View Full Version : въпрос за психолози ;D
Възможно ли е причината да не мога да водя нормални , продължителни и каквито и да е връзки да е факта че нигока не съм виждала майка си и баща си като съпруг и съпрута ? Спомням си че е имало опити от майка ми да бъде по интимна с него но той винаги е риагирал грубо и отблъскващо към нея . Това не ми е повлияло нито ми е било някаква тревога някога ... проста се чудя дали може пък това да е причината макар до сега да не съм го осъзнавала ...
Не.До някаква възраст децата се учат от родителите си,следят действията и постъпките им,което е нормално,както и да им подражават.Характера си обаче го градиш ти.Но не можеш да ги виниш за това,че нямаш продължителни и стойностни връзки,по-скоро не си намерила точния човек ;)
bratignat
08-19-2010, 06:27
Може да не знаеш как се поддържа връзка поради липсата на модел, но личния опит е най-важен. Това не може да те спре. Просто продължавай напред и прави това, което смяташ за правилно.
MissDeadly
08-19-2010, 06:33
Попринцип децата взимат за пример родителите, но това не означава, че ти задължително ще имаш съдба като тяхната :) ще натрупаш опит и ще видиш, че не зависи от теб, а главно от човека с който си.
valdesbg
08-19-2010, 07:23
Аз ще ти кажа че може.
Защото споменаваш думичката НИКОГА :) Все пак... родителите възпитават детето и родителите дават ВСИЧКИ модели, които то някога ще използва. Независимо дали положителни или отрицателни, продуктивни или непродуктивни родителите ти дават модел на поведение, който след това ти надграждаш по едини ли друг начин.
И предвид че ти имаш двама родители, които доколкото разбирам дефакто са съквартиранти... ти е даден начина как да имаш непродуктивни взаимоотношения с противоположния пол. И тъй като ттова еединствения модел който си имала за доста дълъг период от време.. да кажаем 13-14 години.. ти си го възприела като най-правилния на неосъзнавано от теб ниво. И следователно ключа към непродуктивните ти връзки се крие именно тук, че ти смяташ това за единственото възможно и праивлно решение.
Разбира се не само родителите са виновни в този случай. Ти си надградила над този модел и сега той е това, което ти си го направила. Това е твоя модел на поведение, с основа дадена ти от родителите. Както междувпрочем всички други модели, които имаш.
За да бъде променена тази нагласа.. се иска доста доста работа...
Едит: Радко... ще те разочаровам. Ти не си нищо повече от украсено доказателство за успешните възпитателни способности на родителите ти(или липсата на такива). Не изграждаш нищо, което вече не ти е било дадено. В този смисъл родителите ти моделират характера(волно или неволно) всичко което правиш ти е да доразвиеш нещата в насоката, която те са ти определелили чрез вниманието си, или безхаберието си. Без да се иска креативност от твоя страна.
Bellatrix
08-19-2010, 07:28
^^ Добре де, нашите пък са разведени и наистина никога не съм виждала НИКАКВИ топли отношения. Баща ми си има любовница, с която се държи като с парцал. Но досега все са ми били сериозни връзките. И доста стабилни. Аз мисля, че си е до характер и може би до това доколко си влюбена в индивида ( и той в теб).
bratignat
08-19-2010, 07:32
^^^
Или си работила над себе си или водещ във връзката ви е бил приятелят ти и той знае как да води връзката ви. Едно от двете.
valdesbg
08-19-2010, 07:34
Стела.. в твоя случай липсата на двама родители заедно и съответно на модел, който да ти дадат е провокирало у теб да намериш отдругаде модел на връзка. И тук е момента че.. си достатъчно кадърна за да се насочиш към някой който има или е имал сериозна връзка и съзнателно или не да се поучиш от неговия/нейния опит.
Което е резултат от липсата на родителски модел на поведение. Защото ако имаше такъв - нямаше да възприемеш другия модел, ако ще и земята да се обърне с краката нагоре :)
доколко ще се влюбиш в някой зависи от това доколко те е страх да рискуваш. И доколко си свикнал да се разкриваш пред някой, както и да споделяш вещи/емоции/време с друг освен с теб. Което пък пак се моделира от родителите :)
Напротив,Владо не съм съгласен с поста ти като цяло.Прав си родителите дават основата за изграждане на характера,за това не споря.Но това е до един момент.В следващия ти започваш да разбираш че дадени неща от твоя характер са правилни ил не.Ти се стремиш да промениш нещо в себе си така че да ти харесва.Ти даде конкретен пример,до някъде си прав.Родителите ми са дали основата,казали са ми кое е добро и кое не.Но само толкова,всички други неща като поведение,начин на мислене съм си ги изградил аз,ту от личен опит ,ту от самоучение(от грешките ми например.).
