Inthedark
08-17-2010, 02:06
Беше много мрачна и тиха нощ. Чуваше се единствено шума от вентилатора на вкюлчения компютър и издишването на цигарения дим през устата му. Той седеше както винаги облегнат на топлия си кожен стол мислейки за онзи ужасен ден, в който всичко което бе постигнал, се превърна в история. Той не плачеше и не викаше, беше спокоен но изражението на безмълвното му лице говореше много. Да, той бе силен човек, но болката, която изживяваше отвътре всякаш бе изпила и най-малката доза щастие, която той рядко усещаше преди. Блясъка в очите му изразяваше напълно неговото очудване. Догаряше поредната цигара а на него никак не му се спеше. Вече няколко месеца си задаваше едни и същи въпроси всяка нощ в търсене на така жадувания от него отговор. Отговора, който си мислеше, че би могъл да промени живота му но уви, не го намираше. Чувстваше се примирен и все пак още бе ядосан за случилото се. Знаеше, че каквото и да направи вече няма особено значение и тази мисъл го изпълваше със страх, тъга и безкрайно отчаяние. И все пак, обсебен от единствената си любов той не губеше надежда, защото знаеше, че песента му не е изпята.
Той бе силно влюбен в едно прелестно момиче с красива, буйна, черна коса и големи очи, които бяха способни да го разчувстват до такава степен, че забравяше за всичко останало на целия свят и това чувство наистина доставяше онова удоволствие от живота, което винаги му е липсавло. Обичаше я с цялото си сърце и беше готов на всичко за нея, но никога не го показваше достатъчно. Изражението му винаги беше хладно и безчувствено но винаги се отнасяше мило с нея. Определено беше човек, преживял много трудни моменти и това бе отнело голяма част от същноста му. Никога не споделяше, беше свикнал да решава проблемите си сам и не допускаше никого в съзнанието си. Това никак не се харесваше на половинката му и поради тази причина, той постоянно бе излаган на разпити, относто неговото състояние. Как се чувства, за какво мисли, дали иска да сподели нещо. Много мразеше тези въпроси поради простата причина, че не знаеше какво да отговори... Стоеше гледайки нанякъде и студеното му мълчание всеки път пораждаше болка у горкото момиче, тъй като тя се опитваше да му помогне и той осъзнаваше това. Просто не знаеше как да й каже, че има неща които не може да промени. Навици, които той сам не можеше да си обясни, но и без които не би могъл да съществува. Стараеше се да бъде откровен с нея, даже понякога измисляше какво да каже, но това като че ли не бе достатъчно. Всеки път, когато тя намираше полупразната кутия от цигари в джоба му по лицето й се мярваше разочарование. Определено нямаше намерение да ги откаже, въпреки че бе обещал да опита. Цигарите не бяха единствения му порок. Често пиеше и употребяваше марихуана, всякаш нищо не го интересуваше и момичето знаеше, че в него има празнина, която тя се чувстваше неспособна да запълни. Беше доста умен въпреки всичко. Бе прочел множество книги и имаше изградено мнение по най-различни теми. Обичаше да спори и си го биваше в това. Когато се съгласяваше с любимата си го правеше най-вече за да избегне конфликт, тъй като ненавиждаше скандалите и ценеше мнението й. Много обичаше да си играе с дългата й черна коса, да гали ръцете й и нежно да я целува по устните и врата. И въпреки самотата която чувстваше, той никога не се оплакваше. Ядосваше се рядко и много обичаше да спортува. Рисуваше чудесно, но вече не го правеше често, както преди. Изживаваше нещо много тежко и това несъмнено го бе пречупило. Но под тази мрачна маска, която неизбежно носеше всеки ден се криеше много мил и добър човек. Човек изгорял в пламаците на несподелената любов някога преди. И въпреки всичките му недостатъци, които той притежаваше и никога не отричаше за тях, тя го обичаше но вече не изпитваше онези чувства защото той се бе променил драстично от онзи миг преди години, когато тя се влюби в него и не беше сигурна, дали има смисъл да продължава тази връзка. Тя никога не му каза как се чувства, но той го усещаше всеки ден и дълбоко в себе си съжаляваше защото знаеше, че всичко това, начинат му на живот е една ужасна лъжа. Отвътре, той бе нещо повече, но не знаеше как да й го покаже.
