Връзка от разстояние

[TheVampireGirl]

Знам, че има много такива теми, знам че мненията на повечето от вас ще бъдат "Няма смисъл - откажи се", знам и че едва ли някой ще успее да ми помогне с нещо, но просто исках да си кажа това, което ме мъчи. Приятели, с които да споделям нямам за това реших да го напиша тук с надеждата, че поне малко ще ми олекне, защото в момента се чувствам толкова празна отвътре, че чак не мога да намеря думи да го опиша...

С моят приятел се познаваме от 1 година и няколко месеца. Запозна ни един наш общ приятел, но по скайп. От различни градове сме и първоначално доста време само си писахме, а постопенно започнахме да се чуваме и по телефона. Не бях преживяла все още раздялата сбившото си гадже и в началото приемах всичко на шега и изобщо не съм си и представяла, че от един скайп-чат би могло да излезе нещо по-сериозно... Започнахме да си пишем толкова много, че след 1 месец и двамата имахме чувството, че се познаваме от години и че си знаем и майчиното мляко. Усетих, че започвам да се влюбвам и се уплаших от повторно нараняване - точно и за това не исках да се виждаме докато не се успокой малко и не се убедя, че няма да бъда отново наранена. Имали сме моменти, в които много сме се карали и сме си казвали, че приключваме вече с тази виртуална простотия, но след 2 часа макс си търсехме отново и всичко продължаваше постарому. Най-накрая се реших и се видяхме. Всичко беше повече от перфектно, на пук на моите песимистични мисли, че всичко ще пропадне и ще се развали... Той ми дойде на гости за 3 дни. Изкарахме си невероятно. Никога няма да я забравя тази първа среща, защото тогава се чувствах истински щастлива. И тук идва и проблема... Всичко е страхотно, когато сме заедно - забравям за всички проблеми и имам чувството, че света спира да се върти... стига ми само да знам, че е до мен и ме прегръща и нищо друго няма значение... И така до момента, в който трябва да го изпратя на автобуса за Русе :( Всеки път, когато се разделяме имам чувството, че част от сърцето ми си заминава с него... Докато сме заедно съм на седмото небе, а после усещам една празнина, една липса... Сякаш някой ми е изтръгнал сърцето и отвътре няма нищо... Много е трудно, но знам, че нито аз, нито той ще се откажем, защото това, което съществува между нас е прекалено силно и истинско. Няма да се предадем, но тези моменти, в които се разделяме направо ме убиват... Стоя и плача, спомням си за хубавите ни моменти и се опитвам да се успокоявам с думите, че след 1 месец пак ще го видя, но нищо не помага... Сякаш липсата му ме изпълва изцяло и блокира и най-малкия шанс да се почувствам по-добре... Аз съм от София, той е от Русе и разстоянието не е никак малко - няма как да се виждаме вяска седмица и за сега се стараем поне веднъж в месеца, но не ми стига... Искам да съм дененощно в прегръдките му :( И на него му е трудно въпреки че не го показва много... Няколко пъти се е случвало да се просълзява по телефона и да ми казва, че му липсвам страшно много и иска да е при мен, но на този етап това е невъзможно... По-натам...в бъдеще... ако нещата между нас са все още на мястото си най-вероятно ще се стигне до съвместно съжителство, но как да убия тая празнота до тогава? :(

Съжалявам за изгубеното време... както казах просто исках да споделя с малката надежда, че ще се почувствам по-добре... Благодаря на всимки, които ще го прочетат!

[MissBianka]

честно казано не ми изглежда толкова трудно нещата между вас да продължат - имам предвид че вие се виждате един път в месеца,а за връзка от разстояние това никак не е малко!има хора които които се виждат много по рядко-учене в различни университети ги разделя например, други хора се виждат и един път в годината защото единия например е заминал в чужбина и се връща много рядко, и мисълта ми е че дори и в такива случаи хората остават заедно с години. самата аз съм имала връзка от разстояние, която продължи 7 месеца и за това време сме се виждали само 3 пъти за по 2 дена горе долу и пак нямах намерение да се отказвам. а при вас щом има перспектива в бъдеще да се съберете на едно място-още по хубаво!от това което разказваш ми изглежда че наистина много държите един на друг, а в такъв случай не би трябвало разстоянието да е проблем(и пак да кажа че виждането един път в месеца си е направо перфектно). така че изобщо не се отчайвай,не се чувствай нещастна, мисли за хубавите моменти които ви предстоят когато се видите и за вероятността в бъдеще да сте постоянно заедно.Защото както казва най-добрата ми приятелка-любовта не е само в целувките и прегръдките и излизането на кафе(тоест когато сте физически заедно), а е в това да знаеш че има някой който обичаш и който те обича и независимо от разстоянието да знаеш че не си сама! Не се предавай ! Желая ти успех и много да се обичате!

