no more :(

Какво ме наведе на мисълта ли? Онзи ден например. Сутринта. Придвижвам се с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии до офиса. Тъпото превозно средство отказва да мине на втора, докато километража не отсече поне петдесет мили в час. За зла участ установявам, че съм обграден! Отпред кифличка с Корса. отдясно някаква пубертетка с Дачия. Отзад - застаряваща дама с Жигули. А ние с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии сме сами... Движим се със скоростта на миризмата. Че и по-бавно. Някой е забравил да спомене на конструкторите на Опел, че имаме технологията да създаваме скоростни лостове. Разсекретиха я, по дяволите! Изнервена работа. Както и да е. Притежавайки толкова свободно време, аз вместо да си бръкна в носа, вместо да се почеша зад ухото, вместо да си изпукам врата... абе - все полезни неща... аз инцидентно виждам как някакво момиченце, ходейки по тротоара тръгва да си вади телефона от джоба и не забелязва как хвръква някаква банкнота. И си заминава нататък завалийката.

Викам си аз, това пубертетче е тръгнало с пет лева за кафе, сега ще се садне като разбере че си ги е загубило - драма! Излизам от колата. Притичвам, вземам банкнотата. Десет лева. Богато пубертетче. Тичам обратно и скачам в колата. Разстоянието между моята кола и предната се е увеличило с метър и половина. Въх. Пълен ляв, газ до ламарината. Оргазъм за километража - изстреля се почти до седемдесет. Чак автоматика се опита да мине на втора, но се отказа. Проблема не беше в него всъщност. Пенсионер човек съм, уплаших се че няма да взема обратният завой в трите платна на насрещното и отпуснах газта. Уатевър.

Пубертетчето беше взело преднина, ама ние с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии се представяме достойно. Онази набира по тротоара, с аеродинамичните си очила, покриващи цялото й лице и чисто нови маратонки "Адидас", а ние горките се движим по асфалт... на дупки... има и лежащи полицаи, вие забелязали ли сте?!? Кофти тръпка. И все пак я настигнахме, даже я задминахме, отбихме...

Подал съм си аз ръката от джама, стиснал десетте лева с два пръста и ги подавам към нея. Тя гледа тъпо иззад очилата си. Подсвирвам няколко пъти и й смигам закачливо. Размахвам лекичко десетте лева... Ау, такава възмутена физиономия не сте виждали! Все едно я напсувах до девето коляно. Тръгва да ме подминава, вирнала брадичката. Заблуден пубертет. "Кхм, извинявай, тия десет лева са твоите, изпусна си ги преди минутка ей там, като си вадеше телефона от джоба...". Стоп машини. Физиономията - на учудена. Пребърква се. Физиономията се сменя на отчаяна. Започва да боксува на място, ускорявайки към десетте лева в ръката ми. Ш, направо си помислих че ще ми отнесе кунката до рамото със скоростта, която разви. Пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии репички да яде с бавният си пет цяло и седем литров двигател. Пубера си взе банкнотката и се почна едно "Ама много благодаря, направо не мога да повярвам, какво щях да правя ако ги бях загубила... Вие да не сте бащата на Дидка, моята съученичка? Не? А колко поразително си приличате! О, не! Не бих казала, че баща й е младолик... А, закъснявам, но ще ме изчакат. Добре, щом настоявате ще тръгвам..." :shocked:

Дем ит, Кольо! Ако аз съм стар, то Дъртанян - какво? Архивен ли е? Вярно, че му подарихме бастун за преди-преди-преди предпоследният му рожден ден. Но той беше достатъчно жизнен да хване бастуна, да стане и да ни подгони, размахвайки го. Повечето хора се оттървахме, но Саша нямаше късмет. Саня също. Като се замисля и Алекс. А сега като се ровя из спомените, май никой с името "Александър" онази вечер не успя да избегне бастуна. Дъртанян е почнал по азбучен ред?!? Отплеснах се. Пенсионерска ми работа.

Да се върнем на сентенцията. Като остарявам, все повече не ставам. Развалям се. Нещо като марулите в хладилника ми. Първата една седмица е "О, марули, ще си дръпна едно листенце", после става на "Хм, поовехнала кръстоска между нещо като маруля и нещо като продълговато зеле", преминава през "Абе тоя спанак, не го помня... о, това определено не е спанак. Лапад ли е? Има вкус на престояла маруля..." и се стига до "Това, разкапаното с какво да го почистя и защо по дяволите лепи по-добре от 'Капчица'?!?". Повярвайте ми - не искате да сте маруля. Аз също не искам да съм маруля. Или поне не в моят хладилник.

Замислих се аз и в главата ми се заформи пъклен план. Ако случайно съм маруля и не мога да направя нищо по въпроса, значи трябва да се пробутам, докато съм още свежа маруля. Решено е! Ще се женя. Докато все още не съм си изгубил и финалните отблясъчета на искрата. Понеже, ако и те изчезнат, вече няма да ставам за нищо.

Не е толкова страшно да се ожениш. Май. Не съм много сигурен. Но това са си някакви мои вътрешни терзания, с които ще се справя. Усещането не е нещо повече от усещането, което изпитваш, докато управляваш самолет, летящ право към земята. Хем знаеш, какво трябва да направиш за да не се превърнеш в купчинка скрап, което би трябвало да те успокоява, хем лайното ти необяснимо желае да се катапултира. Май споделям прекалено много, а? Добре, спирам.

Решено е, че ще се женим. Всмисъл - аз съм го решил, тя още не е много информирана по въпроса. Да не кажа, че изобщо не е информирана. Та затова се замислих. Трябва да я приведа по някакъв начин в безпомощно състояние докато я уведомявам. Не върви да я напия безпаметно - като не помни на следващият ден защо ще съм го разигравал тоя целият цирк? Но не може и да е абсолютно трезва.

Съставил съм си някакъв план, но все още имам много бели петна. Въпреки това съм си поставил краен срок - тази неделя, вечерта. Иначе има да го планирам и отлагам, за да стане перфектно... буквално до безкрай. Познавам се добре и не мога да се излъжа.

