View Full Version : Любов към родителите
Обичам ги защото са ми родители но това не значи че харесвам . С такива хора не бих искала да имам общо ако не ми бяха родители . Те са суууупер рутинни , всичко в живота за тях е адски трудно , живота е гадно място пълно с мъки и за тях шибания живот е без смисъл защото мамка му са толкова материални . Ядене и пиене ако има и да избутат следващия ден . Не са депресирани но са отчайщо посредствени и обикновенни ... не обичам това . Нищо вълнуващо не им се случва те не го искат . Страх ги е като уплашени зайци . А живота не е безсмисен Всички ние имаме една мисия на земята и всичко е повече духовно от колкото материално ... а те са бедни духовно . ПразНи портали .. скучни ... спрели ... ограничети ОТВРАТИТЕЛНИ хора .... Искат и мен да накарат да бъда като тях но аз не искам да живея така от такъв празен живота се страхувам най-много и НЕ ИСКАМ да се затворя в окови като тях . Искат да избият от мен своенравието ми а то е част от личността ми щото аз управлявам живота си . Искат да избият всичко " лошо " от мен което те просто не разбират и казват че е такова щото просто не разбират нищо . Има ин е ян има слънце и луна има ченро и бяло и не може без едното или другото . Има зло и добро и то е във всеки! Да караш някой да бъде само едно нещо и като да не му позволиш да бъде личност . Но за такива хора всичко и много просто . Когато ги питаш защо живееш ше ти кажат че смисъла на живота е да работиш за да имаш дом в който да се криеш от света за да избутваш нататъка ... всеки ден едно и също ... всеки ден като роботи които не мислят ... не ми харесват тия хора ама ги обичам щото знам че въпреки всичко се пробват да правят най-добпото и ми дават всичко които могат НО МЕ ЗАДУШАВА ПРИСЪСТВИЕТО им ....................... те са хораа дето попринцип избягвам да срещам щото правят живота тегав [/i]
Вчера казах на майка ми"Осъзнаваш ли колко е кратък живота?Трябва да се наслаждаваш на всеки миг..." -а тя "Аха...да да..." тя ме чу,но дали осъзна това което казах?-не мисля.После се скарахме,защото според нея съм дървен философ всеки път,когато се опитвам да я поучавам,което хич не е вярно...И аз не исках да ставам като нея(тя е почти същата като твоите родители),но с всеки изминал ден разбирам,колко много приличам на нея в много неща.Това беше като шок за мен,когато ми светна.Не бягай от съдбата си,няма смисъл.Колкото повече се опитваш да се отдалечиш от родителите си,толкова по-близо ще си до тях.Те имат своя филисофия за живота,а ти твоя.Не искат да те променят,защото така им харесва,а защото мислят,че това е добре за теб.Да,родителите грешат,но не го виждат.Дори и да искаш няма да можеш да им отвориш очите и да гледат на живота както гледаш ти.Просто приеми това,което се случва около теб и се учи от техните грешки.
GossipGirl89
08-24-2010, 19:07
Всичко ок ама от нас какво се очаква сега?
Най-добре седни и поговори с тея за тия неща. Кажи им всичко, което си написала тук и се опитай да им обесниш, че живота не е само пиене, ядене и работа. Има и други неща, които го осмислят и правят по-лек и добър. Макар че това да се опитваш да убедиш родител в нещо е като да спориш със стена... но все пак пробвай. Родителите попринцип са си с едни такива закстенели разбирания от едно време и много трудно можеш да ги разубедиш за нещо, но нищо не ти пречи да пробваш :)
Вчера казах на майка ми"Осъзнаваш ли колко е кратък живота?Трябва да се наслаждаваш на всеки миг..." -а тя "Аха...да да..." тя ме чу,но дали осъзна това което казах?-не мисля.После се скарахме,защото според нея съм дървен философ всеки път,когато се опитвам да я поучавам,което хич не е вярно...
Хмм познато ми е , винаги те са прави , аз винаги сам грешния, никога не ме слушат 8-)
JoyfulCompany
08-24-2010, 21:16
Хаха!
Те 'щото не са били млади и не са имали същите вълнения с техните родители, родени са 'празни портали' на средна възраст...
Гледай да се разбирате за основни неща, да се уважавате и да ви е приятно заедно, доколкото може. Инак се чувствай свободна да изследваш и разбираш света, както ти харесва, никой не ти е длъжен и ти на никого не си.
И в никакъв случай не 'сядай да поговориш с тях за тия неща'. Ти не ще промениш тях, а те не ще променят теб. Най-много да се уязвите по слабите места, защото всяка страна познава тези на отсрещната много добре.
Онова, духовното, за което говориш, си е за теб, не е необходимо някой да го споделя, за да се развиваш. Работи върху себе си и бъди мааалко по-спокойна и търпелива.
От друга страна, може би просто трябва да си изживееш съответния период, без повече да ти се подсказва. :wink:
Баща ми беше уникален човек ... Никога не ми се е карал за нищо, с него можех да си кажа всичко било то най-голямата простутия или да му кажа за някое момче ... ! Но с майка ми ... пфф за нея е само сестра ми ! С нея всеки ден се караме за едно и също... как сестра ми е златното дете, как и се огажда и т.н !... недай боже само да и кажа че Габи е згафила и след няма и 3 секунди се чува " Габи не прави така .... тя гледа от теб ..." И затова обичах много повече баща ми... Обичам и майка ми, но не толко много ... :)
Вчера казах на майка ми"Осъзнаваш ли колко е кратък живота?Трябва да се наслаждаваш на всеки миг..." -а тя "Аха...да да..." тя ме чу,но дали осъзна това което казах?-не мисля.После се скарахме,защото според нея съм дървен философ всеки път,когато се опитвам да я поучавам,което хич не е вярно...
