PDA

View Full Version : Осиновени деца



SuperBadSuperFresh
08-23-2010, 12:13
Здравейте.Говорих преди малко с родителите си за една позната,която на скоро беше разбрала че е осиновена и в момента търси истинските си родители и почти не разговаря със семейството което я е отгледало.Та се зачудих...Как бихте реагирали ако разберете че сте осиновени? Или ако някога решите да си осиновите дете,бихте ли му казали че е осиновено и евентуално на каква възраст ще гледате да е детето,когато му казвате?

Joc
08-23-2010, 12:21
аз бих ги потърсил и бих направил некоя свинщина. :o

SilentGrey
08-23-2010, 12:24
Мама и Татко са тези хора на които съм свикнал да викам Мама и Татко. А аз им викам не просто ей така.. те са заслужили тези си названия. Съответно няма да ми пука кои са биологичните ми родители.

Whoopdedoo
08-23-2010, 12:28
Мама и Татко са тези хора на които съм свикнал да викам Мама и Татко. А аз им викам не просто ей така.. те са заслужили тези си названия. Съответно няма да ми пука кои са биологичните ми родители.
Точно и ясно.

SolemnityOfDeath
08-23-2010, 12:29
Не мисля, че ще ме грее особено.

както казаха преди - тези, които са те отгледали, са твоите истински родители.

Joc
08-23-2010, 12:30
е добре само на мен ли би ми било интересно просто да знам кои са? и евентуално неква мизерия?

semantics
08-23-2010, 12:30
Голямо заблуждение е, че е по-добре да не се казва на едно дете, че е осиновено и темата да се избягва. Трябва да му се каже в първия момент, в който се допусне, че то има поне минимална готовност да го научи. А има и някои техники за "туширане" на неприятните изживявания.

Това е принципно положение.

Swinkenhoffer
08-23-2010, 12:30
Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.

Иначе аз бих казала на детето ми, ако е осиновено... хората не винаги са тактични и няма да е приятно да научи от случайно изпуснал се семеен приятел примерно.

Истинският родител е този, който те е отгледал, дам.

Pedigree
08-23-2010, 12:32
Как ще реагирам, не знам, едва ли ще го изживея някво тежко. В крайна сметка са ме взели добри хора, отгледали са ме, грижили са се за мен, така че реално те са моето семейство. Не бих търсила биологичните си родители, не бих предприела нищо.

LadyDi
08-23-2010, 12:38
За мен също родители са тези, които са ме отгледали.

Но аз бих била много любопитна кои са биологичните ми родители и защо са ме изоставили.
Не знам, природата ми е такава - адски любопитна съм.

cherinka
08-23-2010, 12:42
Бих му казала, евентуално ако съм го възпитала до такава степен и е възприело нещата така, че да не ме намрази после. Малко егоистично, ама то пък в момент на ярост на всеки му щукват какви ли не неща и колкото и да си познавам детето пак няма да знам как ще постъпи.

Като дойде момента, тогава каквото отреди съдбата. Докато не попаднеш в такава ситуация не може да знаеш как ще постъпиш.

И харли е прав. И не само той, и другите сте прави, който те е отгледал той ти е мама и тати.

LadyDi
08-23-2010, 12:52
Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.


И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен? :)
А по-добре ли ще ти е да научиш от някой, който има зъб на мама и тате, вместо от тях?
Винаги се намират завистливи и злобни хора с дребни душици, които не съзнават колко вредят...

Sham
08-23-2010, 13:01
Не бих му казала, че е осиновено. Ще му остане за цял живот усещането за малоценност, ще се чувства ненужно и ничие, ще се разруши здравата защитна крепост, която бих изградила в съзнанието му като представа и същност на семейството, а и да знаеш, че материалът, от който си направен е болен и нечитав, води само до погнуса и отвращение от себе си, от другите, несигурност и страх, че ще се превърнеш...

//Помня как лелките в детската градина ме разпитваха как се казва баща ми и защо фамилията ми била друга, че не можело така, че не било нормално. От този момент насам, това усещане е попило в съществото ми и с времето пораства и трие, подобно тумор.

eManyeLa
08-23-2010, 13:11
Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.


И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен? :)
А по-добре ли ще ти е да научиш от някой, който има зъб на мама и тате, вместо от тях?
Винаги се намират завистливи и злобни хора с дребни душици, които не съзнават колко вредят...

Съзнават те, съзнават! Като по малка бях много палаво дете и на някои не им се нравеше и така с намеци "кой знае кой луд те е правил", "ще станеш кучка като майка си, която те е изхвърлила" и тем подобни. А колкото до това дали искам да разбера кои са биологичните ми родители- искам просто от любопитство, но да правя проблеми на истинските НЕбиологичните ми родители, нямам никакво право, те са ме отгледали, те са ми дали всичко а аз накрая да бягам от тях и да не им говоря-това не го разбирам защо го правят някои от осиновените.
По принцип неискам да си осиновявам дете, но не се знае какво ще се случи, та ако си осиновя не бих искала да му казвам, аз предпочитам да незнам, но уви.