Утре отивам да купя някакво пръстенче. Цветята ги уредих от днес. Останалото за момента изобщо не ми е ясно. Идеи много, нито една не ми харесва. А пък много искам да е нещо хубаво. Нещо изпипано. Безупречно. Разбирате, нали?

За момента единственото, което малко от малко ме е привлякло като идея, е да спретна нещо семпло на морският бряг по залез. Някъде на по-закътано. Естествено, склерозата ми обезсмисля да подготвям предварително текстове. Ще се наложи да импровизирам, а какъвто съм малоумен всичко ще кажа в обратен ред. Имам нужда от свежи предложения по детайлите... чувствам творческа слабост :( Помагайте! MAYDAY, MAYDAY, MAYDAY. Маруля в беда... Всичко трябва да стане по толкова невероятно добър начин, че шансът за отказ да е нулев.

doomkillerr
07-20-2010, 22:53
От начало доста се посмях! Като гледам не ти липсва творческа мисъл, пък и аз съм още млад да минавам под венчилото, така че не съм компетентен по тия въпроси с перфектното предложение, но все пак ти желая УСПЕХ!!! :)

minus273dot15
07-21-2010, 10:48
Sys:



От начало доста се посмях! Като гледам не ти липсва творческа мисъл, пък и аз съм още млад да минавам под венчилото, така че не съм компетентен по тия въпроси с перфектното предложение, но все пак ти желая УСПЕХ!!! :)

О, липсва, липсва...ъъъ... онова бе - мисълта. Творческата! Другата все още се навърта наоколо. Понякога. А пък ти какво като си млад? Или викаш младите си помагате, а нас старите - кучета ни яли? :) С безраборно хвърлените думи в един разговор без смисъл спокойно може да се роди идея. Ей така. Спонтанно.

Май тайм ис рънинг шорт. А врагът е безмилостен! Помежду другото аз - също. Но pyk врагът е опитен. Обигран с времето. Наблюдавал е. Събирал е информация. Изграждал си е представи. Да горят в ада дано всички сценаристи и режисьори на романтични филми! Благодарение на тях, сега аз трябва да се счупя от старание, за да не изглеждам тъп.

Спи ми се :roll: Няма да издържа, ако се налага да гледам романтични филми, за да взаимствам идеи от тях. Та затова се надявах някой, който е дълбоко в тези неща да удари едно рамо. Ето сега например хванах две деца покрай офиса и ги уговорих за събота да ми наловят пеперуди. Много пеперуди. Усещаш накъде отиват нещата, нали? Да бе. Не е толкова комплицирано колкото ми се иска, но засега остава така - една голяма кутия пълна с пеперудки. Вътре по-малка кутийка, отворена с пръстенчето. Отваряш голямата кутия, животюнгерите откачат и се разхвърчават на посоки. би трябвало да е ефектно, нали? :neutral:

За такива идеи ставаше въпрос. Ай нийд моааар! Халп!

doomkillerr
07-21-2010, 14:30
Ако предложението ще го правиш вечерно време, няма ли да е по-ефектно в голямата кутиика вместо пеперуди да има светулки?!? :)

minus273dot15
07-21-2010, 20:21
Sys:



Ако предложението ще го правиш вечерно време, няма ли да е по-ефектно в голямата кутиика вместо пеперуди да има светулки?!? :)

За светулките помислих. Проучих въпроса. Има някои неща, които ме отблъскват. А някои неща правят идеята почти невъзможна за осъществяване. Ето какво ме накара да се откажа изобщо от идеята за светулки:


Женската светулка няма крила и прилича много на червей. Нощем тя изпълзява от дупката, в която се крие през деня, и увисва на някое клонче или лист. Свива глава и повдига края на коремчето си, което започва да свети, за да привлече мъжкия. Мъжката светулка има големи очи, с които вижда женската, криле, за да достигне до нея и полов орган, за да я обладае. Женските снасят яйцата върху мъх или в основата на тревните туфи, а ларвите се превръщат в същински светулки чак след три години. Ларвите се хранят с голи охлюви. Светулката и светещият червей са от едно и също семейство. Човек може да види светлината от светулките на разстояние 90 метра. Женските светулки светят само, когато трябва да привлекат мъжката, и угасват, щом се чувстват застрашени.

Source: Wikipedia (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0)

Оказва се, че светели женските. Ако не били уплашени. Ама женските нямали криле и приличали на червеи. :shock: Мисля да си останем на пеперуди. Събитието ще го бутнем съвсем малко във времето, да се случи преди залеза, за да впишем пеперудите и да изглежда достатъчно феерично.

Ходих да гледам за пръстенче. А въй. Първо ме изби на студена пот, после настръхнах и накрая ми омекнаха коленете. Всичко това само от умиление, след като видях цените. Ш, честно. Гледали ли сте цените на диамантите?!? А аз ги видях. ](*,) Тъжно. Много тъжно. Сълзите напират дори само като си спомням. Опитвам се да свикна с цифрата. Записал съм си я на едно листче и като се успокоя - пак си я поглеждам. До утре в 11 на обед трябва да съм свикнал вече. Трудно е. Проблемът е, че след като съм харесал нещо, ако не го взема, а взема нещо друго само заради цената... винаги ще ме гложди от вътре. Няма да мога да спя спокойно, като знам че съм направил компромис. Нищо че никой друг няма да знае. Ужасно е :(

Иначе за момента съм си изградил следният план:

От изключителна важност е всичко да остане потулено и забулено в мистерия до последният момент. Тук има нужда от сложна диверсия. Не само трябва да има привидно спокойствие и бездействие, даже напротив. Трябва да се действа по начин, който да отмества вниманието на Врагът в коренно различна посока. Така се залага на контраста и ефекта ще бъде по-силен, отколкото при едно постепенно ексалиращо и логично водещо до планираната развръзка поведение.

Тъй като съм тръгнал да залагам на констраста, ще взема да се екипирам с някакъв бял костюм. До момента все се разтиквам в черно. И ще се обръсна. За последното не гарантирам. Продължавайки да се движим по тази логика е изключено да отидем на който и да е ресторант. Ще заформим нещо като пикник. Директно на брега на морето. Тъй като не искам да отровя нито нея, нито себе си, ще се ограничим само до сирене и бяло вино. Хайде, от мен да мине - ще взема и някаква питка. Като се замисля и плодове. И сметана. Добре де, това ще го изяснявам на един по-късен етап. Като реша, че залезът е наближил, почвам да пелтеча. Тук не ми е много ясно какво и по какъв начин ще се случи, до момента, в който успея да й връча кутията с пеперудите и пръстена...

Звучи ми малко...простoвато като за мой план... сякаш изпускам нещичко? :?

doomkillerr
07-21-2010, 20:41
Добре си го замислил, с организирането на пикник на брега на морето ! Още по-добре е ако направиш предложението по залез слънце - ех романтика...

LovelyGirl
07-21-2010, 21:35
Даа, това на брега на морето е идеално! :) С тези ресторанти е много обикновено. Работата с пеперудките лично на мен ми е малко странна, ама това защото не мога да си го представя точно :D Пикникът е страхотен вариант, въпреки че не е нужно да си с костюм щом ще сте на плажа :)

А я кажи цената на пръстена (ако не е тайна), че си нямам и на идея колко струват ;д

minus273dot15
07-22-2010, 10:32
Sys:



Даа, това на брега на морето е идеално! :) С тези ресторанти е много обикновено. Работата с пеперудките лично на мен ми е малко странна, ама това защото не мога да си го представя точно :D Пикникът е страхотен вариант, въпреки че не е нужно да си с костюм щом ще сте на плажа :)

А я кажи цената на пръстена (ако не е тайна), че си нямам и на идея колко струват ;д

Защо да не можеш да си представиш случката с пеперудките? :) Все едно държиш кутия. Отваряш се и се разлитат пеперуди. Те, че няма да излетят всичките - няма. Но ефекта е в дефекта :-D А дефекти в моят план - колкото искаш 8-)

Костюм... не е нужно? Всмисъл аз друго не нося в последните няколко години, докато се намирам в цивилизацията. Плажовете не един път съм ги газил с официални обувки, та няма да имам проблеми с това :) Всъщност по-голям проблем ще ми е да измисля какво да нося, ако не трябва да е костюм. Окей, ще разкарам сакото и ще разкопчея още едно копче на ризата, за да изглежда кежуал някакси \:D/

Цените на диамантите не искаш да ги знаеш :-k Аз подозирах, че не са от най-евтините неща, ама това е прекалено. Най-евтиният вариант - дребничък диамант с ниска чистота и видими дефекти е около 800 лева. А аз не мога да й взема нещо, което има дефекти :-# Следващият, по-приемлив вариант, са тези с малко по-висока чистота и дефекти невидими за невъоръжено око. Те вече са два до три пъти по-скъпи. Ама не са толкова бляскави, колкото тези без дефектите с почти перфектна чисотота. Аз й харесах от тия... най-бляскавите... без дефектите... :cry: Мислех си, че след като го взема, ще пробвам да видя колко е твърд. Е, сега не ми е до проби :( Ох, отивам да изпуша една цигара и да гледам тъжно-замислено.

LovelyGirl
07-22-2010, 11:34
Аууу, не предполагах колко може да струва един такъв пръстен.
Да, и според мен така ще е по-добре - без сако, с леко разкопчана риза :) И с пеперудките е ефектен замисъла. Мисля, че ти е страхотна идеята, няма какво съществено да променяш \:D/

doomkillerr
07-22-2010, 17:16
Все пак се увери, че бъдещата госпожа не се страхува от насекоми, пък било то и пеперуди, че да не избяга панически, още преди да е зърнала бижуто! :)

П.С. - Най-добре си състави и резервен план, ако нещо се обърка по първия (примерно пеперудите вземат, че се разболеят и в последствие предадът богу дух или нещо друго) да си знаеш, как да действаш! :)

minus273dot15
07-22-2010, 21:44
Sys:



Аууу, не предполагах колко може да струва един такъв пръстен.

Добре дошла в отбора :-D Мисля че вече се поуспокоих малко от малко. Докато по обед бях раздвоен и се чудих дали си заслужаваше всичките тия пари, то сега вече везните се наклониха в посока на пръстена. Все пак малкият шушмингер заслужава най-доброто до което мога да се докопам :)


Все пак се увери, че бъдещата госпожа не се страхува от насекоми, пък било то и пеперуди, че да не избяга панически, още преди да е зърнала бижуто! :)

От пеперуди не се страхува, но от другите насекоми е в потрес :-D Още е пресен спомена. Стоим в градинката зад офиса, аз обяснявам някаква глупост... пак нещо я смъмрях. И виждам как някаква буболечка я лази по вратлето. Тя телепатично усеща опасността, преди да мога да отреагирам. Тръгва да я маха, почти я улучва, но буболечката губи сцепление с кожата й и полита надолу... в деколтето й. Тя започва да пищи и да подскача в безумен ужас. А аз, като един истински кавалер, я хващам с едната ръка за рамото, да я задържа неподвижна, с другата ръка й бръквам в деколтето и започвам усърдно да ровя за да намеря буболечката :lol: А тя пищи и не спира. Чувам в далечината някаква баба как крещи "Перверзник, да оставиш момичето на мира" и се е засилила към нас, размахвайки бастуна си :-D В такива напрегнати обстоятелства поставих световен рекорд в уляването на пъргава буболечка в пресечен хълмист терен с дантелени препятствия.

Резервен план... си нямам. Което май не е добре. Нали идеята е тя да се размаже от кеф. Буквално да се разтече и да не е адекватна :) Мда, трябва ми резервен план. Някакъв. А пък силно ще се надявам и стискам палци да не опирам до него. Ох, хич не ми е лесно! Пробвах да напиша стихотворение. За всички ще е по-добре никога повече да не споменаваме за това мое начинание. Засекретих плодовете на труда си в кошчето за боклук. Опитвам се да стигна до някакви смислени реплики. Трябва ми минутка монолог преди да се стигне до кулуминацията с отварянето на кутията с пеперудите и пръстена. Нищичко не ми хрувма. Добре де, хрумва ми, ама ми изглежда тъпо, като го погледна отстрани... Май е време за презареждане с папо, преди да продължа да мисля. Айт.

