backiss
08-28-2010, 05:45
Враме
Историята винаги ни улавя със своите примамки
Времето държи безкрая а ние го слагаме рамки
Няма значение какви са те
Години,ери или просто часове
Времето е всичко дори и за кратките мигове
...Историята се явява боите на времето
Времето представлява бялото платно
По което историята рисува,и остава бяло петно
А ние винаги се питаме защо
Но времето винаги ще крие своите тайни
Историята ще е нищо без своите случки безкрайни
Нощ
Тъмнината е вечност сякаш е безкрайност
Погледни звездите подредени сякаш по случайност
Те са част от тъмния пейзаж
А само луната скита като самотен типаж
...Тя винаги е там стояща като пазач
Красива и самотна щом падне здрач
И всяка една светлинка заобиколена от тъмнината
И всяка една тъмнина разкъсвана от светлината
Звездите сякаш плуват в тъмното море
Това не е картина а просто нощното небе
Илюзия
Илюзията е прекрасна макар и да е измама
Илюзията е част от нас макар и да я няма
Илюзията е част от всяка мечта
Илюзията придружена с надежда
Илюзията се превръща в мечта и ни отвежда
...В светове който ни карат напред да продължим
Илюзията ни кара духом да се държим
Илюзията макар и мечта макар и сън
Тя ни кара да сме силни навън
Илюзията ни кара да сме слънцето в дъждовния ден
Илюзията живее и не може без мен
Рисувам
Опитвам се красотата да нарисувам
Затварям очи и започвам пак да сънувам
Птиците в синьото небе
Нежния бриз ...на Черното море
Невинната усмивка по детското лице
И така в продължение на часове
Аз сънувах
С палитрата в ръце
Аз рисувах
А четкатабеше суха
Описвам звука в средата глуха
Опитвайки се да нарисувам красотата
Вглеждайки се в резултата
Аз съм описал свободата
Картина
Какво е животът?Той е просто картина
Минавам покрай нея но не мога да я подмина
Няма как към нея да не я погледна
Няма как ръка да не ...протегна
Да докосна образите там
Виждам човек които е сам
Цветен образ на черно белия фон
Рисувайки описвам всеки един стон
Боите описват всеки един звук
От падащата сълза някъде тук
Замръзнала от студ
Превърнала се в чист кристал
Разрушавайки светът черно бял
Реалност
Отново в мен има хиляди въпроси и хиляди дилеми
Отново разкъсван от отговори, разкъсван от проблеми
Отново нещатаот живота се...повтарят
Отново търся решение а вратите се затварят
Точно пред мен
Неизвестие чака в новия ден
Личността пак потъва е отчаяние
А римите не са просто послание
Силует потъва в тъмнината
Решенията не идват с идването на зората
Светлината
Къде е не зная
Ще продължа да напред крачейки към края
Отварям очите си и нищо ново
Проблеми...Дилеми...
Ме чакат като на готово
Красотата на деня от рано си отива
А аз ето хващам молива
Превръщам чувствата в думи по белият лист
В този мръсен свят как да излезнеш чист
Усещам как поредния ден
Отново ме мачка
Усещам утрешния ден
И как ще направя крачка
А крачката след крачка тя ще е поредна
Кажи ми как...
Към бъдещето да погледна
След като всяка крачка би била последна???
Историята винаги ни улавя със своите примамки
Времето държи безкрая а ние го слагаме рамки
Няма значение какви са те
Години,ери или просто часове
Времето е всичко дори и за кратките мигове
...Историята се явява боите на времето
Времето представлява бялото платно
По което историята рисува,и остава бяло петно
А ние винаги се питаме защо
Но времето винаги ще крие своите тайни
Историята ще е нищо без своите случки безкрайни
Нощ
Тъмнината е вечност сякаш е безкрайност
Погледни звездите подредени сякаш по случайност
Те са част от тъмния пейзаж
А само луната скита като самотен типаж
...Тя винаги е там стояща като пазач
Красива и самотна щом падне здрач
И всяка една светлинка заобиколена от тъмнината
И всяка една тъмнина разкъсвана от светлината
Звездите сякаш плуват в тъмното море
Това не е картина а просто нощното небе
Илюзия
Илюзията е прекрасна макар и да е измама
Илюзията е част от нас макар и да я няма
Илюзията е част от всяка мечта
Илюзията придружена с надежда
Илюзията се превръща в мечта и ни отвежда
...В светове който ни карат напред да продължим
Илюзията ни кара духом да се държим
Илюзията макар и мечта макар и сън
Тя ни кара да сме силни навън
Илюзията ни кара да сме слънцето в дъждовния ден
Илюзията живее и не може без мен
Рисувам
Опитвам се красотата да нарисувам
Затварям очи и започвам пак да сънувам
Птиците в синьото небе
Нежния бриз ...на Черното море
Невинната усмивка по детското лице
И така в продължение на часове
Аз сънувах
С палитрата в ръце
Аз рисувах
А четкатабеше суха
Описвам звука в средата глуха
Опитвайки се да нарисувам красотата
Вглеждайки се в резултата
Аз съм описал свободата
Картина
Какво е животът?Той е просто картина
Минавам покрай нея но не мога да я подмина
Няма как към нея да не я погледна
Няма как ръка да не ...протегна
Да докосна образите там
Виждам човек които е сам
Цветен образ на черно белия фон
Рисувайки описвам всеки един стон
Боите описват всеки един звук
От падащата сълза някъде тук
Замръзнала от студ
Превърнала се в чист кристал
Разрушавайки светът черно бял
Реалност
Отново в мен има хиляди въпроси и хиляди дилеми
Отново разкъсван от отговори, разкъсван от проблеми
Отново нещатаот живота се...повтарят
Отново търся решение а вратите се затварят
Точно пред мен
Неизвестие чака в новия ден
Личността пак потъва е отчаяние
А римите не са просто послание
Силует потъва в тъмнината
Решенията не идват с идването на зората
Светлината
Къде е не зная
Ще продължа да напред крачейки към края
Отварям очите си и нищо ново
Проблеми...Дилеми...
Ме чакат като на готово
Красотата на деня от рано си отива
А аз ето хващам молива
Превръщам чувствата в думи по белият лист
В този мръсен свят как да излезнеш чист
Усещам как поредния ден
Отново ме мачка
Усещам утрешния ден
И как ще направя крачка
А крачката след крачка тя ще е поредна
Кажи ми как...
Към бъдещето да погледна
След като всяка крачка би била последна???