Написах книга...

[advensve]

По-точно четири. Отнеха ми няколко години, но мисля че си заслужава да напишеш толкова много и то преди да навършиш 18 /обема се доближава до Властелина - около 1000 стр, а след няколко дни ще станат и повече/
Проблемът не е колко съм написала, колко труд съм хвърлила и какво ли още не - проблемът е, че това никой не касае. Казах на наще - "ми добре", на роднини - "ами... гот", на приятели - "може ли да я прочета кат те издадат /превод: Аве к'во ми се ***/
:) да, чувството е невероятно, неповторимо и унизително /в такива моменти разбираш кой държи на теб, в моя случай - никой и всеки си намира оправдание за това/
Даже се записах в клуб, за да общувам с откачалки кат мен 8-) , ама същата работа се оказа.
Та издателския, писателския и "продавам си душата" бизнеси се оказаха доста близки.
:shock: Може би писането трябва да оставя като хоби или вратичка за свалячите :-P /"-Искам да науча повече за теб." "- И аз искам да науча повече за теб..." Pretty Little Liars / :? :lol:

[Millita]

това е страхотно! поздравления! наистина го мисля. знам колко е трудно да пишеш. да създадеш сюжет, да попълниш подробностите ...
не се отчайвай! както сама каза - та ти още не си навършила 18. кой знае къде ще те отведе живота.
не те взимат на сериозно не защото не те ценят, а защото в днешно време всеки втори пише. и то ей така .. от скука. без да влага нищо.
Завърши я напълно, редактирай я, прочети си я няколко пъти и когато си сигурна, че всичко е така както трябва да е тогава можеш да се пробваш в някое издателство ... или в най-якия случай - да я пуснеш в нета да й се радваме :D
ако не друг - аз със сигурност ще я прочета с удоволствие : )))

[WaterLilly]

Браво, браво, дано е хубава. Някакви намерения да я пускаш онлайн?

[advensve]

В края на карищата действително исках да я пусна в нета /книгата е писана за хората и трябва да е при тях/, и май така ще направя, след като я редактирам за последен път :)
Мерси за хубавите коментари, надявам се да ви се хареса, има всичко - романс, приключение, екшън, фантастика, комедия :oops:

[XTREMEFREERIDE]

Поздравления за усърдната работа. Това мога да ти кажа. И не се притеснявай какво мислят другите, а се захвани и я издай. Може да блесне. :)

[iiordanova]

Поздравления за труда и всичко.
Наистина е трудно да пишеш , а пък ти си написала много.
Радвай се , че си доволна от себе си.
Другите ги оставяй , като не се интересуват .. те губят!
Отново браво и продължавай в същия дух.
Може да я издадеш , още по-хубаво. ((:

[ShtrudeL]

Горко на произведение на изкуството,чиято красота усеща само авторът.



За да пишеш книги и да искаш да се четат,трябва да си много ама страааашно добра. Подобие на властелина не бих чела.

[Millita]

Горко на произведение на изкуството,чиято красота усеща само авторът.



За да пишеш книги и да искаш да се четат,трябва да си много ама страааашно добра. Подобие на властелина не бих чела.

не лъжи момичето! :D Здрач е една помия, ама цял свят я чете нали? :Д
Обема бил колкото Властелина .. надали му е подръжавала.

[ShtrudeL]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^

[Millita]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^

аз не бих ги отказала ... тая вече може да си купи какви ли не други фенове благодарение на тях 8-)

[Sham]

^yeah, right, а може ли да се научи да пише?

по заглавната тема:
*книгите ти поредица ли са? (иначе не виждам защо ги съобщаваш като обща бройка)
*за какво става въпрос в тях? (нямам предвид сюжета, по-скоро съдържанието)

*защо пишеш?
*а за кого?
*предлагала ли си работата си на някое издателство?

[advensve]

- да, първите ми са трилогия, а четвъртата е отделно
- проследяват живота на пръв поглед обикновено момиче, което от вглъбена в себе си особнячка се превръща в силна и независима, а в последствие - чудовище, преследвано от всички
- започнах да пиша, защото исках да помогна на един човек, но тъй като не можех да направя това, което ми се искаше, аз направих това, което мога най-добре - да пиша /в живота на човек идва момент, в който разбира колко е безсилен и понякога наистина не ти остава избор, но това не ме спря/ :)
- пиша най-вече за себе си, отразявам вижданията си, но не, няма конкретен човек, за когото да пиша или на когото да се харесам. Ще ми се да ме харесат като самата себе си, а не да съчинявам според очакванията...
- оооооо, да, много пъти и в най-най- добрия случай получавам писмо с отказ /във всички останали не получавам нищо/ И то не какъв да е отказ, ами нещо от сорта "Предложете произведението си на друго издателство" Превод: "К'во ни занимаваш с идиотщини? На опашката чакат лижигъзове с пари!!!" :D

Да не забравя - http://vbox7.com/play:f36a6343 /олекотеният трейлър на книгата - обичам да правя филмчета за проектите си, та на останалите да им е по-лесно да разберат за какво става дума. В случая се опитах да съчетая няколко несъчетаеми жанра/

[Sham]

*а идиотщини ли са? (хващам се за собственото ти възприемане)
*да си призная, не ми стана ясно за какво е книгата (и в мн.ч.) ти. интересуваше ме идеята, какво казва текста ти на (и за) света, с какво е ценна... разбираш ме.
*в кои издателства си пращала? може би не си уцелила подходящото. коя е таргет групата на текстовете ти?

