DanielReese
07-30-2010, 20:10
Здравейте. Първи пост тук. Надявам се, че ще получа сериозни отговори, тъй като други форуми, в които мога да поискам подобна помощ...не знам.
Е, знам един. GaySpeak. Не съм лесбийка, но имам регистрация там, защото имам мания по гейовете, но това е друг въпрос. Както и да е. Мога да пиша там за това, но онзи сайт е гейски и не върви.
През целия си живот съм била от онези момичета, които се държат по-грубо и по-момчешки. Разбира се, това произлиза от дълбоките м...ами, от борбата на мъжкото срещу женското в мен. Винаги съм била от онези момичета, от които не се очаква да са нежни, романтични и да имат връзки с момчета. Интересите и вкусовете ми подхранват тези впечатления, но не бих се отказала от тях (интересите и вкусовете)Сама си го направих, никого не обвинявам. Много съм се опитвала да се променя. Едва тази година обаче нещата наистина започнаха да вървят нанякъде.
Винаги съм била много за свободонто изразяване на личното мнение, предпочитания и т.н. и рядко съм криела своите, като по този начин малко се отлъчих от тълпата, но и същевременно влязох във всички групички. Харесва ми да съм различна, обожавам го. Защото знам, че и с различност мога да имам това, което искам.
Обаче явно все пак съм се влияла от мнението на тълпата иот чуждите впечатления, защото...все пак за да се тревожа да покажа и изкажа гласно каквото мисля и чувствам, то значи ме е страх от реакцията.
Сега обаче...сега вече уча в Американския Колеж и тук нещата са по-различни. Хората са мноого по-склонни да те приемат различен и да приемат, че и ти си човек с чувства. Затова тази година започна една така силно прогресираща промяна у мен. Ходя на психолог, защото има неща, които не бих могла да кажа на приятел, а и съм ок да ги казвам на човек, който ще ми помогне да ги разгадая и осмисля и да разбера себе си.
В края на учебната година ме нападна депресия, породена от осъзнаването на нещата, които си ги имах на заден план и по-рано, но не им обръщах толкова внимание, защото си казвах "Ще му дойде времето". А именно - аз нямам това, което момчетата харесват. Или може би го имам, но го крия. Не вярвам, че тялото ми е добре сложено или красиво. Но пък хората от обкръжението и твърдят друго. И така се депресирах все повече и повече, после ми минаваше за малко, а като се разходя сред много хора пак се връщаше...И аз достигнах до изводите, че не мога да имам пълноценна връзка с момче, че съм пропаднала, че и за вбъдеще не ще бъде никой заинтересован от мен. Но хората отново казваха друго. И аз отчаяно исках да се избавя от депресията, но нещо не ставаше, липсваше ми увереност.
Лятото психологът е в отпуска и пишем имейли от време на време. На морето, от което се върнах вчера, стана още повече промяната с мен. Гледах около себе си красивите скандинавци - високи, руси, добре сложени, еверени...и се сдухвах, защото някакво...един поглед най-много да ми хвърлеха. И сърцето ми се свиваше. И писах на психолога за това. И той спомена нещо за преодоляване на съмненията за мене си и такива неща, но го беше написал в духа на това, че все едно той вярва, че това са самозаблуди и аз си ставам. И това ме окуражи и се опитах да си вярвам.
За мен физическата сила и изобщо тялото е важно нещо, държа на него. Ставах сутрин, бягах по плажа и после плувах. И се чувствах добре. Все едно започвах да вярвам на хората и да вярвам в себе си. ЗАпочнах да ходя по-изправена, да се чувствам по-добре в дрехите си отново ,особено в ризите (обожавам ризи и мисля, че изглеждам добре в тях). Повярвах си малко или много и станах по-смела. Един вид.
И тогава в хотела пристигна едно момче. Първия път като го видях си казах, че не ме кефи особено. Но после...започна да заговаря малката ми сестричка нали така, пирятелски. Изглеждаше много уверен в себе си и много се кефеше на сестра ми. И аз взех, че започнах да се интересувам. Станах по-смела и в това, да осъществявам eye contact. Той не отместваше поглед. Окуражих се още повече. И тогава го видях да тръгва много доволен нанякъде с едно момиче, което смисъл, семействата на двамата бяха май като на почивка заедно нали. И тогава си казах, че или пак пропадам един вид и само съм си въобразявала, че той е заинтересован, или просто ме е метнал. И си казах, че спирам. И много работи си казах още. Отказах се от всичко демек.