След недълго време, момичето изчезна от живота му, оставяйки незаличима следа. Минаха месеци от както не е виждал лицето й и чувал прекрасният й глас. Липсват му онези прегръдки и сладките целувки, изпълващи душата му с радост. Каква ирония, липсват му дори въпросите, които толкова силно избягваше и нехаресваше. Липсват му чак сега, когато няма кой да му ги зададе. Вече не пие и много рядко пуши. Отново спортува усилено и живее правилно, но това не ще го избави от тъгата, която залужено спечели. Определено раздялата с любимата го накара да осъзнае много неща, да преосмисли живота и да започне всичко отначало.
И ето, че отново седи сам-самичък, догаря поредната цигара а той все се пита как да върне времето назад и да изправи сторените грешки, които струват му се непоправими...
Той бе силно влюбен в едно прелестно момиче с красива, буйна, черна коса и големи очи, които бяха способни да го разчувстват до такава степен, че забравяше за всичко останало на целия свят и това чувство наистина доставяше онова удоволствие от живота, което винаги му е липсавло. Обичаше я с цялото си сърце и беше готов на всичко за нея, но никога не го показваше достатъчно. Изражението му винаги беше хладно и безчувствено но винаги се отнасяше мило с нея. Определено беше човек, преживял много трудни моменти и това бе отнело голяма част от същноста му. Никога не споделяше, беше свикнал да решава проблемите си сам и не допускаше никого в съзнанието си. Това никак не се харесваше на половинката му и поради тази причина, той постоянно бе излаган на разпити, относто неговото състояние. Как се чувства, за какво мисли, дали иска да сподели нещо. Много мразеше тези въпроси поради простата причина, че не знаеше какво да отговори... Стоеше гледайки нанякъде и студеното му мълчание всеки път пораждаше болка у горкото момиче, тъй като тя се опитваше да му помогне и той осъзнаваше това. Просто не знаеше как да й каже, че има неща които не може да промени. Навици, които той сам не можеше да си обясни, но и без които не би могъл да съществува. Стараеше се да бъде откровен с нея, даже понякога измисляше какво да каже, но това като че ли не бе достатъчно. Всеки път, когато тя намираше полупразната кутия от цигари в джоба му по лицето й се мярваше разочарование. Определено нямаше намерение да ги откаже, въпреки че бе обещал да опита. Цигарите не бяха единствения му порок. Често пиеше и употребяваше марихуана, всякаш нищо не го интересуваше и момичето знаеше, че в него има празнина, която тя се чувстваше неспособна да запълни. Беше доста умен въпреки всичко. Бе прочел множество книги и имаше изградено мнение по най-различни теми. Обичаше да спори и си го биваше в това. Когато се съгласяваше с любимата си го правеше най-вече за да избегне конфликт, тъй като ненавиждаше скандалите и ценеше мнението й. Много обичаше да си играе с дългата й черна коса, да гали ръцете й и нежно да я целува по устните и врата. И въпреки самотата която чувстваше, той никога не се оплакваше. Ядосваше се рядко и много обичаше да спортува. Рисуваше чудесно, но вече не го правеше често, както преди. Изживаваше нещо много тежко и това несъмнено го бе пречупило. Но под тази мрачна маска, която неизбежно носеше всеки ден се криеше много мил и добър човек. Човек изгорял в пламаците на несподелената любов някога преди. И въпреки всичките му недостатъци, които той притежаваше и никога не отричаше за тях, тя го обичаше но вече не изпитваше онези чувства защото той се бе променил драстично от онзи миг преди години, когато тя се влюби в него и не беше сигурна, дали има смисъл да продължава тази връзка. Тя никога не му каза как се чувства, но той го усещаше всеки ден и дълбоко в себе си съжаляваше защото знаеше, че всичко това, начинат му на живот е една ужасна лъжа. Отвътре, той бе нещо повече, но не знаеше как да й го покаже.
След недълго време, момичето изчезна от живота му, оставяйки незаличима следа. Минаха месеци от както не е виждал лицето й и чувал прекрасният й глас. Липсват му онези прегръдки и сладките целувки, изпълващи душата му с радост. Каква ирония, липсват му дори въпросите, които толкова силно избягваше и нехаресваше. Липсват му чак сега, когато няма кой да му ги зададе. Вече не пие и много рядко пуши. Отново спортува усилено и живее правилно, но това не ще го избави от тъгата, която залужено спечели. Определено раздялата с любимата го накара да осъзнае много неща, да преосмисли живота и да започне всичко отначало.
И ето, че отново седи сам-самичък, догаря поредната цигара а той все се пита как да върне времето назад и да изправи сторените грешки, които струват му се непоправими...