SisinkaS
08-18-2010, 13:44
Сигурно ви е писнало от такива като мен, за което се извинявам.Просто исках да споделя с вас и евентуално да ми даде мненията си.Моето не е точно проблем.. даже и аз самата незнам какво е.Преценете вие...
Та в момента имам най-страхотната връзка в живота си.. обич, доверие, разбирателство.. всичко, за което някога съм мечтала на куп.Понякога дори ми се вижда невероятно и че дори не го заслужавам, но го имам и се радвам.Имаме леки спорове, но това е нормално във всяка една връзка.. 2-3 пъти да сме се карали по сериозно за тези 10 месеца.Той е просто перфектен - никога не ме е лъгал, грижовен е, винаги се опитва да ми повдигне настроението по някакъв начин ако нещо не ми е ок, винаги е бил зад мен, защитавал ме е, когато е на работа си позволява да излезе, за да ме изпрати, получавам онези сладки смс-чета в 5 часа сутринта.. Изобщо не мога да се оплача от липса на внимание, но ме е страх, че ще го загубя.Имам чувството, че аз не съм толкова добра колкото той е с мен.Колкото и да се старая да му покажа, че и аз мога а се държа така в един момент каточели се опитва нарочно да ме саботира с думите "Никога не мислиш за мен, винаги мислиш само за себе си." ..Не се съгласявам с него, защото много пъти съм му показвала, че не е така.Дори и най-малките неща, който той каточели не забелязва..
Пример: Скоро бяхме на море заедно с него и приятели - не ми се ходеше на бар, той знаеше това имаше и разни болежки, за който ми сподели по път за бара, но въпреки това отидох заради него, защото на него му се ходеше и в следващия момент почва ми се мрънка това ме боли онова ме боли.. след малко "Колко пъти трябва да ти намекна че искам да си ходим, боли ме така,така..".. и аз греда защото преди това въпреки, че го болеше искаше да идем.. ок тръгнахме си.Единия ден реших, че искам да го изненадам и докато всички спяха включително и той отидох до центъра, взех му закуска за в леглото, минах и през един магазин му взех една тениска, която ми беше казал, че харесва.След като стана закуската добре, тениската беше оставена в гардероба, който бях оставила с открехната врата, за да я види.. "тоя гардероб защо е отворен?" и аз му казвам за да видиш тениската и да я мериш .. "Какво да и меря?" .. :shock: .. Облече я .. "защо бързаш, ако я бях забелязал, че е ластична нямаше да я взема".. при което аз вече се напълних .. и очите ми също.. стана ми супер кофти понеже исках да направя нещо хубаво а той.. :( Махнах се от стаята, понеже неисках да види, че наистина толкова се засегнах и благополучно чак след около 2 часа на плажа полудих една прегръдка с едно "благодаря за тениската наистина ми харесва ".. :? Просто беше закъснял за тези думички .. Бяхме събрани една вечер у тях с приятели, майка му беше приготвила вечеря.Първо добре момиче съм, още повече, че приятелката му, нормално е да стана да момогна на майка му да пренесе чинийте, но извинявам се той си е поканил гостите у тях, не беше нужно за абсолютно всяко нещо което поискат "Айде да идеш да го донесеш".. :? .. Майка му ми сипа ужасно много, а аз по-принцип ям супер малко и почети не се забеляза, че съм хапнала, и той цяла вечер "майко тя не ти хапна въобще от манджата" "не я хареса така така.." , а при положение, че стой до мен и ме видя, че ядох и знам и колко е убидно за една домакиня, ако не опиташ това което е приготвила и няколко пъти му казах стига глупости видя, че опитах.. и по едно време вече се изнервих и той забеляза и взе да ме прегръща такъв, да ме хваща за ръката.. :x
Постоянно съм с него, когато е на работа (по мое желание), ако реша да си тргна на бъзик такова ми се казва "ии сега ще ме изоставиш ли :( " и след като му видя жалната физиономиика просто няма как да си тръгна в близките час-два.. Когато съм с него там той иска да танцувам да се раздавам,да пийвам с него, да ме вижда да се забавлявам, защото си мисли, че ми е тъпо.Което не е така.Ако ми беше тъпо просто нямаше да стоя.А аз немога.просто от както съм с него се кротнах, преди не сяах, постоянно танцувах.. сега сякаш ме е страх да не го изложа по някакъв начин... Шефовете му са постоянно там при нас.Просто гледам да се държа на ниво, той да не си помисли нещо за мен, те да не вземат да му ги дрънкат някакви за мен, именно защото съм постоянно около тях и знам как гледат на другите който са качени по масите и тем подобни.И защото доста от момчетата в града, като видят някое момиче да танцува отиват и се лепват за нея, а аз неискам да стане така, за да няма после какъв е тоя, защо дойде при теб и ей каде ти разправията. Друг случай - "ти никога не ми казваш мнението си" .. Е как да му го кажа като примерно, за къщата, която строй и мисли да се мести там (с мен ако все още сме заедно) попита ме за мнение как да са наредени плочките в банята дадох му просто идея и след два дена отиваме гледам.. майстора ги наредил така както му предложих аз.. викам на теб харесва ли ти така "не, но понеже ти го харесваш това" .. добре как да му дам мнението си като.. незнам.. това си е негова къща, той ще си живее там, че да прави всичко както аз му кажа.. няма никаква гаранция, че все още ще сме заедно тогава, макар че наистина бих била адски щастлива ако това се случи....
