PDA

View Full Version : Вашите слаби места



ShtrudeL
07-21-2010, 12:20
Това е една книга по приложна психология,която е страшно полезна и реших да споделя части от нея тук. ^_^

ПРИЕМАЙТЕ СЕ, БЕЗ ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ
Да се обичате, означава да се приемате като достоен човек, тъй като вие сте избрали да бъде така. Приемане на себе си означава и отсъствие на оплакване. Пълно¬ценно функциониращите хора никога не се оплакват, по¬точно не се оплакват, че камъните са твърди, че небето е облачно или че ледът е студен. Приемането означава да не се оплакваш, а щастието — да не се оплакваш от нещата, които не могат да се променят. Оплакването е спасение за онези, които нямат увереност в себе си. Ка¬то споделяте с другите какво не харесвате у себе си, не¬доволството ви остава, тъй като хората не могат да на¬правят нищо друго, освен да оспорят думите ви, но в такъв случай вие няма да им повярвате. Както оплаква¬нето пред другите не води до нищо, така безполезно е и да допускате другите да ви потискат със собствения си товар от самоокайване и мъка. На това безполезно и неприятно поведение може да бъде сложен край с про¬стия въпрос: „Защо ми разказваш всичко това?" или „Мога ли с нещо да ти помогна в случая?" Ако същите въпроси зададете на самия себе си, ще осъзнаете, че да се оплаквате, е истинска глупост. Пропиляно време, кое¬то бихте могли да използувате, за да овладеете някои средства да обичате себе си, като безсловесно самовъз-хваляване, или за да помогнете на друг да се самоосъществи.
В два случая оплакването се приема най-зле от окол¬ните: 1)Когато казвате някому, че сте уморен. 2) Когато казвате някому, че не се чувствувате добре. Ако сте умо¬рен, можете да постъпите по няколко възможни начина, но да се оплаквате дори само на един човек, макар и обичан от вас, означава да го обиждате. А и умората ви не ще намалее. Същото се отнася и до оплакването „не се чувствувам добре".
Тук не става въпрос да не споделяте с другите как се чувствувате, когато те могат по някакъв начин да ви помогнат. Въпросът е да не се оплаквате на хора, които не могат да направят нищо друго, освен да изслушат вайкането ви. Освен това, ако действително полагате усилия, за да нарасне самоуважението ви, и ако изпитва¬те някаква болка или неудобство, ще предпочетете сам да се справите, вместо да се облягате на някого и да споделяте товара си с него.
Да се оплаквате от себе си, е безполезна дейност, която ви пречи да живеете ефективно. Оплакването на¬сърчава самосъжалението и разсейва усилията ви да да¬вате и получавате обич. Освен това стеснява възмож¬ностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-ак¬тивно социално общуване. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, но то ще е такова, че ще хвърли сянка върху щастието ви.
Способнос гта да се приемате, без да се оплаквате, е свързана с познаване на процесите на самоуважението и оплакването, които взаимно се изключват. Ако истин¬ски обичате себе си, оплакването ви пред хора, които с нищо не могат да ви помогнат, става абсолютно неос¬нователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, Мо¬жете да вземете енергични мерки и да ги коригирате.
Следващия път, когато се съберете с четири или по¬вече семейства, можете да изпробвате това просто упра¬жнение. Отбелязвайте си каква част от разговора се по¬свещава на оплаквания — от себе си, от другите, от съ¬бития, от цените, от времето и така нататък. След като свърши празненството и гостите се разотидат, се запи¬тайте: „Колко от всички оплаквания тази вечер доведо¬ха до нещо?" „Грижа ли го е някой за всичко, за което се вайкахме тази вечер?" И когато отново решите да се оплачете, спомнете си за тази безполезна вечер.


САМОУВАЖЕНИЕ И САМОВЛЮБЕНОСТ
Може би смятате, че всички тези разсъждения за са¬моуважението стигат до форма на неприятно поведение, сродно с егоманията. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Самоуважението няма нищо общо с поведението, при което човек непрекъснато изтъква кол¬ко е чудесен. Това не е самоуважение, а по-скоро опит да се спечели вниманието и одобрението на другите чрез „биене в гърдите". Това поведение е толкова невротич¬но, колкото и поведението на човека, изпълнен със само-презрение. Поведението на самоизтъкване е мотивирано от другите, от опита да се спечели тяхното одобрение. То означава, че индивидът се преценява въз основа на това, как другите го възприемат. Ако не се преценяваше по този начин, той не би изпитвал потребност да ги убеждава. Самоуважението означава, че обичате самия себе си. То не изисква обичта на другите. Не е необходи¬мо да се убеждават другите. Достатъчно е да се приема¬те, а това няма нищо общо с мненията на другите.



