Yamyam
08-27-2010, 07:12
Здравейте!
Искам да попитам конкретно момичетата, дали биха станали приятелки с бившето гадже на приятеля си или най - малкото бихали си говорили, или поздравявали?!?!?! Наистина имам нужда да чуя мнението Ви, защото съм в една ситуация, която ме кара да се чувствам подтисната... с две думи "мразя я", но не искам да е така, защото при всяка мисъл за бившето му гадже откачам. Навярно не бих я мразила толкова, ако не се бяхме запознали, когато ходеше със сегашния ми приятел. С него се познаваме отдавна и преди да тръгне с нея го харесвах и той знаеше това, но изчакваше. Мина доста време, почнахме да се караме, уж бяхме приятели, а то все едно сме били гаджета така излезе от караницата... Не мина много време, разбрах, че е тръгнал с нея... Бях супер ядосана, но и без това не си говорехме и реших да го забравя, така и стана.. Но бившата му приятелка ме намери някакси по скайп и си писахме, незнам каква й беше целта, но явно знаеше за предишните ми чувства към него. Тя е по - малка от мен, говорехме си спокойно, но наживо да съм я виждала 2, 3 пъти. Мина някаде около една година, не говорех толкова много с нея, даже и в началото се отдръпвах. А с него вече бяхме непознати , не се поздравявахме.. Един ден научих, че е скъсал с гаджето си, не ми пукаше особено, даже не се поглеждахме кат се засичахме някаде... После той започна да ме заговаря, но на мен ми беше все тая, не ми обръщах кой знае колко внимание и него го мразех, но незнам до каква степен. Една вечер ей тъй на дискотека забелязах, че ми прави мимики, закачки туй унуй, не се поддадох, но к'вото стана, стана след това... Бях пийнала и се облегнах на рамото му, а той изведнъж ме целуна и ме зашемети, омразата изчезна.. И така тръгнахме.
Сега той ме обича и аз го обичам, но не мога да забравя миналото.. Ако направя транскрипция на това, което мисля, то ще рече така : "Тя буквално ми го открадна". Но явно така е трябвало да стане,ако бяхме тръгнали по рано сигурно връзката ни нямаше да е толкова продължителна.
Незнам понякога не мога да си обясня защо я мразя, но не искам да я мразя.. Догодина, ще е в моето училище и незнам просто как да се отнасям, да не й говоря ли, ами тя е най - добрата приятелка на братовчедката на моя... обстоятелствата винаги ще ме карат да се срещам с нея.
Моля отговорете на въпроса ми и ми помогнете. Знам, че се преплитат в едно чувствата омраза и ревност, не искам да е така, защото знам, че вредя само на себе си. ;/
P.S Съжелявам за големия обем на публикацията, моля да ме извините! :]
И Ви благодаря предварително за отговорите! :]
Искам да попитам конкретно момичетата, дали биха станали приятелки с бившето гадже на приятеля си или най - малкото бихали си говорили, или поздравявали?!?!?! Наистина имам нужда да чуя мнението Ви, защото съм в една ситуация, която ме кара да се чувствам подтисната... с две думи "мразя я", но не искам да е така, защото при всяка мисъл за бившето му гадже откачам. Навярно не бих я мразила толкова, ако не се бяхме запознали, когато ходеше със сегашния ми приятел. С него се познаваме отдавна и преди да тръгне с нея го харесвах и той знаеше това, но изчакваше. Мина доста време, почнахме да се караме, уж бяхме приятели, а то все едно сме били гаджета така излезе от караницата... Не мина много време, разбрах, че е тръгнал с нея... Бях супер ядосана, но и без това не си говорехме и реших да го забравя, така и стана.. Но бившата му приятелка ме намери някакси по скайп и си писахме, незнам каква й беше целта, но явно знаеше за предишните ми чувства към него. Тя е по - малка от мен, говорехме си спокойно, но наживо да съм я виждала 2, 3 пъти. Мина някаде около една година, не говорех толкова много с нея, даже и в началото се отдръпвах. А с него вече бяхме непознати , не се поздравявахме.. Един ден научих, че е скъсал с гаджето си, не ми пукаше особено, даже не се поглеждахме кат се засичахме някаде... После той започна да ме заговаря, но на мен ми беше все тая, не ми обръщах кой знае колко внимание и него го мразех, но незнам до каква степен. Една вечер ей тъй на дискотека забелязах, че ми прави мимики, закачки туй унуй, не се поддадох, но к'вото стана, стана след това... Бях пийнала и се облегнах на рамото му, а той изведнъж ме целуна и ме зашемети, омразата изчезна.. И така тръгнахме.
Сега той ме обича и аз го обичам, но не мога да забравя миналото.. Ако направя транскрипция на това, което мисля, то ще рече така : "Тя буквално ми го открадна". Но явно така е трябвало да стане,ако бяхме тръгнали по рано сигурно връзката ни нямаше да е толкова продължителна.
Незнам понякога не мога да си обясня защо я мразя, но не искам да я мразя.. Догодина, ще е в моето училище и незнам просто как да се отнасям, да не й говоря ли, ами тя е най - добрата приятелка на братовчедката на моя... обстоятелствата винаги ще ме карат да се срещам с нея.
Моля отговорете на въпроса ми и ми помогнете. Знам, че се преплитат в едно чувствата омраза и ревност, не искам да е така, защото знам, че вредя само на себе си. ;/
P.S Съжелявам за големия обем на публикацията, моля да ме извините! :]
И Ви благодаря предварително за отговорите! :]