Незнам просто малките неща който правя, каточели не се забелязват от него и с това мрънкане можеби ми е внушил или наистина е така, че не съм достатъчно добра за него.
А адски много го обичам и държа на него, но той каточели не го разбира...при всеки един лек спор ме е страх да не го загубя, да не се отдръпне от мен.За този период по-малък от година изградихме нещо толкова красиво и голямо.Нашите забелязват промяната в мен.Майка ми без да и споделям за намеренията му като завърши къщата се е осетила на къдя вървят нещата и ме разпитва.Споделих й и очаквах да реагира остро на това защото все още съм на 20,а той за 30, но не.Отговора й беше "прави каквото сметнеш за добре, но внимавай да не съжаляваш, млада си.След като мислиш, че си готова и искаш това неискам да те спирам от щастието ти." Няма да забравя един път бях при него на работа и колегата му стой при нас и нещо какво си говореха и влезе едно момиче.И колегата му казва "с тази преди си губех времето" и моя човек казва "Ами да и аз сега си губя времето с една тука" .. знаех, че се бъзика, но ми стана кофтии той ме осети взе да ме прегръща такъв "бъзикам се бе" "виж я сега нацупи се ии.." по късно вечерта си говорехме и ми каза "искам да знаеш, че аз не си губя времето с теб, но ако ти си губиш времето с мен по добре ми го кажи сега" .. Отговора ми беше естествено "Не" "ако си губех времето с теб нямаше да те трая толкова и сега нямаше да съм тук".. Незнам имаме супер много хубави спомени заедно за това временце, така да го кажа като умалително, отношенията ни станаха много сериозни и доста държим един на друг, но имам чувството, че по някога просто не се съобразява какво говори и не обмисля действията си.Не съм казала, че аз съм китка ..именно затова и пуснах темата.. Има нещо и немога да разбера какво е.Това неговото мрънкане, което толкова ме тормози понякога, но в същото време когато го няма толкова ми липсва, неможе да се промени, а и до някаде неискам да се променя, а просто да се съобразява от време на време.. Говорили сме на тази тема с него и си е казал, че понякога се осеща, че прекалява, но..
Охх отнесох се доста.. Ще се радвам ако някой се навие да прочете този роман, а още повече ако изкаже мнение.. :)
Та в момента имам най-страхотната връзка в живота си.. обич, доверие, разбирателство.. всичко, за което някога съм мечтала на куп.Понякога дори ми се вижда невероятно и че дори не го заслужавам, но го имам и се радвам.Имаме леки спорове, но това е нормално във всяка една връзка.. 2-3 пъти да сме се карали по сериозно за тези 10 месеца.Той е просто перфектен - никога не ме е лъгал, грижовен е, винаги се опитва да ми повдигне настроението по някакъв начин ако нещо не ми е ок, винаги е бил зад мен, защитавал ме е, когато е на работа си позволява да излезе, за да ме изпрати, получавам онези сладки смс-чета в 5 часа сутринта.. Изобщо не мога да се оплача от липса на внимание, но ме е страх, че ще го загубя.Имам чувството, че аз не съм толкова добра колкото той е с мен.Колкото и да се старая да му покажа, че и аз мога а се държа така в един момент каточели се опитва нарочно да ме саботира с думите "Никога не мислиш за мен, винаги мислиш само за себе си." ..Не се съгласявам с него, защото много пъти съм му показвала, че не е така.Дори и най-малките неща, който той каточели не забелязва..
