Кръстопът
Пролог
Преди време баща ми е пристъпил едно от правилата.И днес хилядолетия по – късно и аз съм на път да повторя грешката му.Смятах се за силна , с ледено сърце , но изглежда всичкия този огън го е разтопил , но е така когато живееш в Ада ! Какво съм аз ? Демон , вампир , дух … ? Можете да изреждате до утре , но няма да познаете.Защото аз съм уникална.Единствена по рода си.От начало не бях желана никъде.Хората знаеха какво съм и щяха да минат стотици години преди да забравят , а аз не се славя с търпение.Съществата в Ада ме обвиняваха за трагичната участ на баща ми.И защо ? Това беше негова грешка.Не моя !
Аз бях просто дете когато това се случи . Плачех , защото правеха нещо лошо на баща ми.Гушках се в майка ми исках някой да ме успокои , да ми каже , че всичко ще е наред и вместо това кучката се опита да ме убие.И тогава детството свърши.Едва след 5 години . Бях принудена да избирам.Те или аз.Моя срещу техния живот.И егоистичното в мен се прояви.Убих я.Убих и други.И още не навършила 6 аз бях зла.Научих се да се бия и да използвам природните си таланти . Скитах се дълго между двата свята в търсене на нечие добро сърце , което ще ми се довери , което ще ме защити и обикне.И години по – късно това се случи.Той се влюби в мен и най – после усетих радост.Първична и чиста радост и направих това , в което бях най – добра.Убих го . И сега хилядолетия по – късно аз отново съм тук и продължавам да убивам.Издигнах се сред съществата от Ада и сега съм силна и може би дори непобедима.Или поне бях , защото съм на път да пристъпя вечното правило :
"Не се влюбвай в смъртни !"
Ако ви хареса ще пусна и първа глава :oops:
1 глава
Отново се огледах в огледалото и се усмихнах на отражението си.Русите ми коси се спускаха на едри и красиви букли от раменете чак до кръста.Виолетовите ми очи проблясваха леко с някаква палава искра в готовност още в този миг да пламнат в ярко червено.Устните ми по начало с цвят на роза сега бяха кърваво червени и приканващи всеки нормален мъж на тази планета .
Късата ми пола беше толкова къса , че да успее да привлече всички погледи.Черното бюстие с множество връзки придаваше още по – хубав и завършен вид на формите ми , а ботушите до коляно ме правеха по висока благодарение на тънкия и висок ток.Не бях много висока , но това всъщност беше добре за мен , защото обичах да нося високи токчета.Повечето същества тук долу , които се занимаваха с този бизнес се чудеха как се справям в битките с тези обувки , но всъщност за мен не беше трудност.Ходех с тях от години още от както съществуват и дори не правех разлика когато съм боса или с тях .
- Приятна вечер момчета.Аз отивам да се забавлявам.- казах и щях да изчезна , но Азазел реши да ми досажда .
- Не и този път Индра , няма кой да покрие едно от местата.- каза той нехайно макар да осъзнаваше колко опасно е да говори по този начин с мен.Веждите ми автоматично се стрелнаха на горе и погледа ми с цвят на виолетки обходи помещението , което беше гъчкано с демони.Не разбирах.Тук имаше достатъчно , които да се справят с една проста сделка.Защо искаше да съсипе вечерта ми ? Много добре знаеше , че това е единствената ми свободна вечер в седмица и бях сигурна , че познаваше нрава ми идеално.Бяхме заедно от хиляди години .
- Ооо мили ми Азазел , – започнах спокойно с тих и нежен глас – намери друг ! – изсъсках накрая и в ръката ми се появи малка огнена топка.Той се засмя за миг по начин , който можеше да накара всеки да трепери.Всеки , но не и мен !
- Забравяш ли кой съм Индра ? – продължи той , а аз запратих кълбото по него.Той го избегна и отново се засмя.Махна пренебрежително с ръка все едно съм една от другите.Все едно съм от най – ниша класа и аз се оказах прилепена до стената.Азазел дойде до мен и отметна косата от лицето ми докосна устните си до моите по един отвратително гнусен начин , а аз потръпнах .
- Ти си ми чичо по – дяволите ! – изсъсках на среща му и усетих как температурата на тялото ми се покачва и очите ми пламват в червено.Това беше страничния ефект от моментите когато ме обземаше ярост .
- Баща ти не може да те чуе Индра , а и дори да те чуе какво ще направи ? Дори и да беше свободен какво щеше да направи ? Може би не трябва да викаш неговото име , а моето.Аз съм този , който ще те спаси в деня , в който той се освободи.Да не мислиш , че няма да те убие с голи ръце ? Заради теб той е затворен от хилядолетия.Заради теб ! Защото ти си грешка ! Винаги ще бъдеш.Жалка си Индра ! – сълзи започнаха да се стичат по лицето ми … опа не , обърках филма .
- Иска ми се да те помоля най – после да спреш да ме наричаш Индра.Знаеш , че мразя това име не знам на какъв проклет демон си ме кръстил , но истинското ми име е Анджела.И … предпочитам да умра в мъчения отколкото да бъда с теб чичо.Аз си имам принципи и не излизам с дъртаци . – изсъсках и се усмихнах победоносно , когато видях сгърчената му физиономия.Горкият никога не разбра , че не излизам с роднини и грозници.Той ме пусна , а погледа му проследи движенията ми.Отново отидох до огледалото и оправих косата си .
- Намери друг , който да отиде.Днес съм в почивка. – допълних и щракнах весело с пръсти.В следващия момент се озовах в света на хората пред една дискотека .
Тръгнах към входа където имаше опашка от 40-50 човека.Без да обръщам внимание на недоволните крясъци отидох до охраната и му се усмихнах.Той плъзна погледа си по мен и след това просто ми кимна и ми направи път да мина.И щях да го сторя , ако някакъв грозник не беше решил да се закача с мен.Никога не бих направила това , ако беше поне малко красив , но не траех лапите на чучала по себе си.Имах прекалено високо мнение за себе си.Като по команда без дори да се замисля се завъртях и крака ми се озова притиснат в корема му.Той се приви и ме погледна злобно.Още една грешка.Притиснах го до стената и му се усмихнах .
- Знаеш ли коя съм ? – прошепнах злобно , а той реши да се прави на важен , като се изпъчи на пред и хвана китките ми.Ох. .. май до утре щях да се занимавам с него.Мразех когато мъжете искат да се правят на силни.Аз бях по – силната .
- Някаква евтина курва ? – попита надменно , като повиши гласа си на последната дума за да го чуят всички.Грешка , отново. Напоследък това животно наречено човек ставаше все по - тъпо и по - тъпо. Последваха хихикания и кимвания. Добре. Признавам, че не бях много облечена, но чак пък толкова. Това накара очите ми да заискрят още по ярко заличавайки всеки помен от светло лилаво.
- О повярвай ми това е най – доброто , което можеш да си представиш.Защото мили , аз съм дявола . – мъжа се свлече в ръцете ми безпомощно.Пуснах тялото на земята , а охраната веднага притича до нас.Притисна пръст към врата му , а лицето му пребледня когато не усети нищо , че какво очакваше , че просто е припаднал ? Аз никога не се шегувах !
- Някой дава ли душата си за да спаси този мерзавец ? – попитах макар да не ми беше до работа можех поне да опитам . - Мога да спася някой роднина или да върна някой мъртъв ? – попитах и поклатих недоволно глава . - От кога нямате проблеми за решаване ? Този свят се е сбъркал ! – изкоментирах сърдито и се обърнах към охраната , който ме зяпаше и беше направил кръст с пръсти .
- Пробвай го при някой чистокръвен.На мен такива глупости не ми действат. – посъветвах го и влязох в дискотеката.Знаех , че след 5-7 минути максимум полицията ще е тук , но и все пак нямах намерение да съм дошла до тук за нищо.Дискотеката беше голяма и щяха да минат 10-15 минути докато ме намерят така , че имах време за няколко танца .
Обходих помещението с поглед и за моя изненада видях София.Боже къде се беше загубило това момиче ? От толкова време не я бях виждала.Тя не танцуваше с никой така , че вероятно беше дошла преди малко.Тръгнах към нея като и се усмихнах.Двете се прегърнахме и се огледахме взаимно.Тя беше облякла червена рокличка и беше обула сандали на ток.Облеклото и беше , като на монахиня в сравнение с това , което носех аз. Покриваше прекалено много плът, но въпреки това беше секси. Кестенявата и коса беше безупречно права и лъскава , а лицето и чисто . Без следа от грим.Не , че имаше нужда и така имаше перфектните устни – сочни и розови , а кожата – светла и гладка .
- Ти ли си убила онзи тип преди малко ? – попита ме тя дяволито.
- Че кой друг ? Мерзавеца реши да ми пуска ръце , а беше адски грозен. – осведомих я и я повлякох към бара . Очите и заискриха горделиво все едно съм дъщеря и, която е извършила първото си убийство.
- Това е моето момиче ! – каза тя и двете се засмяхме.Обичах да съм с нея винаги сме били много близки и искрени една с друга.Нещо , което се среща рядко в нашето общество .
- Как е Азазел ? – попита тя и усетих температурата ми да се покачва.Това значеше , че очите ми вече са , като нажежени въглени.Сведох поглед за да не привличам още повече внимание и заговорих през стиснати зъби .
- Добре предполагам , но ако продължава да се държи по този гнусен и извратен начин ще го убия.Заклевам се ! – изсъсках , а Софи започна да се смее истерично.Тя какво да не би да се забавляваше заради моето нещастие.Прииска ми се да я ударя , но щях да се сдържа.Или поне трябваше да се сдържа .
След , като и двете пресушихме питиетата си оставихме чашите на бара я завлякох към дансинга.Барманът беше сладък и определено щеше да ми е забавно с него , но точно сега нямах необходимото време , защото той все пак нямаше да тръгне веднага когато му кажа , а щеше да протака докато смяната му свърши.Не ми се искаше точно сега да използвам силите си за да го принудя така , че просто започнах да танцувам със София.Бях сигурна , че две полуголи момичета , които изглеждат безбожно добре бързо ще привлекат вниманието .
И естествено се оказах права.Скоро около нас се скупчиха доста момчета от секси по – секси , но само един ми направи впечатление.Той беше седнал някъде на страни и ме зяпаше почти втренчено.Имаше черна коса и сини очи.Доста рядка комбинация , а тялото му беше перфектно до последния милиметър , но въпреки това той не се забавляваше.Ни най – малко.Изглеждаше тъжен и погледа му не показваше интерес към външността ми , а сякаш проникваше вътре в леденото ми сърце.Ледено до този миг , но сега просто ми се прииска да му помогна.И знаех , че той също иска да направя това , защото той знаеше какво съм .
Запътих се към него , като игнорирах останалите момчета и техните евтини намеци .
- Какво не е на ред ? – попитах го просто , като знаех , че ще разбере за какво говоря.Аз му предлагах сделка и той нямаше да откаже.Просто очите му бяха толкова отчаяни , че чак будеха съжаление , а определено беше трудно да събудиш съжаление в мен.Тези чувства не ми бяха познати от векове .
- Семейството ми катастрофира.Сестра ми , баща ми , майка ми … всички те са мъртви.Само аз съм жив и то благодарение на това , че отидох на един купон … – обясни той тихо и за момент си помисли , че ще заплаче , но слава бога той не направи нищо подобно.Просто хвана ръката ми и ме изкара от дискотеката през задния вход.След това извади някаква кутия и започна да копае дупка на кръстопътя.Едва сдържах смеха си , но реших първо да се поизмъчи и след това да му кажа.След около 10 минути той най – после я закопа , а аз започнах да се смея . Това беше просто формалност, която ни даваше малко по - точна информация и ни съобщаваше къде трябва да отидем, но сега беше безполезно.