LovelyGirl
07-22-2010, 21:52
Малее, смях се със сълзи на историята с буболечката :lol: :lol: От много време не се бях смяла чак така :Д

minus273dot15
07-25-2010, 17:30
Sys:


Teh moment uf truf has kom! Стискайте палци :) На краката - също.

Обратното броене започна. :-({|= Остават 60 до старта: http://www.youtube.com/watch?v=fMjjBvJhbT4

naikki
07-25-2010, 17:52
Успех! :)

minus273dot15
08-02-2010, 17:11
http://badmin.org/error/failed.gif



admin@badmin.org: wakeup -1 -tRy 6
system@badmin.org: Trying to resume from /dev/sdb1
system@badmin.org: No suspend signature on swap, not responding!!!
system@badmin.org: Error opening /dev/root : 24
system@badmin.org: Unmounting old /proc
system@badmin.org: Unmounting old /sys
system@badmin.org: Switchroot: mount has failed: 24
system@badmin.org: Initrd finished. Panic!
system@badmin.org: Kernel Panic - Not Syncing: attempting to kill init!
system@badmin.org: Unable to kill init! Requesting system reboot.
system@badmin.org: The system is going down to maintenance mode NOW!


Supp? :roll:

naikki
08-02-2010, 20:28
Кво стана е? :(

doomkillerr
08-02-2010, 21:52
Кво стана е? :(

Явно е ударил на камък... :(

minus273dot15
08-05-2010, 20:13
Явно е ударил на камък... :(

Камък да беше, щеше да се строши...

Малко не ми понесе цялата история. Даже се опитах да я погледна от забавната й страна, но нещо не ми се получи. Когато престанах да откривам смисъл в това да дишам, се наложи да прибегна до подли методи за оцеляване. Пуст му инстинкт за самосъхранение, какво да правиш. Изход все пак намерих.

На мама откривателя съм! Принципа е проба-грешка. Все още доусъвършенствам нова методика за справяне с ежедневието: шампанско - Брут Розе на Рьодерер(Louis Roederer). На половин бутилка - по две хапченца диазепам (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D0%BC). И пиразидол (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D 0%BB). Последното - в количества по мое усмотрение. По принцип правопропорционално на мнението ми колко тъп ми се струва светът наоколо.

Май в момента не съм в най-подходящото състояние за комуникация, затова ще се усамотя с експериментите си. Поздрави :) И... да слушкате.

Sunny_stz
08-07-2010, 21:48
Еей нищо че не се е получило сега,може момичето да не е било готово за такава сериозна стъпка....Може да не иска още да се жени,не мислиш ли че си избързал???Странно е в днешно време хората да искат да се женят много млади!Най-добре е да поживееш с човека за да видите дали ще се изтърпите дълго и ако решите че сте създадени един за друг,тогава действате!Поне според мен е така!Не унивай и продължавай напред ще намериш подходящата и за брак има време! :)

minus273dot15
08-13-2010, 21:23
Еей нищо че не се е получило сега,може момичето да не е било готово за такава сериозна стъпка....

Съни, съни... слънце... колко оптимистично гледаш на нещата, чак ти се радвам :) "Момичето" ако подозираш какви "серизони стъпки" е правило - ще останеш смаяна.


Може да не иска още да се жени,не мислиш ли че си избързал???Странно е в днешно време хората да искат да се женят много млади!

Да де, именно, аз вече повехнах :-D Дали съм избързал или не ... май няма значение. Ответната страна реши да признае някои подли постъпки от миналото. Не! Не че не обичам подлите постъпки :) Ценя ги, даже ме радват. Само да не са срещу мен. После вече не стоеше на дневен ред онова с жененето.

Бих драснал повечеко детайли, но ми е уморено. А пък и кой го интересува? :) Сег мятам клавиатурата настрани, изчислявам траекторита и политам с гъза напред към леглото. Лекинка.

naikki
08-14-2010, 11:37
Стигна ли се до предложение или малко преди да направиш тая глупост (според мен) разбра нещо? Разкажи, интересно ми е :)

Lav40
08-20-2010, 18:19
На мен също.Какво се случи?

naikki
08-23-2010, 16:28
Аре бе адаш, кажи кво разбра за Лорчето че така се огорчи? :(

spain1
08-23-2010, 16:49
Честито. С този си пост вече участваш в томбола за командировка в бананова плантация.
kalpazanka

ShowMeHowToLie
08-24-2010, 13:14
Какво стана :X:X

DeathRogue
09-12-2010, 13:24
Четох,четох и взе че ми стана интересно..Таа няма ли да споделиш,съфорумецо :) все пак имаш анонимност до известна степен.Разкажи ни.. ;]

minus273dot15
09-13-2010, 00:19
Выполнение: "Faker - This Heart Attack" на 7.1 Амфитон Усилитель Системы(4100-3150 AУC-022) Громкость: 62% / Уровень звукового давления: 83 дБ / Опасная перегрузка: нет, приблизительно 73% нагрузки, слушания порог не был превышен

Силно се притеснявах, че има хора, за които не съм анонимен и дълго време обмислях коварен план, как да забуля иначе светлата си личност, в мистерия. И накрая успях. Вече съм олицетворение на анонимноста. Един ден звъни милата ми сестричка, аз видигам и казвам: "Бип. Гласовата поща на брат ти. Остави съобщение след сигнала. Бип.", а от другата страна се чува "Ха, Нели ела да чуеш, Mtel са сменили гласът с мъжки!". ](*,)

Гледам че изпитвате желание да се посмеете малко на случката, а? Няма лошо. Нека се извиня предварително, че гледам леееко песиместично на цялата история.