Пример: Скоро бяхме на море заедно с него и приятели - не ми се ходеше на бар, той знаеше това имаше и разни болежки, за който ми сподели по път за бара, но въпреки това отидох заради него, защото на него му се ходеше и в следващия момент почва ми се мрънка това ме боли онова ме боли.. след малко "Колко пъти трябва да ти намекна че искам да си ходим, боли ме така,така..".. и аз греда защото преди това въпреки, че го болеше искаше да идем.. ок тръгнахме си.Единия ден реших, че искам да го изненадам и докато всички спяха включително и той отидох до центъра, взех му закуска за в леглото, минах и през един магазин му взех една тениска, която ми беше казал, че харесва.След като стана закуската добре, тениската беше оставена в гардероба, който бях оставила с открехната врата, за да я види.. "тоя гардероб защо е отворен?" и аз му казвам за да видиш тениската и да я мериш .. "Какво да и меря?" .. :shock: .. Облече я .. "защо бързаш, ако я бях забелязал, че е ластична нямаше да я взема".. при което аз вече се напълних .. и очите ми също.. стана ми супер кофти понеже исках да направя нещо хубаво а той.. :( Махнах се от стаята, понеже неисках да види, че наистина толкова се засегнах и благополучно чак след около 2 часа на плажа полудих една прегръдка с едно "благодаря за тениската наистина ми харесва ".. :? Просто беше закъснял за тези думички .. Бяхме събрани една вечер у тях с приятели, майка му беше приготвила вечеря.Първо добре момиче съм, още повече, че приятелката му, нормално е да стана да момогна на майка му да пренесе чинийте, но извинявам се той си е поканил гостите у тях, не беше нужно за абсолютно всяко нещо което поискат "Айде да идеш да го донесеш".. :? .. Майка му ми сипа ужасно много, а аз по-принцип ям супер малко и почети не се забеляза, че съм хапнала, и той цяла вечер "майко тя не ти хапна въобще от манджата" "не я хареса така така.." , а при положение, че стой до мен и ме видя, че ядох и знам и колко е убидно за една домакиня, ако не опиташ това което е приготвила и няколко пъти му казах стига глупости видя, че опитах.. и по едно време вече се изнервих и той забеляза и взе да ме прегръща такъв, да ме хваща за ръката.. :x
Постоянно съм с него, когато е на работа (по мое желание), ако реша да си тргна на бъзик такова ми се казва "ии сега ще ме изоставиш ли :( " и след като му видя жалната физиономиика просто няма как да си тръгна в близките час-два.. Когато съм с него там той иска да танцувам да се раздавам,да пийвам с него, да ме вижда да се забавлявам, защото си мисли, че ми е тъпо.Което не е така.Ако ми беше тъпо просто нямаше да стоя.А аз немога.просто от както съм с него се кротнах, преди не сяах, постоянно танцувах.. сега сякаш ме е страх да не го изложа по някакъв начин... Шефовете му са постоянно там при нас.Просто гледам да се държа на ниво, той да не си помисли нещо за мен, те да не вземат да му ги дрънкат някакви за мен, именно защото съм постоянно около тях и знам как гледат на другите който са качени по масите и тем подобни.И защото доста от момчетата в града, като видят някое момиче да танцува отиват и се лепват за нея, а аз неискам да стане така, за да няма после какъв е тоя, защо дойде при теб и ей каде ти разправията. Друг случай - "ти никога не ми казваш мнението си" .. Е как да му го кажа като примерно, за къщата, която строй и мисли да се мести там (с мен ако все още сме заедно) попита ме за мнение как да са наредени плочките в банята дадох му просто идея и след два дена отиваме гледам.. майстора ги наредил така както му предложих аз.. викам на теб харесва ли ти така "не, но понеже ти го харесваш това" .. добре как да му дам мнението си като.. незнам.. това си е негова къща, той ще си живее там, че да прави всичко както аз му кажа.. няма никаква гаранция, че все още ще сме заедно тогава, макар че наистина бих била адски щастлива ако това се случи....
Незнам просто малките неща който правя, каточели не се забелязват от него и с това мрънкане можеби ми е внушил или наистина е така, че не съм достатъчно добра за него.
А адски много го обичам и държа на него, но той каточели не го разбира...при всеки един лек спор ме е страх да не го загубя, да не се отдръпне от мен.За този период по-малък от година изградихме нещо толкова красиво и голямо.Нашите забелязват промяната в мен.Майка ми без да и споделям за намеренията му като завърши къщата се е осетила на къдя вървят нещата и ме разпитва.Споделих й и очаквах да реагира остро на това защото все още съм на 20,а той за 30, но не.Отговора й беше "прави каквото сметнеш за добре, но внимавай да не съжаляваш, млада си.След като мислиш, че си готова и искаш това неискам да те спирам от щастието ти." Няма да забравя един път бях при него на работа и колегата му стой при нас и нещо какво си говореха и влезе едно момиче.И колегата му казва "с тази преди си губех времето" и моя човек казва "Ами да и аз сега си губя времето с една тука" .. знаех, че се бъзика, но ми стана кофтии той ме осети взе да ме прегръща такъв "бъзикам се бе" "виж я сега нацупи се ии.." по късно вечерта си говорехме и ми каза "искам да знаеш, че аз не си губя времето с теб, но ако ти си губиш времето с мен по добре ми го кажи сега" .. Отговора ми беше естествено "Не" "ако си губех времето с теб нямаше да те трая толкова и сега нямаше да съм тук".. Незнам имаме супер много хубави спомени заедно за това временце, така да го кажа като умалително, отношенията ни станаха много сериозни и доста държим един на друг, но имам чувството, че по някога просто не се съобразява какво говори и не обмисля действията си.Не съм казала, че аз съм китка ..именно затова и пуснах темата.. Има нещо и немога да разбера какво е.Това неговото мрънкане, което толкова ме тормози понякога, но в същото време когато го няма толкова ми липсва, неможе да се промени, а и до някаде неискам да се променя, а просто да се съобразява от време на време.. Говорили сме на тази тема с него и си е казал, че понякога се осеща, че прекалява, но..
Охх отнесох се доста.. Ще се радвам ако някой се навие да прочете този роман, а още повече ако изкаже мнение.. :)