Така че да обобщя-не можеш да виниш родителите ти за това,каето си ти.Може да са те учили по един начин,но ти определяш характера си и как ще го развиеш,дали ще следваш заданения шаблон или ще промениш нещо.
:)
valdesbg
08-19-2010, 07:43
Радко.. представи си психиката наедин човек като едно неразорано поле. Казваш си хубаво - ще разора едната част и ще засея жито, в другата щезасея царевица втретата ще си направя овощна градинка.
Окей.. само че родителите са хората, които избират кои части да разорат и съответно какво може да се сее на тях. А от теб зависи дали ще посееш нещо и колко голямо ще порасте то.
Колкото и кофти да звучи - нямаш думата относно качествата на твоето същество. Отт еб зависи само доколко ще развиеш или не моделите, които вече са ти дадени. Т.е. ако родителите ти не са разорали частта за ябълкови дръвчета - няма да имаш ябълкови дръвчета. А ако много искаш ябълкови дръвчета.. ще стане кофти. И в този смисъл.. образно казано си резултата от техния експеримент като родители.
Ако това, което казваш беше вярно - форума нямаше да е пълен с теми от рода - той се държи отвратително с мен, обаче го обичами не мога да го оставя. Знам че не е правилно, но просто не мога.
И света щеше да бъде невъобразим хаос от прекалено многото способни и кадърни хора. Тук забиваме в една малко по друга тема,така че не се хващай за тая част.
Да не се хващам,но ще се хвана.
Не родителите,определят коя част ще разорат,както ти казваш.Те могат да се опитат,но детето само избира кои примери ще избере.За пример ще ти дам-може да избере да копира държанието на брат си и така да изгради своите качества,може да избере да подражава на чичо си,на съседа си,или дори на някой герой и така да формира характера си.Така че,не винаги родителите са решаващия фактор.
Добре авторката може би е травмирана,по някакъв начин,от държанието на нейните родители,но дали ще избере този модел на държание си е лично нийн избор.Ако вижда,че нещата не вървят-променя нещо.Така е заложен човешкия разум,винаги се стреми към съвършенство.Не е казано,че ако родителите са ти били такива и ти ще станеш такъв има много ярки примери от живота,за които мисля че се досещаш.
Поздрави иначе за написаното :)
soul1199
08-19-2010, 08:23
Може да не знаеш как се поддържа връзка поради липсата на модел, но личния опит е най-важен. Това не може да те спре. Просто продължавай напред и прави това, което смяташ за правилно.и аз мисля така :)
TheBeliever
08-19-2010, 08:36
Мислех, да не се бъркам в тази тема, но както и да е.
Подкрепям Sh@dow. Ето защо. Valdesbg, твърдиш, че всеки, иска или не, подражава на модела на родителите си. Е в моя случай родителите ми са заедно, но мога да заявя, че за 20 години аз не съм видяла един мил жест, прегръдка или какъвто и да е признак на любов и привързаност между тях. Напук на всичко аз се раздавам във връзките си и получавам същото насреща. Израснала съм сред ежедневни скандали, красъци и обиди, но в отношенията с приятеля ми повишаването на тон е рядкост.
Давам тези примери, за да покажа, че когато си свидетел на НЕправилен модел на поведение, и осъзнаваш това, правиш всичко по силите си, за да не му подражаваш. Да, примерът в семейството е основата, но как ще се развиваш след това, зависи само и изцяло от човека.
[quote="valdesbg"] Подкрепям тезата ти.Да,никой не казва че родителите са виновни,защото те сьщо едва ли искат да са в такива отношения (просто обстоятелства),но те са главен образец за подражание на подрастващото дете!Всяко едно негативно отношение действа подсьзнателно на психиката на детето и се набива в сьзнанието,докато не дойде моментьт,в който тези натрупани негативи се вадят на показ (от сорта на страх,гняв,изолираност,нед верчивост и т.н)
brutaLxxbunny
08-19-2010, 08:55
Различни хора,различни характери.На някои хора много им повлиява това,на други - не.Познавам и двата типа.
Действитвително това,че никога не си виждала близост между вашите може да ти повлияе.Не го казвам точно от личен опит,но от лични наблюдения.В крайна сметка обаче,когаято намериш Единствения,той ще те се бори за теб и ти за него.Запомни,че не е задължително да бъдеш като родителите си,всеки сам избира своята съдба.Донякъде ..