Същата вечер отидохме на един ресторант наблизо. Мислех си какво ли съвпадение ще е, ако той дойде със семейството и и другите там семейства на същия ресторант, но си знаех, че е невъзможно, смисъл..И тогава те дойдоха. И аз странно, но не бях учудена, просто се подсихнах иронично..Ама нали си бях казала, че стига и...стига...И те там и други деца малки, които се познават със сестра ми и с мене нали, играят си там нещо. И той има по-малка сестра също. И всичките деца нещо се събраха вътре пред хладилника за сладолед. И аз отидох със сестра ми да ми каже какъв иска. А той дойде...не знам защо. И се помота наоколо. И мина точно пред мен, гледайки ме право в очите, а аз извърнах поглед. И си викам, че е било нищо това.
После се върнахме в хотела. Сестра ми отиде там пак при децата, имаше и още повече там. И той, К. да го кажем, и той седна при тях, защото нямаше явно какво да прави. И така се случи, че и аз бях там нещо заради Кати. И тя взе да му обяснява нещо, защото той я пита как е, нали. И аз трябваше да пояснявам. И той ме гледаше с тия очи е така...има уникални очи, междудругото..И аз нещо трябваше да отида на масата пак.
После събрах смелост и отидох и седнах там при тях. И покрай малките деца, само ние с него по-големи, и нещо говорим, бъзикаме се с тях, нали такива работи. Открих, че е една година по-малък, но не му личи изобщо. Говорехме помежду си повече. Децата започнаха да се разотиват, разговорът помежду ни се завърза. И останахме сами. И аз вече потрепервах така от..вълнение, може би. Говорихме на сериозна тема. Той се прояви като изключително проницателен младеж. На моменти, когато го заглеждах за по-дълго в очите, виждах някакви белези на добре прикрито притеснение и от негова страна. И така стана, че разговорът се поизчерпа. Тръгнахме нагоре. НА едно масто на стълбите спрях и уж му направих път да мине, но той настоя, че дамите са първи. Впечатляващо, наистина. Той поседна на едно диванче на нашия етаж и ме изчака да взема лаптопа, за да се свържем по фейсбук един вид. И стана. Беше много приятно. Взехме си чао в тъмното и сега ми се ще да го бях прегърнала.
Това стана във вечерта преди да си тръгнем. А аз му бях казала, че ставам рано сутрин, за да ходя на плажа. Той обикновено се появяваше долу към 9:45. На следващата сутрин дойде в 8. Насочи се директно към мен. Прекарахме една хубава сутрин заедно, макар че тогава ми се струваше, че е провал, защото не говорихме много. Но пък не се получава винаги, нали?
Той обеща, че ще се свързваме по фейсбук. Влиза всеки ден, така каза.
А, не съм споменала важни подробности за него. Той е наполовина германец, наполовина българин и живее в Германия. Идва си веднъж в годината. Така че ако ще става нещо помежду ни, то трябва да е по интернет. Но връзките по интернет са "гадна работа", както казва той. Връзките на живо са "готска работа". И сега се надявам на приятелство.
Въпросът ми е - какво да правя? Писахме днес и той не звучеше толкова заинтересован като преди. Знам, че така по интернет...малко не се получава, ако дори само един от двамата иска повече от приятелство...когато разговорите не са просто е така леки за дори само единия от двамата. Нали знаете, да не му пука на човек. И затова ми е супер гадно, защото знам, че приятелството ни ще замре, да не говорим за нещо повече. И знам, че ще спре да ми пука с времето, защото просто така се получава..ЩЕ си казвам "Абе майната му", защото ще има нещо в реалния ми живот. И знам, че няма да го видя никога повече сигурно. Какво да правя? Как да му пиша така, че да го провокирам да останем всъщност приятели? Че да се получи нещо, дори само добро приятелство? Сърцето ми буквално усещам как потръпва и се свива при тия мисли. Не искам да забравям К. С него открих нещо ново в себе си. Той е първият, който го вида на живо това нещо, което е много истинско в мен.
Дали ще мога да поддържам това ново нещо в мен? Да продължа да го показвам?
