Hipitooo
08-17-2010, 07:18
Мисля че психиката ми е тотално разрушена,страх ме от мен самата от това което се случва малко по малко с мен.Напрактика имам всичко от което се нуждая,но има нещо което ми липсва,до себе си нямам никой..а ми е нужно,нужно ми е да имам някой,някой който да ме прегърне да ме обича по онзи начин който хората наричат любов.Харесвам един човек от 2 месеца всичко тръгна на добре зарибявки ала бала но ето че вече няколко дена не съм го виждала ..това ме сасипва може би защото както винаги всичко се проваля и до по далеч от зарибявки не се стига.Чувствам се емоционално разрушена сякаш вече немога да испитвам нищо каквото и да е,усмихвам се на родителите си говора мило с цел да не осетят гнева в мен,но когато остана сама искам да испотроша всичко около себе си ,и тогава идва онзи ужасен момент в който вземам оспокоително,по този начин се оспокоявам сърцето ми почва да бие нормално и отново дишам но пак се сещам за празнотата и всичко което останалият свят се постара да разруши в мен тогава пия още едно и просто заспивам.......Жалко е жалко е на 17 г да съм като пълен наркоман ..не е честно..винаги съм се старала да обичам да радвам всеки ,а на никой да не му пука за мен ..Искам с онзи когото харесвам нещата да станат да се избава от това в което се намирам в момента,а именно нищото искам поне веднъж да не се сабуда плачейка а с осмивка искам да спра да се спра да поемам всякакви медикаменти ...искам просто да бъда обичана...........
П.П.С ..съжалявам че е толкова дълго темата не ми е с цел да ми дават съвети или нещо друго просто исках да пиша за да мога до части да искарам онова което е в мен ! ПРИАТЕН ДЕН!
П.П.С ..съжалявам че е толкова дълго темата не ми е с цел да ми дават съвети или нещо друго просто исках да пиша за да мога до части да искарам онова което е в мен ! ПРИАТЕН ДЕН!