[quote="TheBeliever"] Да,но това твое отношение пак е повлияно от родителите.Ние не казваме,че трябва да си като тях,а че те влияят на понататьчното ти развитие.Ти сама си написала в отговора си думите "напук"
Всичките ми приятели които са били бити от родителите си като малки сега смятат че боя е правилния метод за възпитание . Защо ?
От бой едно дете няма ли да стане комплексирано или озлобено или прекалено плахо или... ?
компрексирано
По-скоро комплексирано,отколкото компрексирано 8-)
Иначе физическото насилие е съвсем друг въпрос,далече от тази тема ;)
Без да исам .
Просто се замислих и реших да го напиша понеже темата тръгна в такава вълна .
Аз мисля че във възраст до 3-4 години детето попива всичко от околните най-вече от родителите си . Това се отразява на психиката със сигурност и някои от моделите които е получило си остават . Но мисля че после тези които не са правилните е редно да се осъзнаят и да се променят , като осъзнаеш че родителите не са виновни за това което се е получило от теб . Те са жертви на техните родители .. а техните родители на техните .. и така . Само че аз се чудя от къде ми идва проблема и логична се връщам назад в дестсвото си за да го намеря и да го премахна .
Само че аз се чудя от къде ми идва проблема и логична се връщам назад в дестсвото си за да го намеря и да го премахна .
Няма нужда да се връщаш назад,когато отговора е пред теб.Просто погледни сегашната си връзка ако има такава,или някоя по-скорошна.Опитай се да разбереш какъв е проблема тя да не е пълноценна,какво и липсва.Дали проблема е найстина в теб,защото грешката може и да е в човека отсреща.Това че родителите ти не са били пример за подражание в любовта,не значи че ти не би могла да дадеш любов на човека до теб.
ми проблема ми е май май че не мога да я дам тая любов . Повече съм студена от колкото .... може би е защото човека отсреща не е точния , дори е много вероятно ама то поринцип съм така . Абе не съм много топъл човек е така ... а иначе самооценката ми е че не съм лош човек обичам хората и така нататък :D ама не си личи някакво ... такова го усещам . Не съм депресарка доста съв далече от това просто топлите вибрации липсват към околните .. хаха
Не знаех, че имам толкова разбиращи колеги в сайта....
Не знаех, че имам толкова разбиращи колеги в сайта....
вож откакто ти гепиха правата да не се присъедини към спам групичката,колега?
Не знаех, че имам толкова разбиращи колеги в сайта....
вож откакто ти гепиха правата да не се присъедини към спам групичката,колега?
Откакто си сдадох правата доброволно, не ми дреме.
Не знаех, че имам толкова разбиращи колеги в сайта....
я сподели мнениеце за вътрешните ми терзания бе :D
Усети че силата е твърде непосилна за теб и се завърна в retardoland нали;д
ок не ми отговаряй,че оспамихме на момичето темата.
не бе споко :D ама ако от време на време има нещо и по темата ще е още по добре xd
Мързи ме да чета всички писания затова отговарм само по първия пост:
Естествено, че е възможно това по някакъв начин да влияе на поведението ти като по-зрял човек. Отношенията между родителите изграждат голяма чеаст от характера ни, въпреки че ние не го осъзнаваме. Но не само отношенията между тях са важни, доколкото и начинът по който те съзнателно са се опитали да те възпитат да разбираш взаимоотношенията между мъжа и жената.
Самият факт,че осъзнаваш възможната взаимовръзка между отношенията между родителите ти и твоите проблеми доказва, че тя не е толкова силна. Осъзнатото е преборено, но щом проблемът остава - корените му са различни.
Едва ли е точно това.Всичко зависи от собствената ти нагласа.Ако кажеш,че крушата е ябълка винаги ще мислиш така и няма да видиш никога истината.Просто си си повярвала прекалено много за отношенията между родителите ти.Започни да мислиш по по-различен начин и...може да се каже и да започнеш отначало с нова нагласа.Направи нещо,което да просветли мирогледа ти. :)
Elenichkaa
08-19-2010, 10:49
Напълно е възможно.
Като за начало баща ти те е разочаровал,после първото момче сиг също и ти си правиш изводите....грешните изводи.
Трябва много силен характер за да го преодолееш.И това не е просто заради "модела" на поведение от родителите,мисля си че е просто разочарование,страх да не ти се случи същото и т.н.
сигурна съм че имам доста силен характер така че ще го приодолея :D сичко е до нагласа точно !
ScarletBite
08-19-2010, 11:45
Не само, че е възможно, ами и е много вероятно.