[changess]

Писането на книги, които ще се четат, не е за всеки. Не е достатъчно да имаш какво да напишеш и споделиш със света, трябва и да го предложиш по най- добрия възможен начин. И, любимото ми- добрият стил е задължителен, а доколкото съм запозната, се постига чрез четене. Не виждам кога си успяла и да направиш и това, и да изпишеш хиляди страници, преди да навършиш 18. И тъй като не си постнала извадка от книгата си, заключение за начина ти на писане си вадя от постовете ти.

[advensve]

- защо трябва да са идиотщини? :( Има разлика между това как пиша във форума, как говоря с връстници, с по-възрастните, а в книгите е съвсем различно. Идиотщините се четат, но за "ей-така" и обикновено не носят абсолютно никаква поука, житейски опит, наслада или каквото още може да се получи от самото четене /а аз познавам съученици, които пишат идиотщини-еднодневки/
- да, разбрах, но ако тръгна да се обяснявам, пак ще се оплета /както в по-предни мои опити да обясня на няколко съученици за книгата си/ Като страничен наблюдател /какъвто се опитвам да бъда, макар че едва ли е възможно/ бих отбелязала, че книгата порследява пътя на изменението на човешкия характер, поставяйки го на предела на възможностите, разкривайки защитните му механизми, които не винаги са приятни на пръв поглед. В душата на човек има един тъмен фрагмент, с който той не е запознат. И какво става, когато тази "тъмна страна" излезе наяве? Не искам да прозвучи като някой римейк на Хълк или Д-р Хайд, не, няма нищо общо. Самият най-пръв замисъл бе за обединението, за силата на общността /в книгата има тайна общност, създала империя, скрита от останалите/, но в последствие, след многогодишните промени /идеята ми е на 10 години, ако щеш вярвай/ лайтмотивът се задвижи около друга човешка история, около самият човек. Може би защото и главните герои значително намаляха, но това е друга история...
- издателства, издателства... Два пъти в Бард, веднъж в Сиела, и писма с питания в още десетина по-малки издателства.

И една извадка специално за changess, за да се запознаеш със стила ми :)
Пустеещи останаха коридорите на империята – тези на земята, под нея, в дълбините на океана и високо в небесната шир. И нямаше вече надежда за мир, а само една снимка на момиче в джоба на съдбата.
Безмълвни се нижеха опустелите градове един подир друг. Новината за настъпилата война плъзна по протежението на Тихия океан и заля останалия свят. Единствено проливния дъжд вдъхваше малко живец на иначе запустелите улици.
Водата бавно отмиваше следите на бегълците и проправяше път на самотна фигура, която крачеше встрани от пътя. Тя не се боеше от буйните потоци, които заливаха нозете ѝ, нито от гръмогласните облаци, целящи час по-скоро да я пропъдят от тук. Вървеше спокойна и замислена.
Александра се бе превърнала във възхитителна млада жена с нежна снага и ослепителни женствени черти. Въпреки, че никога не бе обръщала особено внимание на външността си, тя придоби вид на богиня. В началото нейният простоват до болка нрав и държание не бяха способни да трогнат никого. Сивите ѝ дрехи я запечатаха в монотонното ежедневие и никой друг не би я забелязал, ако не е възхитен от селската ѝ добронамереност. Встрани от всички тези наслоени пластове Димитрий бе видял истинската Сандра – тази, в която се бе влюбил още преди да срещне.

[Je7]

Не бих искала да имам фенове като на Здрач. Би било обидно за творческите ми способности. ^^
това ме разби :shock: :lol: :razz:

иначе към писателката,
няма ли някой, който е издавал книга, да го помолиш да прочете твоята.
Да ти каже как стоят нещата и дали става или не.

напоследък гледам в доста форуми са се навъдили доста "творци", конкуренцията е голяма, само тука около 10-15 писателли, още толкова поети/поетеси, музиканти, фотографи, художници...

така че успех!

ПП: Аз съм прост и нищо не разбирам, не е нужно да взимате мнението ми под внимание.

[ShtrudeL]

Описанията винаги са били скучни. Убиват желанието ми да чета.

[advensve]

:lol: 2/3 от книгите са съставени от описания /как иначе читателят ще разбере какво става, ако авторът не му го покаже?/ Не съм тръгнала да пиша сценарий, въпреки че дори в тях има описания...

дадох книгата да бъде прочетена от двама души /и двамата неподходящи/ Съвет: не молете хора, които по пирнцип са лаконични /не дай си боже лапидарни/ :D
Двамата я порчетоха /трилогията, цялата/, двамата казаха, че е хубава, но нищо повече. Пък и къде мога да намеря човек, който вече е издавал, след като почти никой не успява, освен по свързочната система? 8-)

[ShtrudeL]

Човече...не знам дали разбираш и осъзнаваш колко добра и гениална трябва да си. Това,което прочетох не струва. Поне на мен не ми харесва. Не разбирам,за да кажа. Лично мнение е. На други може да се хареса,но за мен не струва. Адски скучно е.

[WaterLilly]

Не само, че е скучно, а и е шаблонният образ на героиня от тийн книга - "възхитителна млада жена с нежна снага и ослепителни женствени черти", с "вид на богиня".
Може би приятелите ти не са я харесали кой знае колко, защото не е нещо специално. Една наистина хубава книга прави впечатление дори на човек, който нищо не разбира.

[advensve]

:lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Никога не съм претендирала, че книгата е хубава, най-малко пък, че гоня "величия" като Стефани М. Че не съм добра, знам си го - за целта са нужни години и опит, които те първа ми предстоят да натрупам :P , но за едно съм сигурна - харесвам идейте си /за добро изпълнение може да почакам 8) /

– Къде беше? Поболях се от притеснение! – тя излезе от скривалището си, за да го посрещне.
– Ти, може би, но за някои хора се съмнявам. Между другото, къде е той? – натъртено отвърна момчето и свали предпазните си очила.
– Излезе някъде преди да се събудя.
– Жалко! Исках да му се изфукам с улова си. – Владо вдигна високо брадичката си, като очакваше нотка на възхищение.
– Какъв улов?
– Този. – момчето посочи заподозрения чувал и го отвори, а от там се надигна зловонна воня на мърша и умрели зайци.
– Изглеждат много… мъртви. – отбеляза Нат и повдигна вежди от погнуса.
– Лично ги убих. Пуснах граната в една заешка дупка, а после само ги събрах – каквото беше останало. – той хвана един заек и го разтресе пред лицето ѝ, при което главата на бедното животинче се килна настрана.
– Това определено обяснява защо са толкова опърпани.
– Повечето се взривиха на парчетата. Тези умряха от задушаване. – Владо посочи първо петната по чувала, а после косматите бутове.

[Millita]

принципно има едно правило при писането .. да не правиш героите перфектни, понеже читателите често се сравняват с тях, а никой не е съвършен. някак не се харесва на повечето да четат, за някой, който няма дефекти.
според мен не може да се съди за разказ, който е толкова голям само по един откъс от него. и не приемам изказванията на другите, че не струва. изчела съм много книги и честно казано - да, може да е и по-добре ... например на някой места имаш повторения(конкретно за откъса говоря), но това не значи, че не става за абсолютно нищо - и хайде да ти натровим труда.

от това, което схванах за самата идея на книгата - хареса ми. може да излезе (или да е излязло) нещо много сполучливо. но надали ще успееш да я побликуваш чрез издателство - все пак се намираме в Бг. Ако държиш да я имаш в отпечатан вид винаги можеш да платиш за да ти я изкарат :)

[WaterLilly]

Добре де, ако книгата ти не е хубава и не мислиш, че си добра, как очакваш да я издадат? Браво, че си положила труд, но наистина ли искаш да измътиш поредния Здрач? Можеш просто не изчакаш няколко години, може би да учиш литература в университет, да натрупаш опит и да я редактираш или направо пренапишеш.

[advensve]

Честно казано в тоя живот нищо не съм видяла, освен поредици от откази, обиди, злоупотреба и прочие, та очакванията са ми /да не кажа нулеви/ почти никакви. Не съм от хората, които като се захванат с нещо, то непременно се получава /нищо не става както трябва/. Но единствено мечтите ми са големи... Надявам се да срещна човек, който сериозно да се захване да изшлайфа и малкото, което имам като данни за писател, та да съм сигурна дали това, което правя, спомага някак си за нещо, най-малкото - на мен :)

[ShtrudeL]

И туй последното където го показа съква. Все едно слушам и наблюдавам разговора на двама непознати на улицата. Не просто на двама непознати. На най-скучните хора на планетата.
Не се заяждам. Просто не мога да го пазя в тайна.

[advensve]

В такъв случай ми дай пример за хубава книга, за да разбера какъв е критерия ти и дали изобщо си заслужава да се защитавам. :) Бих могла да постна нещо от мое име на световно признат автор и да го наречеш пълен боклук. Лесно се критикува, още по-лесно се критикарства.

[Je7]

на мен ми се струват клиширани нещата, които постна.
Или трябва да си много оригинална, наистина много с историята или трябва да не е толкова оригинално, но да е поднесено много, много добре! Така мисля аз.
описанията са скучни, съгласен съм с Щрудел. убиват желанието за четене.

[ShtrudeL]

Авторке не е важно колко си известен. Хари Потър,Здрач,Властелина и купища други са пълни бози. Т.е не са. Просто на мен не ми харесват и не ги намирам за впечатляващи. Тъй,че ми давай който си искаш всепризнат автор,това няма да има значение.
Искаш пример:

Тери Пратчет,Чък Поланик...
Когато надминеш тяхното ниво ще ти се възхищавам.

Не знам защо толкова търсиш одобрение. Има милиони хора по света,които пишат гениални неща,но никой не се интересува от самите хора,историята им,животът им,характера и т.н.

Представи си,че обожавах Здрач. О толкова щях да го обичам,но нямаше и копче да си мръдна от клавиатурата,за да се разровя за биографията на Стефани която и да е.