Чаптър Уан или "Проправянето на път към Ада"

Всички си мислят, че е лесно да се натресеш в Ада. Дръжки. Знаете ли каква тълпа хора са се запътили за там?!? И всички се блъскат, бутат, прераждат... Спокойно бе юнаци, Ад ще има за всички! Или поне на теория.
Нашият главен герой(тоест - аз), окрилен от мимолетни идиотски планове за бъдещето, се буташе из тълпата и дебнеше удобен случай да мине малко по-напред, прераждайки някой разсеян. Все пак не му се чакаше цяла вечност, а и се бяха уговорили в сряда да спортуват с Ганеца. Не че биличките са кой знае какъв спорт, но все от някъде трябва да се започне, нали?
Ганеца щеше да го отложи от сряда за петък, понеже щеше да получи пикантно разстройство и да си купи хапчета против разстройство за смучене, които са големи колкото бонбон тип "Лукче". След което вместо да ги смуче, щеше да се пробва да ги погълне. Разбира се, това щеше да му отнеме две минути и да включи изпразването на шише от два литра натурален сок "Ябълка". След поглъщането им, щеше да се намеси Илиян, който да отчете чисто техническата грешка на Ганеца и да му даде съвет да легне на пода и да се търкаля, за да се разтворят хапчетата по-бързо. Както може би вече се досещате, да се търкаляш по пода енергично след изпиването на над два литра течности не е от най-разумните идеи. Ганеца щеше да разбере това, едва след като започне да му се повдига и повърне. Но нека не изпадаме в излишни подробности. Докъде бяхме? Ганеца, билички, да...
Героят на нашата история весело пътуваше. Всъщност у него нямаше да остане никакъв спомен за това пътуване, тъй като му беше хубаво. Всичко което щеше да си спомня е, че си е припявал някаква песеничка, как при опита си за паркиране минава през огромен камък с предната си дясна гума и как при опита си за паркиране минава през огромен камък със задната си дясна гума.
Веднъж пристигнал на място, нашият ГГ*(Главен Герой) започна търпеливо да чака нашата ГГ(Главна Героиня) да измине нечовешкото разстояние от пет етажа и два метра до колата. Двадесет и пет минути, две цигари и три телефонни позвънявания по-късно чакането на ГГ* бе увенчано с успех. Тя почти успя да измине разстоянието! Разбирайте, появи се на вратата на входа и й оставаха двата метра. Естествено, те бяха преодолени светкавично. ГГ трябваше да се бутне в ръцете на нищо не подозиращият и кротко седящият на предният капак на колата си ГГ*. Главната цел на последното беше, за да се докаже на принципа "Око да види - ръка да пипне" защо чакането е било необходимо. Болна работа ви казвам! Някакви развратени младежи се награбили на предният капак на някаква кола, прегръщат се и се целуват. Естествено, че трябваше да им бъде направена забележка от наблюдателна съседка от третата възраст. ГГ* подтисна желанието си да каже "Га йеди кифтета ни рива..." в опит да се обърне към буйната младост на пенсионерката. Вместо това само се усмихна, кимна и й прати въздушна целувка. Това отприщи нова вълна съседско недоволство, та се наложи ГГ* да отпаркира колата по обратната процедура, но по-бързо. Бързо с задната дясна гума през големият камък, бързо с предната дясна гума през големият камък.
Пътуването към крайната точка премина бързо и също толова безпаметно, но все пак различно. ГГ говореше. После говореше още. И после още малко. Накрая пак говореше, но малко повече. И така, до пристигането на нароченото място. Ада.

Чаптър Ту или "Делегация по посрещането"

Ада може да ви се стори измамно приветлив. Море, вълни, залез. Всъщност, той не успя да измамни нашият ГГ*. Той е дете на далечни земи, с високи планини, покрити с лед и сняг. Веднага щом се огледаше и не видеше планини, облаци и не усетеше сковаващ студ, а вместо това огромно равно водно пространство, слънце и топлина, нещо вътре в него му казваше, че работата е гнила. Той си знаеше, но не подозираше за мащабите, затова и не се дърпаше особено много.
Двамата стояха прегърнати в Ада и обсъждаха някакви маловажни теми. ГГ* подготвяше ГГ за ситуацията, като поощряваше консумацията на бяло вино, изтъквайки качествата му. Естествено, че плещеше глупости. Не беше важно информацията да е вярна - ГГ нямаше google под ръка за да я провери. По-важното беше да е забавно. И тя да се напие.
"Нали знаеш, че няма нужда да се опитваш да ме напиеш?" - вметна ГГ и запърха с мигли към ГГ*
'Има нужда, има нужда... не знаеш какво съм ти замислил' каза си на ум ГГ*, но в отговор просто й се усмихна. По изчисленията му, имаше по-голям шанс тя да приеме, ако е пияна. А като изтрезнее, ще започне да действа СсСзОД(Самонавиваща се Сила за Отговор "ДА") или най-малкото - ще й е по-трудно да си промени мнението. Нали, съгласете се и вие, едно е да нямаш мнение по въпрос и тепърва да се налага да заемаш позиция, а съвсем друго е вече да имаш позиция и да се налага да я променяш на коренно различна.
Всичко вървеше прекрасно и по план. С леки отклонения. Например атаката на непознат вид бубалази, привлечени от наличието на хранителни запаси. Атаката, разбира се, беше отблъсната успешно от ГГ*. Той не пропусна да сравни храбрата си постъка с обсадата на Троя, а ГГ с Хубавата Елена.

