a1a2b3v
08-29-2010, 22:25
Такамм всичко обхваща дълъг период от време и ще се опитам да го кажа накрадко. Тази година бях в ново училище сприятелих се с едно момче. Но ето какво се случи. Опитах се да ги сприятеля с най-добрата ми приятелка. Ето че постепенно те не се разбираха и почваха малко по-малко да се заяждат. Опитвах се да им обясня, че като хора и двамата са много "печени" ако мога така да се изразя, за всекиго говорех добро пред другия. (Да се уточня най-добрата си приятелка я познавам от предучилищната, но добри приятелки станахме някъде към 2ри клас, а сега ще бъда 9ти. Казвам го за да подчертая, че наистина я познавам от много време.)
Тогава (пролетта към лятото може би около месец преди лятната ваканция) аз излизах почти всеки, да не кажа всеки ден с това момче, и разбира се от страната на приятелката ми и изобщо на комнапията с която се движех започна едно недоубрение... предполагам се сещате защо( излезна, че ги зарязвам тях, с които се познавам от когато съм била неква пикла заради момче, което познавам от малко време.)
Както и да е тогава тя няколко пъти се заяде, когато ни виждаше заедно (незнам, поради това, което се случи или изобщо за какво, но се случи.) След това... се случи така, че това момиче замина за лятната ваканция досега извън българия. Да наговорих някои неща, но не чак обиди ами незнам как да го кажа, казах на момчето, че ми е по приятно да излизам с него, отколкото с другите от компанията с която преди излизах (те не са много 3 човека и най-добрата ми приятелка която в случея я нямаше, а с едното момиче не се разбирахме много добре, не че сега се разбираме, но поне си говорим.) Случи се, че някък съм казала, че няма да излизам с нея като се върнела, въпреки, че не си спомням точно кога, може би не съм му отдала голямо значение, или без да искам съм завъртяла нещата по този начин. Незнам. Сега след като се върна ( в моя град Видин има панаир), та в деня в който разбрах, че се е върнала се бяхме разбрали с това момче да идем. И му казах, че тя си е тук и също че на следващия ден трябва да си ида на село ( беше този четвъртък демек за петък и събота и в неделя сутринта се връщам). Да съсипах му настроението без да се усетя. И така Мина се колко, да се е минало време от както бяхме излезнали и я видяхме с моята компания ( с изключение на момичето с което преди не се разбирахме). Незнам как се случи, но веднага отидох при нея и я прегърнах, разбрах, че наистина ми е липсвала ...( поне до този момент се опитвах да не мисля за нея) . Както и да е. Накрая на деня казах на момчето, че след като се върна от село ще излезна с нея. Опитах се да му обясня, че въпреки, че в последно време не бяхме в много добри взаимоотношения ми липсваше. И да тази неделя отидох с тях. След като се прибрах се получи една много конфузна ситуация...
Писах си с момчето и ето част от хронологията ( ще давам само части от нея - най-важните според мен.)
[00:09:48] Качо каза: еми не знам
[00:10:00] Качо каза: ти напоследък си толкова заета с --------- (най-добрата ми приятелка)
[00:10:02] Качо каза: откакто се върна
[00:10:03] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: излиза ли ти се с мен?
[00:10:05] Качо каза: затова те попитах
[00:10:10] Качо каза: дали ще излизаш с тях
[00:10:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: не съм толкова заета
[00:10:13] Качо каза: кога
[00:10:19] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: просто не бях излизала с нея
[00:10:22] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: от много време
[00:10:26] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: днеска съм се върнала
[00:10:33] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: излезнала съм веднъж с нея
[00:10:38] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: голяма работа
[00:10:43] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: |-(
[00:10:59] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: за 1 ден
[00:11:34] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: виж кво
[00:11:41] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: да понякога ние може да се караме
[00:11:46] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: обаче я познавам
[00:11:57] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: от може би 6-7 годишна пикла
[00:12:06] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и да липсваше ми
[00:12:09] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: признавам си
[00:12:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и да
[00:12:23] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: въпреки че понякога се случва да не сме на едно мнение
[00:12:32] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: тва не означава че не е важна за мен
[00:12:37] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: нещо друго?
