JustAGuest
08-02-2010, 18:58
Здравейте! От мноого дълго време не бях писала тук, но ето, че отново имам нужда от малко помощ..
На 19 години съм и.. ще започна от това, че преди седмица родителите ми официално се разведоха.. мъчиха се взаимно 2 години, но.. решението вече е факт.. Майка ми замина в Германия и в момента живее с друг мъж.., който впрочем изглежда наистина свестен човек, но.. просто не е същото.. Не мога да свикна с мисълта, че като се прибера вкъщи майка ми няма да я има.. няма да мога да поговоря с нея.. да и се оплача..или тя на мен.. просто чувството е ужасно Всичко това е ново за мен и.. дори не съм сигурна как трябва да реагирам.. С баща ми почти не си говорим, не заради друго, а защото вече не сме толкова близки.. я си кажем една-две приказки, я не.., което съответно ме натоварва още повече.. И общо взето в момента всичко, което правя когато съм вкъщи е да гледам филми.. стоя на тъмно и в повечето случаи остана ли сама.. започвам да си мисля за всичко, което се случи.. и буквално не мога да си поема въздух от рев.. :( Не мога да свикна с мисълта, че семейството ми се разпадна.. и гледайки останалите хора.. наистина не разбирам с какво толкова съм го заслужила :(
НО.. нещата не свършват тук.. Имам си приятел от 2 години и 7 месеца, когото страшно много обичам. Приеха го да учи право в София.., а аз заминавам за чужбина за една година.. и.. мисълта, че не знам дали ще се справим с това просто ме убива.. И двамата избягваме да говорим за това, но.. снощи зачекнахме темата, макар и за малко.. и си казахме истините.. той ми каза, че ще даде всичко от себе си за да се справим.. и че съм всичко за него.. :( Аз наистина съм готова да издържа тъпата една година, за да съм с него.. просто не знам дали ще се справим :( Много ме е страх да не го изгубя.. и аз му казах, че според мен това ще е едно огромно изпитание за двама ни.., в което ще разберем какво значим един за друг и дали наистина се обичаме толкова, че да издържим тази кошмарна година..
Нямам представа дали разсъждавам правилно.. и наистина имам нужда от съвет и малко помощ.. Чувствам се страшно изгубена.. и сякаш съм добре само когато съм с някго.. например навън и се разсейвам.. остана ли сама.. просто.. :#
Искрено се надявам някой, който е бил в моето.. или поне подобно положение.. да изкаже мнението си.. макар че със сигурност доста от вас няма да имат нерви да четат всичко това..
И все пак.. благодаря предварително..
На 19 години съм и.. ще започна от това, че преди седмица родителите ми официално се разведоха.. мъчиха се взаимно 2 години, но.. решението вече е факт.. Майка ми замина в Германия и в момента живее с друг мъж.., който впрочем изглежда наистина свестен човек, но.. просто не е същото.. Не мога да свикна с мисълта, че като се прибера вкъщи майка ми няма да я има.. няма да мога да поговоря с нея.. да и се оплача..или тя на мен.. просто чувството е ужасно Всичко това е ново за мен и.. дори не съм сигурна как трябва да реагирам.. С баща ми почти не си говорим, не заради друго, а защото вече не сме толкова близки.. я си кажем една-две приказки, я не.., което съответно ме натоварва още повече.. И общо взето в момента всичко, което правя когато съм вкъщи е да гледам филми.. стоя на тъмно и в повечето случаи остана ли сама.. започвам да си мисля за всичко, което се случи.. и буквално не мога да си поема въздух от рев.. :( Не мога да свикна с мисълта, че семейството ми се разпадна.. и гледайки останалите хора.. наистина не разбирам с какво толкова съм го заслужила :(
НО.. нещата не свършват тук.. Имам си приятел от 2 години и 7 месеца, когото страшно много обичам. Приеха го да учи право в София.., а аз заминавам за чужбина за една година.. и.. мисълта, че не знам дали ще се справим с това просто ме убива.. И двамата избягваме да говорим за това, но.. снощи зачекнахме темата, макар и за малко.. и си казахме истините.. той ми каза, че ще даде всичко от себе си за да се справим.. и че съм всичко за него.. :( Аз наистина съм готова да издържа тъпата една година, за да съм с него.. просто не знам дали ще се справим :( Много ме е страх да не го изгубя.. и аз му казах, че според мен това ще е едно огромно изпитание за двама ни.., в което ще разберем какво значим един за друг и дали наистина се обичаме толкова, че да издържим тази кошмарна година..
Нямам представа дали разсъждавам правилно.. и наистина имам нужда от съвет и малко помощ.. Чувствам се страшно изгубена.. и сякаш съм добре само когато съм с някго.. например навън и се разсейвам.. остана ли сама.. просто.. :#
Искрено се надявам някой, който е бил в моето.. или поне подобно положение.. да изкаже мнението си.. макар че със сигурност доста от вас няма да имат нерви да четат всичко това..
И все пак.. благодаря предварително..