Чаптър Пореден в който не се разбира защо последният получен кадър от марсохода Opportunity е от приближаващо се зелено човече, с гаечен ключ 22 в ръка

Настъпи момента на развръзката. ГГ* реши, че вече всики присъстващи ключови лица са изпили достатъчно количество бяло вино, за да се пристъпи към деликатната операция.
Той беше приготвил творението на инженерният гении, произведен от руските техници, работещи в съседната на офиса му стая. За изработването се бяха консултирали с широк кръг ИТ специалисти, включително техническата поддръжка на Dell в Полша, инж.Мриянски от Украйна и още куп други специалисти и експерти(да ме извиняват, че не ги споменавам всички). На външен вид приличаше на нещо средно между вискотехнологично контейнерче за съхраняване на ядрено гориво и кубчето на Рубик. В него бяха заложени части от върхови модели лаптопи Dell. За стени на куба бяха използвани титаниево-магнезиеви панели на Toshiba, гарантиращи устойчивост на надрасквания, удари и изтъркване. Пантата, беше от върхов модел таблет на Lenovo. Но това, заетият интелектуален капацитет в света, часовете умопомрачителен труд прекарани за изработването и всички останали подробности в изработката на това нещо едва ли биха трогнали ГГ. Затова нашият ГГ* му бе дал простичко име - "Кубът".
Този куб имаше една единствена простичка цел. Да държи в себе си един пръстен и известно количество пеперуди. При отварянето му, трябваше да се задейства вентилатори, които да ошашкат пеперудите и да ги накарат да се разхвърчат наоколо. Както споменах по-горе - болна работа! Дай му на ГГ* ресурс и сводобно време - на него от нищото ще му хрумне идиотска идея и ще я реализира. Но да се върнем в Ада и да продължим с разказа...
Героят на разказа беше приготвил Кубът, който беше маскиран с покривало отгоре си, за да не буди подозрения, а и да предизвиква излишни неудобни въпроси. В такива моменти ГГ* обикновено губи дар слово(не че иначе го има, но пък тогава - съвсем го губи), застава замислен, пресъхва му гърлото и гледа някъде в далечината. Впоследствие захваща темата някъде много отдалеч и бавно приближава към същината, очаквайки интелектуален проблясък от отсрещната страна - да се прозре какво иска да каже и да не се налага да го казва. Е, никога не му се получава, но той не спира да опитва. Та и тогава се случи същото.
"Трябва да обсъдим нещо... страшно...за нас" подхвана ГГ* по своему си
ГГ подскочи на място. Обърна се, погледна го в очите и го хвана здраво за ръката. Настъпи тишина.
"Слушам!" сякаш му се скара тя
'Тук има нещо гнило, тя не трябваше да реагира така.' помисли си ГГ и продължи да мълчи гледайки ужким изпитателно, но всъщност неразбиращо.
"Е няма ли да кажеш вече нещо?" - възмутено продължи тя с повишен тон.
ГГ се чувстваше като щраус, за който хората наоколо си шушукат "Ама той защо не литне? Нали пиле ужким, пък...". По стара традиция ГГ реши да стане неадекватен. Когато хаоса покрай теб е непонятен, разбърквай го хаотично, ускуквай го, разтягай го, свивай го, докато стане понятен. После владей.
"Тц" издаде специфично пренибрежителен звук ГГ*
"Кажи си де!" нареди му ГГ
"Ти явно вече си имаш някаква идея по въпроса, има ли нужда да казвам очевидни неща?" - напълно блъфира ГГ*
"Значи така..." - леко разочаровано отвърна ГГ, пусна ръката му и се загледа към морето
"Е, не... може и да е точно обратното" - плахо отвърна ГГ* след повече от десетсекунда пауза
"Наистина ли?" ентусиазирано подскочи ГГ и пак погледите на двамата се срещнаха. Веднага след това логиката й подсказа, че нещо не е както трябва "Но как, като знам, че всеки път като ме погледнеш и ще ме мислиш за лъжкиня?"
'Значи е излъгала за нещо. Сигурно ще е за нещо малко, незначително...' се движеше мисълта на ГГ*, противно на логиката.
"Хм..." замислено отговори той на въпроса й
"Ето виждаш ли защо не ти казах..." поучително каза ГГ, все едно е изършила геройство
"И начесахме ли крастата?" абсолютно неориентирано попита ГГ*
Логиката беше желязна. Нещата, които са забранени, но човек все пак ги прави са тези неща, които му се струват приятни, интересни или пък го привличат по някаква причина. Красти. Чесане.
Тя се обърна отново и го изгледа изумена, все едно я бяха ударили с мокър парцал.
"Ти сериозно ли ме питаш това?" успя да навърже въпроса си ГГ
Героят на разказа ни кимна утвърдително и с любопитство, а ГГ изпадна в потрес.
"Ти след малко ще ме питаш и как точно сме се е*али..." възмути се тя
ГГ* тук успя да навърже фрагментите от целият разговор и развинтеното му въображение дорисува останалото за частици от секундата. Той се опита да си отвори устата, за да каже нещо, без да е сигурен дали ще изрази възмущение, ще зададе риторичен въпрос или просто ще каже нещо иронично за да спечели време, но не му се получи. Остана безмълвен известно време, а ГГ задаваше някакви кратки въпроси, на които той не обръщаше внимание. Отне му няколко минути да избистри мислите си, да подреди фактите и да ги съпостави със спомените си, на базата на което да изготви реакцията си.
"Три метра" обяви равнодушно той, пусна я и я побутна окуражително
"А?" неразбиращо го погледна тя
"Отдалечи се на три метра" побутна я пак ГГ*
Тя забеляза празният му безумен поглед.
"Няма" продължи да упорства тя и се опита да го прегърне
Да, добре. ГГ* я хвана, вдигна я във въздуха. Една крачка. Две крачки. Три. Четири. Пет. Шест. Постави я насред нищото, върна се и си седна. ГГ го гледаше втрещено.
ГГ* си придърпа бутилката бяло вино, но със съжаление установи че е останало само на дъното и метна настрани. Той установи с периферното си зрение, че ГГ направи крачка към него и вдигна пръст във въздуха.
"Не смей" отсече той и си запали цигара
От тук нататък разговора се превърна в изключително безинтересен, ограничаващ се до кратки реплики и дълги мълчания. След две цигари ГГ* се обади на Вальо да пристигне за да откара Главната Героиня до желана от нея точка, тъй като взе решението, че не иска да се намира в една и съща кола с нея.