[00:12:59] Качо каза: защо ми го казваш точно сега
[00:13:04] Качо каза: а не когато те попитах
[00:13:06] Качо каза: ?
[00:13:07] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ами кога
[00:13:36] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ми може би
[00:13:41] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: защото тогава не мислех;
[00:13:48] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: незнам
[00:13:51] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: като я видях
[00:13:55] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: осъзнах
[00:13:59] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: че ми липсваше
[00:14:04] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и то страшно много
[00:14:07] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: както и да е
[00:14:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: не вярвам да ме разбереш
[00:14:20] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ...
[00:16:25] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: нещо друго да попиташ?
[00:18:30] Качо каза: не ме е яд че ти се излиза с нея а ме е яд че ме лъжеш за това
[00:18:38] Качо каза: ти нямаш ли никви спомени
[00:18:48] Качо каза: от последните 3 месеца
[00:18:49] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: да помня какво се случи
[00:18:57] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ако кажа нещо по-различно
[00:19:02] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ще бъде лъжа
Та дефакто става на въпрос, че излиза, че съм го излъгала и според него съм му забила нож в гърба. Опитах се да му обясня, че съм го искала, че съм сгрешила, но по никакъв начин не съм искала да се получи така и съжалявам, но сякаш това няма значение.
Неисках да се получи така и незнам как да му обясня действията си, това е. Дори започнах да се плаша от себе си, незнам за себе си не мога да преценя, защото като се замисля той е прав и искам мнение на някой който няма нищо общо с това, защото би било най-правилно (поне така мисля). Зададох си сама въпроса: Двулична ли съм? И най-лошото беше, че не можех да си отговоря.
Също искам и съвет какво мога да направя, за да поправя нещата (знам, че не се получава така, като счупено огледало е поправяш го, но виждаш парченцата в отражението).
Искам да благодаря, на всички които прочетат това, наистина е важно за мен и трябваше да споделя с някого. Моля за съвети и ще помоля без спам. :-k :-k
Тогава (пролетта към лятото може би около месец преди лятната ваканция) аз излизах почти всеки, да не кажа всеки ден с това момче, и разбира се от страната на приятелката ми и изобщо на комнапията с която се движех започна едно недоубрение... предполагам се сещате защо( излезна, че ги зарязвам тях, с които се познавам от когато съм била неква пикла заради момче, което познавам от малко време.)
Както и да е тогава тя няколко пъти се заяде, когато ни виждаше заедно (незнам, поради това, което се случи или изобщо за какво, но се случи.) След това... се случи така, че това момиче замина за лятната ваканция досега извън българия. Да наговорих някои неща, но не чак обиди ами незнам как да го кажа, казах на момчето, че ми е по приятно да излизам с него, отколкото с другите от компанията с която преди излизах (те не са много 3 човека и най-добрата ми приятелка която в случея я нямаше, а с едното момиче не се разбирахме много добре, не че сега се разбираме, но поне си говорим.) Случи се, че някък съм казала, че няма да излизам с нея като се върнела, въпреки, че не си спомням точно кога, може би не съм му отдала голямо значение, или без да искам съм завъртяла нещата по този начин. Незнам. Сега след като се върна ( в моя град Видин има панаир), та в деня в който разбрах, че се е върнала се бяхме разбрали с това момче да идем. И му казах, че тя си е тук и също че на следващия ден трябва да си ида на село ( беше този четвъртък демек за петък и събота и в неделя сутринта се връщам). Да съсипах му настроението без да се усетя. И така Мина се колко, да се е минало време от както бяхме излезнали и я видяхме с моята компания ( с изключение на момичето с което преди не се разбирахме). Незнам как се случи, но веднага отидох при нея и я прегърнах, разбрах, че наистина ми е липсвала ...( поне до този момент се опитвах да не мисля за нея) . Както и да е. Накрая на деня казах на момчето, че след като се върна от село ще излезна с нея. Опитах се да му обясня, че въпреки, че в последно време не бяхме в много добри взаимоотношения ми липсваше. И да тази неделя отидох с тях. След като се прибрах се получи една много конфузна ситуация...
Писах си с момчето и ето част от хронологията ( ще давам само части от нея - най-важните според мен.)
[00:09:48] Качо каза: еми не знам
[00:10:00] Качо каза: ти напоследък си толкова заета с --------- (най-добрата ми приятелка)
[00:10:02] Качо каза: откакто се върна
[00:10:03] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: излиза ли ти се с мен?
[00:10:05] Качо каза: затова те попитах
[00:10:10] Качо каза: дали ще излизаш с тях
[00:10:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: не съм толкова заета
[00:10:13] Качо каза: кога
[00:10:19] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: просто не бях излизала с нея
[00:10:22] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: от много време
[00:10:26] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: днеска съм се върнала
[00:10:33] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: излезнала съм веднъж с нея
[00:10:38] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: голяма работа
[00:10:43] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: |-(
[00:10:59] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: за 1 ден
[00:11:34] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: виж кво
[00:11:41] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: да понякога ние може да се караме
[00:11:46] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: обаче я познавам
[00:11:57] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: от може би 6-7 годишна пикла
[00:12:06] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и да липсваше ми
[00:12:09] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: признавам си
[00:12:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и да
[00:12:23] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: въпреки че понякога се случва да не сме на едно мнение
[00:12:32] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: тва не означава че не е важна за мен
[00:12:37] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: нещо друго?
[00:12:59] Качо каза: защо ми го казваш точно сега
[00:13:04] Качо каза: а не когато те попитах
[00:13:06] Качо каза: ?
[00:13:07] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ами кога
[00:13:36] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ми може би
[00:13:41] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: защото тогава не мислех;
[00:13:48] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: незнам
[00:13:51] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: като я видях
[00:13:55] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: осъзнах
[00:13:59] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: че ми липсваше
[00:14:04] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: и то страшно много
[00:14:07] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: както и да е
[00:14:12] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: не вярвам да ме разбереш
[00:14:20] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ...
[00:16:25] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: нещо друго да попиташ?
[00:18:30] Качо каза: не ме е яд че ти се излиза с нея а ме е яд че ме лъжеш за това
[00:18:38] Качо каза: ти нямаш ли никви спомени
[00:18:48] Качо каза: от последните 3 месеца
[00:18:49] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: да помня какво се случи
[00:18:57] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ако кажа нещо по-различно
[00:19:02] .†̶.̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶Д̶̶̶̶̶̶̶̶е̶н̶и̶̶̶̶̶т̶ ̶о̶̶̶(̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶̶●๋: каза: ще бъде лъжа
Та дефакто става на въпрос, че излиза, че съм го излъгала и според него съм му забила нож в гърба. Опитах се да му обясня, че съм го искала, че съм сгрешила, но по никакъв начин не съм искала да се получи така и съжалявам, но сякаш това няма значение.
Неисках да се получи така и незнам как да му обясня действията си, това е. Дори започнах да се плаша от себе си, незнам за себе си не мога да преценя, защото като се замисля той е прав и искам мнение на някой който няма нищо общо с това, защото би било най-правилно (поне така мисля). Зададох си сама въпроса: Двулична ли съм? И най-лошото беше, че не можех да си отговоря.
Също искам и съвет какво мога да направя, за да поправя нещата (знам, че не се получава така, като счупено огледало е поправяш го, но виждаш парченцата в отражението).
Искам да благодаря, на всички които прочетат това, наистина е важно за мен и трябваше да споделя с някого. Моля за съвети и ще помоля без спам. :-k :-k