uSmivKaLovE
08-04-2010, 10:37
След почти 2 години заедно се разделихме. Не е за пръв път, не знам за кой всъщност е, но знам, че ми е много гадно. От вчера рано сутринта не сме се чували, пък и сме си обещали повече да не се търсим. Случвало се и преди. Казвали сме си край окончателно, обещавали сме си да не се търсим, но никога не стваше така. Все се събирахме. Винаги се чувствах гадно. Тези раздели ме изтормозиха и сега се чувствам дори в пъти по-зле от преди.
От вчера нямаме никакъв контакт, а и този път се съмнявам той да ме потърси. От няколко часа ме е обзел един невероятен страх и желание да го потърся. А знам, че НЕ ТРЯБВА! На мен определено ми е много мъчно. Инициативата да се разделим не беше моя. Напротив. Положих много усилия да се получи, но накрая осъзнах, че май, когато се отдадеш напълно, никой няма да го оцени. Както и той не го направи. Яд ме е, разочарована съм от начина, по който постъпва всеки път при раздяла. Търсия лесния начин и обвинява мен за всичко.
Сега ще питате какво ли още очаквам да се случи, на какво ли се надявам. Ами честно казано и аз вече не мога да дам отговор на тези въпроси. И най-вече на този защо се чувствам като парцал след всяка раздяла.
Не знам какво да правя сега. Трудно ми е да знам, че всичко е приключило и знам, че трябва да е така. Чувството е ужасно. Сякаш съм безсилна и всичко ми напомня за хубавите моменти, а след това и за лошите.
Какво, по дяволите, ми става? Защо, имайки предвид всичките ужасни неща, които ми е причинил, аз искам да го видя? Да го потърся? Как да убедя себе си, че не трябва и е без смисъл?
От вчера нямаме никакъв контакт, а и този път се съмнявам той да ме потърси. От няколко часа ме е обзел един невероятен страх и желание да го потърся. А знам, че НЕ ТРЯБВА! На мен определено ми е много мъчно. Инициативата да се разделим не беше моя. Напротив. Положих много усилия да се получи, но накрая осъзнах, че май, когато се отдадеш напълно, никой няма да го оцени. Както и той не го направи. Яд ме е, разочарована съм от начина, по който постъпва всеки път при раздяла. Търсия лесния начин и обвинява мен за всичко.
Сега ще питате какво ли още очаквам да се случи, на какво ли се надявам. Ами честно казано и аз вече не мога да дам отговор на тези въпроси. И най-вече на този защо се чувствам като парцал след всяка раздяла.
Не знам какво да правя сега. Трудно ми е да знам, че всичко е приключило и знам, че трябва да е така. Чувството е ужасно. Сякаш съм безсилна и всичко ми напомня за хубавите моменти, а след това и за лошите.
Какво, по дяволите, ми става? Защо, имайки предвид всичките ужасни неща, които ми е причинил, аз искам да го видя? Да го потърся? Как да убедя себе си, че не трябва и е без смисъл?