AnniPotter
08-01-2010, 18:35
Попринцип се вдъхновявам от песни, но не толкова че да напиша дъгла история...ако някой има подобни творби да ги преща тук.
Между другото имам честа моята да е първата :D
1. Да танцуваш със светулки - вдъхновение от Fireflies от Owl City
за тези които искат да чуят песента - http://www.youtube.com/watch?v=ytBR7ET_6uU&feature=related
...Александра се оказа на малка полянка между дърветата в Гората на Светулките. Тя пристъпи напред в леко мократа земя, блестяща от лунната светлина, просмукваща се от дърветата. Момичето се оказа в средата на това тъй вълшебно място. Тъмнокоската приглади лекичко синята си рокличка и се огледа. В градчето се разказваха много историй - че гората е обитавана от нимфи, че мястото носи щестие и че в него има духове. Али каза тихичко:
- Има ли някой? - ехото върна думите й.
Малко помалко наокало дойдоха светулки. Момиченцето гледаше учудено как те се събираха около нея. По едно време те станаха толкова много, че момиченцето виждаше кристално чисто полянката.
Дърветатасе полушваха от ношния вятър, докато луната избледняваше всравнение с ятото светулки. Те сякаш танцуваха задно с вятъра. Очарователните зелени очи на Александра светнаха.
- А да пейте можете ли? - попита весело момичето гледаки как светулките танцуват своя валс.
Цветята сякаш само това чакаха. Маргаритките засвириха като цигулки, камбанките мелодично припяваха, розовия храст наблизо свиреше лекичко на пяното и така наоколо се изпълни с неземно хубава музика.Момиченцето с все сърце попита:
- А мен ще ме научите ли да танцувам? - изрече то като гледаше как идват шарени пеперуди показвайки пътя на светулките. Светещите създания едно по едно в редичка кацаха върху Али, докато станаха като златна рокля. С помоша на светулките момичето почна да танцува.
С всяка минута приличаща на секунда момиченцето танцуваше все по дабре. Без то да забележи светулките вече само правеха платформички под краката на танцуващата балеринка и така тя се понесе във въздуха. Сакаш дарветата отдръпнаха листа и луната светлина огряваше, като прожектор Александра. Малко по малко от дърветата дойдахя и нимфи. Те танцуваха в синфрон със звездата им Али в лунния балет. Минаваха часове и вече към този нощен танц се присаидиниха и още красиви същества от гората .
Вече бе станало късно и нимфите се връщаха в дърветата, феите във цветята които бавно спряха да свирят, а светулките и пеперудите останаха да видят как изгубилото се в Гората на светулките момиченце заспива до бука...
Между другото имам честа моята да е първата :D
1. Да танцуваш със светулки - вдъхновение от Fireflies от Owl City
за тези които искат да чуят песента - http://www.youtube.com/watch?v=ytBR7ET_6uU&feature=related
...Александра се оказа на малка полянка между дърветата в Гората на Светулките. Тя пристъпи напред в леко мократа земя, блестяща от лунната светлина, просмукваща се от дърветата. Момичето се оказа в средата на това тъй вълшебно място. Тъмнокоската приглади лекичко синята си рокличка и се огледа. В градчето се разказваха много историй - че гората е обитавана от нимфи, че мястото носи щестие и че в него има духове. Али каза тихичко:
- Има ли някой? - ехото върна думите й.
Малко помалко наокало дойдоха светулки. Момиченцето гледаше учудено как те се събираха около нея. По едно време те станаха толкова много, че момиченцето виждаше кристално чисто полянката.
Дърветатасе полушваха от ношния вятър, докато луната избледняваше всравнение с ятото светулки. Те сякаш танцуваха задно с вятъра. Очарователните зелени очи на Александра светнаха.
- А да пейте можете ли? - попита весело момичето гледаки как светулките танцуват своя валс.
Цветята сякаш само това чакаха. Маргаритките засвириха като цигулки, камбанките мелодично припяваха, розовия храст наблизо свиреше лекичко на пяното и така наоколо се изпълни с неземно хубава музика.Момиченцето с все сърце попита:
- А мен ще ме научите ли да танцувам? - изрече то като гледаше как идват шарени пеперуди показвайки пътя на светулките. Светещите създания едно по едно в редичка кацаха върху Али, докато станаха като златна рокля. С помоша на светулките момичето почна да танцува.
С всяка минута приличаща на секунда момиченцето танцуваше все по дабре. Без то да забележи светулките вече само правеха платформички под краката на танцуващата балеринка и така тя се понесе във въздуха. Сакаш дарветата отдръпнаха листа и луната светлина огряваше, като прожектор Александра. Малко по малко от дърветата дойдахя и нимфи. Те танцуваха в синфрон със звездата им Али в лунния балет. Минаваха часове и вече към този нощен танц се присаидиниха и още красиви същества от гората .
Вече бе станало късно и нимфите се връщаха в дърветата, феите във цветята които бавно спряха да свирят, а светулките и пеперудите останаха да видят как изгубилото се в Гората на светулките момиченце заспива до бука...