ПОСЛАНИЯ НА ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ ЗА СТРЕМЕЖ КЪМ ОДОБРЕНИЕ

Всекидневно сме засипвани със стотици културни по¬слания, които ни насърчават да търсим одобрение. Пес¬ните, които слушаме всеки ден, са пълни с лирични по¬слания за стремеж към одобрение, особено най-нашуме¬лите „популярни" песни от последните три десетиле¬тия . Тези сладникаво-безобидни текстове на песни на¬насят по-голяма вреда, отколкото можем да си предста¬вим. Ето някои заглавия, които сочат, че някой или не¬що друго е по-важно от вас самия. Без одобрението на този някой или нещо Аз-ът би рухнал.
— „Без теб не мога да живея."
— „Ти ме изпълваш с щастие."
— „С тебе се чувствувам истинска жена."
— „Човек е нищо, докато някой не го обикне."
— „Всичко зависи от теб."
— „Караш ме да се чувствувам нов човек."
— „Докато той има нужда от мен."
— „Ако си отидеш."
— „Хората имат нужда от хора."
— „Ти си светлината на моя живот."
— „Никой друг не може да ме накара да усетя баг¬рите, които носиш."
— „Без тебе аз съм нищо."
Следващия път, когато се заслушате в песен, която ви подтиква да се стремите към одобрение, можете да направите следното упражнение. Изберете тези песни, които отразяват начина, по който сте възпитан, а имен¬но че ще загинете, ако някой ви критикува или измами. Променете песните, така че да отразяват не стремеж към одобрение, а себевладеене. Например:
— Аз сама се чувствувам като истинска жена. Това няма нищо общо с теб.
— Аз реших да те обичам. Може би съм го искала тогава, но сега промених решението си.
— Хората, които имат нужда от други хора, са най-нещастните на света. Но тези, които искат обич и се радват на хората, са щастливи.
— Толкова съм щастлив/а заради това, което си каз¬вам за тебе.
— Аз съм светлината на своя живот, а това, че те има, я прави още по-ярка.
— Мога да престана да те обичам, но на този етап решавам да не го правя.
Естествено точно тези песни няма да станат попу¬лярни, но вие можете поне да започнете да пренасочвате несъзнателните послания, които чувате и които отразя¬ват начина, по който хората в нашата култура са се научили да мислят. „Без теб аз съм нищо" трябва да се промени в „Без себе си аз съм нищо, но това, че те има, прави този настоящ момент много приятен".













Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията, с които се само-описвате? Дали са удобни етикети, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервен/нервна", „Аз съм стеснителен/стеснителна", „Аз съм мързелив/ мързелива", „Аз не съм музикален/музикална", „Аз съм тромав/тромава", „Аз съм забраван/а" и цял списък от допълнителни „Аз съм..", с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни Аз съм...", например „Аз съм нежен/нежна", „Аз играя добре бридж", „Аз съм приятен/приятна". Тези етикети тук няма да раз¬глеждаме, защото целта на настоящата глава е да ви помогне да се развиете, а не да ви похвали за тези сфери от живота, в които функционирате ефективно.
Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото по¬ставяне на етикет може да потисне развитието. Етике-тът лесно може да бъде използуван като оправдание за това, че човек остава същият. Сьорен Киркегор пише: „Като ми слагате етикет, вие ме отричате." Когато ин¬дивидът трябва да докаже верността на етикета, собст¬веното Аз престава да съществува. Същото се отнася и за самоопределянето. Вие се самоотричате, като се идентифицирате с „фабричните си марки", а не със собствените си възможности за растеж.
Всички само прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в „Прерия", „е кофа, пълна с пепел".
Направете си един тест, за да проверите до каква степен сте прикован към своето минало. Всички самопо-губващи „Аз съм..." са резултат от употребата на след¬ните четири невротични фрази:
(1) „Аз съм си такъв/такава."
(2) „Винаги съм бил такъв/такава,"
(3) „Не мога да се променя."
(4) „Такъв ми е характерът."
Тук са събрани на едно място свързващите части, които ви пречат да се развиете, да се промените и да заживеете (от този момент нататък — целия живот, кой¬то ви остава) нов и вълнуващ живот, изпълнен с пълноценни настоящи моменти.





