Colouring
07-22-2010, 20:05
Първо-здравейте..Ъм,чудех се дали да пусна темата или не,но накрая се реших.Тийнейджърка,нормалн о момиче съм,предполагам.Но осъзнах нещо.. аз,аз съм нещастна.И се запитвам дали изобщо съм се чувствала щастлива някога?Не че ми е голям житейския опит и живота изобщо,все пак съм на 15 и няколко месеца,но..нали уж сега съм в разцвета на силите си,най-хубавите ми години,бла-бла..аааа се чувствам ужасно самотна,ужасно сама!
През учебната година поне се занимавах с учене.И преди да си помислите нещо-не,не съм зубърка.Просто тогава ми беше натоварено и учех и общо взето така си запълвах времето..след това компютър и това беше общо взето.А сега,лятото,прекарвам цялото си време адски тъпо.Няма на кой да се обадя да излезнем,няма на кой да се оплача..Познати много,но приятели..мнее.Имам само една приятелка,с която ми е забавно,но пък тя има наистина много приятели и аз съм една от многото,така че не мога да я характеризирам като-най-добрата ми такава.Имах и друга,доскоро най-добра приятелка,с която се познаваме от мнооого малки и въпреки че се виждахме(виждаме) рядко,защото тя живее далече,я чувствах наистина близка.Е,да,обаче поради някаква причиня тя просто ме забрави.Опитвах се да възобновя отношенията си с нея,но просто не се получваше.Осъзнах също,че й трябвам само когато има някакъв проблем и има нужда от съвет,от помощ и това е.Когато всичко отмине ме забравя.Винаги е било така.. когато някой има проблем се сеща за мен,а когато всичко отшуми ме забравят.
За гадже също не може да се говори.Винаги,вииинаги налитам на неподходящите.
Семейните отношения също са обтегнати.Е,наистина,карам се понякога,обаче мисля,че това се случва при всеки тийнейджър.При нас проблема е,че едвам свързваме двата края.Мда,очертава се и татко да изгуби работата си и не знам как ще я караме.Може би всички сме изнервени за това и се караме постоянно.
Та,общо взето е това.
Лятото ми минава в пълна скука.Виждам всички около мен-приятели,купони,излизат с гаджетата си..имат на кого да се доверят,а аз отново,поредното лято,оставам самичка.
Искам да променя всичко това.Искам просто да се усмихна на нещата,да си кажа,че мога да преодолея всичко,но не се получава.Как да накарам себе си да бъда щастлива?Просто не става..искам промяна,но си нямам и на идея как ще я постигна.
Стана доста дълго,но се надявам някой да си е направил труда да го прочете. :smt069
През учебната година поне се занимавах с учене.И преди да си помислите нещо-не,не съм зубърка.Просто тогава ми беше натоварено и учех и общо взето така си запълвах времето..след това компютър и това беше общо взето.А сега,лятото,прекарвам цялото си време адски тъпо.Няма на кой да се обадя да излезнем,няма на кой да се оплача..Познати много,но приятели..мнее.Имам само една приятелка,с която ми е забавно,но пък тя има наистина много приятели и аз съм една от многото,така че не мога да я характеризирам като-най-добрата ми такава.Имах и друга,доскоро най-добра приятелка,с която се познаваме от мнооого малки и въпреки че се виждахме(виждаме) рядко,защото тя живее далече,я чувствах наистина близка.Е,да,обаче поради някаква причиня тя просто ме забрави.Опитвах се да възобновя отношенията си с нея,но просто не се получваше.Осъзнах също,че й трябвам само когато има някакъв проблем и има нужда от съвет,от помощ и това е.Когато всичко отмине ме забравя.Винаги е било така.. когато някой има проблем се сеща за мен,а когато всичко отшуми ме забравят.
За гадже също не може да се говори.Винаги,вииинаги налитам на неподходящите.
Семейните отношения също са обтегнати.Е,наистина,карам се понякога,обаче мисля,че това се случва при всеки тийнейджър.При нас проблема е,че едвам свързваме двата края.Мда,очертава се и татко да изгуби работата си и не знам как ще я караме.Може би всички сме изнервени за това и се караме постоянно.
Та,общо взето е това.
Лятото ми минава в пълна скука.Виждам всички около мен-приятели,купони,излизат с гаджетата си..имат на кого да се доверят,а аз отново,поредното лято,оставам самичка.
Искам да променя всичко това.Искам просто да се усмихна на нещата,да си кажа,че мога да преодолея всичко,но не се получава.Как да накарам себе си да бъда щастлива?Просто не става..искам промяна,но си нямам и на идея как ще я постигна.
Стана доста дълго,но се надявам някой да си е направил труда да го прочете. :smt069