[Sham]

Действително мисля, че авторството е мъртво (поне за мен е!), но не и у нас. Да пробваме:
Назовете ми 5-има съвременни български автори.
Сега 5 съвременни български книги.

Сега по заглавната тема:

Не ми отговори (или не съм разбрала) коя е таргет групата на текстовете ти. Не ти говоря, че трябва(любима дума!) да пишеш за някого, но за да бъде издадена една книга (от дадено издателство), тя трябва да отговаря вкусово на определена аудитория - със съдържанието, с темите си... Признавам, че не съм проверявала, но не мисля, че Бард издават български автори (ако греша, моля, нека някой ме поправи!). Пробвай на други места;

И още един въпрос (не помня дали съм го задала по-рано) - защо искаш да бъдеш издадена?


ПП: Не трябва да си гениална и не-знам-си-колко добра, за да те издават, нито за да те четат. Рекламата е феята на новото време.:Д

[advensve]

Одобрението е стимул, неодобрението те смачква.

Бард действително издават български автори, но срещу заплащане /а аз май те подведох, защото всъщност беше в Хермес, а Бард си го оставих за накрая, но тогава разбрах, че ще ми трябва спонсор за каквото и да е/

Таргет групата /както я наричаш/ или жанровата класификация /както аз я наричам/ е фантастика. Около нея се въртят комедия, екшън, приключенска, романс и нанопънк /въпреки че я бях замислила само като нанопънк/. Знам, знам, БГ фантастиката не струва. /честно да си призная, не бих могла да прочета нещо, свързано с открития космос по простата причина, че не вярвам, че хората изобщо са стъпили на луната/ А и фантастиката не обхваща единствено спейса. Световни бестселъри са всъщност фантастики като доминират магически реализъм /любимеца Хари и няколко вамп поредици/, както и фентъзи /Тук вече се нарежда Властелина/. Рекламите им са мащабни, защото могат да бъдат такива. А в БГ не съм видяла нито една реклама на книга, освен ако автора не е вече известен.

За издаването, ами... в началото /съвсем в началото/ исках да бъда издадена, защото нали със всички книги става така /колко заблудена съм била!!!/, а сега искам да разбера дали си е заслужавал целия тоя труд /след като осъзнах, че да издадеш в БГ е все едно да станеш чернокожа жена президент в държава, в която господства полова и расова дискриминация/

[WaterLilly]

Таргет група не означава жанр. Това е групата хора, която целиш да купува и чете книгата. В твоя случай - тийнейджъри, предполагам.

А ако мислиш, че това нашето е неодобрение, ако я издадеш ще видиш какви критики ще падат.

[changess]

Прочетох откъсите ти и си затвърдих мнението: Стилът ти не е особено добър. Използваш думи и изрази, които не пасват на мястото си.
Съветът ми е да четеш повече, за да оформиш един по- добър начин на изразяване. Добрата книга е комбинация от добър стил и интересен сюжет. Само едното не стига.

[iiordanova]

На мен пък ми се струва интересно.
Все пак всеки автор си има свой стил на писане , не на всеки се харесва така , че това не трябва да обезкуражава авторката..
Ето ти Здрач .. не всички го харесват , но пък е толкова известен вече , мания. (:
Според мен трябва да издадеш книгата си , поне ти ще си удовлетворена от себе си , ще бъдеш доволна. Не трябва труда ти да бъде отхвърлен .. все пак си вложила всичко от себе си.
Ако искаш може да платиш , за да ти отпечатат книгите .. туко виж след време може и да имаш бъдеще. ((:

[Elenichkaa]

прочетох откъсите,които си постнала - нямам мнение за тях!
клипчето вв вбокс - за него само мога да кажа,че става за реклама (не разкрива нищо и все пак загатва за книгата)
колкото до спора(мисля,че не е най-точната дума,може би по-скоро разговора),който водите за това,че е невъзможно да се издаде в България,не ви е виновна България,нито издателствата,навсякъде по света е така.
За да те издадат без да си платиш,трябват много качества!Никое издателство не би рискувало в подобни времена с млад и непознат автор.Дори първата книга на въпросния да е добра и не само добра,ами да е наистина много добра,читателите трудно биха забелязали,защото сега се четат само 'доказалите' се автори,и с право според мен!
ДОри и книгите ти да са добри не се надявай да бъдат оценени,дори и да се оценят 'някак' те не те изграждат като автор.
'Читателите' искат нещо познато(поне така мисля),авторът да им е познат като начин на мислене,пишене и светоглед.
Един съвет - не се насочвай към аудитория-тийнове,вярно че по и-нета е пълно с млади 'автори',но аз съм на мнение,че не трябва да има ограничение и да написаното да е толкова сладникаво,че ако един 'възрастен' човек седне да чете,да се откаже още на предлога.
.....лек ден,засега това от мен ;)

[bratignat]

Трябва да се замислиш дали вината за неуспеха на книгата ти сред близките ти не е твоя. Ако на мен някой ми представи книгата си с - написах дълга книга, всъщност 4 книги, логическото ударение пада върху това, че е дълга. Не върху това, че е интересна, но напротив, че е дълга и безинтересна.