Хората обичат да ви сложат етикет, да ви подредят в спретнати категории. Така е по-лесно. Д. X. Лорънс е осъзнал безумието на това залепяне на етикети в сти¬хотворението си „Какъв е той?".
— Какъв е той?
— Човек, естествено.
— Добре, но какво прави?
— Живее и е човек.
— О, да! Но той трябва да работи. Трябва да има някаква работа.
— Защо?
— Защото очевидно не е от богатите.
— Не зная. Има много свободно време. И прави красиви столове.
— Ето на! Той е дърводелец.
— Не, не!
— Дърводелец и столар.
— Съвсем не.
— Но ти каза, че е.
— Какво съм казал?
— Че прави столове, че е столар и дърводелец.
— Казах, че прави столове, но не съм казал, че е дърводелец.
— Добре, тогава е само любител?
— Може би. Можете ли да кажете дали дроздът е професионален флейтист или само любител?
— Ще кажа, че е птица.
— Аз пък казвам, че той е човек.
— Добре, добре! Ти винаги си обичал играта на ду¬ми.


ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..."
Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате неприятни или трудни задачи.
Преобладаваща е първата категория. Малката Хоуп е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Кога¬то учителката й казва, че не е добра по рисуване, тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм...". „Аз не съм добра по рисуване." Като избягва да се занимава срисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела." Повечето фрази от то¬зи вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето." Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа". Или „Били открай време е стеснителен". Или „Тя прилича на баща си. Той не може да работи с ръчна количка". Така се ражда живот, пълен с „Аз съм...", които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като условие на живота.
Поговорете с тези ваши близки, които според вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите¬ли, дядо и баба и други). Запитайте ги как според тях сте станали такъв, какъвто сте, и винаги ли сте били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж¬те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада¬те от техните тълкувания и от убеждението им, че не можете да бъдете различен, тъй като „Ти винаги си бил такъв".
Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети¬кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг¬вате неприятни дейности. От известно време лекувам пациент, който е на 46 години и силно желае да се учи в университета, защото пропуснал тази възможност по¬ради избухването на Втората световна война. Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из¬лезли от гимназията. Страхът от провал и съмнението в интелектуалните му способности го плашат. Той ре¬довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо¬терапията успя да издържи съответните приемни изпи¬ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же¬лание".
Хорас използува своите „Аз съм...", за да избегне нещо, което истински желае. Мой колега си служи с то¬зи вид фрази, за да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи звънеца или ра¬диото или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет". Тези видове „Аз съм..." са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти" (което е напълно логично и здравословно), на него му е по-лесно да извади някое „Аз съм...".
Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази об¬ласт и никога няма да се променя." Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм...", ще установите, че други са просто ограничаващи и саморазрушителни.
По-долу изброявам някои от етикетите, които са ос¬танки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се проме¬ните в нито една сфера, означава да вземете решение за смърт — подобно на това, което описахме в глава I. Помнете, че тук не обсъждаме нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро разглеждаме поведение, прече-що ви да се занимавате с дейности, от които бихте мог¬ли да извлечете, удоволствие и приятно вълнение.


ДЕСЕТ ТИПИЧНИ ВИДА „АЗ СЪМ..." И НЕВРОТИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЯХ
1. Аз съм зле по математика, правопис, четене, ези¬ците и други.
Това „Аз съм..." е гаранция, че няма да положите усилията, необходими, за да се промените. „Аз съм..." по отношение на научните наклонности има за цел да ви предпазва от упорития труд за усвояване на предмети, които поначало смятате за трудни или отегчителни. До¬тогава, докато се определяте като неспособен, имате го¬това причина, за да избягвате да се справите с дадения предмет.
2. Аз съм слаб/а в умения като готвенето, спорта, плетенето с куки, рисуването, артистичността и други.
Това „Аз съм..." ви дава сигурност, че в бъдеще няма да ви се наложи да правите някое от тези неща, и оправ¬дава всяко слабо изпълнение в миналото. „Винаги съм бил/била такъв/такава. Просто такъв ми е характерът." Този атитюд подкрепя инертността ви и — което е по-важно, помага ви да поддържате абсурдната мисъл, че не би трябвало да правите нещо, ако не го правите ис¬тински добре. С други думи, ако не сте световен шам¬пион, по-добре нищо да не правите.
3. Аз съм стеснителен/а, затворен/а, темперамен¬тен/а, нервен/а, страхлив/а и други.
Тези „Аз съм..." наблягат върху генетиката. Вместо да поставите на съмнение етикетите и пораженското си мислене, върху което те се основават, вие просто ги при¬емате като потвърждение на факта, че винаги сте били такъв. Възможно е също да хвърляте вината върху ро¬дителите си и да ги използувате като първопричината за сегашните ви „Аз съм...". Като ги обявявате за пър¬вопричината, не се налага да полагате усилия, за да станете различен. Избирате това поведение като начин да избегнете да се изтъквате в ситуации, които винаги са ви били неприятни. Това „Аз съм..." е останало от дет¬ството, когато другите са имали пряк интерес да ви внушат, че не можете да мислите самостоятелно. Това са личностните „Аз съм...". Тези самоопределения ви помагат да не си правите труда да бъдете различен от това, което винаги сте били. Вие просто описвате лич¬ността си с удобното „Аз съм..." и по този начин оправ¬давате всички форми на това подценяващо ви поведе¬ние, които се намират извън вашия контрол. Отричате схващането, че можете да изберете собствената си лич¬ност, и вместо това всички личностни черти, от които бихте желали да се откажете, обяснявате с генетичното си неблагополучие.
4. Аз съм тромав/а, не мога да координирам движе¬нията си и така нататък.
Тези „Аз съм...", заучени в детството, ви избавят от възможните подигравки по ваш адрес поради това, че не сте толкова ловък физически, колкото другите. Раз¬бира се, липсата на ловкост не е резултат от някакъв ваш вроден дефект, а от това, че в миналото сте вярвали на тези „Аз съм..." и не сте се занимавали с физическа активност. Човек придобива умения, като се занимава с нещо, а не като го отбягва. Като запазвате своите „Аз съм...", вие стоите настрана като наблюдател и макар че ви се иска да участвувате, преструвате се, че този вид дейност не ви харесва.
5. Аз съм непривлекателен/а, грозен/а, кокалест/а, невзрачен/а, върлинест/а и така нататък.
Тези физиологични етикети ви предпазват от поема¬не на рискове в отношенията с противоположния пол и ви помагат да оправдаете ниската си самооценка и лип¬сата на самоуважение, които сте си избрали. Докато се самоописвате по този начин, разполагате с готово оп¬равдание за това, че не установявате любовна връзка. Освен това не се налага да полагате усилия да се прави¬те привлекателен за самия себе си. Използувате собстве¬ното си огледало като оправдание за това, че не се въз¬ползувате от възможностите си. Проблемът е един: ние виждаме това, което избираме да видим — дори и в огледалото.
6. Аз съм неорганизиран!а, педантичен!а, немарлив/а, и така нататък.
Тези поведенски „Аз съм..." са удобни, зада манипу¬лирате другите и да обосновавате необходимостта ня¬кои неща да се извършват по определен начин. „Аз ви¬наги правя това така." Сякаш традицията е причина да се прави каквото и да било. Подтекстът е, че „Аз винаги ще правя това по този начин". Като разчитате на начи¬на, по който винаги сте го правили, изобщо не ви се налага да мислите за риска да го направите по друг на¬чин и същевременно получавате сигурност, че всички около вас ще го правят по вашия начин. Това „Аз съм..." се позовава на стратегията, която замества мис¬ленето.
7. Аз съм забраеан/а, безгрижен/а, безотговорен/а, апатичен/а и така нататък.
Тези етикети са особено полезни, когато искате да оправдаете някое свое неефективно поведение. „Аз съм..." ви избавя от необходимостта да направите нещо, зада намалите безгрижието си, и вие просто се извиня¬вате с вашето „Аз съм такъв/такава". Докато изваждате това „Аз съм..." — когато се държите по някой от го¬реописаните начини, — никога не ще ви се наложи да положите усилия, зада се промените. Ако продължава¬те да забравяте и ако си казвате, че не можете да се промените, вие ще продължите да забравяте.
8. Аз съм италианец, германец, евреин, ирландец, цветнокож, китаец и други.
Това са етническите етикети. Те помагат много, ко¬гато сте изчерпали другите причини за обяснение на ня¬кои видове поведение, които са неблагоприятни за вас, но ужасно трудно се преодоляват. Винаги, когато усети¬те, че се държите по стереотипните начини, свързани със субкултурата, вие просто изтъквате вашето етническо „Аз съм..." като оправдание. Веднъж запитах един сер¬витьор защо е толкова раздразнителен и защо избухва при най-малко то затруднение. Той отвърна: „Какво очаквате от мен? Та аз съм италианец и не мога да се променя."
9. Аз съм деспотичен/а, агресивен/а, властен/а и та¬ка нататък.
В този случай етикетът ще ви позволи да продължи¬те да се държите агресивно, вместо да положите усилия, за да развиете самодисциплина. Поведението си украся¬вате с фрази като „Не мога да се променя. Винаги съм бил такъв/такава."
10. Аз съм стар/а, на средна възраст, уморен/а и та¬ка нататък.
В случая използувате възрастта си като довод да не участвувате в рисковани или застрашителни начинания. Винаги когато се изправяте пред някаква дейност — спортно състезание, любовна връзка след развод или овдовяване, пътуване или нещо друго, — можете просто да кажете „Твърде стар/а съм" и с това премахвате вся¬какви опасности, съпътствуващи нещо ново и възвися¬ващо. Подтекстът на възрастовите „Аз съм..." е, че сте абсолютно свършен в тази насока и тъй като занапред ще ставате все по-стар, вече сте престанали да се разви¬вате и да изпитвате нови емоции.

DenBr
07-21-2010, 15:46
8-)

SuNsEt
07-21-2010, 17:05
Брей,не се бях замисляла толкова дълбоко в това,което прочетох току що.Евала за темата радвам се,че я направи.

ShiZo
07-21-2010, 18:12
TLTR

987654
07-21-2010, 18:26
TLTR Недей, че ще вземе да ти влезе нещо в главата. :lol:
Има доста истини в текста. :)

ShtrudeL
07-21-2010, 19:52
Радвам се,че се харесва. Всъщност в книгата има и доста други теми...та ако ви интересува някоя сфера кажете,мога да постна още,стига да не е досадно.

ShtrudeL
07-21-2010, 20:08
Ето например нещо много вярно и глупаво,което не обичам:



ЧУВСТВО ЗА ВИНА, СВЪРЗАНО С ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК И БРАЧНИЯ ПАРТНЬОР
Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше", е един от начините да се манипулира любимото същест¬во. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение. Когато партньорът/партньорката не отгова¬ря на любовта с любов, вината може да бъде използува¬на, за да бъде той/тя върнат/а в правия път. Той/тя трябва да се чувствува виновен/а, задето не отвръща на обичта с обич.
Чувство на вина се поражда и с поведение на сърде-не, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш" или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?" Тази тактика се използува често, когато партньорът е имал неуместно държание.
В много случаи след някое събитие дадена постъпкасе припомня, за да бъде тласнат другият да избере вина¬та в настоящия момент. „Недей забравя как постъпи в 1951 г." или „Как да ти имам доверие, след като веднъж ме измами?" По този начин единият партньор може да манипулира настоящето на другия с намеци за минало¬то. И ако единият най-сетне го е забравил, другият пе¬риодично може да му го напомня, за да подхранва чувството за вина по отношение на минало поведение. Вината принуждава единия от двама партньори да се подчинява на желанията и критериите на другия, що се отнася до поведението. „Ако имаше чувство за отго¬ворност, щеше да ми се обадиш" или „Трети път из¬хвърлям кофата за боклук, а ти, изглежда, отказваш да изпълниш своя дял от работата." Каква е целта? Да се накара единият партньор да направи това, което иска другият. По какъв начин? Чрез вината.

ShtrudeL
07-21-2010, 20:25
Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира мидени черупки, не извършва не¬що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни. Нищо повече)
Може би смятате, че погрешните схващания са не¬редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро¬ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този въпрос никога не може да се даде задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата си „За свободата" Джон Стюарт Мил заяви:
„Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за¬душим."
Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя¬ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва¬ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно.



Капанът СПРАВЕДЛИВОСТ

Въпросът за справедливостта е митоло¬гия. Светът и хората, които го населяват, допускат не¬справедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си.
Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти непри-ложимо, особено по отношение на вашия собствен из¬бор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотде¬лима част от взаимоотношенията ни с другите. „Не е честно", „Щом аз не мога, и ти нямаш право" и „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използува¬ме отсъствието й като оправдание за това, че сме не¬щастни. Търсенето на справедливост не е невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се са-монаказвате с отрицателна емоция за това, че не откри¬вате доказателство за безуспешно търсена правда. В то¬зи случай самопогубващо поведение е не търсенето на справедливост, а демобилизацията, до която може да доведе лишената от справедливост действителност.

Canis_Dirus
07-21-2010, 20:50
Аз само искам да кажа, че много харесвам книгите на паулу Куелю - той пише за простичките и универсални човешки истини с прости, но верни думу.

postmortem
07-22-2010, 08:37
Аз до някои от тези принципи като "приемай се такъв какъвто си" и "харесвай/уважавай се" съм достигнал сам, не знам дали го има в темата, но бих добавил и че е много важно човек да се познава, да знае какво иска и към какво се стреми, да разбира емоциите и чувствата си и кое ги поражда, защото има доста объркани хора които изобщо не са наясно със себе си :?

ShtrudeL
07-22-2010, 10:23
Има тема за това да можеш да управляваш мислите и чувствата си.