PDA

View Full Version : Имам проблем с общуването



OhMyGoodness
08-06-2010, 21:45
Имам много гаден проблем :( Живота ми е ужасен :( На 17 години съм, но не живея като 17-годишна, а като някое малко, наивно детенце, без никакви социални контакти. Не съм се изградила като личност, нямам личностнот :( затова може би съм отритната от хората. Просто не мога да се справя с общуването с тях, не мога да им направя впечатление, не съм им достатъчно интересна. По едно време реших, че не е нужно да се опитвам да се харесам на хората, които са около мен, и просто спрях да комуникирам с тях, докато не намеря такива, каквито биха ме приели такава, каквато съм. Но живея в малък град, а годините минаваха и сега съм на 17 без приятели, без личностност, без социално обкръжение. За тези 17 години не успях да изградя своя идентичност и не се научих да се справям с хората. А от тяхна страна срещам само омраза (като се замисля хората са много гадни). Рядко се срещат добри индивиди. А ако ги срещна незнам как да спечеля доверието им.

И естествено ще подкрепя думите си с пример: Направих опит да си намеря работа за лятото. Видях една обява и се обадих. Говорих с човека и си уредихме среща. Когато се срещнахме, той ми обясни за какво сатва въпрос, а аз, тъпачката, не знаех как да се държа, какво да кажа и т.н. И естествено не го впечатлих, не ми се обади на другия ден, както ми каза, но нормално това си и очаквах. И не си мислете че е само това. Преди няколко дни едно момче се поинтересува от мен, писахме си и след 3 дни излязохме. Беше УЖАСНО!!! Когато си писахме нямах никакви проблеми с комуникацията, но като бях с него направо незнам какво ми стана. Никак не вървеше разговора- той беше готин, а аз нямах какво да кажа, нищо не се сещах и само се смеех на шегите му или се усмихвах свенливо. Не се срещнахме отново ( макар че се засичахме 3-4 пъти по града и само си махахме), но в продължение на 2 седмици си писахме. Докато днес не го видях с друго момиче :( И това преля чашата. Не обвинявам него, той не е виновен че аз съм тъпа. Тогава реших че имим нужда от ПОМОЩ!
Скоро ще навляза в истинския свят и ако не успея да се променя и не успея да се науча сама да се справям с всичко, ще свърша в някоя канавка, без да съм постигнала нищо, без пари, семейство и приятели, без кариера... и всичко това преди да съм снавършила 30! Не си мислете че съм някоя самоубийца - не съм. Напротив искам да живея и да опитам от всичко хубаво на този свят. И силно вярвам, че има светлина в тунела, просто някой трябва да ми помогне да намеря пътя към нея, да се променя и да осмисля дните си на тази земя, която толкова обичам... Затова горещо ви моля: ПОМОГНЕТЕ МИ!!! Дайте ми съвети как да се променя, да стана и аз човек, интересен и забавен може би малко луд, но обичан от всички, да намеря и аз своето място под слънцето!

Слагай с една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka

petrunka
08-07-2010, 08:23
Може би ти просто не искаш да загубиш себе си, детското у себе си, но по този начин, по който си задала темата трудно може да ти се даде точен отговор, защото не си пояснила какви са ти разбиранията и възгледите ти за правилен живот. Защото ако смяташ, че това са цигарите, алкохола и наркотиците, както и шумните младежки компании, то тогава не си права. Със сигурност имаш някакви интереси, със сигурност правиш нещо, а не гледаш само в една точка, но не казваш нищо за това. Сподели спокойно какво те вълнува, може да намериш някой с общи гледни точки :)
Може би ще е добре да потърсиш специалист-психолог, който ако не друго, поне ще ти даде съвет...
Може да заминеш някъде на почивка, сама, без родители и познати за няколко дена, с организирана група, на такива места хората се сближават до известна степен и накрая ще вземеш адресите им, за да си поддържаш връзка..
Но да знаеш, че това, което ти давам са само идеи, а не ти казвам "Направи това и това и животът ти ще стане песен". Изчакай и други мнения и направи това, което ти сметнеш за добре(пак ти казвам пиенето, пушенето и шумните компании не са най-добрият изход)