- Мили , аз съм силна.Не ми трябваше кутията със снимката и останалите неща.Мога да се справя и без тях . – обясних му и очаквах да видя някакъв яд или раздразнение в очите му , но напразно.Той не реагира , просто вдигна рамене безпомощно.Нямаше воля , нямаше надежда , нямаше нищо …
- Ще ти дам три седмици.Все пак това са три живота , а не един или пък просто милион.Съгласен ли си ? – попитах го , а той кимна безмълвно .
Отидох до него и го целунах.Случи се нещо странно и различно.През мен премина електричество и ми се прииска да го целувам вечно … добре май бях прекалила със сапунките.Дръпнах се , като попарена изненадана от случилото се , дори притеснена и направих опит да се усмихна .
- Сега са по леглата си.Утре всички ще закусите заедно и всичко ще е наред , но ще трябва да им обясниш някакъв как са се върнали.Защото всеки един от тях си спомня . – обясних му , а той ме придърпа до себе си и ме целуна.Пръстите му се вкопчиха в плътта ми , а аз не успях да прикрия изненадата си на време.Той се дръпна леко изненадан , че стоя , като дърво и се вгледа в очите ми.Наведох се към него , като леко се надигнах за да съм висока точно колкото него.Макар и на токчета бях малко по – ниска.И точно когато щях да го целуна чух някой да тича към този вход.Да , полицаи.Честно казано се бяха забавили доста .
- Аз тръгвам … – отбелязах и щях да изчезна , но той ме погледна изненадано.
- Полицията идва нали ? – попита той , а аз кимнах.Изглежда знаеше за случката по – рано . Не, че бях изненадана. Даже очаквах цялата дискотека да се изпразни или поне всички да наострят ушички и да се опитат да убият всяка красива блондинка.– Не можеш да ме оставиш просто така.Какво да им кажа , че си се изпарила ? Сигурен съм , че половината мъже вътре с радост ще помогнат на полицията за да ме задържат . – ох … от кога се грижех за хора ? Отидох до него и го гушнах , а след това заговорих .
- Къде да те заведа ? – никакъв отговор.Май не схващаше какво го питам.Нямах време за това така , че просто щракнах с пръсти и се озовахме в тях.Отдръпнах се бързо от него .
- Лооол … това беше страхотно ! – каза той въодушевено , а аз просто се усмихнах в отговор . За първи път ми се случваше да се пренасям с човек.
- Ще се видим след три седмици сладък.Наслади се на остата от живота си, защото аз определено ще се насладя на миговете ти в Ада. - нямах търпение той да стане мой. Първоначално щеше да е просто тъжен човек, но после...после щеше да стане първокласен демон. Знаех как да принуждавам хората да минават на тъмната страна и за мен щеше да е удоволствие да поработя с него. Върху него. Върху това тяло без следа от натъртване или драскотина. Е, не за дълго. Очакваше го нещо кошмарно изпълнено с много болка.
- Чакай , просто си тръгваш ? – попита изненадан и разочарован.Хм .. нямаше да е лошо да остана.Нали за това бях излязла всъщност ? Да се забавлявам , а не да върша работа.Само , че всъщност леко ме беше страх от него.Не беше обичайно да се чувствам така в присъствието на някой.Не беше нито , като онова гнусно чувство с Азазел , нито като онова безсмислено и диво чувство с другите .
Изглежда той беше забелязал колебанието и страха ми , защото започна да се смее и ми се подигра.Очите ми бляснаха в червено и кожата ми започна да пари.Нещото , което ме ядосваше най – много освен Азазел беше някой да ми се подиграва.Тръгнах към него с хладна стъпка на хищник и усетих как той се напрегна.Инстинктите му се проявиха и той започна да отстъпва назад .