П.С. съжелявам че стана малко дългичко, доста се поувлякох :oops:

[PoRcHeTaTa1]

Ами според мен щом се обичате ще сте заедно и няма да позволите на разтоянието да ви раздели.... аз напално те подкрепям бори се за любовта си УСПЕХ !!!!!

[Shamrock]

Т. 5
Punisherrr

[partychild]

Имах такава връзка 3 години и 4 месеца ...имахме цел да отида в София при него да уча и т.н но почнахме да се приемаме за даденост и моите чувства изстинаха...не го позволявайте това при вас...с постоянство всичко се постига ..успех ви желая не се предавайте :)

[Backspace93]

Интересно ми е на колко сте години :)
Ако ти разкажа мойта история, ще ти се стори, че вашето си е мнооого розово. :D Ама аз не съм чак толкова романтична и чувствителна натура, че да рева за моя. Не съм го виждала от 1 година, няма да го видя и още една, ама времето без него минава тооолкова бързо, когато се огледах, вече бях свършила 10ти клас, сега и лятната почти свърши, вярвам, че и 11ти клас ще мине мигновенно и той ще си дойде най-после. Хубавото във всичко тва е, че той е затворен (не е в затвора ;д;д), слуша команди и изпълнява, не изневерява 8-) Пък ако сте големи, по 17-18-19, малко още ви остава, ще се съберете. Не мисли какво е сега, а кво ще бъде, аз мисля за това, че искам да сме заедно след някоя и друга година, а не за това, че не съм го виждала от тооолкова време. Нямахме избор, нямате избор и вие. С компромиси всичко ще постигнете, с търпение-също 8) Дори и да сте заедно, пак ще си намериш пречка някаква, винаги ги има, просто си живей, примири се, че е така и по друг начин не може да бъде и така. Айде, успех :-o

[amnessia]

Аз също имам връзка от разстояние,но не е толкова много разстоянието 100 км.Случайно той ме намери в скайп аз си нямах приятел,той ходеше с някакво момиче там.Започнахме да си пишем всеки ден след месеци разговаряхме вече по телефона.Така продължихме 1 година ии миналото лято август реши да дойде.Видяхме се нарадвахме се,тръгна си..най- трудното предстоеше.Виждахме се след това в месеца по 2-3 пъти и така продължаваме почти 2 години.Просто трябва здрава психика,тоест да вярваш че всичко ще продължи и да следваш желянията си :) .Надявам се всичко да продължи все така добре.От моя страна има малко проблеми с моите родители,защото аз съм на 14 , сега октомври ще правя 15 , а той 18.Но се справяме с трудностите :) .Така че никой незнае къде,кога и как ще срещне половинката си.Вярвайте в мечтите си! :grin:

[TheVampireGirl]

Благодаря за съветите!

Backspace93, завиждам ти благородно на психиката, която имаш :) Аз попринцип съм си малко по-чувствителна натура и тия неща ги изживявам доста тежко. За годините - скоро правя 21, той е на 20. Не му е времето все още да заживеем заедно, защото има доста неуредени неща - все още си учим по родниге градове, аз съм задочно, но той е редовно... а и средства няма. Абе занапред и тия неща ще се уредят стига да сме си още заедно. Няма да се предаваме - и двамата не сме такива хора и няма да го допуснем :) Просто ще трябва да се примирим за момента с това положение

[Punisherrr]

