airineairine
07-27-2010, 17:56
дилема
хммм, за първи път пиша в такъв сайт, такава история. Но, просто искам да го кажа на някого, тъй като пред приятелите си спазвам дух на политика под надслова "Аз разбирам! Аз виждам! Аз мога!", а всъщност май не е така.
Имам връзка с един мъж, път години по-голям от мен. Преди отново бяхме заедно за около половин година, а следващата половина се опитвахме да сме заедно (периода се характеризираше с много скандали, обиди, изисквания, съпътствани от шумни и страстни сдобрявания и отново). Правейки ретроспекция на този период, се оказва, че аз съм предявавала изисквания към него, които е нямало как (а и не е искал) да удовлетвори. Той, от своя страна, е разбрал колко не сме един за друг и хем е търсил начин да ме откъсне от себе си, хем не е искал да го стори (последните ни разговори го потвърждават).
Сега, след пет години прекъсване, отново се виждаме. Отначало отношенията ни бяха чисто сексуални, но с течение на няколко срещи секса остана на заден план, за сметка на приятните разговори и закачките. Тук спирам да говоря за двамата и ще продължа за себе си. Ясно разбирам какво става и какво трябва да направя, но някак ми се струва нечестно (най-вече спрямо себе си). На моменти имам усещането, че го обичам. Въпреки, че не знам какво би трябвало да изразява тази дума, това е първото нещо, което идва в умът ми, когато усетя това парещо усещане, идващо от гърдите ми.
Знам, че няма как да сме заедно, тъй като начинът му на живот не е този, с които аз съм свикнала. Това ще означава да се върна много назад в развитието си. Знам, че сега се чувствам добре с него, поради това, че се виждаме рядко; че се отпускам да бъда себе си и да заявявам потребностите си в много по-голяма степен, отколкото преди (запълвам дефицити от предходни връзки); допускам, че може да идеализирам образът му; допускам, че ако се решим на по-сериозни крачки животът ми няма да е толкова розов; виждам, че двамата искаме различни неща от живота и това ще ни попречи да се разбираме. Интересното е, че той също го оценява и доста говорим на тази тема. На моменти дори звучи странно: двама души, на които им е толкова приятно да са заедно търсят 10 причини, поради които да се разделят. Звучи противопоказно на каквато и да било логична мисъл, но е факт.
Разбирам само аз да бях тази, която вижда връзката ни по този начин. Лошото е, че виждам това и у него: виждам, че иска да сме заедно; че подмята фрази от рода на "Ти си моето момиче" и и"искаш ли да живеем заедно", и после, като полят със студена вода отново започва да изрежда причините, поради които не трябва да го правим ...
Доколко трябва да се послуша студеният разум и доколко да се даде власт на чувствата в такава ситуация, когато двете си противоречат коренно?
Кирилицата важи и за заглавието.
Занапред се старай да слагаш една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka
хммм, за първи път пиша в такъв сайт, такава история. Но, просто искам да го кажа на някого, тъй като пред приятелите си спазвам дух на политика под надслова "Аз разбирам! Аз виждам! Аз мога!", а всъщност май не е така.
Имам връзка с един мъж, път години по-голям от мен. Преди отново бяхме заедно за около половин година, а следващата половина се опитвахме да сме заедно (периода се характеризираше с много скандали, обиди, изисквания, съпътствани от шумни и страстни сдобрявания и отново). Правейки ретроспекция на този период, се оказва, че аз съм предявавала изисквания към него, които е нямало как (а и не е искал) да удовлетвори. Той, от своя страна, е разбрал колко не сме един за друг и хем е търсил начин да ме откъсне от себе си, хем не е искал да го стори (последните ни разговори го потвърждават).
Сега, след пет години прекъсване, отново се виждаме. Отначало отношенията ни бяха чисто сексуални, но с течение на няколко срещи секса остана на заден план, за сметка на приятните разговори и закачките. Тук спирам да говоря за двамата и ще продължа за себе си. Ясно разбирам какво става и какво трябва да направя, но някак ми се струва нечестно (най-вече спрямо себе си). На моменти имам усещането, че го обичам. Въпреки, че не знам какво би трябвало да изразява тази дума, това е първото нещо, което идва в умът ми, когато усетя това парещо усещане, идващо от гърдите ми.
Знам, че няма как да сме заедно, тъй като начинът му на живот не е този, с които аз съм свикнала. Това ще означава да се върна много назад в развитието си. Знам, че сега се чувствам добре с него, поради това, че се виждаме рядко; че се отпускам да бъда себе си и да заявявам потребностите си в много по-голяма степен, отколкото преди (запълвам дефицити от предходни връзки); допускам, че може да идеализирам образът му; допускам, че ако се решим на по-сериозни крачки животът ми няма да е толкова розов; виждам, че двамата искаме различни неща от живота и това ще ни попречи да се разбираме. Интересното е, че той също го оценява и доста говорим на тази тема. На моменти дори звучи странно: двама души, на които им е толкова приятно да са заедно търсят 10 причини, поради които да се разделят. Звучи противопоказно на каквато и да било логична мисъл, но е факт.
Разбирам само аз да бях тази, която вижда връзката ни по този начин. Лошото е, че виждам това и у него: виждам, че иска да сме заедно; че подмята фрази от рода на "Ти си моето момиче" и и"искаш ли да живеем заедно", и после, като полят със студена вода отново започва да изрежда причините, поради които не трябва да го правим ...
Доколко трябва да се послуша студеният разум и доколко да се даде власт на чувствата в такава ситуация, когато двете си противоречат коренно?
Кирилицата важи и за заглавието.
Занапред се старай да слагаш една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka