Моят живот :(

[BibiKome]

Искам да ви разкажа за моят не толкова прекрасен живот. Аз съм тинейджърка на 16 години. Когато бях на 7 майка ми почина от рак. Все още си спомням този трагичен ден и всеки ден от тогава тя ми липсва толкова много. Не ме видя как пораствам , как живея. След като тя почина живеех с нейната майка ( която е моя баба ) , баща ми и и по - големия ми брат ( той е 10 години по-голям). През 2008 година с баща ми и двама негови приятели отидохме на почивка за 2 дни в Сандански. 1вия ден беше добре , но на другия той получи инсулт. Беше неделя и бяхме в болницата в Сандански , но не направиха кой знае какво да му помогнат и за това си го взехме и го закарахме в София. Там вече ни казаха какво е станало. В този ден се чувствах така сякаш губя всичко. Сега 2 години по-късно той е жив , но не бих казала , че е пълноценен човек. Той е болен и не може да се грижи за нас както преди го е правел. На всичкото отгоре миналата година момчето , което обичах безумно много , момчето , което обичах повече от живота си ме остави . Просто ме остави. Много трудно го преживях ( даже мога да кажа , че все още не съм). И тъкмо когато си мислех , че няма как да стане по- лошо баба я приеха в болница в София. 5та градска. Казаха , че имала кисти на яйчниците и я опрерираха. Всичко вървеше добре. Тя започна да става , да се разхожда , но постепенно както всичко вървеше добре тя започна да се влошава. Накрая спря да се храни и два пъти беше в болницата , защото имаше ужасни болки. 1вия път стоя 10 дни и я изписаха , а на 2рия път стоя едва 3 и почина там сама в болницата. А колко ме болеше да я гледам как се мъчи , как я боли. Тя беше прекрасна жена. Всички я обичаха , имаше много приятелки и познати. В последствие разбрах , че кистите са били злокачествени. Сега 10 дни по-късно се уча да бъда без нея и се страхувам , че следващата съм аз. Мама почина от рак , баба почина от рак ами аз какво ще правя? Страхувам се да живея и не знам какво да правя сега. Накъде да тръгна. Боли ме....

[spopi]

Съжалявам много за това което е станало но живота е такъв.Ми друго не мога да ти каже освен да бъдеш силна. :cry:
УСПЕХ! :)

[BibiKome]

Благодаря ти

[fatalgirl]

Съжалявам за това, което ти се е случило :cry: Сигурна съм, че за в бъдеще ще ти се случват много хубави неща. Но те съветвам след като и майка ти и баба ти са починали от рак, ти да се изследваш всяка година, защото ако се предава по наследство, да могат да ти го открият и да го отстранят. Пожелавам ти да си жива и здрава и само хубави неща да ти се случват. Бъди силна и продължи напред, сигурна съм, че майка ти и баба ти биха се гордяли с теб, и те гледат и пазят от горе, от небето :-) :-) :-)

[BibiKome]

Аз съм само на 16 . Не знам нищо за изследванията. Какво се прави точно?

[Unendlich]

Нещата, които са ти се случили наистина са ужасяващи за едно 16 годишно момиче. Какво да ти кажем ние форумниците - едни думи, които могат да ти вдъхнат надежда ? Непознати сме. Все пак ще опитам - животът е пред теб, на моята възраст си, колкото и да ти е мъчно и болно, просто трябва да приемеш, че това е животът и понякога той носи много, много болка. Най-добре помисли занапред какво искаш да правиш - дали искаш да учиш и да развиваш, за да уредиш живота си по някакъв начин. С останалите членове на семейството ти - брат ти и баща ти трябва да сте сплотени повече от всякога и да се подкрепяте. Помни, че след много болка, следва и много радост ! Успех :-)

[BibiKome]

Да искам да уча. Най - голямата ми мечта е да намеря човека с когото ще бъда завинаги, човека с когото ще имам деца и ще създам дом. Благодаря ви, че изказхте мнение. :-)

[UnkNoWn12]

Това,което си преживяла наистина е ужасно..много даже и затова ти изказвам моите съболезнования ;( Но помни,че в живота се случват доста обрати,ти си преживяла много лоши неща,бъди позитивна,сега е ред на добрите :) Гледай напред и направи всичко,така че ако майка ти и баба ти те гледат отнякъде да се гордеят с теб. :)

[BibiKome]

Много ви благодаря за подкрепата. Надявам се да се гордеят с мен.

[mArMaLaDkA]

За изследванията може би никой от форума не може да ти даде информация какви са и как се правят, освен, ако разбира се, не се е сблъсквал пряко с проблема. Убедена съм обаче, че в Гугъл има достатъчно информация. Прави си редовно изследвания, обогатявай си информацията, но нека това става между другото, не трябва да ти се превръща във фикс идея. Въпреки всичко, което ти се е случило, не унивай и не се депресирай. Бъди общителна, усмихната и знай, че положително настроените хора, привличат също такива в замяна. И все пак, не бъди прекалено наивна. Не всички хора са добри и не всички ти мислят доброто. Не се разкривай пред всеки и не изливай болката си пред първия срещнат. Не вярвай в обещанията на всеки мъж и как той непременно е по твоите идеали - добър, честен, желаещ един ден да си има здраво семейство и щъкащи наоколо дечица. Подбирай си обкръжението, наблюдавай, преценявай, не бъди прекалено мнителна, но не се и предоверявай. Плачи, когато имаш нужда, но гледай да не се огорчаваш излишно, спомняй си само хубавото, което тези хора са се постарали да ти дадат. И бъди близка с брат си. Навярно и на него не му е лесно, нищо че вече е голям мъж. Знай, че той е един от малкото хора, на които можеш да се довериш, който няма да те предаде и ще те разбере.
Нормално е в момента да те боли и да ти е зле, надали нещата ще отшумят и след години, просто защото майка ти и баба ти са оставили трайна следа в живота ти. Важното е да не се предаваш и да гледаш да прекарваш, колкото се може повече време със семейството си.

[slicky]

Опитай се да продължиш.Трудно е,със сигурност,но нещото, което са желаели твоята баба и майка(Бог да ги прости) е да пораснеш и да се реализираш в живота.Те са мечтаели за това,а ти ги направи щастливи.Те просто винаги ще те гледат от небето и ще те подкрепят.

[JustMe92]

Живота наистина понякога е много несправедлив :(.Просто бъди силна и гледай напред.Всяко зло за добро.Може би тези преживявания ще те направят по-силна,не знам,но продължавай да следваш мечтите си.Пожелавам ти много щастливи мигове занапред,успешна кариера и дано срещнеш момчето на мечтите си :)

[BibiKome]

Благодаря ви. :) Реших да пиша в този форум , защото все попадам на неподходящи хора . Приятелите ми имам в предвид . Все попадам на използвачи , които само се правят , че им пука. Отново ви благодаря.