Едно незабравимо лято...

[alwayssmilingplease]

Здравейте,искам да разкажа моята история,защото се чувствам щастлива... и малко тъжна...
Всичко почна в началото на миналата учебна година.. по-точно на 15 септември. Една моя приятелка има тогава рожден ден и аз бях поканена. Там познавах почти всички,без няколко човека. И така.. запознах се с едно момче,което беше от класа на гаджето на рожденничката. Не ми направи никакво впечатление,то и ние и не си говорихме особено,защото и на него не му бях интересна. И така мина годината (той беше 12ти клас) ии дойде време за баловете. Гаджето на моята приятелка ме помоли да снимам на бала му (занимавам се с фотография) и аз приех. Там видях отново същото момче от рождения ден, но този път събуди в мен огромен интерес. Снимах се с него,говорихме си малко и след няколко дена се добавихме в фейсбук.Почнахме да си пишем,ходихме на кафета,разходки. Говорих си с него за много и различни неща. Един ден той ме покани на дискотека и естествено аз приех. Вечерта се гримирах,сложих токчета,общо взето бая се направих.. Когато ме видя ми каза "Много си красива!" - това няма да го забравя..просто в очите му видях, че наистина мисли така.. ии отидохме на бар преди дискотеката. Говорихме си много и дори когато станахме от там беше към 2 часа. От там до дискотеката вървяхме пеша,естесвено аз се спънах и паднах. :Д (просто няма да съм аз ако не стане нещо такова) Нищо ми нямаше,де.. ама много се засрамих,но той го прие съвсем нормално,дори не се засмя. В дискотеката танцувахме,пяхме и по едно време много ми се прииска да го целуна.. ии в крайна сметка се престраших и го направих. И така... от тогава до сега сме заедно всеки ден.Вече почти три месеца сме неразделни. Липсва ми още когато ме изпрати вечерта до нас и ми каже чао.. идва ми да се върна и да остана още 2-3-4.... часа с него.

Той завърши и кандидатства в Пловдив и Варна (ние сме от Бургас) и стана така,че го приеха в Пловдив и сега на 25 септември заминава... Радвам се за него,радвам се за това,че ще учи каквото иска и където иска,но... ще ми липсва... Цяло лято,като стана сутрин знам,че ще го видя,че ще ме държи за ръка,че ще си говорим за какво ли не...че..просто ще бъда с него.
Утре отива в Пловдив да си остави багажа и ми е малко тъпо... добре де.. не малко... щом реших да пиша тук... Мога дори смело да заявя,че го обичам. Той е невероятен човек,независимо,че понякога е голям инат и се сърди за малки неща,също и се изнервя бързо,но просто го обичам. Обичам всяка част от него,всяка лоша черта,всяко негово действие... толкова много свикнах да го виждам,чувствам,просто не мога да си представя какво ще ми е като замине.. дори споровете ще ми липсват. Страх ме е от бъдещето и за това се опитвам да не мисля за това, но сега като знам,че ще си носи багажа и ми идва да заплача...
Всички ми казват,че ние бъдеще нямаме. Като замине първата седмица сме щели да се чуваме постоянно,после по-рядко.. и по-рядко.. и накрая чувствата щели да охладнеят... Не знам, не мога да кажа какво точно ще стане,но ме е страх.. не искам да го загубя... :(
Аз още на първия месец му казах,че го обичам, макар че тогава не беше толкова силно колкото сега,тогава може би беше повече влюбване (моя грешка,макар че не съжалявам,защото сега знам,че наистина го обичам),но тогава той ми каза "аз не мога да ти кажа същото все още...". Това значи много за мен,защото можеше да ми го каже просто така,без да го мисли.... и така, от тогава не съм му го казвала. Чакам той да го каже,за да не стане същото... А дори и да не ми го каже,аз няма да си променя мнението.
Още малко време остана да сме заедно,не ми се мисли за 25ти,тогава ще ми бъде много тежко...
Това лято беше незабравимо,незаменимо... всеки един ден беше уникален, защото той го направи такъв!

[Sh@d0w]

Ок мерси,че сподели.

Няма да ти давам напразни надежди,защото няма смисъл да се лъжем.Една такава връзка от разстояние,първо че е много болезнена и за двамата,второ че повечето такива не издържат доста дълго. :)

[sometimesss]

Много е хубаво .. наистина обаче нямате бъдеще :( използвай по най-невероятния начин останалите си дни с него,защото най-вероятно ще ви бъдат последни .. и накрая не се цупете и не правете детински неща .. сбогувайте се с много любов в името на всичко,което сте преживяли двамата заедно .. :) :smt007

[FreakBitch]

:cry: Nice story!
Не бъдете всички такива негативисти! Връзката им нямала бъдеще! Ако 2ма души силно желаят да са заедно, те ще бъдат, без значение на какво разстояние са телата им. Ако за вас връзка означава да излизаш с някого, да се държите за ръчичка, да се целувате и любите, може да има хора с доста по-възвишена представа за близост. Лично аз съм на такова мнение, понеже съм свидетел на немалко такива връзки от разстояние, които обаче са супер здрави. Самата аз ще мина през това и предпочитам да гледам бодро на нещата. Това е просто изпитание за връзката ви. Не го ли преодолеете, значи наистина не би трябвало да сте заедно.

[MaLkaTa_LaDy]

О, я стига глупости. Има ли желание, има и начин. От вас двамата зависи.