Възможно ли е причината да не мога да водя нормални , продължителни и каквито и да е връзки да е факта че нигока не съм виждала майка си и баща си като съпруг и съпрута ? Спомням си че е имало опити от майка ми да бъде по интимна с него но той винаги е риагирал грубо и отблъскващо към нея . Това не ми е повлияло нито ми е било някаква тревога някога ... проста се чудя дали може пък това да е причината макар до сега да не съм го осъзнавала ...
Абсолютно всичко е възможно, не само в твоя случай. Истинският въпрос е колко е вероятно.
Колкото повече си мислиш, че това е причината да не можеш да водиш нормални връзки, толкова повече ще позволяваш това да става реалност. Всичко е в главата ти. Ако продължиш да се самонавиваш, ще задълбочиш проблема и тогава това ще се запечатва все повече и повече в подсъзнанието ти и тогава истинският проблем ще дойде налице.
Моят съвет е, че не трябва да мислиш за това и да приемеш за себе си, че си млад човек, който тепърва ще има възходи и падения не само в любовта, но и в другите сфери на живота си. Другото нещо е да разбереш, че нямаш нищо общо със злощастната съдба на връзката между майка си и баща си. В много от случаите, децата виждат нещастието между родителите си, особено при разводите или нестабилните бракове и си поставят за цел да не ги сполети същото. Затова трябва да си позитивно настроена и да ЗНАЕШ, че няма да те сполети същото.
За краткотрайните връзки... една много голяма част от младите, както и 20-23 годишни никога са нямали сериозна връзка, така че не си единствена. Може да си сигурна, че много голяма част от тях си имат нормални семейства. Това не е фактор, ако не му позволиш да бъде.
За пример ще ти дам, че и аз съм от тези хора, които никога не са имали сериозна връзка... връзки много, но свързани основно с отпускане на парата и плющене на женски бутове. За допълнителна информация щи дам един линк към съвет, който дадох вчера на едно момче.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=7806123#7806123 Съветът е към момче, но важи с еднаква сила за всички.
В основата на изграждането на един завършен характер и начин на мислене и действия стоят две неща - възпитание и наследственост. Мисля, че вие съвсем забравихте за второто.
Наследствеността е съвкупност от гени и на двамата родители. Твоята личност е уникална комбинация от гените на баща ти и на майка ти. Всъщност родителите ти може да са сякви, пък ти да се паднеш съвсем различна. 8)
Ето защо има родители, които никога не са хващали книга примерно /познавам такива, давам ви пример от личните си наблюдения/, но пък децата им са любознателни. Сега ще кажете, че когато родителите ти са една крайност това може да доведе до две неща - или да си същия книгофоб или напук в по-късна възраст да заобичаш книгите, примерно => пак зависиш от възпитанието на ваще!? Да, ама не. Не е нужно родителите ти да ти дават каквото и да е мнение относно четенето. Не е нужно и да ти дават пример.
Да, възпитанието определя МОРАЛА и РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА ДОБРО И ЗЛО при детето, но само дотам. Първите 7 години. Оттам нататък в детска възраст и в тийн годините взимаш пример от филми, книги, съученици и най-вече сама определяш кое ти харесва и кое не. Всеки сам гради своя път и честно казано, авторке, интимните ти отношения нямат много общо с родителите ти.
Да, проблемите в семейството са проблеми и на детето. Но, това че баща ти е убил майка ти НЕ ВИНАГИ означава, че тайно докато лежиш на едно легло с мъжа си си представяш как ще го удушиш с възглавницата. Ако беше така на всички престъпници щяха да им вкарват децата в затвора преди да извършат възможно престъпление.
Та, шансовете са фифти фифти. Кое ще надделее - уникалната комбинация на гени /наследствеността/ или възпитанието и личния пример, които са ти дали родителите..
Punisherrr
08-19-2010, 14:25
Както забелязах в началото на темата доста хора казаха, че техните родители никога не са давали такъв пример, но пък самите те се радват на хубави връзки. Е и аз мога да се присъединя към това.
Ако не беше така, сигурно щях да кажа, че от родителите зависи как ще се държи и детето в това отношение, но ... изглежда не е така.
Аз по-скоро имам доста солиден модел (от едната родителска страна) как да НЕ се държа.
То и днешно време няма много от кой да видиш модел на стабилна връзка... незнайно на каква база явно сама съм си изградила представите и видиш ли ти съм сполучила.
Та в края на краищата се опитвах да кажа, че проблема ти най-вероятно не се корени в това. Не си набивай в главата, че задължително това ти е отредено или нещо такова. Търси причините в собственото си държание и характер спрямо околните. А може просто да не си случила на човек още ;)
НИГОКА не съм чел нещо толкова тъжно :-#