LipSy
08-07-2010, 11:27
Има и такива моменти от живота, но човек в никакъв случей не трябва да се отказва да направи следващата крачка в живота си. При теб просто този момент продължава доста дълго, вече няколко години както ти казваш. Не трябва да мислиш, че всички хора са гадни и че добрите са само индивиди! Ти просто си попаднала в такава среда, а и както казваш живееш в малък град. Скоро ще навършиш пълнолетие и може би ще се преместиш в някой друг град. Той обаче ще ти се стори като нов свят. Ето го проблемът ти! Трябва да се промениш кажи-речи коренно. Отпусни се малко, контактувай повече с родителите си, провеждай разговори с майка си... Все пак тя със сигурност има много повече опит и до сега се е срещала с най-различни хора. Тя може би ще ти даде съвети как можеш да си подобрищ отношението и настроението. Все някога трябва да се поотпуснеш малко и да се отвориш (така както се казва). Когато започнеш да работиш ще се срещнеш с нови хора и съответно с различни характери. Тогава ще си избереш приятели! :) Лошото е че си загубила доста от тийнейджърските си години в чакане. Това време едва ли ще се върне някога, за което аз много съжелявам! :( Но ти трябва да бъдеш оптимист! Това е най-важното сега за теб. Ако пък нещата въобще не потръгнат се обърни към някой психолог. Той вече би трябвало да ти помогне много! :) УСПЕХ!!! :-)

Tiin
08-07-2010, 12:27
Сега си на 17.Доколкото разбрах живееш в малък град!Скоро ще отидеш в университет (ако желаеш разбира се).И ти препоръчвам да отидеш в някой по-голям град (ако родителите ти имат възможност).Там ще има толкова много хора,че поне с някой трябва да си допаднеш :).И ще се отракаш много бързо.Хайде,късмет :))

Claymore
08-07-2010, 17:08
Глупости приказвате... :?
Който не го е преживял няма как да разбере. Майка й няма да и помогне с нищо...най-много да я критикува, че "се прави на луда". Има много хора като теб. Те не са срамежливи просто имат проблем с общуването. На такива хора им трябва ръка. Толкова много време съм седяла и съм наблюдавала различни примери за човешката психика... Както казах един голям старт ще им даде самочувствие. Рушах социялния си живот всеки ден по абсолютно същият начин когато осъзнах, че дори и да изръся някоя простотия хората ще се чувстват спокойни като не са били те и щом видят, че не ми дреме това ще им даде кураж...
А като краен съвет ще ти дам това: независимо с кой си опитай се да започнеш първа разговора...няма какво да се случи, едва ли ще изръсиш нещо от сорта на "О, Боже мой, носа ти прилича на равнина в която са се забили 2 метеорида и са направили гигандски дупки!" вместо едно "Здрасти!" :)

FlowerPower
08-07-2010, 17:41
Авторке, ти опитваш ли се наистина да общуваш? Защото много често (почти винаги) човек сам си поставя бариери! Имам чувството, че се притесняваш, че хората няма да те харесат и затова се... спичаш. Но ако мълчиш като пукал също няма да те харесат. Казваш, че рядко се намират хора, които могат да те приемат... Помисли си дали не грешиш за тях. Възможно е и сама да се отдръпваш. Примерите, които даде, се дължат единствено на психиката ти. Повярвай, не си ни най-малко безинтересна! Момчето, което е пожелало да се срещнете, както и работодателят... Ти сама се ограничаваш, убедена си, че няма какво да кажеш и така става! Вземи си някоя книжка за позитивно мислене или придобиване на увереност. И знай, че ако наистина се опитваш, накрая ще получиш каквото искаш!

n3zabrawiimaa
08-07-2010, 19:07
Намери си някой,който да те отрака! Ако имаш малко по-голяма от тебе сестра ще е иделано. Ако пък не,можеш да поработиш над общуването, примерно пред огледалото. :?

Claymore
08-07-2010, 19:15
примерно пред огледалото. :?

Огледало? Я застани ти пред огледалото и започни да си говориш сама. Дали и без никой да те гледа няма да се изчервиш!?

vjd91
09-10-2012, 05:35
razbiram te na balno za6toto i az sam sa6tata no moito polojenie drugo az sam s uvreden sluh i dvete u6i ne 4uvam ot malka i sega sam na 21g sam bez priqteli tori sam s zatvorena ne rabotq 6tot nikade ne izkat s telk tova e edin dokument koito pi6e moite problemi i taka zatva te razbiram na balno mn :(

Amore-Mio*
09-11-2012, 13:30
Вдигни си самочувствие и се изправи вече пред трудностите, които са ти на пътя и ти се пречкат, а ти се предаваш още в началото. Разни хора - разни идеали. Не можеш да кажеш, че никой не те харесва и те мразят. Изправи се пред тях. Отстоявай мнението си. Знай каква си ти самата. Не очаквай от едно нищо нещата да се получат и вече да си обградена от приятели. Нужно е да положиш усилия. А като се жалваш във форуми - няма да постигнеш това, което искаш. Вземи се в ръце. Не можеш да не знаеш каква си, да нямаш елементарна обща култура, за да можеш да общуваш. Махни тая притеснителност и свенливост. Ниското самочувствие - също. Бъди уверена в себе си, имай си уважение. Защото, когато хората забележат себе-омразата ти - избиват комплекси, защото виждат, че няма да им се изправиш, защото ще ги сметнеш за прави. Нищо, че не са. Всеки си е уникален по свой си начин, ти - също. Просто излез от тая черупка и разбий стените около себе си.