missionimpossible
07-21-2010, 21:30
Не знам от къде да започна и не знам какъв ми е проблема изобщо, просто бих искал да чуя някое трезво мнение (моето не е такова) по един въпрос :)
Заедно съм с приятелката си от 3 месеца, най-прекрасните 3 месеца в живота ми ! Никога до сега не се бях чувствал така, никога до сега не бях обичал по този начин.. До тук май всичко е добре, НО страх ме е.. страх ме е да не бъда пак наранен, защото просто така съм свикнал. Но въпреки всичко вярвам в любовта и винаги в една връзка се раздавам на 100%.Няма нищо по хубаво на света да видиш, че правиш човека до теб щастлив..
Преди 4 дни приятелката ми замина за Германия, на училище.Няма да я има 2 седмици, а още на първия ден усетих липсата, сякаш част от мен я нямаше, липсваше.. Тя ме уверяваше как там няма да стане нищо, и аз съм склонен да й вярвам - тя не е от този тип хора които ще зарежат всичко заради някаква еднодневна заигравка.. Но все пак имам предчуствие, не мога да го обясня, усещам че като се върне нищо няма да е същото, няма да е както преди, а това ме убива :( Разбрах че поговорката "Човек оценява нещо чак когато го загуби" е вярна.Искам си я обратно, искам да е до мен, да видя отново усмивката й, да уловя погледа й докато ме наблюдава..
Проблемът не е в тъпите 2 седмици, тях ще ги издържа някакси .. проблемът е там че искам постоянно да й пиша, да знам какво прави,как е. Знам че не трябва да го правя, защото прекалявам, но просто не мога, не мога да спра да мисля за нея.Но пък чрез тези мои действия показвам колко съм слаб пред нея и колко зависим съм.Молбата ми е да ме посъветвате какво да правя.. да й пиша ли или да я оставя тя да се сети, не знам.Глупаво е да моля за такива неща,големи хора сме, но наистина не знам кое би било най добре :(
Благодаря на всички, които си направиха труда да ми прочетат "глупостите" :) Последната ми молба към всички вас е : Моля ви, изживайте всеки миг с любимия човек напълно,наслаждавайте му се докарай сякаш ви е за последно ! Защото живота е хубав, хубав е когато имаш заради кого да живееш и с кого да го споделиш ! :)
Заедно съм с приятелката си от 3 месеца, най-прекрасните 3 месеца в живота ми ! Никога до сега не се бях чувствал така, никога до сега не бях обичал по този начин.. До тук май всичко е добре, НО страх ме е.. страх ме е да не бъда пак наранен, защото просто така съм свикнал. Но въпреки всичко вярвам в любовта и винаги в една връзка се раздавам на 100%.Няма нищо по хубаво на света да видиш, че правиш човека до теб щастлив..
Преди 4 дни приятелката ми замина за Германия, на училище.Няма да я има 2 седмици, а още на първия ден усетих липсата, сякаш част от мен я нямаше, липсваше.. Тя ме уверяваше как там няма да стане нищо, и аз съм склонен да й вярвам - тя не е от този тип хора които ще зарежат всичко заради някаква еднодневна заигравка.. Но все пак имам предчуствие, не мога да го обясня, усещам че като се върне нищо няма да е същото, няма да е както преди, а това ме убива :( Разбрах че поговорката "Човек оценява нещо чак когато го загуби" е вярна.Искам си я обратно, искам да е до мен, да видя отново усмивката й, да уловя погледа й докато ме наблюдава..
Проблемът не е в тъпите 2 седмици, тях ще ги издържа някакси .. проблемът е там че искам постоянно да й пиша, да знам какво прави,как е. Знам че не трябва да го правя, защото прекалявам, но просто не мога, не мога да спра да мисля за нея.Но пък чрез тези мои действия показвам колко съм слаб пред нея и колко зависим съм.Молбата ми е да ме посъветвате какво да правя.. да й пиша ли или да я оставя тя да се сети, не знам.Глупаво е да моля за такива неща,големи хора сме, но наистина не знам кое би било най добре :(
Благодаря на всички, които си направиха труда да ми прочетат "глупостите" :) Последната ми молба към всички вас е : Моля ви, изживайте всеки миг с любимия човек напълно,наслаждавайте му се докарай сякаш ви е за последно ! Защото живота е хубав, хубав е когато имаш заради кого да живееш и с кого да го споделиш ! :)