Второто нещо - забрави за близките и приятелите. Те ще ти направят меческа услуга, по правило винаги ще хвалят творчеството ти, дори и да е посредствено. Разчиатй единствено на конструктивните критики.

Третото нещо - т.нар. творчески кръгове са нещо като БАН - много хубава идея с ужасяваща реализация на практика. С други думи, всички хвалят на другите работите, но няма никакви нови идеи в тези кръгове. Истинският творец почти винаги е силен индивидуалист, доста често проклет и по-често не може да се диша с други творци. Не от омраза а от антагонизъм на идеите.

Ще ти дам следния съвет. Направи си блог или сайт, където да пишеш и започни скратки разкази. После премини и към книгите. Никой ен би тръгнал д ачете 4 томнна книга при положенеи, че не знае дали авторът може да напише един разказ.

А най-добрият начин да си много четена е да пишеш за страсти и секс. Това продава. Но заедно с това води до падане на нивото ти.

П.П.
Ако имаш разказ бих се радвал да го прочета или да ти кажа мнение.

[advensve]

Дълга книга определено не означава скучна /не съм тръгнала да задминавам Дюма по обем, пък и той си е наемал чираци, които да пишат вместо него, за да спазва сроковете на издателството си/

Благодаря за коментарите на всички, въпреки че повечето от предоставената информация ми бе вече известна. Не съм от вчера в занаята, много сол съм изяла, знам рисковете и шансовете си. Всяко начинание само по себе си е трудно - все едно принудително да вкарш нещо ново, подобно на диктатор. Не е вярно, че издателствата не се доверяват на млади таланти, най-малкото пък, че гледат качеството. За тях книгата на автора е стока - те искат да изкарат печалба от нея. Ако стоката е достатъчно иновативна, ексклузивна и всичко "екс", за което се сетите, тя ще се продава, с продажбите ще стане известна, идват реклами, спонсори и прочие. Заформят се най-малко две страни - на тези, които мразят автора, и тези които го ненавиждат, защото им е любимец. :D Темата за издателствата ми се струва изтъркана и нямам интерес да се занимавам със свонравни редкатори. Поне не за сега.

Още нещо - тийн романите по принцип се въртят по една схема - училище > приятели > гаджето > изневярата и т.н. Това е скучно. Наистина скучно, защото самата тема е клиширана и обикновено попада под перото на незадоволен в това отношение графоман. Неговите изляния са свързани с мечтите му - искало му се е това да се случи и пр. Пълна скука!!! Идеите ми са стотици метри над тази. Това, че историята започва в училище, не значи, че ограничавам читателския кръг. Даже май го разширих като поставих георите в безизходни ситуации /в розовийките щастливият край е задължителен, героите изглеждат перфектно, малко колосани реплики и ето ни я новата бест-тийн-мания./

ПП Bratignat възможно най-късия ми разказ: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221947

[bratignat]

На моменти героинята от краткия разказ е супер герой. Честно казано не ме грабна - да историята е интересна, но често срещана. Наблегни на качеството, а не на количеството. не знам, колко си "вряла и кипяла", но трябва още за да хванеш каймак....

[advensve]

Странно, аз пък не съм срещнала подобна история - прокълната заради любовта си героиня, чието тяло умира, се преражда в ново, без спомени от предишните и изпитва единствено болка. Изходът? Да оползотвори съществуването си, както подобава.

Не знам какво очакваш от мъченица, вплетена във фант постановка? Да се появи на сцената на циганско колело и да изцежда словесно дори най-простичките си емоции? Хубаво, не те е грабнала. Но това не ме прави лош автор, най-малкото че пиша скучни, нечетивни творби. Обемът е голям, тъй като идеите ми бяха много /дори след като половината отпаднаха/

[bratignat]

Чети и ще срещнеш!

Не казвам, че си лош автор, но не те и вписвам в графа добри. Освен това, това са си моите лични впечатления - има хора с много различни вкусове.

Лично мен ми харесват истории, които не мога да предвидя.

Циганското колело е идея - в рейса бива обгорена значително - става уродлива, след което тя витейски приема нещата, в нея се заражда мъдрост, която измества абстиненцията й към дрога и тя решава да погледне иронично на нещата и най-вече на лицето си - за това става циркова артистка....не забравяй, че в главата си нямаш нито тухли, нито цимент, нито гравитация. Единственият който слага границите си ти. Така, че - защо не пък циганско колело?

[advensve]

Аха! Комедия, значи. Не, точно този разказ трябва да е сериозен, но имам много други комедийни изпълнения. Произведенията с предвидим край не са ми по вкуса. Мога да седна и да напиша предварително сюжета, но докато пиша извъртам нещата така, че дори аз самата да остана в неведение. Предвидимото убива желанието за четене, а и виждам, че не си фен на фантастиката /кофти! аз пиша предимно фантастика - предпочитам я пред реалността/ Колкото до циганското колело - абусрдно е! Дори за комедия е абсурдно. Твърде тънка е линията на комедията с трагедията /моментът, в който се питаш дали това е идиотщина или анекдот/ За тухлите и цимента... висчко си има граници, дори въображението. /свалям шапка на Дъглас Адамс, който ще убори твърдението ми/ Но не бих прочела фантастика, свързана с киберпънка, най-малко пък с открития космос. Стилът "Жул Верн" ми се струва по-приемлив /фантастика, която в бъдеще е осъществима/

[Millita]

висчко си има граници, дори въображението.
грешка. точно този тип мислене може да ти изиграе лоша шега на таланта.

относно краткия разказ - на мен ми хареса, но не всеки би вникнал в идеята. и това е лошото. читател, който не разбира написаното - не го харесва.

[bratignat]

Аха! Комедия, значи. Не, точно този разказ трябва да е сериозен, но имам много други комедийни изпълнения. Произведенията с предвидим край не са ми по вкуса. Мога да седна и да напиша предварително сюжета, но докато пиша извъртам нещата така, че дори аз самата да остана в неведение. Предвидимото убива желанието за четене, а и виждам, че не си фен на фантастиката /кофти! аз пиша предимно фантастика - предпочитам я пред реалността/ Колкото до циганското колело - абусрдно е! Дори за комедия е абсурдно. Твърде тънка е линията на комедията с трагедията /моментът, в който се питаш дали това е идиотщина или анекдот/ За тухлите и цимента... висчко си има граници, дори въображението. /свалям шапка на Дъглас Адамс, който ще убори твърдението ми/ Но не бих прочела фантастика, свързана с киберпънка, най-малко пък с открития космос. Стилът "Жул Верн" ми се струва по-приемлив /фантастика, която в бъдеще е осъществима/

От около година и полвина пиша научна фантастика :D . Но по-скоро ми служи за пример Азимов.

http://bratignat.blogspot.com/

А комедиите - писал съм мнгоо такива, всъщност все още държа рекорди за препоръчани статии в блог.бг, но аз самия не помня особено сюжетът им. Еднодневките винаги са по-вървежни, но отдавна не ми носят удоволствие.

[NaGaStYlE]

свалям ти шапка,евала =D>

[izilizzie]

Идеята ти е добра. Интересно е и ми допада. :) Разбирам те идеално.Аз също пиша книга в момента. :shock: Моята едва ли ще я издам,но все пак ще опитам.Както се казва: "От опит глава не боли." :grin: НЕ се отказвай от това,което си направила с толкова труд! :) Ако се откажеш всичките ти усилия при писането са били напразни. Всичката душа,която си вложила при писането ще отиде по дяволите! :-x Аз никога не се предавам!Най-вече когато е най-трудно да осъществиш мечтите си!Моята мечта е да издам книга!Ще положа зверски усилия,но ще го постигна! :) Живота без мечти не е живот! :? Не се отказвай! Стискам ти палци! :)

[JackSparrow]

големи критики, голяма работа станахте, бе.. тц-тц.. горката, напрао сигурно я закопахте с тия мнения.. поне малко от малко заради труда.. Щруделке, знам че сега ще кажеш, че излагаш своето мнение, но малко поне от човещина да беше казала нещо добро, а не само "като надминеш Тери Пратчет и Поланик, тогава ще ти се възхищавам".. направо ми развали доброто впечатление към теб.. сериозно.. и знам, че не ти ПУКА

[RedJeans]

– Къде беше? Поболях се от притеснение! – тя излезе от скривалището си, за да го посрещне.
– Ти, може би, но за някои хора се съмнявам. Между другото, къде е той? – натъртено отвърна момчето и свали предпазните си очила.
– Излезе някъде преди да се събудя.
– Жалко! Исках да му се изфукам с улова си. – Владо вдигна високо брадичката си, като очакваше нотка на възхищение.
– Какъв улов?
– Този. – момчето посочи заподозрения чувал и го отвори, а от там се надигна зловонна воня на мърша и умрели зайци.
– Изглеждат много… мъртви. – отбеляза Нат и повдигна вежди от погнуса.
– Лично ги убих. Пуснах граната в една заешка дупка, а после само ги събрах – каквото беше останало. – той хвана един заек и го разтресе пред лицето ѝ, при което главата на бедното животинче се килна настрана.
– Това определено обяснява защо са толкова опърпани.
– Повечето се взривиха на парчетата. Тези умряха от задушаване. – Владо посочи първо петната по чувала, а после косматите бутове.

Изобщо не ми хареса.Използвала си думи като "изфука","опърпани" - това не са ли думи за речево общуване.Има много повторения и става объркано от всичките тези "тя" и "той".Защо няма имена?

[WaterLilly]

Няма имена, защото е откъс, явно подбран на случаен принцип, след като нищо не се разбира от него и дори не подбужда някакъв интерес...

