evi4ka93
08-01-2010, 18:21
Вълните яростно разбиват се в брега,
вятърът нашепва свойта песен,
цари навред зловеща тишина,
пореден залез летен...
Слънцето изчезва от небето,
отстъпва място на нощта,
а тя покрива небесата с тъмно було,
поглъща и могъщата му светлина.
Аз крача боса по брега,
вятърът ме брули нежно,
качка по крачка бродя сама,
изгубена съм безнадеждно...
В мисли потънала аз пак мечтая,
тук да си с мене ти,
но зная аз, че теб те няма,
знам, че минало си ти.
Нямам повече да зърна твоите очи,
нежната усмивка, красивото лице,
няма да усетя топлата прегръдка,
нито любовта в твоето сърце...
не съм голяма писателка, пиша рядко но наистина влагам смисъл в това което пиша надявам се да ви хареса ;)
вятърът нашепва свойта песен,
цари навред зловеща тишина,
пореден залез летен...
Слънцето изчезва от небето,
отстъпва място на нощта,
а тя покрива небесата с тъмно було,
поглъща и могъщата му светлина.
Аз крача боса по брега,
вятърът ме брули нежно,
качка по крачка бродя сама,
изгубена съм безнадеждно...
В мисли потънала аз пак мечтая,
тук да си с мене ти,
но зная аз, че теб те няма,
знам, че минало си ти.
Нямам повече да зърна твоите очи,
нежната усмивка, красивото лице,
няма да усетя топлата прегръдка,
нито любовта в твоето сърце...
не съм голяма писателка, пиша рядко но наистина влагам смисъл в това което пиша надявам се да ви хареса ;)