Щом има перспективи за вас няма да се предавате, я!
И аз колко плаках и се ядосвах, отчайвах и т.н. Щях да се откажа, за малко да го оставя заради друго момче, което ми беше под носа, но НЕ. Осъзнах, че точно тези трудности във връзката са я направили толкова хубава и истинска. Просто си бяхме най-близките(а реално толкова далеч един от друг).
Казахме си, че си заслужава чакането и сега трета година се убеждавам в това всеки ден с него! Не мога да искам по-хубави и честни отношения с някого.
Така че опитайте се да гледате по този начин на това, което ви се случва. Превръщайте минусите в плюсове ;) (доколкото е възможно)

[rusoto_baby_f]

На мен ми предстои да продължа сегашната си връзка (която е на 2 год) по този начин...Налага се да замина да уча в чужбина, а той да си остане тук в България...И ми е много трудно само като си помисля...че ще бъдем разделени... :cry: :cry: :cry:

Иначе, едно голямо БРАВО на всички които се справят в такава ситуация... :-)

[rudeboy921]

наистина както казаха вече 1 път в месеца никак не е малко

[UNITED2]

"Ние ви обичаме,обичайте се и вие :-) "

:razz: :razz: :razz: Това би ти казала Наталито от бтв-то :razz: :razz: :razz:

[petyfi]

Много се зарадвах, като стигнах (най-накрая) до тема, в която всички хора са така положително настроение за такива връзки. На мен и приятелят ми ни предстои точно такава.. с разстояние немалко.. но и аз като вас искрено се надявам да продължим, защото както някои от вас казаха : Не знаеш в кой момент ще намериш половинката си. Е,аз мисля,че я намерих, и стига и той да иска - бихме издържали...А аз по нататък, какво пречи и едно съвместно съжителство! :oops:

Авторке, не се предавай. Любовта сгрява и съживява замръзналите сърца.. А виждам,че ти си постигнала този ефект на максимум..сега само го запази ! :-)

[spopi]

Давай на татък и ние сме далече но не мисла да се откажа разтоянието ни е даже на нас малко повече от ващто.Продължи напред не се притеснява дори в месеца 1 да се виждате пак е добре. :) Бъди щастлива не се отказвай. :)

[zlonamerena]

Разстоянието не е проблем,ако наистина се обича те.Аз също имах приятел на разстояние,с който се виждахме 2 пъти в месеца,но успяхме да се задържим заедно няколко години,до като не разбрах,че в града където учеше,си имал друга приятелка..Не допускай това да стане при теб,или бързо го взимай да живеете заедно или направи всичко възможно да знаеш къде и с кого е по-всяко време. Желая ти да сте заедно и да не ти се случва моята беда. :---)

[TheVampireGirl]

zlonamerena, доста дълъг период от време му нямах никакво доверие и точно за това не исках да се виждаме, защото ме беше страх, че все още не го познавам достатъчно добре, ще се видим, ще хлътна много и накрая ще ме нарани... но постепенно ми доказа, че може да му се вярва. Не съм от този тип хора дето ги гони някаква параноя и постоянно досаждат на половинките си и ги следят къде и с кого са. Мисля че сме достатъчно големи хора, за да правим такива простотии. Говорили сме си много пъти на тази тема и смятам че се познаваме достатъчно добре, за да знаем кой на какво е способен. Той самият е на ясно, че ако тръгне да прави нещо зад гърба ми аз рано или късно ще разбера, защото преди се опита да скрие нещо от мен, но аз веднага си намерих начин да разбера и после ми се молеше да му простя... Предпочитаме и двамата да си имаме личната свобода и да не се следим, не че няма начини всичко да излезе на яве... :) Е, разбира се, човек никога не може да бъде на 100% убеден, че не го лъжат, но все пак си познавам момчето и не вярвам да го направи :)

Междудругото аз от известно време следя форума и изчетох доста подобни на моята теми за връзки от разстояние, където повечето коментари бяха негативни и честно казано се очудих, че тук няма 1 такъв :D Очаквах да бъде разубеждавана всеячески да прекратя подобен тип взаимоотношения докато е време, защото после ставало по-трудно и бла бла бла... Но се радвам че не стана така :) Благодаря за подкрепата! А на всички, които са в моето положение и имат такива връзки им пожелавам да се обичат много с половинките си, да си вярват и да съумеят да останат заедно дълго време!

[bilqnavod]

Не се отказвай! Един ден може да учите в един университет....