OhMyGoodness
08-06-2010, 20:45
Имам много гаден проблем :( Живота ми е ужасен :( На 17 години съм, но не живея като 17-годишна, а като някое малко, наивно детенце, без никакви социални контакти. Не съм се изградила като личност, нямам личностнот :( затова може би съм отритната от хората. Просто не мога да се справя с общуването с тях, не мога да им направя впечатление, не съм им достатъчно интересна. По едно време реших, че не е нужно да се опитвам да се харесам на хората, които са около мен, и просто спрях да комуникирам с тях, докато не намеря такива, каквито биха ме приели такава, каквато съм. Но живея в малък град, а годините минаваха и сега съм на 17 без приятели, без личностност, без социално обкръжение. За тези 17 години не успях да изградя своя идентичност и не се научих да се справям с хората. А от тяхна страна срещам само омраза (като се замисля хората са много гадни). Рядко се срещат добри индивиди. А ако ги срещна незнам как да спечеля доверието им.
И естествено ще подкрепя думите си с пример: Направих опит да си намеря работа за лятото. Видях една обява и се обадих. Говорих с човека и си уредихме среща. Когато се срещнахме, той ми обясни за какво сатва въпрос, а аз, тъпачката, не знаех как да се държа, какво да кажа и т.н. И естествено не го впечатлих, не ми се обади на другия ден, както ми каза, но нормално това си и очаквах. И не си мислете че е само това. Преди няколко дни едно момче се поинтересува от мен, писахме си и след 3 дни излязохме. Беше УЖАСНО!!! Когато си писахме нямах никакви проблеми с комуникацията, но като бях с него направо незнам какво ми стана. Никак не вървеше разговора- той беше готин, а аз нямах какво да кажа, нищо не се сещах и само се смеех на шегите му или се усмихвах свенливо. Не се срещнахме отново ( макар че се засичахме 3-4 пъти по града и само си махахме), но в продължение на 2 седмици си писахме. Докато днес не го видях с друго момиче :( И това преля чашата. Не обвинявам него, той не е виновен че аз съм тъпа. Тогава реших че имим нужда от ПОМОЩ!
Скоро ще навляза в истинския свят и ако не успея да се променя и не успея да се науча сама да се справям с всичко, ще свърша в някоя канавка, без да съм постигнала нищо, без пари, семейство и приятели, без кариера... и всичко това преди да съм снавършила 30! Не си мислете че съм някоя самоубийца - не съм. Напротив искам да живея и да опитам от всичко хубаво на този свят. И силно вярвам, че има светлина в тунела, просто някой трябва да ми помогне да намеря пътя към нея, да се променя и да осмисля дните си на тази земя, която толкова обичам... Затова горещо ви моля: ПОМОГНЕТЕ МИ!!! Дайте ми съвети как да се променя, да стана и аз човек, интересен и забавен може би малко луд, но обичан от всички, да намеря и аз своето място под слънцето!
Слагай с една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka
И естествено ще подкрепя думите си с пример: Направих опит да си намеря работа за лятото. Видях една обява и се обадих. Говорих с човека и си уредихме среща. Когато се срещнахме, той ми обясни за какво сатва въпрос, а аз, тъпачката, не знаех как да се държа, какво да кажа и т.н. И естествено не го впечатлих, не ми се обади на другия ден, както ми каза, но нормално това си и очаквах. И не си мислете че е само това. Преди няколко дни едно момче се поинтересува от мен, писахме си и след 3 дни излязохме. Беше УЖАСНО!!! Когато си писахме нямах никакви проблеми с комуникацията, но като бях с него направо незнам какво ми стана. Никак не вървеше разговора- той беше готин, а аз нямах какво да кажа, нищо не се сещах и само се смеех на шегите му или се усмихвах свенливо. Не се срещнахме отново ( макар че се засичахме 3-4 пъти по града и само си махахме), но в продължение на 2 седмици си писахме. Докато днес не го видях с друго момиче :( И това преля чашата. Не обвинявам него, той не е виновен че аз съм тъпа. Тогава реших че имим нужда от ПОМОЩ!
Скоро ще навляза в истинския свят и ако не успея да се променя и не успея да се науча сама да се справям с всичко, ще свърша в някоя канавка, без да съм постигнала нищо, без пари, семейство и приятели, без кариера... и всичко това преди да съм снавършила 30! Не си мислете че съм някоя самоубийца - не съм. Напротив искам да живея и да опитам от всичко хубаво на този свят. И силно вярвам, че има светлина в тунела, просто някой трябва да ми помогне да намеря пътя към нея, да се променя и да осмисля дните си на тази земя, която толкова обичам... Затова горещо ви моля: ПОМОГНЕТЕ МИ!!! Дайте ми съвети как да се променя, да стана и аз човек, интересен и забавен може би малко луд, но обичан от всички, да намеря и аз своето място под слънцето!
Слагай с една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka