Wwe1fenka
08-30-2010, 12:29
Глава първа
Аз се казвам Ева, междудругото.И съм от Англия, Лондон.Един голям град с много туристи през цялото време.
Лятото си отиваше…това ми беше пределно ясно.Вчера беше толкова горещо и приятно, небето беше наситено синьо, без нито едно облаче.
А днес времето бе мрачно и студено, синьото небе бе скрито под черни облаци.
Всичко говореше само за едно – студена есен, училище, а и Дерек трябваше да си тръгва,защото живееше в чужбина и идваше само лятото…
Мразех това!Толкова го ненавиждах!
Седнах на перваза на прозореца и се загледах.Нямаше усмихнати компании,нямаше смях,хора по бански връщащи се от плажа, ресторантите и кафетата бяха празни.
Отидох до леглото и седнах на ръба му.След секунди станах и се погледнах в огледалото.
Седемнадесет годишна червенокоска с бледа кожа и лунички.
Сините ми очи нямаха блясъка, който имаха само през лятото.
Погледнах към снимките ни заедно.Изобразяваха смях, топлина, щастие, лято…
Но това вече просто…го нямаше.А предстоеше нещо още по-ужасно.Семейството щеше да се мести!От любимият ми град в света Созопол в Париж.Е винаги си бях мечтала да го видя, но не и да живея там.
Но поне учех във френската гимназия.Бях завършила фотография.Всъщност ние се местихме заради мен, защото си намерих работа във Франция.
Да поясня: живея с родителите си защото нямам достатъчно пари за жилище.
Отворих гардероба си и извадих два големи куфара за багажа си.
В единия набързо напъхах всичките си дрехи,а в другият всичко останало, книги, дискове, плюшени играчки плакати и снимки.
Аз съм от Америка, но се преместихме в Лондон, а сега се местя отново.
Легнах, защото утре трябваше да ставам рано.
Глава втора
Събудих се към три часа сутринта, а в стаята беше ледено студено.
Краката ми замръзваха.
Покрих ги с одеалото и се опитах да заспя.
Но това не беше възможно.
Чувах силни викове от коридора, счупени чинии, шумни стъпки.
Станах за да проверя какво става.Отворих тихичко вратата, и отидох до кухнята, за да взема точилката.
Отидох в хола и очите ми се разшириха от страх.
Там имаше голям, черен вълк.Стъклото беше счупено, а животното дращеше с нокти по стъклото на секцията.Лъхна ме един аромат.Гора, пръст, миризма на хищник.
Но всъщност не се страхувах от него.Във момента, в който ме видя той спря.
Легна по гръб и показа корема си (това означава, че на този, който прави това му е като главатар на глутницата).
Учудих се, че не ме нападна.Приближих се.Прокарах пръсти през навлажнената от роса козина.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Аз се казвам Ева, междудругото.И съм от Англия, Лондон.Един голям град с много туристи през цялото време.
Лятото си отиваше…това ми беше пределно ясно.Вчера беше толкова горещо и приятно, небето беше наситено синьо, без нито едно облаче.
А днес времето бе мрачно и студено, синьото небе бе скрито под черни облаци.
Всичко говореше само за едно – студена есен, училище, а и Дерек трябваше да си тръгва,защото живееше в чужбина и идваше само лятото…
Мразех това!Толкова го ненавиждах!
Седнах на перваза на прозореца и се загледах.Нямаше усмихнати компании,нямаше смях,хора по бански връщащи се от плажа, ресторантите и кафетата бяха празни.
Отидох до леглото и седнах на ръба му.След секунди станах и се погледнах в огледалото.
Седемнадесет годишна червенокоска с бледа кожа и лунички.
Сините ми очи нямаха блясъка, който имаха само през лятото.
Погледнах към снимките ни заедно.Изобразяваха смях, топлина, щастие, лято…
Но това вече просто…го нямаше.А предстоеше нещо още по-ужасно.Семейството щеше да се мести!От любимият ми град в света Созопол в Париж.Е винаги си бях мечтала да го видя, но не и да живея там.
Но поне учех във френската гимназия.Бях завършила фотография.Всъщност ние се местихме заради мен, защото си намерих работа във Франция.
Да поясня: живея с родителите си защото нямам достатъчно пари за жилище.
Отворих гардероба си и извадих два големи куфара за багажа си.
В единия набързо напъхах всичките си дрехи,а в другият всичко останало, книги, дискове, плюшени играчки плакати и снимки.
Аз съм от Америка, но се преместихме в Лондон, а сега се местя отново.
Легнах, защото утре трябваше да ставам рано.
Глава втора
Събудих се към три часа сутринта, а в стаята беше ледено студено.
Краката ми замръзваха.
Покрих ги с одеалото и се опитах да заспя.
Но това не беше възможно.
Чувах силни викове от коридора, счупени чинии, шумни стъпки.
Станах за да проверя какво става.Отворих тихичко вратата, и отидох до кухнята, за да взема точилката.
Отидох в хола и очите ми се разшириха от страх.
Там имаше голям, черен вълк.Стъклото беше счупено, а животното дращеше с нокти по стъклото на секцията.Лъхна ме един аромат.Гора, пръст, миризма на хищник.
Но всъщност не се страхувах от него.Във момента, в който ме видя той спря.
Легна по гръб и показа корема си (това означава, че на този, който прави това му е като главатар на глутницата).
Учудих се, че не ме нападна.Приближих се.Прокарах пръсти през навлажнената от роса козина.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...