[advensve]

Петре, Петре, не можеш да угодиш на всички...
Правя последен опит и се връщам да си драскам в тетрадката... :-D

1. Спомен от бъдещето

Омайно утро с аромат на новоизгряващо лято. Безконечно дълбоко море, в което се оглеждаше ранната мъглявина и се издигаше все нагоре към необхватния простор. Лек, прохладен бриз разклащаше клоните на запалите дървета по брега на залива. Бисери от сутрешната роса полепнаха по мъхестата повърхност на листата.
Ала всички те изглеждаха мимолетно в сравнение с празничната суматоха около наближаващото тържество. Преди три луни в околността бяха разпратени официални покани, изписани със златисто мастило и подпечатани с имперския герб.
Поводът бе завръщането на народни герои с благородническа кръв. Огромна промяна настъпи за империя, свикнала да решава проблемите си чрез кървави преговори.
Николай и София, дясната ръка на императора, мошеници за провокаторите и чума за всички останали. Мразени и отричани бяха имената им, затова и старанието около празника бе излишно. За сега само един човек знаеше истината за тях – това направи деня непринуден, а гостите останаха слепи за малките знаци.
Оркестърът засвири и първата двойка се понесе по лазурния под. Масите бяха отрупани с храна, гирлянди и разноцветна хартия се спускаха от тавана, всички се усмихваха. Всички играеха по сценарий, но виждаха прозрачните си изпълнения, през които изпъкваха лъжата и измамата. Изкуствени маски и подправени чувства – картонените им копия навярно щяха да изглеждат по-убедително от тях самите.
Въздухът се раздвижи. Нещо истинско, неосквернено от скования парад, приближаваше. Висок, изискан, прекрасен – той прекрачи прага на балната зала с горда, непринудена стъпка. Закъснелият гост свали шлифера си, предоставяйки възможност на новосъздалата се публика да огледа смокинга му.
- Видяхте ли го?
- Невероятен е!
- Кой е той?
Злорада усмивка плъзна по лицето му, но очите му останаха спокойни.

[Lancelot]

Чак сега видях темата.. и я изчетох.. пф. Всеки с вкуса си, на мен ми харесва това, което прочетох. На места думите, които си използвала ме дразнят, но съм така с почти всичко ново което чета.. докато свикна. Ако не възразяваш, ще те помоля за няколко глави от книгата ти. Пиши ми ЛС, ако си навита.

[RedJeans]

Няма имена, защото е откъс, явно подбран на случаен принцип, след като нищо не се разбира от него и дори не подбужда някакъв интерес...
Еми на;ли преди това е споменал имената.

[ImmortalForever]

Хич не се отказвай! Поздравления! Аз съм близо до издателския бизнес.. Близо, близо, колко да съм близо.. Познавам главния издател в Ciela, чичо ми е журналист в 24 часа, ако това изобщо помага.. Аз също имам амбицията да издавам книги.. Кандидатствах книгоиздаване, но промених решението си и реших да стана по-грамотна и записах Българска филология..Почвам първи курс и мога да посещавам курсове по творческо писане- така се отварят вратички.. Хич не се отказвай.. Много хора ми казваха, че ще ми е трудно, докато не прочетоха пърите 3 страници от дългогодишният ми труд и веднага разбраха, че мога да пиша проза.. Не се отказвай, ако искаш да пишеш и издаваш-действай-отдай се дори на тази професия ако щеш.. Отдавна не съм писала в този форум и си мислех, че няма да срещна смислена тема, но чудото се случи! :) Успех ти пожелавам и дори бих искала да прочета нещо твое..


П.С. Прочетох.. Можеш да работиш по себе си още доста, но определено не си бездарна ...

[Sham]

...
брей, не очаквах да те видя тук)
стисках ти палци, но съдбата си знае работата, мхм
успех и приятна година!)

//извинявам се за офф-а, да съм жива и здрава:Д

[ImmortalForever]

ъъ ти си ? :D И аз се извинявам за спама

[advensve]

http://www.bukvite.bg/forum/index.php?s=09d90e862ff0f76ecf8b4939b3126c68&showtopic=5662&pid=6305&st=0&#entry6305

Това се казва възможност!

[advensve]

Моля, гласувайте за мен! За да бъде издадена книгата!
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81350#
/червеният бутон долу/

[shygirl95]

Боже, ужасни сте. Не разбирам- нужно ли е да й говорите така. Наистина е приятно да чета правилното писане и изразяване на умни хора като вас, но да й казвате, че книгата й е тъпа, боли доста. Дори и да е вярно. На мен, лично, много ми хареса откъса който си написала. Истина е, че много хора днес пишат от скука и се хвалят, че са писатели, когато дори не пишат правилно. Съгласна съм напълно с JackSparrow. Беше ми наистина приятно да прочета откъса от книгата ти и се надявам да не с обезкуражиш и да направиш грешката, която правя аз ежедневно- да я изтриеш. Аз имах написани 3 книги, които изтрих в момент на умопомрачение.Тази, която пиша в момента, също замина в коша заради моята самокритичност. Ти недей да правиш така. Бих се раздвала ако ми дадеш да прочета повече. Застани зад произведението си и знай, че определено можеш да пробиеш в писателския бизнес. Не спирай да пишеш. :)

[advensve]

Никога не съм смятала да спирам с писането, а и да искам е невъзможно. Започнах тази тема, за да получа стимул, кураж и за да видя мнението на връстниците си. Благодарна съм за думите ти - такива коментари винаги са успявали да ме вдъхновят.
Ако се интересуваш, виж тази страница или ми пиши. Ще ми е приятно да обменим опит. Хора като мен се срещат наистина рядко.
http://www.facebook.com/pages/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0/122866527767316

[BulgarianCrownWalkersCrew]

евала ! :)

[g0shh92]