LadyDi
08-23-2010, 13:14
eManyeLa, ти си осиновена, така ли?

eManyeLa
08-23-2010, 13:16
eManyeLa, ти си осиновена, така ли?
да

LadyDi
08-23-2010, 13:41
Извинявай за въпроса...
Как разбра? Кой ти каза? Как ти каза? Кога?

eManyeLa
08-23-2010, 13:55
Не помня вече кой ми каза за пръв път (не 1 човек ми го е казвал ), но съм била много малка и съм плакала пред майка ми и баща ми съм ги питала как не съм тяхна, купена ли съм и тем подобни, тогава незнам как но са отбягвали темата но 1 малко дете винаги можеш да го заблудиш . Та като порастнах (пак се намираше някой да ми каже) е започнах да разпитвам майка ми и тя ми разказа всичко. За възрастта бях някъде 12/13годишна

December
08-23-2010, 14:10
Как ще реагирам, не знам, едва ли ще го изживея някво тежко. В крайна сметка са ме взели добри хора, отгледали са ме, грижили са се за мен, така че реално те са моето семейство. Не бих търсила биологичните си родители, не бих предприела нищо.Дам дам,така така.
Моята маминка мила,на два пъти ме е заплашвала да ме върне в дома,много мили добри хора,дам дам. Ама айде да почна отначало,после ще кажа и до това как се стигна.
Гледам тука само 1 осиновено момиче има още.А другите приказват за това,"ако бяха".Ама действителността е различна,трябва да го почувстваш за да го разбереш сам.Преди не ми беше много любопитно,но като пораснах малко и почнах да гледам сериали(а и съм си доста любопитна) почнах все повече да се чудя.Но само до там,не смятам да питам майка ми,защото е голям бяс и не ми е до скандали(а и съм събрала малко страх отпреди когато ме е заплашвала да ме връща във дома).И все пак се чудя кои са тия хора,каква е тяхната история,защо са решили това.Дали е била някоя тийнейджърка принудена от родителите си да остави бебето или някоя пияница която не е искала да ме погледне.А и аз съм си много бяла,руса,слаба понякога си мисля,че биологичните ми роднини са руснаци :lol: Ама чудене чудене,няма как да ги намеря.Това за мене ще е един от вечните въпроси като "Има ли извънземни" лол ;д
А до "осиновителката ми".Имам чувството,че ме е взела за да прави сво подобие.Всъшност все едно си е взела кукла така да се изразя.Не всеки които си взима дете от дом е добра душица и го прави от любов към децата.Просто някои хора имат добра маска (: Не знаеш в какво се крие зад усихнатите очи. А и аз си бях роботче де,ама като минах 10-11 години почнах да си имам предпочитания след което и големи караници се започнаха.
А третият съпруг на майка ми - големият ад.Той знаеше,че го мразя и аз знаех,че не ме харесва.Малко или много настройваше майка към мене,и всяка дребна караница примерно,че съм се лакирала в черно(WTF???това си беше една от най-големите тъпанарштини) се стигаше до "Знам,че го мразиш.Такъв инат си,той е толкова добър човек,а ти си толкова глупава и наивна" и всичко подобно.Та и тея караници прерастваха няколко пъти до "Щом толкова го мразиш и си толкова ината,събирам ти куфарите и се връщай пак в дома.И край на караниците" ....и такива глупости.Добре,че вече не е част от живота ми/ни.
Сега пък е още по-голяма каша ама няма смисъл да пиша повече,едва ли на някой му пука.

А как разбрах,че съм осиновена - бях много много малка,сигурно към 4 годишна.Още почти нищо разбираща от света,но и достатъчно голяма за да разбера какво ми се казва.И така.Аз въобще не се разтроих.Тогава си бях много щастлива дори

Хъммм много дълго стана,сори за което.Много мога да пиша,това беше сравнително кратко в стравнение с нещата които си пиша в дневника ;д

December
08-23-2010, 14:28
П.П. Забравих да напиша,макар че доста проблеми си имам сега и с майка ми не бих се върнала доброволно в дома.Тея българските домове са на адски ниско ниво(е,не знам как е на запад,сигурно и там е така...).Тука където съм много си обичам баба.Всъшност тя е единственият човек който обичам.И само заради скандалите не бих се разделила със всичко от сегашният ми живот.Важното е,че баща № 3 вече е аут.
Имам си и къща,и един човечец дето не ми е истински брат,но аз му викам батко и не бих могла да живея без той да ме дразни всеки ден със гадната си рап музика хах ;д

Всяко зло за добро ((:
Както и всяко добро за зло ((:
Те вървят ръка за ръка,не можеш да имаш само едното

Swinkenhoffer
08-23-2010, 14:31
Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.


И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен? :)
Не. Но предполагам, че ще имаш различно отношение към тях... просто не е справедливо да ги мразиш, ако са починали, защото едва ли е зависело от тях. Нещастни случаи бол.