Хмм познато ми е , винаги те са прави , аз винаги сам грешния, никога не ме слушат 8-) Да е...и накрая винаги ти се оказваш прав нали 8-)
Баща ми беше уникален човек ... Никога не ми се е карал за нищо, с него можех да си кажа всичко било то най-голямата простутия или да му кажа за някое момче ... ! Но с майка ми ... пфф за нея е само сестра ми ! С нея всеки ден се караме за едно и също... как сестра ми е златното дете, как и се огажда и т.н !... недай боже само да и кажа че Габи е згафила и след няма и 3 секунди се чува " Габи не прави така .... тя гледа от теб ..." И затова обичах много повече баща ми... Обичам и майка ми, но не толко много ... :)
тъжно ...
LuxurySk0B
08-25-2010, 05:09
еми мелница си е
mimka1912
08-25-2010, 07:07
Моите родители далеч не са като товите. Много луди глави са. Правят пълни простотии. Понякога ми се случва аз да им правя забележка. :D Разбира се всичко е с мярка. Стане ли въпрос до мен и брат ми обаче нещата се променят. Аз съм още малка за да излизам с момчета, да ходя по кафете и т.н. , но не съм малка да гледам брат ми по цял ден, да готвя, чистя и прислужвам или пак да обикалям целия град за да купя нещо на майка ми. Като ѝ кажа, че ще излизам с приятеля си ми се мръщи, само че като ѝ трябва нещо "Миме, айде мамо да отидите до Метро с него". Но все пак са ми родители и ги обичам и уважавам. Приеми своите такива каквито са, но се променяй заради тях. Понякога родителите не разбират, че ние сме си ние те са си те. И ние не можем да бъдем като тях. Разбирам те, за това с избягването аз също имам моменти, в които предпочитам да не говоря с тях, защото ми всигат нервите. Просто се опитай да ги разбереш. Според мене живота ги е направил такива. :) Хайде успех и ако не се разбирате винаги може да забременееш и да се омъжиш :) (шегувам се :D )
LuxurySk0B
08-25-2010, 08:02
а дали не са просто сериозни хора които нямат време да се занимават с глупости?
еми мелница си е
Не че нещо, ама защо във всяка тема го пишеш това?? Какъв е смисъла- да спамиш? Тъпо е ... мисля че тва вече го видях поне в 3-4 теми и се издразних много...
А иначе по темата аз никога не показвам на баща ми, че дефакто го обичам.. незнам защо.. знам, че след време ще съжалявам за това ама просто не мога ей така от нищото изглежда сякаш се подмазвам :D . Иначе той е добър човек и обича и мен и брат ми. Сигурна съм в това вярно, че понякога му повишавам тон, но това е защото не се усещам, не нарочно.Честно казано незнам как ме търпи :-D ...
Баща ми беше уникален човек ... Никога не ми се е карал за нищо, с него можех да си кажа всичко било то най-голямата простутия или да му кажа за някое момче ... ! Но с майка ми ... пфф за нея е само сестра ми ! С нея всеки ден се караме за едно и също... как сестра ми е златното дете, как и се огажда и т.н !... недай боже само да и кажа че Габи е згафила и след няма и 3 секунди се чува " Габи не прави така .... тя гледа от теб ..." И затова обичах много повече баща ми... Обичам и майка ми, но не толко много ... :)
тъжно ...
Еми.. такъв е живота .. :)
Бих описал моите родители по същия начин по който го е направила авторката на темата...и въобще ситуацията е идентична...с разликата че те не просто не могат да ме разберат...те и не искат...дотолкова са предубедени и вглъбени в своите си измислени правила и начин на живот че не вярват че дори е възможно човек да си помисли че моооооже пък и да има нещо друго на тоя свят...ама под 'убедени' имам впредвид крайно убедени...просто на всякакво ниво отричат инакомислието...
Предполагам сами разбирате и как се чувствам аз...като човек който постоянно разсъждава над този и редица други свързани с това проблеми когато като засегна темата те ми казват неща от сорта на 'виж кво...не ме занимавай с глупости и философски трактати...ако не искаш да спазваш моя/нашия ред се изнасяй...твоя работа...' или просто 'не ме интересва...'...което си е удар под кръста щото дори и да знам че мога да ги навра в кучи...сещате се...та дори и имайки впредвид че съм способен да го направя по всяко време просто не бих могъл и то не защототая някакво уважение специално пък към тях...за нищо не съм им длъжен и не мисля че трябва да да им благодаря за нещо(все пак не аз съм ги карал да ме правят...)...но просто не мога да наранявам...така де...мога но като се замисля не искам да наранявам хора които в продължение на почти 18 години виждам всеки ден...пък и това би рефлектирало върху 7-годишната ми сестра...
И така...аз лично мислейки не стигнах до друго решение освен да се изнеса от нас но просто положението ми е такова чена този етап не мога да бъда финансово независим и едновременно с това да имам някакви перспективи за развитие тъй че съм вързан ако не за тях то за други роднини...и това ме убива...но това е положението и ще ми се наложи да ги изтрая още 1 година докато не се изнеса от нас...регламентирано...
Не че нямаме и хубави моменти...просто в никакъв случай не компенсират лошите периоди...просто се научи да ги понасяш и да пренебргваш това коетоти казват...а и в крайна сметка ако не са пълните нечовеци ако пробваш с малко психоатаи може и да постигнеш нещо...примерно ако виждат че си постоянно тъжна или нещо такова...мисля че би помогнало...но в крайна сметка ти си ги познаваш...
Извод: Не мисля че за подобен род проблеми има решение...или те се променят или ти...иначе просто се понасяте някак и това е...