miminka__94
08-03-2010, 21:54
Преди време с едно момиче бяхме приятелки,почти сестри . . . един ден тя ми каза,че харесва едно момче,и аз го харесвах,но не и казах,защото не исках това да развали приятелството ни- да се скараме за момче . . . само че тя нямаше никакъв контакт с него,а аз си пишех с него до 4 сутринта,излизахме всеки ден,лигавехме се . . . бях луда по-него . . . и го исках толкова много,но не можех ... един ден той ми писа,че излиза за малко и ще ми се обади по-късно . . . така и не се обади . . . на другия ден разбрах,че е починал при автомобилна катастрофа . . . светът ми се срина за секунди,изгубих желание за всичко,човекът, към който имах толкова силни чувства си отиде . . . липсваше ми всичко от него,не можех да повярвам,че е истина,че никога повече няма да ми се обади и да каже "Ей Мухло айде да те водя на разходчица " и да се смее като бебенце. . . не можах да отида на погребението- не исках да го виждам изстинал . . . така смъртта му щеше да е по-реална . . . за известен период се затворих в себе си . . . приятелката ми разбра,че е имало нещо между нас,че съм го харесвала зад гърба и,че съм излизала с него зад гърба и . . . и от тогава не си говорим . . . мен ме е срам да я погледна . . . нея също . . . не знам какво да и кажа . . . днес(вторник) се навършват две години от смъртта му и сутринта отидох на гробището . . . исках да си поговоря с него,да видя пак светещите му очички,да се полигавим,да се целим с хартийки . . . не да стоя и да говоря на камък . . . искаше ми се да имам поне една последна минута с него да му кажа,че го обичам,че беше много скъп приятел . . . тогава бившата ми приятелка(така да се каже) дойде . . . разплакана . . . клекна до мен и само мълчахме . . . тя носеше цвете . . . не и беше за пръв път . . . и тя е имала силни чувства, а аз постъпих толкова гадно, все пак ми беше приятелка трябваше да и кажа, въпреки последствията . . . искам да поговоря с нея,искам да и кажа,че не е сама,искам да я подкрепя,но ми е неудобно,чувствам,че съм я предала,а ми тежи, че загубих него и не искам да загубя и нея,въпреки,че е късно . . . думите просто не можаха да излезнат,не можах да я погледна,просто станах и си отидох . . . отидох си от двамата,които обичах най-много,а и с двамата не можех да говоря . . . не знам дали написах темата,за да си излея каквото ми е или да пойскам съвет . . . но найстина не знам какво да правя . . .
п.с знам,че е дълго . . . благодаря,ако сте го изчели :)
п.с знам,че е дълго . . . благодаря,ако сте го изчели :)