Swinkenhoffer
08-23-2010, 15:14
И аз не разбирам тея, които се вманиачават в тази тема, когато разберат, че са осиновени. Но не виждам лошо в това да се позаинтересуваш, ей така, да видиш какви хора са били, как се е стигнало дотук и такам. Без това да повляе на отношенията с небиологичните ти родители или да ти става фикс идея. :)
Би ми било любопитно да придобия представа какъв живот можеше да имам при други обстоятелства, какъв човек щях да съм и т.н. Просто ще ми е интересно да си мисля, но нищо повече.

WinstonSmith
08-23-2010, 15:30
Аз бих се поинтересувал кои са те и дали са живи. Бих искал да разбера историята на живота си. Бих искал да разбера защо са се отказали от мен.
Най - малкото бих искал да бъда информиран за наследствени болести и т.н.

В крайна сметка се съмнявам евентуална среща с тях да породи някакви приятелски чувства у мен... Истинските ми родители са хората, които са ме отгледали и са ми помогнали да се изградя като личност и нищо няма да промени това.

DarkKisss
08-23-2010, 16:51
Нямаше да ми пука чак толкова. Тези, които са ме отгледали са моите истински родители (:
Би ми станало интересно кои са биологичните ми родители, но не за да се върна, а за да им кажа някоя друга дума и какви страхливи ташаци са всъщност, защото реално са избягали от отговорността 'дете' ..
Ако аз осиновявам дете, бих му казала, за да може да свикне с мисълта, че е осиновено и после да не му е някакво като стрес.

shadow4e
08-23-2010, 17:05
Като гледам повечето сме на едно мнение, но реално много деца не го приемат толкова леко. За мен обидно това отхвърляне, което доста често се случва, когато разберат, че не са им биологични родители и не мога да го разбера. Аз, ако разбера, че съм осиновена, бих била благодарна на нашите и това не е само сега, а и като по-малка като съм си размишлявала на тази тема.

Дисембър,
тези думи и заплахи са наистина ужасни.. Тъжно е.

Discard
08-23-2010, 21:05
Имам такива познати и смятам, че е нормално в днешно време на това да не се гледа като на нещо странно.Все пак е много по-добре да си осиновен/а , отколкото да живееш в дом за сираци.

ShtrudeL
08-23-2010, 21:28
Не бих реагирала остро/тъпо. Нищо нямаше да се промени. Мама и тати са си мама и тати. Дори и да бях намерила истинските нямаше да изпитвам нищо към тях. Щяха да са непознати и щеше да ми е все едно за тях.

rauwkost
08-23-2010, 21:59
Винаги е по-добре детето ти да разбере нещо такова от теб, родителя, от колкото да го разбере от страничен човек. ВИНАГИ. Бих му го казала още докато е малко и с времето да опреснявам, защото докато е по-малко няма да му прави такова впечатление, но един ден като поотрасне ще се сети за този разговор и ще дойде при мен да поговорим отново, когато разбира се бих му обяснила всичко кое, как, защо и така :) Плюс това и ако му се изцепи ей така от нищото докато е в някаква "по-напреднала" възраст (15-18год.) може да го срине тотално, и не би се чувствало така комфортно с тези хора както преди. Това е супер деликатна тема и ако не я подхванеш на време е кофти, или е точно на време или пък е късно вече.. но все пак, детето ТРЯБВА да знае.

Di
08-23-2010, 22:23
няма начин да съм..фак

KoRnFlAkE
08-23-2010, 23:34
една моя много близка приятелка разбра, че е осиновена преди 2 години някъде, тогава беше на 15-16. беше много шокирана, най-вече, защото прилича на майка си (не биологичната). иначе, не е тръгнала нито да търси биологичните си родители, нито нищо.. за нея нейните си родители са тези, които са я отгледали от мъничко бебе.
та, и аз бих реагирала горе-долу като нея сигурно, не бих тръгнала да търся биологничните си родители, нито бих намразила хората, които са ме осиновили. въпросът е те как се отнасят с мен, а не дали са ме осиновили или не. :)

cherinka
08-23-2010, 23:42
Недейте така, понеже не знаете ква мания е да търсиш биологичен родител.

Чиста и проста М-А-Н-И-Я.

Дори и моментна.

Просто те обладава за известно време с всичките ми ти въпроси, мисли, размисли, чувство на обърканост и т.н.

skilletxx
08-30-2010, 09:48
честно казано и аз съм се замисляла даи не съм осиновена ... но факта , че с майка ми имаме невероятна прилика , с баща ми имаме общи черти по тялото и имам малко братче , което прилича на мен ми стига за да знам , че не съм осиновена , но дори и даа бях , нямаше да търся истинските си родители ! :)

vIKToriYa
09-02-2010, 17:31
аз също имам 2 приятелки които разбраха наскоро едната го при зле но на другата не и пукаше... можеби ако бях аз бих потърсила биологичните си родители но така на приказки е много лесно само тези които са го изпитали знаят какво е... и все пак не го пожелавам на никого ! :) въпреки че е хубаво всяко дете да има на кого да каже Мамо и Тате ..! :)