Променливо настроение

[natalidanailova]

Аз съм момиче на 15 и доскоро живях в едно малко градче или както аз го наричам-голямо село. Винаги съм искала да живея във Варна. Там просто въздухът ми изглеждаше по-различен, а хората-прекалено забързани, за да седнат и да обсъждат кирливите ризи на останалите. Като цяло животът ми винаги е бил приказка в сравнение с обърканите до голяма степен безсмислени съдби, които част от познатите ми са избрали. Наричам ги познати, защото никога не бих могла да разчитам на тях и те винаги са били просто хора, които съм поздравявала на улицата. Та тъй де, миналата година се изместих във Варна(най-после) заедно с майка ми и нейния приятел, защото бях приета в едно от най-елитните училища там. В началото беше ужас. Квартирата беше тясна, аз нямах приятели, майка ми искаше да се връща, понеже не обичаше промените и беше свикнала всеки втори да я поздравява. С парите трудно се оправяхме тъй като с работа бе единствено баща ми. Както и да е, този период отмина(слава богу). В момента сме в една супер яка квартирка в най-готиния квартал, всеки има работа(без мен де :oops: ) и всичко се нареди. Аз съм зодия риби (за голямо щастие и нещастие) и винаги съм се стремяла към съвършенството-абсолютното съвършенство. Това понякога ми изиграва лоша шега, разбира се, тъй като съм доста ранима и чувствителна. Та, вкъщи ми е добре, постигам големи успехи в областта на литературното творчество, в училище съм отличничка, имам достатъчно ИСТИНСКИ приятели :-) (за жалост, повечето от които не са във Варна :( ), не ми липсват досадни ухажори, гадже нямам (но на няколко пъти съм остановила, че без такова се чувствам по-добре 8-) ), майка ми е най-прекрасния човек на света, баща ми-най-грижовният И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО все нещо не ми е наред. Напоследък ме хванаха едни хормони-ту ми е весело, ту ми става криво и ми се иди да изчезна, ту ми се излиза, ту не ми се прави нищо. Знам, че съм тийн и предполагам е нормално, ама при условие, че нямам проблеми, защо от време на време ми се приисква да се хвърля от някой мост :x
П.П: благодаря на тези, които си направиха труда да изчетат моите романи :D , просто имах нужда да го споделя с някой :oops:


Кирилицата важи и за заглавието!
kalpazanka

[xrusinka]

Миличка, напълно нормално е да се чувстваш ту весело, ту тъжно и да не ти се прави нищо пък в същото време да ти е скучно, а бе не знам. Нормално е в пубертета, при всички е така ето и при мен е така въпреки, че си имам всичко, е без приятели, но все някога ще намеря такива. Няма за какво да се притесняваш, живей си прекрасния живот и хич да не ти пука :) :)

[natalidanailova]

Мерси много за разбирането :) Наистина се нуждаех да чуя този отговор \:D/ А за приятели никога не е късно, ако искаш един в повече ето ти скайпа ми: natali_8739

[ameli]

И аз съм от Варна. Много места в България съм посетила, но и аз съм на мнение, че родният ми град е най-хубавия :-| Къде учиш? Ако искаш ми пиши на Лс, за да се запознаем. Настроението ти е нормално за възрастта, не се притеснявай :)

[Di]

И аз съм така,смея се и мога да ревна в един и същ момент

[P]

Ако това голямо село е ДОБРИЧ - градът на мечтите те разбирам :Д и аз съм от там и 8 клас се преместихме във Варна.Разбирам те на 100% :) ще ти хареса тук много.Това така наречене елитно училище ,кое е ? :))) иначе те чакат само хубави мигове да знаеш! Аз и за миг не съжелявам ,че нашите ме затътриха тук.Сега си уча в София и Варна ми се вижда едно смешно селце.А това ,че не те обсъждат хората е лъжа.Това е синдрома на малкия град :Д И аз като дойдох така си мислех,но сега като живея в София и като гледам Варна ми се вижда една дупка като цяло и имам чувството ,че като дойда тук всеки ме обсъжда във всяко заведение ,в което вляза ,а в София ми се вижда рай.Но предполагам и така е там ,не съм свикнал :) иначе добър избор на град - дискотеките са един път! :)