sweetpunk
08-16-2010, 21:05
Ще започна със здравейте на всички :) !
Наясно съм със становището, че между момче и момиче не може да съществува приятелство. До преди седмица бях 100% убедена, че грешат. С най - добрия ми приятел се познаваме от както се помня. Имаше период от време (когато бях на 11-14) когато той изобщо ме забрави, просто го вълнуваха други неща. Имаме доста голяма разлика в годините (аз съм на 17, а той на 23), но това никога не ни е пречело. От близо 3 години сме неразделни, започнахме с няколко купона (по това време имах сериозна връзка), след като останах сама започнахме да се сближаваме не само като приятели. Както и да е връзката ни продължи 1г. но като махнем разделите, караниците и това, че е студент в Търново остават към 7месеца, което не е малко. След като се разделихме си останахме най - добри приятели колкото и невъзможно да звучи, споделях с него всичко, както и той с мен, бяхме напълно открити с едно малко изключение. Преди седмица ми каза, че не можем повече да продължаваме така, все още бил влюбен в мен и неможел повече да търпи да ме вижда с други и т.н. Останах с отворена уста, просто не мога да приема, че през всичкото това време той просто нищо не ми е казал, нито веднъж не се нацупи при поредния ми провал, никога не ме усъди за постъпките ми, общо взето винаги е бил зад мен .. И сега това признание. Незнам как да говоря с него, к'во да му кажа, как да подходя, не искам заради няколко целувки (и може би малко повече) да проваля всичко, което сме градили през годините. Пиша ви за съвет, просто мнение, как бихте постъпили на мое място.
P.S.: абсолютно изключено е да го нараня, обичам го повече от всичко, той е като по - голям брат, на който мога да споделя всичко без да се страхувам, че ще разбере някой друг или просто ще подмине проблемите ми ;(
Наясно съм със становището, че между момче и момиче не може да съществува приятелство. До преди седмица бях 100% убедена, че грешат. С най - добрия ми приятел се познаваме от както се помня. Имаше период от време (когато бях на 11-14) когато той изобщо ме забрави, просто го вълнуваха други неща. Имаме доста голяма разлика в годините (аз съм на 17, а той на 23), но това никога не ни е пречело. От близо 3 години сме неразделни, започнахме с няколко купона (по това време имах сериозна връзка), след като останах сама започнахме да се сближаваме не само като приятели. Както и да е връзката ни продължи 1г. но като махнем разделите, караниците и това, че е студент в Търново остават към 7месеца, което не е малко. След като се разделихме си останахме най - добри приятели колкото и невъзможно да звучи, споделях с него всичко, както и той с мен, бяхме напълно открити с едно малко изключение. Преди седмица ми каза, че не можем повече да продължаваме така, все още бил влюбен в мен и неможел повече да търпи да ме вижда с други и т.н. Останах с отворена уста, просто не мога да приема, че през всичкото това време той просто нищо не ми е казал, нито веднъж не се нацупи при поредния ми провал, никога не ме усъди за постъпките ми, общо взето винаги е бил зад мен .. И сега това признание. Незнам как да говоря с него, к'во да му кажа, как да подходя, не искам заради няколко целувки (и може би малко повече) да проваля всичко, което сме градили през годините. Пиша ви за съвет, просто мнение, как бихте постъпили на мое място.
P.S.: абсолютно изключено е да го нараня, обичам го повече от всичко, той е като по - голям брат, на който мога да споделя всичко без да се страхувам, че ще разбере някой друг или просто ще подмине проблемите ми ;(