Чаптър Предпоследен известен още като "От Ада - назад...няма"

ГГ* прекара известно време в изследване на случката, но в крайна сметка стигна единствено до умопомрачителни заключения относно нивото си на ителект и самооценката си. Когато се умори от всичко това, реши да се прибере. Само че някой не му беше казал, че от Ада връщане най-вероятно няма. Лошото настроение и Ада го последваха в домът му. Дори псукането на пепрудките на свобода не успя да го разсее за малко. Всъщност даже напротив - подейства му по-зле.
Следващите няколко дни прекара в замислено-отнесено работене. И спортуване. Билички, с Ганеца.

Чаптър Последен - "Живот в Ада"

Живота на ГГ* пое по някакъв странен курс. Особено след като откри комбинацията от тетрациклични антидепресанти и шампанско. Което му навлече известно количество проблеми с работата. Вследствие на това(а и други фактори) ГГ* бе понижен от длъжност "Всемогъщ Бог" в "Експерт системно осигуряване и информационна сигурност". Разбира се, разликата бе само някакви буквички на някаква хвърчаща хартийка, но все пак това беше удар по достойнството на ГГ*, на който вероятно би му пукало, ако не пиеше "Пиразидол" и Брут Розе в промишлени количества. Всъщност, той подсъзнателно се стремеше към това да бъде уволнен. Нещо, което вероятно може да се случи, но ще се наложи да бъде описано след време в "Чаптър След Последният"

* Това не е забележка, а карамфил зад ухото

Ау, как ме обори дрямката, зарязвам ви с всичкото това скучно четиво (:

JoyfulCompany
09-21-2010, 11:27
Това, че не си й разкрил намеренията си впоследствие, е смело.
На първи план щеше да я накараш горко да съжалява, с уста широко отворена за всякакви летящи 'бубилази' (почти не е оксиморон!) и да се изкараш герой-идеалист-зад-дебелата-броня.
На втори, щеше да я накараш да се чувства значима със задна дата и да излезеш мекотело-в-черупка в бъдещи истории за 'онзи път, когато един почти ми предложи'.
Ма първия план си е изкусителен.
Спасен си! И го знаеш. Стига яде хапчета.
А усилията, които си положил, за да се получи моментът... те и без това са били за теб, не за нея. Защото знаеш, че си добър и можеш.

minus273dot15
09-23-2010, 21:17
Аз съм никой нявсякъде и някой никъде. Съществуващ в нищото и не съществуващ в нещото. Септември щял да септемврира, а август е бил оглушително горещ. Кой го интересува?!? Освен мен, разбира се.
И ето. Всеки ден съм между хора. Такива, без въображение. Ограничени. Робуващи на праволинейното, простото, разбираемото. Тъжно е, да виждиш такава картинка. Живи трупове. Навсякъде. Полазват те тръпки. Те все още не знаят какво са, а и вероятно никога няма да разберат. Ще си мислят, че това което са те, е нещо нормално. А нима не е?

Забавно е, че някой счита постъпката ми за смела. Но тя изобщо не е такава. В онзи момент, аз не бях някой в нищото, а поредният ходещ труп. Просто така беше по-лесно. Все още е по-лесно...

Хапчетата... Недопустимо е да ги спра. Те ме превръщат в това, което съм. Никой в нещото. Държат ме под относителен контрол, като ми пречат да мисля. Невъзможно е да запомня всички факти, да ги съпоставя и да взема решение. Честно казано, малко се страхувам от това до какъв извод бих стигнал, ако оценявам правилно и в пълната му тежест всичко. Изключително много се радвам на размитата ми ценностна система. Прави всичките ми емоции да са хубави. И да не съм тъжен. А аз бях много тъжен. Не от месец, два или година...

minus273dot15
09-24-2010, 11:41
Целта е постигната :) Отстраниха ме от работа, за срок от пет дни. Те тържествуват, а аз се чувствам победител. Интересна работа 8-)

А, и преди да се оттегля - поздрав специален за спец екипа на шефовете, които се опитва да наблюдава и оценява работата ми:

http://www.youtube.com/watch?v=7bQwin3Vv0k :-({|=

От спец екипа са сладури. Всичките трима. Особено онова русичкото ще го изпапкам :-P Надявам се да й е харесало порното, което всеки път й се включва като си събуди компютъра от standby 8-) Както и да е, отплесвам се с шегичките ми. Все пак е забавно да накараш трима човека КСТ да следят работата в интернет на някой като мен :) Е, поне за мен беше. Ценни моменти на смях и търкаляне по пода. Ама после ме боли коремчето :/ Светът не е перфектен.

Сега следва да се потопя в задълбочени размисли. Колко балончета има в една чаша шампанско? Дали спец екипа ще може за пет дни поне да разбере какво е AES-256b-TPM и следователно колко са безпомощни, как е нямало смисъл да ме отстраняват? Защо по дяволите жените изневеряват? Дали не съм болен от някаква неличима болест? При намаляване на затихваща експонента, дали има влияние цикличноста на вълните на морето?(важно, ако мяташ черупки от миди обратно във водата) И все такива интересни неща :)

С`михвайте се. То друго не ви остава :)

Golqmpi4
09-24-2010, 13:40
ТИ СИ ЛУД ........

OneGuy
09-24-2010, 15:23
Не виждам как ще предлагаш на жена която не смяташ че те обича ...не става то с фоерверки и пиратки да я впечатлиш... ако те обича и се чувства готова ... няма да ти откаже ... айде беги да купуваш пръстен

minus273dot15
09-27-2010, 13:11
ТИ СИ ЛУД ........

Ха здрасти :) А ти се възприемаш за нормален? Интересно(почесвам се по брадичката замислено).


Не виждам как ще предлагаш на жена която не смяташ че те обича ...не става то с фоерверки и пиратки да я впечатлиш... ако те обича и се чувства готова ... няма да ти откаже ... айде беги да купуваш пръстен

Обич? Любов? Не пресилваш ли нещата малко? Всичко се свежда малко или много до някакви простички инстинкти. Котарака ми ме обича(ей го на, спи до мен). Не се е отлепял от мен вече трети ден. Но в какво се корени неговата любов? В паразитизъм. Той е шест килограмов(понякога - повече) паразит от полу-висша степен.

