pampam
08-22-2010, 16:39
С най-добрия ми приятел се запознахме преди 4 години по интернет.Отначало го възприемах като нещо повече,а дори не се бяхме виждали още на живо.Имахме доста общи приятели и общи интереси.На моменти имах чувството,че сме се познавали цял живот.След като се видяхме на живо,след толкова много месеци писане по скайп и на двамата ни беше доста странно.През повечето време мълчахме и се гледахме и на мен ми идеше да потъна в дън земя.С времето,обаче се оказа,че сме прекалено привързани един към друг за да се забравим просто ей така..Все пак въпреки годините имахме още проблеми с виждането,понякога е по лесно да му споделя всичко което се върти в главата ми по скайп , отколкото на живо.Той не е много от хората,които обичат да споделят всичко,предпочита сам да се справя с повечето проблеми, а мен това ме измъчва.С всеки изминал ден имам чувството,че се отдалечава от мен.Реших,че всичко ще се оправи след като се видим . Прекарахме един чудесен ден изпълнен с много смях и емоции..но за съжеление и това не помогна както очаквах.Вече не се сеща толкова за мен , когато аз го потърся той се държи през повечето време безразлично, а това ме убива защото той за мен е най-специалният човек и мисля ,че той го осъзнава понеже съм му го казвала и доказвала много пъти , но маи спира да му пука и не знам какво мога да направя повече , за да спася нашето приятелство... :(