nqkoi45
08-08-2010, 12:32
Здравей, дневниче...
Когато го видя нещо трепва в мен,корема ми се
свива и боли отвътре ужасно... Коленете ми, не
ги чувствам и едвам стоя права, блестят очите
ми, започвам да дишам тежко и в този момент
нямам никакви загрижености, просто забравям
всичко... Може в този момент да му изглеждам
доста смешно, но така се случва.
Сърцето ми бие сякаш съм бягала четири
километра без почивка и треперя... това е
просто страхотно изживяване... Крачка по
крачка се приближавам към него и още по-
разсеяна ставам, с малката част останала от
съзнанието ми започвам да си оправям
прическата, дрешките и всичко... пак се забравям.
Вече има три стъпки по между ни, първата я
правя аз, втората ти, но има още една... Сега,
само стъпка ни дели, а кой ще я направи? След
теб е мой ред, но не ... не мога стъпилата да съм
аз... А той? Дали ще стъпи? Ако го направи,
това означава много за мен, че ме харесва,
обича и още много такива... А ако не? Нима
една стъпка ще дели нашият разговор? Но не,
няма да стъпя аз.
Поглеждам другаде, разсейвам се, трябва да
върна съзнанието си... но колко много недовършени
изречения... нееее, да се върнем към темата...
А неговият ум говори ли толкова много? Какво
ли си мисли за мен? Разказва ли за мен с приятелите
си, че съм хубава, забавна? Нищо общо, вече е време...
хееейй, почакай, не сега..
-Здрасти.
-Ъмм.. здрасти. Как си?
-Добре, а ти?
-Добре, даже супер. Благодаря!
Оо... той ме поздрави, не ме е забравил, ами сега?
-Искаш ли да седнем?
-Да, може.
И прочие, и прочие...
Прибирам се вкъщи, не се случи нищо, но и това
е нещо... Не ми излиза от главата...
Колко е хубав и чаровен, а дали той мисли
същото за мен?
Вкъщи съм, не искам да се къпя, искам дъха му
да остане по мен... Ох, колко му мисля...
Ех,сега? Дали ще се видим още веднъж?
Може би другата седмица или по-другата?
Дови вече ми липства... Но все пак съм щастлива,
че следваща или по-следващата или по-нататък
ще усетя отново онази закачлива болка, ще видя
онази смешна бемка на носа му,черните му
впленяващи очи и неустоимите предизвикателни
устни.
Дали сега и той си мисли за мен или отдавна е
започнал да сънува други момичета, които са
по-хубави от мен? Ох, толкова е сладък...
А онова чувство какво ли е? Не, не може да съм
болна, не е и глад... Прилича на онова чувство,
което се появява когато тати ме прегърне,
но не, не е това, то е още по-хубаво...
Надявам се винаги да изпитвам това чувство,
не само аз, но и другите... И кака, и бати,
и най-добрата ми приятелка Стели...
Да го харесат и те да го пожелаят на другите...
Нека целият свят поне веднъж изпита това
чувство, защото е невероятно, а моят черноочко
е още по-невероятен.
Лека нощ,дневниче!
Това е нещо като извадка от дневник и незнам що го пускам, може би щото ме кефи.. ;д или искам да чуя как звучи отстрани и искам мнения ...
Когато го видя нещо трепва в мен,корема ми се
свива и боли отвътре ужасно... Коленете ми, не
ги чувствам и едвам стоя права, блестят очите
ми, започвам да дишам тежко и в този момент
нямам никакви загрижености, просто забравям
всичко... Може в този момент да му изглеждам
доста смешно, но така се случва.
Сърцето ми бие сякаш съм бягала четири
километра без почивка и треперя... това е
просто страхотно изживяване... Крачка по
крачка се приближавам към него и още по-
разсеяна ставам, с малката част останала от
съзнанието ми започвам да си оправям
прическата, дрешките и всичко... пак се забравям.
Вече има три стъпки по между ни, първата я
правя аз, втората ти, но има още една... Сега,
само стъпка ни дели, а кой ще я направи? След
теб е мой ред, но не ... не мога стъпилата да съм
аз... А той? Дали ще стъпи? Ако го направи,
това означава много за мен, че ме харесва,
обича и още много такива... А ако не? Нима
една стъпка ще дели нашият разговор? Но не,
няма да стъпя аз.
Поглеждам другаде, разсейвам се, трябва да
върна съзнанието си... но колко много недовършени
изречения... нееее, да се върнем към темата...
А неговият ум говори ли толкова много? Какво
ли си мисли за мен? Разказва ли за мен с приятелите
си, че съм хубава, забавна? Нищо общо, вече е време...
хееейй, почакай, не сега..
-Здрасти.
-Ъмм.. здрасти. Как си?
-Добре, а ти?
-Добре, даже супер. Благодаря!
Оо... той ме поздрави, не ме е забравил, ами сега?
-Искаш ли да седнем?
-Да, може.
И прочие, и прочие...
Прибирам се вкъщи, не се случи нищо, но и това
е нещо... Не ми излиза от главата...
Колко е хубав и чаровен, а дали той мисли
същото за мен?
Вкъщи съм, не искам да се къпя, искам дъха му
да остане по мен... Ох, колко му мисля...
Ех,сега? Дали ще се видим още веднъж?
Може би другата седмица или по-другата?
Дови вече ми липства... Но все пак съм щастлива,
че следваща или по-следващата или по-нататък
ще усетя отново онази закачлива болка, ще видя
онази смешна бемка на носа му,черните му
впленяващи очи и неустоимите предизвикателни
устни.
Дали сега и той си мисли за мен или отдавна е
започнал да сънува други момичета, които са
по-хубави от мен? Ох, толкова е сладък...
А онова чувство какво ли е? Не, не може да съм
болна, не е и глад... Прилича на онова чувство,
което се появява когато тати ме прегърне,
но не, не е това, то е още по-хубаво...
Надявам се винаги да изпитвам това чувство,
не само аз, но и другите... И кака, и бати,
и най-добрата ми приятелка Стели...
Да го харесат и те да го пожелаят на другите...
Нека целият свят поне веднъж изпита това
чувство, защото е невероятно, а моят черноочко
е още по-невероятен.
Лека нощ,дневниче!
Това е нещо като извадка от дневник и незнам що го пускам, може би щото ме кефи.. ;д или искам да чуя как звучи отстрани и искам мнения ...