Това беше моята история, която стана много по-дълга, отколкото очаквах. Ако сте я прочели дотук, моля коментирайте. Моля, помогнете ми. Благодаря.
Баба
Е, знам един. GaySpeak. Не съм лесбийка, но имам регистрация там, защото имам мания по гейовете, но това е друг въпрос. Както и да е. Мога да пиша там за това, но онзи сайт е гейски и не върви.
През целия си живот съм била от онези момичета, които се държат по-грубо и по-момчешки. Разбира се, това произлиза от дълбоките м...ами, от борбата на мъжкото срещу женското в мен. Винаги съм била от онези момичета, от които не се очаква да са нежни, романтични и да имат връзки с момчета. Интересите и вкусовете ми подхранват тези впечатления, но не бих се отказала от тях (интересите и вкусовете)Сама си го направих, никого не обвинявам. Много съм се опитвала да се променя. Едва тази година обаче нещата наистина започнаха да вървят нанякъде.
Винаги съм била много за свободонто изразяване на личното мнение, предпочитания и т.н. и рядко съм криела своите, като по този начин малко се отлъчих от тълпата, но и същевременно влязох във всички групички. Харесва ми да съм различна, обожавам го. Защото знам, че и с различност мога да имам това, което искам.
Обаче явно все пак съм се влияла от мнението на тълпата иот чуждите впечатления, защото...все пак за да се тревожа да покажа и изкажа гласно каквото мисля и чувствам, то значи ме е страх от реакцията.
Сега обаче...сега вече уча в Американския Колеж и тук нещата са по-различни. Хората са мноого по-склонни да те приемат различен и да приемат, че и ти си човек с чувства. Затова тази година започна една така силно прогресираща промяна у мен. Ходя на психолог, защото има неща, които не бих могла да кажа на приятел, а и съм ок да ги казвам на човек, който ще ми помогне да ги разгадая и осмисля и да разбера себе си.
В края на учебната година ме нападна депресия, породена от осъзнаването на нещата, които си ги имах на заден план и по-рано, но не им обръщах толкова внимание, защото си казвах "Ще му дойде времето". А именно - аз нямам това, което момчетата харесват. Или може би го имам, но го крия. Не вярвам, че тялото ми е добре сложено или красиво. Но пък хората от обкръжението и твърдят друго. И така се депресирах все повече и повече, после ми минаваше за малко, а като се разходя сред много хора пак се връщаше...И аз достигнах до изводите, че не мога да имам пълноценна връзка с момче, че съм пропаднала, че и за вбъдеще не ще бъде никой заинтересован от мен. Но хората отново казваха друго. И аз отчаяно исках да се избавя от депресията, но нещо не ставаше, липсваше ми увереност.
Лятото психологът е в отпуска и пишем имейли от време на време. На морето, от което се върнах вчера, стана още повече промяната с мен. Гледах около себе си красивите скандинавци - високи, руси, добре сложени, еверени...и се сдухвах, защото някакво...един поглед най-много да ми хвърлеха. И сърцето ми се свиваше. И писах на психолога за това. И той спомена нещо за преодоляване на съмненията за мене си и такива неща, но го беше написал в духа на това, че все едно той вярва, че това са самозаблуди и аз си ставам. И това ме окуражи и се опитах да си вярвам.
За мен физическата сила и изобщо тялото е важно нещо, държа на него. Ставах сутрин, бягах по плажа и после плувах. И се чувствах добре. Все едно започвах да вярвам на хората и да вярвам в себе си. ЗАпочнах да ходя по-изправена, да се чувствам по-добре в дрехите си отново ,особено в ризите (обожавам ризи и мисля, че изглеждам добре в тях). Повярвах си малко или много и станах по-смела. Един вид.
И тогава в хотела пристигна едно момче. Първия път като го видях си казах, че не ме кефи особено. Но после...започна да заговаря малката ми сестричка нали така, пирятелски. Изглеждаше много уверен в себе си и много се кефеше на сестра ми. И аз взех, че започнах да се интересувам. Станах по-смела и в това, да осъществявам eye contact. Той не отместваше поглед. Окуражих се още повече. И тогава го видях да тръгва много доволен нанякъде с едно момиче, което смисъл, семействата на двамата бяха май като на почивка заедно нали. И тогава си казах, че или пак пропадам един вид и само съм си въобразявала, че той е заинтересован, или просто ме е метнал. И си казах, че спирам. И много работи си казах още. Отказах се от всичко демек.