Ами мацка.. мно' ме е яд за тебе, щото ти прочетох разказите и смея да кажа, че имам една позната, която написа такава помия... ама откадето и да го погледнеш смешна работа: глупав и банален сюжет, перфектни герои, нереални диалози в лошия смисъл, да не говоря за описанията... иии голямата новина: ще и издадат книгата :-D Вече съм убеден, че в България само идиотите успяват. Умните и кадърните хора са някъде сред нас... като супер героите, и все не са признати. И аз съм жив пример: все мен избират от двадесет и пет човека в класа да представям някаква си глупава работа по нещо си пред директорката и останалите папагали. :D
Няа' да пращам сайтове и откъси относно работата на гореспоменатата позната, че не ми се занимава, но си имай едно наум и не се притеснявай: ако не стане Бг винаги можеш да пробваш в чужбина. Щото ме съмнява, че ако Стефани Майър беше българка щеше да й се издаде книгата, камо ли да се превърне в бест-селър...

[advensve]

За чужбина - вече е решено. Ще я преведем на английски. За останалото: вход свободен >>
http://store5.data.bg/advensve/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B 0%20%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%20-%20%D0%92%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82%20%D0%92%D 0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%20-%20The%20book.doc

[g0shh92]

Внимавай като си разпространяваш книжката из интернет, може да се възползва някой... :? иначе лично мен ме грабна и ако не бях толкова мързелив да съм прочел вече първите няколко глави :-D

[Chacho]

Очаквах Bratignat да е писал някакви негови си глупости и да се прави на компетентен, но "Комедия по римски" направо ме размаза :D Евала, на това му викам интелигентен хумор! Надявам се правилно съм разбрал, че е твое произведение и се надявам да пишеш още в този стил.

@Shtrudel Властелинът е боза, а Пратчет е корифей? На Властелинът стилът е тежък. Всъщност на Толкин стилът е тежък в цялото му творчество (не кой знае колко, но не е за всеки), пък този му роман е дългичък. Въпреки това, самата история е навързана, увлекателна (субективно е, но в сравнение с доста фентъзита си личи, че не е нещо посредствено). И когато се замислим за посланието (посланията), персонажите, символиките в много детаили от творбата, създадените от автора езици (имай впредвид, че е бил филолог, професор при това в Оксфорд и си проличава какво изкуство е създал изпипвайки и тази подробност), творбата става нещо много по-дълбоко от повечето книжлета, които ще намериш по книжарничките. Присъствието на христянското в книгата, собствените представи на Толкин за добро-зло, ценности и морал са толкова над повърхностните и недоозрели поуки на стереотипните фентъзита, че веднъж разбереш ли я (ако въобще е възможно), даже няма и да се заглеждаш вече по 90% от другите заглавия в жанра.

Горкият Толкин сигурно щеше да си пререже вените с лъжица, ако бе разбрал, че произведението му е споменато наред със Здрач и Хари Потър.



@advensve
Четат се. Всъщност смятам, че стилът ти не е лош за такъв вид текстове, но на мен не ми допада. Всъщност надали съм в target audience-a ти и сигурно има хора, на които ще им допадне. За мен обаче книгата има две функции - да ме поучава или да ме развлича. Замисълът на разказа ти не ми хареса. Беше предаден интересно, малко завъртян, но ненужно черноглед. Да, не всичко е розово в живота, но и не всичко е трагично. Когато прекалим забием в някоя от крайностите страда автентичността на историята. И хубаво казаха за отегчението от очевидното. Въпросът е в това, че не е нужно да въртиш насила нещата така, че читателят да е в неведение до развръзката. Може да носи идея сюжетът или някой от персонажите, която да не е първоинстинктна и по естествен начин да догатнем същността й чак в края. Така ни отваряш очите за нещо, което човек не вижда на пръв поглед и е от тайните на чара на художествената литература. Също така това прави произведението смислено - върху листа имаш възможността да напишеш нещо по-сложно и важно от всекидневните ни мисли/терзания, че дори и от досегашните ни принципи и мироглед.

Смятам, че има хляб в теб, защото умееш да боравиш с думтие - поне за възрастта си. Може да има по-добри от теб, но не си идеално лоша. Ако се насочиш в тази посока и положиш много усилия, може да се ошлайфаш. Особено ако се изучиш.

Поздрави и успех!

[advensve]

Благодарности на Chacho за полезното мнение!
В началото, в самото начало цялата история бе невинна, свежа, весела, каквото бе очакването ми от страна на "бъдещите ми читатели". Обаче с годините колкото повече излагах позицията си на автор, срещах негативизъм. Повече отколкото бих могла да преглътна. Дори аз самата се събуждам сутрин с мисълта "Ще продължиш ли да се опитваш?" А след това идва и отговора "Да, те ще продължат да не те харесват. И какво от това? Ти така или иначе ще пишеш, защото не можеш друго." Сега, когато пиша пак същата книга, виждам, че съм помрачила историята до колкото мога. Виждам как съм изразила този свой гняв към отирцателните коментари. Съсипах Наташа, съсипах Димитрий - направих ги врагове, както и на себе си. Не можах да спра перото, толкова голяма е обидата ми. В целта си да се докажа и да се харесам, провалих историята си, труда си, мечтите си. Всичко.
Съжалявам. Явно не съм достатъчно силна. Не коментарите, себе си не мога да понасям.