PrincessV
09-05-2010, 09:19
"По истински случаи.
Това е една история , написана с много чувства.Всеки ред , всяка дума и буква са толкова истински , колкото болката от разбитото сърце . Не , няма да започна с \" имало една време \" . Иска ми се , но това не е от приказките с \" happy end \" . Не , това е една история , за момиче , което загуби всичко ... Един човек а същност всичко !
Тя беше просто едно обикновенно момиче . Да , беше допускала много грешки , едни нормални , други не толкова . Но всеки допуска грешки , било то съзнателно или не , ние сме хора , а безгрешен човек няма !
Тя имаше само един човек , когото наистина обичаше , за когото би направила всичко . Благодарение на него , тя усъзна много от грешките си и поправи доста от тях . Той я промени . За нея той беше много ценен човек , той беше нейната упора . Всичко Беше започанало така внезапно и неочаквано . Малко по малко , тя го обикваше все повече и повече . Той беше всичко за нея . Всичко !
Но малко по малко , тя го губеше . Надяваше се , че си въобразява , че не е права . Всеки път когато го погледнеше , сърцето и се изпълваше с любов , а душата с болка . Болката и страха да не го загуби я обиваха . Имаше и друго момиче , тя знаеше това . Но за нея , той беше единствен .
Тя беше още дете . Дете , което обичаше така , както могат само децата - невинно , силно и най - вече - искренно . Тя беше толкова щастлива . Всичко беше наред , беше спокойна , обичана . Но любовта и я обиваше . Малко по малко тя го губеше . И го изгуби .
Молеше се да види пак тези две очи , да се згъши в прегръдката my , да усети топлината на тялото му и спокойствието да нахлуе в душата и така , както си беше заминало - бързо и неусетно . Всеки ден без него се забиваше като ной в сърцето и . С всеки изминал ден , болката и ставаше все по непоносима . Сърцето и се бе превърнало в рана , която неспирно растеше . Растеше и я изгаряше все повече и повече . Тя неможеше да спре болката . Беше факт - любовта и я обиваше !
Останаха и само спомени , които засилваха болката . Спомняше си целувките му . Топлите му ръце и нежността с която я прегръщаше . Още усещаше парфюма му . Спомняше си за него с радост , но спомените водеха до безброй сълзи . Опитваше се да забрави . Да забрави болката . Но самотата я обгръщаше . Липсата му я съсипваше . Той нахлуваше в сънищата и , превземаше мислите и . Ако можеше да забрави . Всичко да бъде както преди . Как и се изкаше да забрави , ах как и се изкаше . Да върне времето назад ! Да забрави онзи ден ! Деня в който той и отне най - ценното ! Отне и любовта !
Но тя го обичаше въпреки всичко .. Бе готова да прости , колкото и да я боли ... Дори болката да я съсипеше докрай , тя винаги ще го приеме в сърцето си ... Само той можеше да излекува раната и ... Със любов ... Както преди ... Да върне щастието и ... Защото тя го обича ... Въпреки всичко , тя го обича ..."
Това е една история , написана с много чувства.Всеки ред , всяка дума и буква са толкова истински , колкото болката от разбитото сърце . Не , няма да започна с \" имало една време \" . Иска ми се , но това не е от приказките с \" happy end \" . Не , това е една история , за момиче , което загуби всичко ... Един човек а същност всичко !
Тя беше просто едно обикновенно момиче . Да , беше допускала много грешки , едни нормални , други не толкова . Но всеки допуска грешки , било то съзнателно или не , ние сме хора , а безгрешен човек няма !
Тя имаше само един човек , когото наистина обичаше , за когото би направила всичко . Благодарение на него , тя усъзна много от грешките си и поправи доста от тях . Той я промени . За нея той беше много ценен човек , той беше нейната упора . Всичко Беше започанало така внезапно и неочаквано . Малко по малко , тя го обикваше все повече и повече . Той беше всичко за нея . Всичко !
Но малко по малко , тя го губеше . Надяваше се , че си въобразява , че не е права . Всеки път когато го погледнеше , сърцето и се изпълваше с любов , а душата с болка . Болката и страха да не го загуби я обиваха . Имаше и друго момиче , тя знаеше това . Но за нея , той беше единствен .
Тя беше още дете . Дете , което обичаше така , както могат само децата - невинно , силно и най - вече - искренно . Тя беше толкова щастлива . Всичко беше наред , беше спокойна , обичана . Но любовта и я обиваше . Малко по малко тя го губеше . И го изгуби .
Молеше се да види пак тези две очи , да се згъши в прегръдката my , да усети топлината на тялото му и спокойствието да нахлуе в душата и така , както си беше заминало - бързо и неусетно . Всеки ден без него се забиваше като ной в сърцето и . С всеки изминал ден , болката и ставаше все по непоносима . Сърцето и се бе превърнало в рана , която неспирно растеше . Растеше и я изгаряше все повече и повече . Тя неможеше да спре болката . Беше факт - любовта и я обиваше !
Останаха и само спомени , които засилваха болката . Спомняше си целувките му . Топлите му ръце и нежността с която я прегръщаше . Още усещаше парфюма му . Спомняше си за него с радост , но спомените водеха до безброй сълзи . Опитваше се да забрави . Да забрави болката . Но самотата я обгръщаше . Липсата му я съсипваше . Той нахлуваше в сънищата и , превземаше мислите и . Ако можеше да забрави . Всичко да бъде както преди . Как и се изкаше да забрави , ах как и се изкаше . Да върне времето назад ! Да забрави онзи ден ! Деня в който той и отне най - ценното ! Отне и любовта !
Но тя го обичаше въпреки всичко .. Бе готова да прости , колкото и да я боли ... Дори болката да я съсипеше докрай , тя винаги ще го приеме в сърцето си ... Само той можеше да излекува раната и ... Със любов ... Както преди ... Да върне щастието и ... Защото тя го обича ... Въпреки всичко , тя го обича ..."