Същата вечер отидохме на един ресторант наблизо. Мислех си какво ли съвпадение ще е, ако той дойде със семейството и и другите там семейства на същия ресторант, но си знаех, че е невъзможно, смисъл..И тогава те дойдоха. И аз странно, но не бях учудена, просто се подсихнах иронично..Ама нали си бях казала, че стига и...стига...И те там и други деца малки, които се познават със сестра ми и с мене нали, играят си там нещо. И той има по-малка сестра също. И всичките деца нещо се събраха вътре пред хладилника за сладолед. И аз отидох със сестра ми да ми каже какъв иска. А той дойде...не знам защо. И се помота наоколо. И мина точно пред мен, гледайки ме право в очите, а аз извърнах поглед. И си викам, че е било нищо това.
После се върнахме в хотела. Сестра ми отиде там пак при децата, имаше и още повече там. И той, К. да го кажем, и той седна при тях, защото нямаше явно какво да прави. И така се случи, че и аз бях там нещо заради Кати. И тя взе да му обяснява нещо, защото той я пита как е, нали. И аз трябваше да пояснявам. И той ме гледаше с тия очи е така...има уникални очи, междудругото..И аз нещо трябваше да отида на масата пак.
После събрах смелост и отидох и седнах там при тях. И покрай малките деца, само ние с него по-големи, и нещо говорим, бъзикаме се с тях, нали такива работи. Открих, че е една година по-малък, но не му личи изобщо. Говорехме помежду си повече. Децата започнаха да се разотиват, разговорът помежду ни се завърза. И останахме сами. И аз вече потрепервах така от..вълнение, може би. Говорихме на сериозна тема. Той се прояви като изключително проницателен младеж. На моменти, когато го заглеждах за по-дълго в очите, виждах някакви белези на добре прикрито притеснение и от негова страна. И така стана, че разговорът се поизчерпа. Тръгнахме нагоре. НА едно масто на стълбите спрях и уж му направих път да мине, но той настоя, че дамите са първи. Впечатляващо, наистина. Той поседна на едно диванче на нашия етаж и ме изчака да взема лаптопа, за да се свържем по фейсбук един вид. И стана. Беше много приятно. Взехме си чао в тъмното и сега ми се ще да го бях прегърнала.
Това стана във вечерта преди да си тръгнем. А аз му бях казала, че ставам рано сутрин, за да ходя на плажа. Той обикновено се появяваше долу към 9:45. На следващата сутрин дойде в 8. Насочи се директно към мен. Прекарахме една хубава сутрин заедно, макар че тогава ми се струваше, че е провал, защото не говорихме много. Но пък не се получава винаги, нали?
Той обеща, че ще се свързваме по фейсбук. Влиза всеки ден, така каза.
А, не съм споменала важни подробности за него. Той е наполовина германец, наполовина българин и живее в Германия. Идва си веднъж в годината. Така че ако ще става нещо помежду ни, то трябва да е по интернет. Но връзките по интернет са "гадна работа", както казва той. Връзките на живо са "готска работа". И сега се надявам на приятелство.
Въпросът ми е - какво да правя? Писахме днес и той не звучеше толкова заинтересован като преди. Знам, че така по интернет...малко не се получава, ако дори само един от двамата иска повече от приятелство...когато разговорите не са просто е така леки за дори само единия от двамата. Нали знаете, да не му пука на човек. И затова ми е супер гадно, защото знам, че приятелството ни ще замре, да не говорим за нещо повече. И знам, че ще спре да ми пука с времето, защото просто така се получава..ЩЕ си казвам "Абе майната му", защото ще има нещо в реалния ми живот. И знам, че няма да го видя никога повече сигурно. Какво да правя? Как да му пиша така, че да го провокирам да останем всъщност приятели? Че да се получи нещо, дори само добро приятелство? Сърцето ми буквално усещам как потръпва и се свива при тия мисли. Не искам да забравям К. С него открих нещо ново в себе си. Той е първият, който го вида на живо това нещо, което е много истинско в мен.
Дали ще мога да поддържам това ново нещо в мен? Да продължа да го показвам?
Това беше моята история, която стана много по-дълга, отколкото очаквах. Ако сте я прочели дотук, моля коментирайте. Моля, помогнете ми. Благодаря.
Баба