ShtrudeL
08-05-2010, 12:58
Това не е завършено,но много искам да го завърша. ^^ Много му се радвам. <3 И понеже незавършено звучи гадно да кажем,че е първа част на нещото ми. ^^
Моля дамите да заемат местата си. Повтарям. Моля дамите да заемат местата си. След изтичане на петте минути господата се сменят. Мили дами ще имате картон с името,телефона и снимката на всеки кандидат. Нека Файф Дейт да започне сега!
---------------
Бяха около петнадесет маси с петнадесет различни жени. Номер пет. Номер пет беше първата,която трябваше да омая за пет минути. За пет минути не мога дори да прегледам сутрешният вестник.
-ъъм...Здравей! - казах.
-Здравей...Рон. - отвърна ми Тя прочитайки името ми в картона си. На снимки изглеждах по-добре,за това и не се очудих от очудването й.
-Е...имаме пет минути - усмихнах се геройски,докато гледах в деколтето й. -С какво се занимаваш? Как се казваш всъщност?
Тя ме изгледа. Хареса ме. Или поне така искаше да изглежда. И изглеждаше. Защо ме гледа така!?
-Така ли мислиш да ме впечатлиш? Виж Рон,можем да се опознаваме с глупави въпроси винаги,но наистина в момента не ме интересува каква кола караш,какво работиш или каква храна ядеш. Да,смятам че тези неща са важни,но наистина нямаме много време. Ще ти се обадя и ще излезем става ли?
3 минути
-Не! Не! - отвърнах убедително възмутен. -Искаш просто да ме отрежеш по-мило!
-О не,наистина мисля,че си...очарователен. -Тона й беше... присмиващ се. Как смее?!
2 минути
-А би ли правила секс с мен?
За мое очудване непознатата не се възмути,дори беше прекалено спокойна,а тайнственият й нищо не издаващ лик бе така секси..
-Да Рон. -Покъртително! Не се смути. Дори не изкриви устната си! Съвсем лека закачлива усмивчица. Дори това не ми даде. Погледна ме за толкова кратко и пленяващо,след което погледна извивките на ръцете си. Бях като хипнотизиран за части от секундата...Бях хипнотизиран стотици пъти за части от секундата. След което...
Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.
Това прозвуча възбуждащо. Но как бих сменил чаровницата,която стоеше срещу мен?
-Какво правиш? Трябва да станеш,за да заеме друг мястото ти.
-Така е. Ето ме. Вие сте номер пет,аз съм номер шест. Номер девет си отиде.
-Рон губиш времето на следващия. Махни се,ще ти се обадя.
-Защо ме наричате така? Аз съм плод на вашето въображение. Аз съм това,което искате да бъда. Признайте си,че ви привличам. Или не сте си ме представили достатъчно изграден...
-Не се прави на глупак.
2 минути
-Колко хора ще седнат на мястото ми мила моя? Колко пъти ще заемат мястото ми за пет минути и колко от тях ще ти кажат нещо,което не е свързано с мен? Николко,защото ще си толкова възбудена,че няма да ги изслушаш.
1 минута
-Ще задоволяваш мислите и желанията си...копнежите си с мисли за мен. И това ще ти хареса.
Тя ме гледаше. Този път беше направо втренчена в мен. След което извъртя глава сякаш й бяха щракнали с пръсти.
-Рон беше ми приятно.
И този път не получих усмивка.
Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.
Преместих се. Номер три,номер седем и номер едно не бяха особено очарователни. Как някой може да бъде достатъчно очарователен след номер пет? Дори не знаех името й. Оставаше само номер тринадесет. Седнах. Поздравих я и изобщо не я слушах. Беше доста по-възрастна лелка обичаща да говори. Придадох си вид на заинтересован колкото да не се обиди и просто чаках. Бяха най-дългите пет минути в живота ми. През две маси номер пет също се правеше на заинтересована пред номер четири. По дяволите беше толкова очарователна! Не беше красива,нито натрапчива. Беше просто адски очарователна и пленяваща! Не се притесних от останалите четиринадесет мъже,нито ме интересуваха останалите четиринадесет жени. Знаех,че ме иска,още повече аз нея.
-...И след като се разведох с втория си мъж се върнах в Мексико за...
Времето изтече! Надяваме се да сте открили своята сродна душа и да я запазите чиста. Нека винаги си спомняте...
-Беше ми приятно г-жо. - усмихнах се на възрастната лелка и тръгнах към изхода. Номер пет все още стоеше на своята маса. Мястото бе празно,а хората се разотиваха. Тя беше настръхнала и отново бе втренчена в нищото. Беше още по-привлекателна.
-Е мила ми номер пет...ще науча ли името ти или ще продължа да те наричам с число?
Тя продължи да гледа в една точка още няколко секунди,след което кожата й се успокои и ме погледна с влажен поглед.
-Аманда. Името ми е Аманда. Погледна ме. Продължи да ме гледа.
-Е Аманда...избра ли си номер?
-Всъщност, имаше доста добри попадения!
-О това е чудесно! Значи все пак бях номер десет,единадесет и всички останали? Имаш доста богата фантазия. Устните ми бяха ли устните на номер две? Какво ти каза номер едно, Аманда? Видях как ръцете на номер седем докоснаха твоите. Това бяха моите ръце нали Аманда?
Тя продължи да ме гледа и отново настръхна,а аз се давех във влажните й очи. Усетих как нещо вътре в мен искаше да излезе с все сила през кожата ми и за момент за вкочених. Тя остави топлината на устните си върху моите,след което клепачите й натежаха и нещото излизащо под кожата ми я привлече към пулса ми. Бяхме толкова опиянени един от друг,че за момент помислих,че кожата й се слива с моята.
-Е Аманда...ще ми отделиш ли пет минути от времето си? Нека бъда номер двадесет и две и номер седемдесет и осем,или номер сто. Нека бъда пощалbона,който ти намига сутрин или ръцете на доставчика на пица подаващи се през вратата. Нека бъда одеалото,което докосва кожата ти и шалът,който целува врата ти. Позволи ми да живея във фантазиите ти.
-Кой си ти? - Усмивка. Получих усмивка.
-Хаха...Аманда...Признай си,че докато сядаха нови и нови мъже на мястото ми си представяше мен. Ти ме искаш,аз те искам. Не вярвам в съдбата и не обвинявам нея,че те срещнах,но ние можем да управляваме случващото се и ничия съдба няма да е достатъчно силна,за да ни спре.
-Не Рон. Не мога да си позволя да обичам. Никога до сега не съм го правила. - Усмивка. Отново получих усмивка. Тя имаше толкова властен вид...на жена,която не би си позволила да изпитва ненужни и негативни емоции.
-Но аз не искам да ме обичаш. И аз не те обичам. Просто се отдай на момента. Дай ми петте минути на всички четиринадесет мъже от днес и после ако пожелаеш ме забрави.
-Вече го правя Рон. Вече го правя.
Никога не съм вярвал,че една маса може да бъде толкова удобна особено когато на нея се разливат тържествено извивките на тялото на Аманда. Оказа се,че са ни заключили в сградата и трябваше да пренощуваме там. Разбира се това беше добре за мен и Аманда. На сутринта се събудих от гласа на говорителката на групата.
-Добре дошли в Солипс!
Наоколо всичко беше променено. Имаше странно красиви орнаменти,всичко беше в златисто и бяло,а на от тавана висеше огромен полилей.
-Имате правото да променяте всичко,освен умората.
Чувствах се замаян. Представих си как огромния кристален полилей размазва ръководителката на групата. И той наистина падна. Пода беше толкова сух. Започна да се пропуква,а Аманда се появи из зад мраморната колона,която се появи миг преди Аманда. Беше също толкова красива колкото беше и вчера. Дори повече! Тя ме искаше дори повече от мен. В този момент почувствах,че не я искам толкова много. Сградата на Солипс започна да се руши. Рушеше се и всичките останки,картини,основи и колони се издигаха нагоре. Останах сам. Пред мен имаше само легло с часовник на него. Нямаше циферблат. Или по-точно имаше само пет минути. Всички останали чертички и числа липсваха. Беше толкова празен и чакаше просто някой,който да заеме мястото им.
Моля дамите да заемат местата си. Повтарям. Моля дамите да заемат местата си. След изтичане на петте минути господата се сменят. Мили дами ще имате картон с името,телефона и снимката на всеки кандидат. Нека Файф Дейт да започне сега!
---------------
Бяха около петнадесет маси с петнадесет различни жени. Номер пет. Номер пет беше първата,която трябваше да омая за пет минути. За пет минути не мога дори да прегледам сутрешният вестник.
-ъъм...Здравей! - казах.
-Здравей...Рон. - отвърна ми Тя прочитайки името ми в картона си. На снимки изглеждах по-добре,за това и не се очудих от очудването й.
-Е...имаме пет минути - усмихнах се геройски,докато гледах в деколтето й. -С какво се занимаваш? Как се казваш всъщност?
Тя ме изгледа. Хареса ме. Или поне така искаше да изглежда. И изглеждаше. Защо ме гледа така!?
-Така ли мислиш да ме впечатлиш? Виж Рон,можем да се опознаваме с глупави въпроси винаги,но наистина в момента не ме интересува каква кола караш,какво работиш или каква храна ядеш. Да,смятам че тези неща са важни,но наистина нямаме много време. Ще ти се обадя и ще излезем става ли?
3 минути
-Не! Не! - отвърнах убедително възмутен. -Искаш просто да ме отрежеш по-мило!
-О не,наистина мисля,че си...очарователен. -Тона й беше... присмиващ се. Как смее?!
2 минути
-А би ли правила секс с мен?
За мое очудване непознатата не се възмути,дори беше прекалено спокойна,а тайнственият й нищо не издаващ лик бе така секси..
-Да Рон. -Покъртително! Не се смути. Дори не изкриви устната си! Съвсем лека закачлива усмивчица. Дори това не ми даде. Погледна ме за толкова кратко и пленяващо,след което погледна извивките на ръцете си. Бях като хипнотизиран за части от секундата...Бях хипнотизиран стотици пъти за части от секундата. След което...
Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.
Това прозвуча възбуждащо. Но как бих сменил чаровницата,която стоеше срещу мен?
-Какво правиш? Трябва да станеш,за да заеме друг мястото ти.
-Така е. Ето ме. Вие сте номер пет,аз съм номер шест. Номер девет си отиде.
-Рон губиш времето на следващия. Махни се,ще ти се обадя.
-Защо ме наричате така? Аз съм плод на вашето въображение. Аз съм това,което искате да бъда. Признайте си,че ви привличам. Или не сте си ме представили достатъчно изграден...
-Не се прави на глупак.
2 минути
-Колко хора ще седнат на мястото ми мила моя? Колко пъти ще заемат мястото ми за пет минути и колко от тях ще ти кажат нещо,което не е свързано с мен? Николко,защото ще си толкова възбудена,че няма да ги изслушаш.
1 минута
-Ще задоволяваш мислите и желанията си...копнежите си с мисли за мен. И това ще ти хареса.
Тя ме гледаше. Този път беше направо втренчена в мен. След което извъртя глава сякаш й бяха щракнали с пръсти.
-Рон беше ми приятно.
И този път не получих усмивка.
Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.
Преместих се. Номер три,номер седем и номер едно не бяха особено очарователни. Как някой може да бъде достатъчно очарователен след номер пет? Дори не знаех името й. Оставаше само номер тринадесет. Седнах. Поздравих я и изобщо не я слушах. Беше доста по-възрастна лелка обичаща да говори. Придадох си вид на заинтересован колкото да не се обиди и просто чаках. Бяха най-дългите пет минути в живота ми. През две маси номер пет също се правеше на заинтересована пред номер четири. По дяволите беше толкова очарователна! Не беше красива,нито натрапчива. Беше просто адски очарователна и пленяваща! Не се притесних от останалите четиринадесет мъже,нито ме интересуваха останалите четиринадесет жени. Знаех,че ме иска,още повече аз нея.
-...И след като се разведох с втория си мъж се върнах в Мексико за...
Времето изтече! Надяваме се да сте открили своята сродна душа и да я запазите чиста. Нека винаги си спомняте...
-Беше ми приятно г-жо. - усмихнах се на възрастната лелка и тръгнах към изхода. Номер пет все още стоеше на своята маса. Мястото бе празно,а хората се разотиваха. Тя беше настръхнала и отново бе втренчена в нищото. Беше още по-привлекателна.
-Е мила ми номер пет...ще науча ли името ти или ще продължа да те наричам с число?
Тя продължи да гледа в една точка още няколко секунди,след което кожата й се успокои и ме погледна с влажен поглед.
-Аманда. Името ми е Аманда. Погледна ме. Продължи да ме гледа.
-Е Аманда...избра ли си номер?
-Всъщност, имаше доста добри попадения!
-О това е чудесно! Значи все пак бях номер десет,единадесет и всички останали? Имаш доста богата фантазия. Устните ми бяха ли устните на номер две? Какво ти каза номер едно, Аманда? Видях как ръцете на номер седем докоснаха твоите. Това бяха моите ръце нали Аманда?
Тя продължи да ме гледа и отново настръхна,а аз се давех във влажните й очи. Усетих как нещо вътре в мен искаше да излезе с все сила през кожата ми и за момент за вкочених. Тя остави топлината на устните си върху моите,след което клепачите й натежаха и нещото излизащо под кожата ми я привлече към пулса ми. Бяхме толкова опиянени един от друг,че за момент помислих,че кожата й се слива с моята.
-Е Аманда...ще ми отделиш ли пет минути от времето си? Нека бъда номер двадесет и две и номер седемдесет и осем,или номер сто. Нека бъда пощалbона,който ти намига сутрин или ръцете на доставчика на пица подаващи се през вратата. Нека бъда одеалото,което докосва кожата ти и шалът,който целува врата ти. Позволи ми да живея във фантазиите ти.
-Кой си ти? - Усмивка. Получих усмивка.
-Хаха...Аманда...Признай си,че докато сядаха нови и нови мъже на мястото ми си представяше мен. Ти ме искаш,аз те искам. Не вярвам в съдбата и не обвинявам нея,че те срещнах,но ние можем да управляваме случващото се и ничия съдба няма да е достатъчно силна,за да ни спре.
-Не Рон. Не мога да си позволя да обичам. Никога до сега не съм го правила. - Усмивка. Отново получих усмивка. Тя имаше толкова властен вид...на жена,която не би си позволила да изпитва ненужни и негативни емоции.
-Но аз не искам да ме обичаш. И аз не те обичам. Просто се отдай на момента. Дай ми петте минути на всички четиринадесет мъже от днес и после ако пожелаеш ме забрави.
-Вече го правя Рон. Вече го правя.
Никога не съм вярвал,че една маса може да бъде толкова удобна особено когато на нея се разливат тържествено извивките на тялото на Аманда. Оказа се,че са ни заключили в сградата и трябваше да пренощуваме там. Разбира се това беше добре за мен и Аманда. На сутринта се събудих от гласа на говорителката на групата.
-Добре дошли в Солипс!
Наоколо всичко беше променено. Имаше странно красиви орнаменти,всичко беше в златисто и бяло,а на от тавана висеше огромен полилей.
-Имате правото да променяте всичко,освен умората.
Чувствах се замаян. Представих си как огромния кристален полилей размазва ръководителката на групата. И той наистина падна. Пода беше толкова сух. Започна да се пропуква,а Аманда се появи из зад мраморната колона,която се появи миг преди Аманда. Беше също толкова красива колкото беше и вчера. Дори повече! Тя ме искаше дори повече от мен. В този момент почувствах,че не я искам толкова много. Сградата на Солипс започна да се руши. Рушеше се и всичките останки,картини,основи и колони се издигаха нагоре. Останах сам. Пред мен имаше само легло с часовник на него. Нямаше циферблат. Или по-точно имаше само пет минути. Всички останали чертички и числа липсваха. Беше толкова празен и чакаше просто някой,който да заеме мястото им.