- Какво има мили ? Да не би да те е страх ? – попитах го плашещо спокойно , а той се препъна в собствените си крака . Сега в походката му нямаше и следа от предишната грация, която бях съзряла. Сега беше, като малко беззащитно котенце пред лъва.– Няма да те нараня.Поне не все още.Ще изчакам три седмици и после ще си мой.Ще правя каквото си искам с теб ! – прошепнах вече на милиметри от устните му и след това го целунах.Той беше уплашен и това да си призная ми вдъхваше някакво спокойствие.Все пак бях свикнала другите да се страхуват от мен.Независимо смъртни или не.Синеочко преодоля страха си и ме придърпа към себе си.Отново се почувствах , като в уличката , но нямах намерение да спирам.След секунда ризата му стана на парцали , а зъбите ми захапаха долната му устна.Ръцете му се плъзгаха по тялото ми оставяйки кожата по – топла от преди , но не беше както в моментите , в които се ядосвах.Беше много по – приятно и определено ми харесваше . Оставаше някакво леко изтръпване все едно по кожата ми е преминал ток .
С него беше много по – различно.Не бях изпитвала нещо подобно.Различно още от началото на вечерта , от впечатленията ми , чувствата – това , че ми пукаше и , че исках да му помогна , целувките , допира , всичко !
Харесваше ми това , че той знаеше какво съм , че не се боеше , че караше мен да се страхувам .
Чакай той от къде ме познаваше ?
Дръпнах се рязко от него и пристъпих крачка назад .
- Какво има ? – попита той изненадан и стъписан все още придържайки ме близо до тялото си.
- От къде знаеше какво съм ? – изписках предчувствувайки , че отговора няма да ми хареса .
- Аз … ъм .. легенди … – измънка той, но нямаше как да му повярвам. Не и когато трепереше от страх. .Пръстите ми се оказаха на шията му заплашвайки да спрат въздуха , който достигаше до дробовете му . Тъпа слабост на хората, на хората и на мен. Не бях, като другите. Бях по - различна и се нуждаех от въздух и точно това ме правеше слаба.
- От къде знаеше ? – изсъсках и пръстите ми се свиха леко показвайки на какво съм способна .
- Виждал съм те … – измънка той и се опита да разкара ръката ми от него .
- Къде ? – не бях слаба , ни най – малко.Така , че щеше да му е трудно да се спаси , ако не ми каже истината . Пръстите му ожесточено се впиха в китката ми и се опитаха да я отдръпнат, но това само ме накара да затегна хватката си.
- Виждал съм те със София тя… – отново млъкна чудейки се как да продължи. Имаше нещо, което криеше и то нямаше да ми хареса. Спомените ме заляха внезапно.Бях с нея когато той сключи сделката.По мои сметки му оставаше някъде седмица живот . Той беше поискал по - добър живот за семейството си. Лукс, пари и щастие.
- Измамил си ме! – изсъсках и вече наистина ми се прииска да го убия.Кожата ми започна да пари повече от всякога почти наранявайки го , а ръцете ми стискаха гърлото му . Бях рискувала прекалено, бях пожертвала прекалено много за да загубя всичко заради някакъв смъртен.
WaterLilly
09-05-2010, 20:20
Чист фенфикшън материал - което ще рече пълно с правописни и пунктуационни грешки, неправдоподобен диалог, стереотипни герои... Не знам дали някоя оригинална идея не се е скрила между тях, възможно е, но не можах да се насиля да прочета до края.
аз го прочетох... на няколко пъти, защото различни неща ми "бодяха очите".
1-во и единствено ще кажа - никой, силно афектиран от нечия смърт, не се води по нощни заведения, но да речем, че не е попаднал там по собствена воля, едва ли ще тръгне да разправя наляво и надясно за личните си драми и трагедии...
//правописните, стилистичните и смисловите грешки няма да ги коментирам. сравнително беден речник, аз-формата (ме) дразни, но смятам, че умееш да създаваш напрежение (но не и да описваш емоционални състояния; "така" не е достатъчно съдържателно). писането ти е по-скоро сценарно, чисто физическото случване на нещата, динамиката във фикционалния свят са налице, но диалогът го няма, богатството на речта, игривостта на езика, изобщо всички онези подправки, които правят един текст художествен.;