Научил се е, че аз го храня. С мръвка и риба. Че не го дърпам за мустаците или опашката. Че си играем - смачквам му парзна кутия цигари и си я подритваме с него. Знае че дори да се затвори в хладилника или да се натъпче в пералнята аз ще го спася, ако ми извика достатъчно силно да го чуя. И още много подобни неща.

Това е причината да ме обича. Понже съм гостоприемника му, нещото което поддържа паразитирането му. Той не забравя. Не ме вижда три месеца, шест месеца... но в момента в който чуе гласът ми, надава вой до небесата. Радостен вой. Идва, скача отгоре ми, катери се, ближе ме по лицето. Неподправена радост? Не. Паразита се радва, че ще може да се развихри.

Та, какво е любовта? Същото като при котарака. Паразитиране. Взаимно или не... Осъзнато или не... такова е. Ако не е осъзнато и не е взаимно, "нормалните" хора, чиито умствен капацитет е ограничен и обичат да живеят сред илюзии го наричат "несподелена любов". Но има ли нужда да описвам подобни прости определения? Или ги знаете и разбирате, или - не. Дори да ги опиша тук, ако не сте ги разбирали преди, няма да ги разберете и сега, а просто ще ги отречете за пореден път. Аз не държа да убеждавам никой в нищо... Всеки е свободен да има свои собствени илюзии за света. Да бъде уникален...

golqmpi41
09-27-2010, 13:37
ТИ СИ ЛУД ...... не е тук мястото да се изповядваш разбирам че нямаш приятели ама не те съжелявам :) се ми е 1 като искаш се беси :)

Kmet4e
09-28-2010, 23:07
minus273dot15 > Радвам се на твойте расъждения като цяло.
Не всеки човек е перфектен,за това ти си имал късмет в работата (бизнаеса) но друг събира боклуците,но пък той е късметлия че има човек до себе си,трети пък има всичко на здраве няма !

minus273dot15
10-04-2010, 16:59
ТИ СИ ЛУД ...... не е тук мястото да се изповядваш разбирам че нямаш приятели ама не те съжелявам :) се ми е 1 като искаш се беси :)

Голям Пи Четирдесет и Едно(между дургото си на крачка от смисъла на живота, Вселената и всичко останало - Четирдесет и Две), често в светът на лудите, нормалните го отнасят. И ако тези като теб се считат за нормални, то аз предпочитам да съм хахо. По моята ценностна система болните от бигорексия и кретенизъм са далеч по-надолу от стандартен луд, най-малкото защото гениалността е на крачка от лудостта - винаги може да вдигнеш малко прах и да изглеждаш като гении. Но стига толкова лирически отклонения за моята и твоята светла личност.


minus273dot15 > Радвам се на твойте расъждения като цяло.
Не всеки човек е перфектен,за това ти си имал късмет в работата (бизнаеса) но друг събира боклуците,но пък той е късметлия че има човек до себе си,трети пък има всичко на здраве няма !

Аз не съм имал късмет с работата, повярвай ми. Миналият четвъртък бях заточен на дискусия "Миграция от физически към виртуални сървъри - решения за централизация на децентрализирани секюрити политики". Средната възраст на посетителите беше 55+ години, като аз дърпах това число здраво надолу.

На пръв поглед нищо интересно - фарисейска сбирка на феодални старци - пием отбрано вино, мляскаме различни видове сирена и обсъждаме третата генерация сървъри на IBM и поведението им при виртуализация. Тогава водещият демонстрацията(дядо с побеля коса, на около 70 години) допуска груба грешка:

"Третата генерация блейд центрове използва три канален режим на паметта" - тук никой не обръща внимание, освен мен. Аз оставям чашата с виното, правя знак с ръка тип "Ку-ку" и започвам да го замервам с въпроси:

"Това какво е вляво от теб? Сървър x3755 M3 ли е? Така. Tрета генерация ли е? Така. Колко слота за памет има? Не са осемнайсет, брой внимателно. Така. Тридесет и два са, който не вярва да дойде да ги види и пребори.(тук половината зала си слага очилта и търчи към сървъра) Сега, как 32 слота са в триканален режим? Три по десет плюс два резервни, ако ни се счупи някой слот ли? Ай стига глупости. Включи го, бучни му памет и ми го подкарай в триканален режим, да видим. Що се умълча бе, експерте на IBM? Ай ша ви и... само ме занимавате с глупости."

Ударих си винцето на Екс, хапнах малко сиренце. Звъннах на шефа, още докато съм в конферентната зала и на висок глас обявих, че искам да ми платят вредни, че са ме пратили сред малоумници, които не знаят какво е двуканален и триканален режим, а ще ми говорят за мигриране от физически към виртуални сървъри. Тръгнах си. Те са пълни идиоти, не могат да различат физически 18 обекта от 32 и да приложат смятане за втори клас - 32 делено на 3 дали дава цяло число или не. Това са ни експертите в България по сървърни системи.

На следващият ден се обаждаха от IBM да ми търсят сметка за поведението. След като 15 минути гледах шефа как им се извинява, му избих телефона от ръцете и казах на представителите на IBM, да се радват, ако изобщо някога ще си купим нещо от техните некомпетентни представители. Та той не знае какво ми продава, а тръгнал да ми го хвали и да ми казва как да го използвам! О, свещенна простота.

Както и да е. Тази случка ми показа, че аз изобщо не желая повече да се занимавам с подобни неща. Не и ако ми е задължение. Затова напускам. Или не чак до там. Ще работя известно време от вкъщи, после ще видим. Не искам да имам контакт с никой, който притежава интелект, колкото маруля, а самочувствие като на полу-божество. И повече на работни конференции, семинари и консултации няма да ходя. Алкохола им не струва, а и компанията е скапана. Та ако това е късмет в работата - здраве му кажи. Въобще, всичко е ... приказка. От страшните. От онези, в които накрая все някой го изяждат. :-D