[SuperBadSuperFresh]

На колко години си? България не е чак толкова голяма,ще можете да се виждате,а когато завършиш може да си още по-близо до него. :)

[alwayssmilingplease]

Аз съм за 17,11 клас . Сега януари ще правя 18,ще му ходя на гости ии той ще се връща,ама не е там проблема. Просто ме е страх какво ще стане... гледам много да не го мисля, ама идва 25ти и няма как да не се замислям. Да не говорим за това, че там ще се запознае с нови хора,нова компания и така нататък... няма да се вижда толкова често с мен и ще бъде много жалко, ако чувствата му охладнеят. Нали знаете... аз оставам на същото място,със същите хора, а той в нов град и т.н. Аз не се съмнявам в това,какво ще направи там,но това е нов етап от живота му.. и то много важен.. и човек доста се променя,заради това, че вече е самостоятелен. И в крайна сметка може да сметне,че съм му в тежест или и аз не знам... вече почнах да се побърквам сигурно :Х
Говорих с него за това,но и той не иска да мисли какво ще стане и сменя темата,но усещам,че му е ужасно гадно.. Като прибавим и това, че се разделя с приятелите и със семейството си става още по-кофти.
Познавам и хора,които ходят с приятелите си от разстояние. Дори една приятелка ходи с едно момче вече три години,а той учи във Варна от две. Може би имаме някакъв шанс, но едно е да си ходил с даден човек година,да се виждате всеки ден и той да замине,друго е да ходиш с някой от 3 месеца и да се разделите. Времето винаги прави връзката по-здрава,но както и да е. Ще ми струва доста сълзи,доста кофти моменти,но възнамерявам да опитам,пък квото ще да става....
Аз искам да уча в Англия,имам още 2 години училище и просто връзката ни все някак си ще свърши. Ужасно гадно е да знаеш,че няма да си дълго с някого... (то никой не знае какво ще стане до тогава,но сега както са ми плановете просто нямаме шанс :( )

[soul1199]

не се знае дали в Пловдив няма да си намери друга или ти да срешнеш някой тук в Бургас,но така или иначе вие 6е се разделите,гадно е но след време 6е го преживееш,пък и има и друг варянт-рядко да се виждате

[vilityyy96]

Аз съм в същото положение и просто не ми се мисли. Заедно сме от 2 седмици, но просто няма такова чувство... не мога да го опиша. За себе си знам, че няма да срещна такъв човек през следващите години. Той е на 19 и също заминава... за Варна на 25ти септември. Много ще ни бъде трудно, всички казват, че няма смисъл но ще се опитаме. Може пък това да е някакво изпитание на съдбата.. знае ли човек.
Мисълта ми е,че и аз съм в почти същото положение и на мен ми е много тежко, обаче се успокоявам с мисълта че поне ще си идва от време на време и ще се чуваме. Естествено това не може да замени нищо, но все пак... Не се предавай! Имай вяра, че всичко ще е наред! :)

[alwayssmilingplease]

Успех ти пожелавам и на теб vilityyy96 !
Няма да се предаваме до край ! :)

[lLady_MooN_RaiN]

Много пъти съм го разказвала. Имах аналогична история. С моя приятел бяхме заедно няколко месеца...значи, за да бъдем точни започнахме да се срещаме в средата на май, а през септември тойзамина да учи в друг град. Две години близо 300 км ни деляха, виждахме се само събота и неделя, и по празниците. И издържахме. Сега вече 2 години живеем заедно. Всичко е въпрос на желание, търпение и комуникация.

[cherrycole]

Не искам да те отчайвам или да прозвуча грубо, но сега него го очаква студентски живот и едва ли ще се лиши от всичките му удоволствия заради една връзка, а и тя като гледам не е кой знае колко дълга :) Сори, просто казвам истината...

[alwayssmilingplease]

Много пъти съм го разказвала. Имах аналогична история. С моя приятел бяхме заедно няколко месеца...значи, за да бъдем точни започнахме да се срещаме в средата на май, а през септември тойзамина да учи в друг град. Две години близо 300 км ни деляха, виждахме се само събота и неделя, и по празниците. И издържахме. Сега вече 2 години живеем заедно. Всичко е въпрос на желание, търпение и комуникация.

На мен първата ми любов беше нещо такова,само че той си беше от друг град,не се виждахме често,лятото идваше за седмица-две на море иии аз си бях внушила някакъв негов образ базиращ се на писанията ни по скайп, дори се влюбих в него доста. Общо взето детска му работа.. Не че сега съм много голяма,ама като се сетя какви ги мислих тогава даже ми става смешно...И естесвено той не беше такъв,какъвто исках да бъде, изневеряваше ми и ме нарани доста. И за това сега ме е страх да не се получи нещо такова, независимо,че 3 месеца сме били заедно постоянно...

Чувстам се малко тъпо така,като занимавам непознати хора, ама мога да говоря за това само с най-добрата ми приятелка, която изпитва малко ревност от него и не е с много положително мнение за нещата... А майка ми не може да ме разбере и си мисли явно,че съм на 13 и това е просто някакво увлечение, което ще свърши бързо.. Дори ми каза "Ааа, той сега като замине няма да има кой да те разсейва и ще седнеш да учиш повече.." О.о хъх...

[goosebumps]

Пловдив не е толкова далеч, нали?! :) Не е Австралия или Америка.. позамисли се колко по-зле би могло да бъде. Ако ли пък не, ако не се получи.. любовта не е била истинска вероятно, но поне ще си имала "Едно незабравимо лято...". Някои и това са нямали.

[Hook]

Моят приятел също заминава за Пловдив.. а не сме се разделяли за повече от седмица от година и половина, ноо.. вярвам и се надявам да се справим.. догодина, когато аз заминавам за чужбина вече ще е доста по-трагично положението.

Недей се отчайва още преди да е тръгнал, не го мисли чак толкова, а си изкарайте прекрасно оставащите ви свободни дни.

ПС. Ще им ходим на гости да ги тормозим.. хаха ^^